Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 11 януари, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 09.12.2020 г. /девети декември, две
хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 602 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.К.П., с ЕГН **********,***
срещу КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“, с ЕИК *********и адрес на управление:, *********,
представлявана от Г.Х.Ж. – Председател.
С молбата се
иска да се постанови решение, с което да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 720,12 лв., представляваща
арендно плащане по Договор за аренда на земеделска земя от 13.03.2014 год.,
вписан под вх.рег.№1741 от 14.03.2014г., акт №273, том 4 в Служба по
вписванията – гр.Лом за поземлен имот с идентификатор № 22873.143.17 с площ от
5 075 кв.м: за стопанската 2016/2017 година – 203 лева; за стопанската
2017/2018