№ 338
гр. Бургас, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20222100101040 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Българската държава, чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството, представляван от Стойко Танков - областен управител на
област Бургас, с адрес: гр. Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 1против „Дюни“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ваканционно селище „Дюни“,
представлявано от Елза Радкова, с която се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че реална част от ПИ с идентификатор 67800.11.114 по КККР на гр. Созопол, с
площ 6500 кв.м., съответстващ на бивш ПИ с №011048 по КВС на гр. Созопол,
представляващ територия между две морски съоръжения е собственост на Българската
държава, както и да бъде осъден ответника да предаде владението върху процесния имот на
държавата.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника,
на когото е указана възможността за подаване писмен отговор в законния едномесечен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и
неупражняването на права. В определения от съда едномесечен срок, ответникът, чрез
процесуалния си представител е депозирал писмен отговор на исковата молба.
При това положение съдът е преценил, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от
страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда
други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода,
че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки
за разглеждане на иска, поради което съдът приема , че предявеният иск е допустим.
1
Ищецът посочва, че в областна администрация Бургас е постъпила резолюция с вх.
№ 11-00-25/16.02.2021г. от прокурор Христо Колев при Окръжна прокуратура – Бургас. В
сигнала се посочвало, че част от имот с идентификатор 67800.11.114 по КККР на гр.
Созопол е представлявала морско дъно, превърнала се в крайбрежна плажна ивица, а към
настоящия момент е собственост на „Дюни” АД. В тази връзка е извърешена служебна
проверка, която установила, че реална част от ПИ 67800.11.114 по КККР на гр. Созопол,
представлява бивш ПИ с №011048 по КВС на гр. Созопол, с площ 6.500 дка, територия
заключена между две морски съоръжения кей „Марина“ и мола на комплекс „Марина“,
ваканционно селище „Дюни“, част от акваторията на Черно море. Сочи се, че в следствие на
изплитняване, което е вероятно поради грешно проектиране на морските съоръжения,
процесният имот става морски плаж върху който понастоящем има изграден басейн, който
се владее и ползва от „Дюни” АД.
Прави се исторически преглед на твърдяното право на собственост на държавата и
придобитата от ответното дружество собственост по силата на приватизацията. Сочи се, че с
Решение № 6/29.12.1982г. на Валутната комисия на политбюро на ЦК на БКП се дава
разрешение на Държавния комитет по туризма за изграждане на ваканционно селище
„Алепу“ край гр. Созопол. В тази връзка с Решение КЗ-2/07.04.1983г. на Комисията за
земята се разрешава да се отчужди по ЗТСУ за изграждане на Ваканционно селище „Алепу -
север“ на Държавния комитет по туризма 88 дка обработваема земя от четвърта категория.
Заявява се, че кей „Марина“ и мола са проектирани и изградени в периода 1983 - 1987г, като
към този момент процесният имот е част от акваторията на Черно море.
С молба с вх. № 92-Ф-03/05.01.1994г. от Изпълнителния директор на „ДЮНИ“ ЕАД
е изразено желание в управление на дружеството да бъде актувано за държавна собственост:
ваканционно селище „Дюни“ с обща площ 446 400кв. м.; 78 дка земя, върху която е
построен част от к-с „Зеленика“; 54 дка земя, върху която е построен част от к-с „Марина“ и
10 дка земя за разширение на пречиствателна станция. Съгласно предоставеният с молбата
кадастрален и регулационен план на в.с. Дюни от 1993г., територията заключена между
двете морски съоръжения на к-с „Марина“, представлява част от акваторията на Черно море.
На основание чл. 78 от НДИ във връзка е чл. 81, ал. 3, описаният терен е актуван с акт за
държавна собственост № 676/01.09,1995г. в управление на „Дюни“ ЕАД правоприемник на
ТК “Балкантурист“ - Созопол. Сочи се по – нататък в исковата молба, че държавно
дружество „Дюни“ ЕАД е приватизирано с Договор за продажба от 16.04.1999г.
Навеждат се доводи от ищеца, че с акт за изключителна държавна собственост
/АИДС/ № 591/04.02.2000г. е актуван морски плаж „Дюни - Алепу“, разделен на три по-
малки плажа - морски плаж „Дюни“,морски плаж „Алепу“ и морски плаж „Алепу - юг“.
Процесният имот бил актуван именно с този акт за държавна собственост/АДС/. В периода
2002-2003г., актът бил изменен в частта му касаеща границите на морски плаж „Дюни“, като
е изключена от морския плаж, територията между двете морски съоръжения.
През 2004 г., ответното дружество подало заявление в областна администрация
Бургас за отписване от регистрите за държавна собственост на АДС № 676/01.09.1995г. в
2
полза на „Дюни“ АД. Към заявлението е представено Удостоверение за идентичност с изх.
№ 587/11.11.2004г. от Общинска служба земеделие и гори - гр. Созопол, с описание на
имотите по КВС, съответстващи на територията описана в посочения акт за държавна
собственост, в което процесния имот не фигурира. Със заповед № РД-11-302/21.12.2004г. на
Областния управител на област Бургас са отписани полза на „Дюни“ АД, актуваните с АДС
№ 676/01.09.1995г. имоти, включително и процесния ПИ № 011048, който не фигурира в
удостоверението за идентичност. Сочи се, че понастоящем ПИ № 011048 е част от ПИ с
идентификатор 67800.11.114 по КККР на гр. Созопол.
Ищецът се позовава на писмо №26-00-262/1/13.05.2021г. от Председателя на СД на
„Дюни“ АД, в което се заявява, че дружеството придобило ПИ № 011048 на основание
Заповед РД- 11-302/21.12.2004г. на Областния управител на област Бургас, като в
последствие се е снабдило и с нотариален акт. В писмото е заявено още, че от сключване на
приватизационния договор до сега реконструкция на пристанището не е извършвана, а са
провеждани единствено ремонтни дейности.
Сочи се от ищецът, че през октомври 1999г. е направено геодезическо заснемане на
границите на морски плаж „Дюни“, според което между двете морски съоръжения се е
образувала пясъчна ивица. В тази връзка е съставен АИДС №591/02.02.2000г. През 2002 г. в
МРРБ е постъпило заявление от ответното дружество за изменение на акта за изключителна
държавна собственост по отношение на процесния имот. В тази връзка е извършено
повторно геодезическо измерване на морски плаж „Дюни“, и като са съобразени
предоставените документи от „Дюни“ АД, според които границите на плажа трябва да се
съобразят с приватизационната сделка, която включа вълнолома и територията до буната
(към юни 2002г. вече има изграден басейн), е извършена корекция на АИДС
№591/04.02.2000г., като от границите на плажа е изключена територията между двете
морски съоръжения.
С писмо №60-00-367/1/11.11.2021г., Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол
уведомява ищеца, че ПИ с №011048 по КВС на гр. Созопол е придобит от „Дюни“ АД, по
силата на договора за приватизация от 14.04.1999г.
Ищецът твърди, че процесният имот е държавна собственост. В тази връзка излага
аргументи, че кей „Марина“ и мола са проектирани и изградени в периода 1983 - 1987г., към
който момент процесният имот находящ се между двете морски съоръжения безспорно е
част от акваторията на Черно море. Сочи се обстоятелството, че с писмо с вх. №92-0-
03/05.01.1994г. еднолично търговско дружество с държавно участие „Дюни“ АД иска
съставяне на акт за държавна собственост на имоти, построени през периода 1985-1989г.,
стопанисвани от дружеството, като от приложения списък на ДМА за обект „Дюни“ АД
Созопол, не фигурира „Басейн“ в к-с „Марина“. Поради изложеното се прави извода, че към
момента на съставяне на акта за държавна собственост и към момента на сключване на
договора за приватизация територията между двете морски съоръжения е била акватория, а
вследствие на настъпилото изплитняване се е образувал пясъчен плаж. Ищецът се позовава
на нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗДС и заявява, че ответното дружество не би могло да придобие
3
в собственост акватория без значение начина на придобиване, поради законовата забрана за
това. В допълнение се сочи, че към момента на сключване на договора за приватизация ПИ
№ 011048 по КВС на гр. Созопол не е съществувал, поради което няма как да е придобит от
ответника. Подчертава се и обстоятелството, че в издаденото от Общинска служба
земеделие и гори - гр. Созопол Удостоверение за идентичност с изх. №587/11.11.2004г, този
имот не фигурира. Заявява се, че по повод преписка за деактуване, ответникът е представил
на Министерството на регионалното развитие и благоустройството докумунти, включително
Инвентарен опис от 30.08.2002г., в който в баланса на „Дюни“ АД не е заведен басейн, а
само кей „Марина“ и мол „Марина“. Прави преглед и на находящи се в преписката по
деактуване скици. Сочи се, че в удостоверение с изх. №26-00-203/10.07.2002г. на Община
Созопол, липсва обект „басейн“. Заявява се, че липсват данни как, кога и на какво основание
„Дюни“ АД е изградило този басейн върху процесния имот, който е публична държавна
собственост, за което не му е учредявано право на строеж.
Твърди се в исковата молба, че процесният имот е изключителна държавна
собственост. Първоначално е бил акватория, която вследствие на изплитняване се превръща
в морски плаж. Касае се а територия, която е отвоювана от морето, като и при двата му вида
предназначение имотът е изключителна държавна собственост.
Сочи се, че с решение №942/23.04.2003г. Общинска служба „Земеделие и гори“ -
Созопол възстановява ПИ с №011048 по КВС на гр. Созопол на „Дюни“ АД, приемайки че
имотът е придобит по силата на приватизационния договор. Ищецът счита, че имотът е
възстановен незаконосъобразно и неправилно, тъй като към момента на сключване на
договора за приватизация през 1999 г. ПИ с №011048 по КВС на гр. Созопол не е
съществувал, а територията, която впоследствие е била отредена за него е била част от
акваторията на Черно море. В тази връзка се заявява, че направеното възстановяването е с
невъзможен предмет, тъй като е извършено по отношение на имот, който е извън
гражданския оборот.
Излагат се твърдения от ищеца, че във връзка с искане на ответника за деактуване
на имотите актувани с АДС №676/01.09.1995г., последният е представил извлечения от
сметки 201 - земя и 203 - сгради, в които обект „басейн“ не се открива. Такъв обект липсва и
в инвентарния опис на дружеството. По преписката е представено и Удостоверение
№587/11.11.2004г. на ОСЗГ - Созопол, видно от което ПИ с №011048 по КВС на гр. Созопол
не попада в имота описан в АДС №676/01.09.1995г. Сочи се, че вследствие на представена
скица за ПИ с №011048 по КВС на гр. Созопол, въпреки че имотът не попада в имота,
актуван с АДС №676/01.09.1995г„ е издадена Заповед №РД-11-302/21.12.2004г. на областния
управител на област Бургас, с която погрешно се отписва от актовите книги за имоти
държавна собственост и ПИ с №011048 по КВС на гр. Созопол. Излагат се доводи, че
извършеното деактуване, няма прехвърлително действие по отношение на процесния имот.
За обосноваване на твърдяното право на собственост, ищецът се позовава на
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Р България,както и на чл. 12, ал. 2 и чл. 14
от Закона за водите. Подчертава се обстоятелството, че съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от
4
Закона за държавната собственост и нормата на чл. 28, ал. 1 от Закона за собствеността,
имотите и вещите - публична държавна собственост са изключени от гражданския оборот и
не могат да бъдат предмет на придобиване от други субекти. Ангажира доказателства.
Ответникът, редовно уведомени с препис от исковата молба и доказателствата, е
подал отговор, в който оспорва предявените искови претенции като неоснователни.
Твърди се от ответното дружество, че процесният имот представлява сухоземна
площ, усвоена от Черно море в резултат на протичащите през годините абразионни процеси
в този участък, но не представлява плаж. Сочи се, че това е станало преди
приватизационната сделка, както и преди създаване на АИДС. Заявява се, че територията се
намира зад плажа, във вътрешната си част от към Дюни, където е изграден процесния басейн
на ответното дружество. Твърди се, че този участък, нито преди преватизационната сделка,
нито след това е представлявал плажна ивица, а заблатена такава.
Ответникът счита за безспорно обстоятелството, че понастоящем процесния имот не
представлява море, нито вътрешни води, нито е част от акваторията на Черно море, а е част
от поземлен имот с идентификатор 67800.11.114 по КККР на гр.Созопол. Твърди се от
ответното дружество, че между процесния ПИ с идентификатор №011048 по КВС и Черно
море е налице крайбрежна плажна ивица, която е изключителна държавна собственост и е
част от концесията за плажа предоставена на ответното дружество.
Навеждат се доводи, че процесният имот е образуван в резултат на естествени
процеси, като първоначално през 1980 г. е била вътрешни морски /териториални/ води.
Твърди се, че изплитняването и усвояването на имота от морето, е започнало след вземането
на решение през 1984 г. за изграждане на вилната група и пристанище „Марина“, като
бившия имот се е образувал окончателно след изграждане на двете морски съоръжения – кей
и мол.
Обръща се внимание, че към молбата за издаване на АДК, са прирожени скици,
издадени в периода от 1983г- до 1987г., поради което те не дават достоверна информация за
това как е изглеждал брега към датата на издаване на АДС през 1995г., а още по-малко към
датата на приватизационната сделка през 1999г., към които моменти процесния имот нито е
море, нито е плаж.
Обръща се внимание на обстоятелството, че в Протокол на приемателна комисия от
1987г. е посочено, че удължаването на мола цели да предотврати по- нататъшното отлагане
на пясък, от което се прави заключение, че това е бил наличен процес още през 1986г. В
протокола е констатирано и отлагане на водорасли, като се съдържа предписание за
почистването им.
Признава се обстоятелството, че извлечението от инвентарната книга на ДМА - към
31.12.1998г. по сметка 204, липсва посочване на басейн, които записвания са
възпроизведени и в извлечение от сметка към 2002г. Но се сочи, че е налично, разрешение
за строеж от 14.02.2002г. за реконструкция и модернизация на яхтеното пристанище,
каквато не е извършвана впоследствие.
5
Навеждат се дови от ответното дружество, че в приложеното удостоверение за
идентичност изх. № 587/11.11.2004 г. от ОСЗГ – Созопол, липсата на процесния ПИ
№011048 да е в резултат техническа грешка при изброяването на имотите.
За обяснима е счетена липсата на „басейн“ в инвентарния опис изготвен преди
приватизационния договор през 1999г., както и липсата на „басейн“ и в приложеното
извлечение от сметки 201 и 203, тъй като самият басейн е изграден през 2002 г., а е узаконен
едва с Акт за узаконяване №4/11.02.2004г., като се отричат твърденията на ищеца, имотът
върху който е изграден басейна да е представлявал териториални води или плаж.
По отношение на моментът, в който е изграден басейн в процесния имот, както и в
кой момент теренът под него вече не е част от вътрешни води се излагат твърдения, че от
направено през октомври 1999г. геодезическо заснемане на границите на морски плащ
„ДЮНИ“ е установено, че между двете морски съображения, се е образувала пясъчна ивица.
Въз основа на това геодезическо заснемане е съставен АИДС №591/04.02.2000 г., с който е
актуван и прозцесния имот. С последващо геодизическо заснемане е извършена корекция на
АИДС №591/04.02.2000г./ при която е изключена територията, между двете морски
съоражения, тъй като са представени документи от ответника от приватизационната сделка,
която включва вълнолома и територията до буната, като към 2002г. вече има изграден
басейн. Ответното дружество счита, че за действителното състояние е меродавно именно
това геодезическо заснемане, в което с точни координати е посочен плажът. Подчертава, че
от приложените доказателства е видно, че още преди м. октомври 1999г. между двете
морски съоражения, е налична образувала пясъчна ивица в част от площта, а процесен имот-
от вътрешна страна на плажа - е заблатен, с плитък слой почва и водорасли в резултат на
естествени процеси.
Заявява се от ответното дружество, че в самия АДС 676/ от 01.09.1995г. са посочени
твърде общо „терен 446 400 кв.м. и сгради по приложен списък“, без да е ясно какво точно е
актувано като имоти. Отбелязано е само на гърба на акта -142 дка ССФ и неясно колко по
цитираните 3 заповеди на МГГП. Счита се за безспорно обстоятелството, че към момента на
изграждане на ваканционното селище т.е. и преди приватизацията му, територия заключена
между две морски съоръжения кей „Марина“ и мола на комплекс „Марина“ на ответното
дружество, първоначално е била част от акваторията на Черно море, но в резултат на
естествени процеси, още през октомври 1999г. в територията на ваканционното селище вече
е била образувана пясъчна ивица, която обаче не е конкретизирана с местоположението си.
Ответникът се позовава на Решение № 4 от 15.06.2000 г. по к.д. № 5/2000 г. и
Решение № 2 от 6 февруари 1996 г. по к.д. № 26 от 1995 г. на КС на РБ, в които е прието, че
обектите на изключителна държавна собственост са изчерпателно изброени в чл. 18, ал. 1 на
Конституцията. Счита, че основният закон обявява за изключителна държавна собственост
не цялата крайбрежна ивица, а само нейната плажна. В тази връзка сочи какви са били
обсъжданията във Великото народно събрание при приемането на посочената норма, като е
съобразено, че има земи край морето, които са частна собственост и се ползват за стопански
и други нужди, а целта на тази конституционна разпоредба не е да се национализира цялата
6
земя по крайбрежието. Прави анализ на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 от
Конституцията.
Сочи се от ответното дружество, че действително с АИДС №591/04.02.2000г. е
актуван морски плаж „ДЮНИ-АЛЕПУ“, съставен от три по-малки плажа -м.п.“Дюни“,
м.п.-„Алепу“ и м.п.“Алепу- юг“. В акта първоначално е била актувана и процесната част -
процесният бивш ПИ №011048, който е част от територията попадаща в поземлен имот с
идентификатор 67800.11.114, пред който от към морето се е образувала и плажна ивица.
Подчертава се, че посоченият акт е бил изменен, като от морския плаж е изключена
територията между двете морски съоръжения, представляваща процесния имот. Заявява се,
че това е станало след като на място е констатирано, че имотът не е вътрешни териториални
води, не е плаж, тъй като е във вътрешната част между плажната ивица и територията на
комплекса, където се е образувала частично засушена с повърхностен слой почва от
естествени процеси.
По – нататък ответникът сочи каква е дефиницията на понятието „морският плаж“
според Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, в различните му редакции.
Заявява, че процесният имот не отговаря на посочените в закон характеристики на плаж.
Същият не е част от плажната ивица, а още по-малко от вътрешни води, нито попада в някои
от посочените обекти за изключителна държавна собственост и по Закона за водите.
За процесният басейн се навеждат доводи, че по счетоводните записвания на
дружеството по сметка 205/3 е записан актив от 31.08.2002г., представляващ „Басейн“
Марина с местонамиране Плажен център. Сочи се, че това е достоверната информация за
момента на изграждането му. Заявява се, че едва след промяната на АИДС, ответното
дружество е получило Разрешение за строеж №16/18.02.2002г. за изграждане на басейна.
Сочи се и обстоятелството, че морският плаж описан в АИДС №591/04.02.2000г. е
предоставен на концесия на ответника, като от актуализираната скица към договора за
концесия се установява, че процесният имот не е включен, тъй като не е изключителна
държавна собственост.
Твърди се от ответното дружество, че е придибило процесния имот по приращение
поне от 2002 г., или по силата на давностно владение, тъй като имотът е частна държавна
собственост и се ползва от ответното дружество поне от 2002г., когато е изграден басейна
или поне от 2004г., когато е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация. Сочи се, че с
изграждането на басейна са разрешени и санитарно хигиенните проблеми, свързани с
ползването на предоставения му на концесия плаж. В тази връзка се сочи, че за процесният
басейн през 2009 г. е имало поредна проверка при която първоначално е постановена
Заповед РД- 14-446/22.05.2008г. от Началника на ДНСК-София за премахването му, но след
запознаване с документи, същата е отменена с друга Заповед РД-14-19/11.03.2009г. на
Началника на ДНСК-София.
Прави се обобщение на всички наведени твърдения, доводи и оспорвания.
Ангажира доказателства.
7
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са налице процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск и липсват процесуални пречки за
разглеждане на същия, като по отношение на правния интерес съобрази и наличието на
оспорване в съдебно заседание на правото на ищците, счита че предявеният иск е допустим
.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е ревандикационен иск за собственост, с правно основание чл.108 от
Закона за собствеността, от Българската държава, чрез министъра на регионалното развитие
и благоустройството, представляван от Стойко Танков - областен управител на област
Бургас, с адрес: гр. Бургас, гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 1 против „Дюни“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ваканционно селище „Дюни“,
представлявано от Елза Радкова, с която се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че реална част от ПИ с идентификатор 67800.11.114 по КККР на гр. Созопол, с
площ 6500 кв.м., съответстващ на бивш ПИ с №011048 по КВС на гр. Созопол,
представляващ територия между две морски съоръжения е собственост на Българската
държава, както и да бъде осъден ответника да предаде владението върху процесния имот на
държавата.
Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
От представените по делото и неоспорени писмени доказателства , както и от
приетите основно и допълнително заключения на съдебно-техническата експертиза се
установява следното :
С Решение № 6/29.12.1982г. на Валутната комисия на политбюро на ЦК на БКП се
дава разрешение на Държавния комитет по туризма за изграждане на ваканционно селище
„Алепу“ край гр. Созопол, като за целта с Решение КЗ-2/07.04.1983г. на Комисията за земята
се разрешава да се отчужди по ЗТСУ за изграждане на Ваканционно селище „Алепу - север“
на Държавния комитет по туризма 88 дка обработваема земя от четвърта категория. Към
началото на отчуждителното производство процесният имот е част от акваторията на Черно
море. Граничещите с имото кей „Марина“ и мола са проектирани и изградени в периода
1983 - 1987г.
По молба с вх. № 92-Ф-03/05.01.1994г. от Изпълнителния директор на „ДЮНИ“
ЕАД отчужденият имот, ведно с построените в него сгради са актувани за държавна
собственост и предоставени за оперативно управление на ваканционно селище „Дюни“.
Актуваният имот е с обща площ 446 400кв. м.; 78 дка земя, върху която е построен част от к-
с „Зеленика“; 54 дка земя, върху която е построен част от к-с „Марина“ и 10 дка земя за
разширение на пречиствателна станция. В съставеният акт за държавна собственост №
676/01.09.1995 год. е посочен акт за приемане на кадастрален план за имота от 25.04.1994
год. Съгласно приложеното към молбата на ответника извлечение от кадастрален и
8
регулационен план на в.с. Дюни от 1993г./ годината е различна поради посочване на година
на изготвяне и година на одобряване на плана/, територията заключена между двете морски
съоръжения на к-с „Марина“, представлява част от акваторията на Черно море. На
основание чл. 78 от НДИ във връзка е чл. 81, ал. 3, описаният терен е актуван с акт за
държавна собственост № 676/01.09.1995г. в управление на „Дюни“ ЕАД правоприемник на
ТК “Балкантурист“ - Созопол. „Дюни“ ЕАД е приватизирано с Договор за продажба от
16.04.1999г.
С акт за изключителна държавна собственост /АИДС/ № 591/04.02.2000г. е актуван
морски плаж „Дюни - Алепу“, разделен на три по-малки плажа - морски плаж
„Дюни“,морски плаж „Алепу“ и морски плаж „Алепу - юг“. Процесният имот е актуван
именно с този акт за държавна собственост/АДС/. В периода 2002-2003г., актът е изменен в
частта му касаеща границите на морски плаж „Алепу - Дюни“, като е изключена от морския
плаж, територията между двете морски съоръжения.
Не се спори, че през 2004 г., ответното дружество е подало заявление в областна
администрация Бургас за отписване от регистрите за държавна собственост на АДС №
676/01.09.1995г. в полза на „Дюни“ АД. Към заявлението е представено Удостоверение за
идентичност с изх. № 587/11.11.2004г., издадено от Общинска служба земеделие и гори - гр.
Созопол, с описание на имотите по картата на възстановената собственост, съответстващи
на територията описана в посочения акт за държавна собственост, в което удостоверение не
фигурира процесния имот. Със заповед № РД-11-302/21.12.2004г. на Областния управител
на област Бургас са отписани полза на „Дюни“ АД, актуваните с АДС № 676/01.09.1995г.
имоти, включително и процесния ПИ № 011048, който не фигурира в удостоверението за
идентичност и по отношение на който няма изрично искане за деактуване. От заключението
на вещото лице се установява, че понастоящем ПИ № 011048 е част от ПИ с идентификатор
67800.11.114 по КККР на гр. Созопол.
През октомври 1999г. е направено геодезическо заснемане на границите на морски
плаж „Дюни“, според което между двете морски съоръжения – кей „Марина“ и
мол/вълнолом/, се е образувала пясъчна ивица. В резултата на геодезическото заснемане на
плажната ивица е съставен АИДС №591/02.02.2000г. През 2002 г. в МРРБ е постъпило
заявление от ответното дружество за изменение на акта за изключителна държавна
собственост по отношение на процесния имот. В тази връзка е извършено повторно
геодезическо измерване на морски плаж „Дюни“, и като са съобразени предоставените
документи от „Дюни“ АД, според които границите на плажа трябва да се съобразят с
приватизационната сделка, която включа вълнолома и територията до буната (към юни
2002г. вече има изграден басейн), е извършена корекция на АИДС №591/04.02.2000г., като
от границите на плажа е изключена територията между двете морски съоръжения, без да се
коментира кога и как е изгубен статута на имот изключителна държавна собственост.
В писмо №26-00-262/1/13.05.2021г. от Председателя на СД на „Дюни“ АД, в което
се заявява, че дружеството придобило ПИ № 011048 на основание Заповед РД- 11-
302/21.12.2004г. на Областния управител на област Бургас, като е заявено още, че от
9
сключване на приватизационния договор до сега реконструкция на пристанището не е
извършвана, а са провеждани единствено ремонтни дейности.
С писмо №60-00-367/1/11.11.2021г., Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол
уведомява ищеца, че ПИ с №011048 по КВС на гр. Созопол е придобит от „Дюни“ АД, по
силата на договора за приватизация от 14.04.1999г.
Страните не спорят, че към момента на проектиране на кей „Марина“ и защитното
съоръжение - мол, които обграждат имота, същият е бил част от акваторията на Черно море,
както и че между процесния ПИ с идентификатор №011048 по КВС и Черно море е налице
крайбрежна плажна ивица, която е изключителна държавна собственост и е част от
концесията за плажа предоставена на ответното дружество, спори се дали процесният имот е
бил част от плажната ивица преди построяването на басеина и придобит ли е от „Дюни“ЕАД
преди приватизацията , респективно включен ли е в дълготрайните материални активи на
дружеството или е придобит чрез друг придобиван способ след приватизацията. Спори се
също дали процесния имот представлява плажна ивица или друг вид имот – изключителна
държавна собственост.
По отношение изграждането на басеина по делото е представено Разрешение за
строеж №16/18.02.2002г. и протокол за откриване на строителна площадка № 17/18.02.2002
год. за изграждане на басейна, както и удостоверение № 95/09.11.2024 год. за въвеждане в
експлоатация на строеж : „отрит басеин „Марина“ с основи на изкуствен остров“. Със
Заповед № РД 14-446/22.08.2008 год. на заместни началника на ДНСК е констатирано , че
басеинът е изграден на територията на морски плаж, който е изключителна държавна
собственост , поради което е разпоредено премахването му като незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията. Заповедта е отменена
със Заповед № РД-14-19/11.03.2009 год. от началника на ДНСК, с мотив, че строежът е
узаконен с Акт за узаконяване № 4/11.02.2004 год. В акта за узаконяване е посочено, че за
строежа е имало строителна документация и разрешение за строеж за построяването на
обекта. Както в разрешението за строеж, в протокола за строителна линия , така и в акта за
узаконяване не се коментира очевидният факт, че строежът се извършва върху плажната
ивица, част от плаж „Дюни“, която е изключителна държавна собственост. При отмяната на
заповедта на премахване на незаконния строеж, началникът на ДНСК - инж. Ив. Симидчиев
също не коментира горното обстоятелство, въпреки , че същото е изрично посочено в
заповедта, издадена от замесника му –инж. Г. Даракчиев.
Видно от приетите основно и допълнително заключение на съдебно-техническата
експертиза, както и от представените от ищеца и неоспорени от ответниците скици, схеми и
извлечения от кадастрални и регулационни планове за територията на вилното селище,
понастоящем процесният имот ПИ № 011048 е част от ПИ с идентификатор 67800.11.114 по
КККР на гр. Созопол
Вещото лице е констатирало, че за територията около и на процесния имот има
няколко гродоустройствени решения: одобрено със Заповед на Кмета на Община Созопол от
2002г., изменение на плана за застрояване на в.с.“Дюни“, м. „Св.Агалина“, землище на
10
гр.Созопол, одобрен със Заповед РД-14-02-550/06.06.1985г., селище „Марина 1“ имот пл.№2
в източната част, на който се ситуират нови едноетажни, двуетажни, триетажни,
четириетажни, пететажни, седеметажни и осеметажни застроителни обеми при сключено
застрояване и два двуетажни застроителни обема при свободно застрояване. Със Заповед №
271/17.02.2006г. на Кмета на Община Созопол е одобрен Подробен устройствен план – план
за регулация и застрояване за поземлен имот № 2 по плана на в.с. Дюни, м.Св.Агалина,
землище гр.Созопол, като е обособен нов УПИ І-2 „за хотелски комплекс“ и в него се
ситуира нов застроителен обем за изграждане на хотелски комплекс с височина на
застрояване кота корниз Н = 10,00м, Н = 12,00м, и Н = 15,00м, при плътност на застрояване
30% и Кинт.=1,5. Изменението да се проведе по червените линии и надписи в зелено по
приложения ПУП-ПРЗ. В горните заповеди и платове няма отреждане на процесната
територия за басейн. При обявяването и влизането в сила на картата на възстановената
собственост през 2000г. Процесният имот 011048 не е съществувал, територията на този
имот е била в акваторията на Черно море. Имотът е нанесен в картата на възстановената
собственост през 2003г. с Решение на Поземлена комисия Созопол. В Акт за държавна
собственост № 676/01.09.1995г. имотът не би могъл да бъде да е включен, защото в
кадастралния план, по който е изработен Акта, територията на процесния имот е в
акваторията на Черно море. Въпреки това, като основание и време на вписване на имота в
Акта за държавна собственост е именно позоваването на кадастралния план от 1994г. При
издаването на АИДС № 591/04.02.2000г. процесният имот вече съществува и се намира в
територията на морски плаж Дюни – Алепу“, но след корекцията на АИДС през 2006г.
територията на процесния имот е изключена от обхвата на морския плаж, без да се посочи
как е загубен статута на имот изключителна държавна собственост.
От изготвената от вещото лице комбинираната скица на процесния имот по КВС,
кадастрална карта и АДС № 676/01.09.1995г. и АИДС № 591/04.02.2000г., в съществуващите
кадастрални планове имота е в акваторията на Черно море се установява, че към датата на
издаване на АДС № 676/01.09.1995г. имотът е част от акваторията на Черно море и едва след
построяването на морските съоръжения – мол и кей „Марина“ , към датата на издаване на
АИДС № 591/04.02.2000г. имотът съществува и е част от плажната ивица.
Според вещото лице, както и според разпитаните свидетели и на двете страни,
изграденият кей изпълнява функцията на брегозащитно съоръжения и естествения и очакван
процес е морето да започне да отлага пясък по брега, както и е станало. Вещото лице е
проследило наличните геодезически заснемания и проследявайки надморската височина
/котите/ по брега и до него е направило извода, че процесната територия е била
разположена върху водослив, който е извеждал повърхностните дъждовните води от
територията на север, северозапад от процесния имот в морето. След повишаване на нивото
на брега, вследствие на отложения пясък от благоприятното положение на изградения кей, е
било възможно да се е образувало заблатяване на процесната територия, заради това че не
може да има необходимия наклон водата да се оттича в морето. Процесният имот е
територия върху която морето отлага пясък и този процес е бил предвидим с построяването
11
на кея. Според вещото лице натрупаната пясъчна ивица не пречи на естествения оток на
дъждовните води към морето.
Вещото лице е установило, че към датата на обявяване на картата на възстановената
собственост на землището на гр.Созопол, местност Агалина с Държавен вестник бр.57 от м.
юли 2000г. , имот 011048 не съществува, територията му попада в акваторията на Черно
море. Имотът е нанесен в КВС при подаване на заявление с вх.№3562 от 22.04.2003г. от
Людмил Данаилов Стойков в качеството му на изпълнителен директор на „ДЮНИ“АД,
което е придружено с геодезическа снимка на терена. От партидата на имота в
информационната система „Регистър на земеделските земи, гори и земи в горски фонд“ се
вижда, че Общинска служба „Земеделие и гори“ гр.Созопол издава Решение по чл.14, ал.1,
т.1 от ЗСПЗЗ /чл.18ж., ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост в
стари реални граници, № 942 от 23.04.2003г. за 6,500дка, което решение не е открито в
архива на ОС-Земеделие гр.Созопол. Регистрацията като собственик на имота от
22.05.2003г. до 16.10.2003г. е на Министерството на земеделието, горите и аграрната
реформа. От 16.10.2003г. до влизането в сила на кадастралната карта – 26.11.2007г.,
одобрена със Заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на Изпълнителния Директор на АГКК
гр.София, за собственици на имота са вписани „ДЮНИ“ АД, като за документ за
собственост е записан Договор за прехвърляне на предприятие от 14.04.1999г.
Според вещото лице за процесния имот няма издаден самостоятелен акт за
изключителна държавна собственост , но имотът е частично включен в АИДС №
591/04.02.2000г. При повторното геодезическо заснемане извършено през м. VI.2002 г. въз
основа на което през 2006 г. е нанесена корекция на АИДС №591/04.02.2000г. Според
вещото лице не е ясно дали процесът на отлагане на пясък и водорасли в частта на
акваторията на Черно море , което впосследствие се е превърнала в процесния имот е бил
започнал към 1985 год. В кадастралния план от 1985г. и този от 1999г. територията на
спорния имот е част от Черно море, в геодезическото заснемане на морските плажове при
съставянето на Акта за изключителна държавна собственост от 2000г. /№591 от 04.02.2000г./
извършено през 1999г. по-голямата част от имота е отразен като плаж, в геодезическото
заснемане през 2002г. и поправката на акта е нанесена вече югозападната граница на
процесния имот и е записано допълнително „южно оградно съоръжение“. В геодезическото
заснемане на морските плажове от 2012г. имота е отразен като площадка. От наличните
планове може да се направи извода, че площадката изградена в спорния имот, върху която е
изграден басейн съществува от 2000-2002г. , а АДС №676/ 01.09.1995г. е издаван по скици
от кадастрален план приет през 1994г. на този план са отразени кей „Марина“ и
„Удължаване на мола пред кей „Марина“ като процесния имот се намира между тези две
съоръжения.
Теренът между хотел „Пеликан“ и „Марина бийч“ е скат, процесния имот е на юг от
хотел „Марина бийч“ т.е. хотела представлява преграда за водите и евентуално почвата,
които се свличат по ската към морето /към процесния имот/.
От гореизложената фактическа обстановка следват следните правни изводи :
12
В производството по ревандикационния иск ищецът доказва правото си на
собственост, твърди, че е лишен от владение на имота си от ответника без правно
основание, а ответникът следва да установи, че владее имота на собствено правно
основание.
По отношение на владението, с оглед съвпадащите си твърдения на страните, съдът
приема за установено, че ответникът е във фактическо владение на имота.
По отношение на правото на собственост на ищеца, съдът намира , че същото е
доказано със следните аргументи :
Към датата на състовяне на първия акт за държавна собственост – 1995 год. имотът
е бил част от акваторията на Черно море, поради което в изготвените до 2002 год.
кадастрални, регулационни и застроителни планове имотът не съществува. Около 1986 год.
без строителни книжа е изградено яхтено пристанище, състоящо се от : път кей „Марина“ –
вълнолом, кей „Марина“, мол „Марина“, път – плажен център и подпорни стени. През 1986
год., след изграждането на двете морски съоръжения – мол и кей от двете страни на имота,
започва постепенен процес на образуване на пясъчен нанос, който първоначално е довел до
заблатяване на мястото, а в последствие се е образувала пясъчна ивица, която към датата на
представеното разрешение за строеж от 2002 год. не е представлявала стабилна основа за
извършване на строителни работи, поради което в разрешението на строеж е посочено, че
обектът е„открит басеин с основи на изкуствен остров“. Следователно към момента на
проектиране и началото на изграждането на съоръжението, техническите лица, участващи в
проектирането и строителството, както и ответното дружество – инвеститор, са възприемали
терена, върху който се извършва строителството, койтосъвпада с процесния имот, като
„изкуствен остров“, част от морското дъно , върху която се е насложил пясъчен нанос.
Според съда такава част от морското дъно, ведно с пясъчния нанос и понастоящем
представлява плажна пясъчна ивица.
Към момента на съставяне на акта за държавна собственост и към момента на
сключване на договора за приватизация територията между двете морски съоръжения е била
акватория, а вследствие на настъпилото изплитняване се е образувал пясъчен плаж. По
силата на чл. 7, ал. 1 от ЗДС ответното дружество не би могло да придобие в собственост
акватория, без значение на способа за придобиване, поради законовата забрана за това. Към
момента на сключване на договора за приватизация ПИ № 011048 по КВС на гр. Созопол не
е съществувал, поради което няма как да е придобит от ответника при приватизацията на
ответното дружество. В издаденото от Общинска служба земеделие и гори - гр. Созопол
Удостоверение за идентичност с изх. №587/11.11.2004г, имотът не е включен, както не е
включен и в представения от ответника на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството инвентарен опис от 30.08.2002г., в който в баланса на „Дюни“ АД не е
заведен басейн, а само кей „Марина“ и мол „Марина“.
Съдът счита, че процесният имот е изключителна държавна собственост, който
първоначално е бил акватория, която вследствие на изплитняване се превръща в морски
плаж. Касае се а територия, която е отвоювана от морето, като и при двата му вида
13
предназначение имотът е изключителна държавна собственост.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Р България,както и на чл. 12, ал. 2 и чл.
14 от Закона за водите, както и чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост и нормата
на чл. 28, ал. 1 от Закона за собствеността, имотите и вещите - публична държавна
собственост са изключени от гражданския оборот и не могат да бъдат предмет на
придобиване от други субекти.
Според Закона за устройство на черноморското крайбрежие, крайбрежната плажна
ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от
морския бряг към прилежащата му акватория. Морският плаж е територия, представляваща
обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни
или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат
на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на
морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната
ивица или попадащи върху морския плаж. Морските плажове са изключителна държавна
собственост. Публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са
както морските плажове, така и брегоукрепителните и брегозащитните системи и
съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти -
държавна собственост, извън границите на населените места, прилежащите на морето
крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони, пясъчните дюни и островите,
включително и създадените в резултат на човешка дейност.
Действително горецитираният закон е приет след изграждането на басеина, но преди
издаването на заповедта, с която според настоящия съд закщоносъобразно е разпоредено
премахването му. Тове е така, защото както плажната ивица, така и морското дъно,
граничещо с нея, включително пясъчните коси, наноси, новообразували се острови и
лимани, са включени сред вещите, които са изключителна държавна собственост по силата
на чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Р България, както и на чл. 12, ал. 2 и чл. 14 от Закона за
водите. Извършването на застрояване на тези недвижими имоти , независимо от начина по
който е направено, без значение дали е признато за търпим строеж и инвеститорът се е
снабдил с акт за узаконяването му, не може да промени статита на имота, който е на
изключителна държавна собственост.
С оглед на горното, съдът счита, че при осъществяване на косвен съдебен контрол
на основание чл.17, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс, следва да не зачете, като
незаконосъобразни, поради противоречието им с материалния закон /чл.146 от АПК/, както
актовете за узаконяване на строежа на басеин в процесния имот, така и Решение по чл.14,
ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ /чл.18ж., ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост в
стари реални граници, № 942 от 23.04.2003г. за 6,500дка, което решение не е открито в
архива на ОС-Земеделие гр.Созопол, но с което е възстановен на ответното дружество имот,
който никога не е бил земеделска земя, напротив към началото на реституционните процеси
през 1992 год. е бил морско дъно, същият имот не е придобиван от ответното дружество и
чрез приватизационния договор, защото не е бил включен в активите на „Дюни „ЕАД,
14
посъщата причина – не е съществувал като поземлен имот през 1995 година.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че имотът се е образувал от
свличане на скални маси, в следствие на ерозия, на първо място, поради обстоятелството, че
по делото не са събрани доказателства в подкрепа на наличието на активно свлачище, което
да е довело до появата на имот с площ от 6,500 дка. На второ място - с оглед изразеното от
вещото лице мнение в противен смисъл и предвид съдържащите се в представените от
ответника и създадени десетилетия преди възникването на настоящия спор писмени
доказателства - разрешение за строеж и протокол за строителна линия, от които е видно, че
строежът на басейна и застрояването на терена, който го обгражда непосредствено е
квалифицирано като строеж върху изкуствен остров. Последното напълно изключва
възможността в полза на ответника да възникне право на собственост на основание
приращение, защото след като не е възможно, поради законна забрана за стане собственик
на морското дъно, плажната ивица, пясъчни наноси и коси, то ответникът не би могъл да
придобие и собствеността върху изкуствено изградените върху тях строителни съоръжения,
независимо от вида и наименованието им.
Не се спори, че ответното дружество е концесионер на плажовете, актувани с акт за
изключителна държавна собственост №591/04.02.2000г. Видно от представените
доказателства процесния имот е бил изключен от територията , за която се отнася Акта по
молба на ответното дружество и то преди датата на предоставяне на концесията,
следователно ответникът няма право както да владее, така и да държи имота.
С аргументи, изложени по-горе съдът приема, че процесният имот е изключителна
собственост на Държавата.
Поради гореизложеното съдът приема искът за основателен и доказан .
С оглед уважаването на предявения иск, съдът намира, че направените от ищеца
разноски, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от Гражданския
процесуален кодекс, доказани в размер на 2465.28 лв. следва да бъдат понесени от
ответника, а в полза на Държавата следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Дюни“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ваканционно селище „Дюни“, представлявано
от Елза Радкова, че Държавата е собственик на следния недвижим имот: реална част от
поземлен имот с идентификатор 67800.11.114 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Созопол, с площ 6500 кв.м., съответстващ на бивш поземлен имот с
№011048 по картата на възстановената собственост на гр. Созопол, представляващ
територия между две морски съоръжения.
15
ОСЪЖДА „Дюни“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Созопол, ваканционно селище „Дюни“, представлявано от Елза Радкова да освободят и
предадат владението върху процесния имот на Държавата.
ОСЪЖДА „Дюни“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Созопол, ваканционно селище „Дюни“, представлявано от Елза Радкова да заплатят на
Българската държава, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството,
представляван от Стойко Танков - областен управител на област Бургас, с адрес: гр. Бургас,
ул. „Цар Петър“ № 1 сумата от 2765.28 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
16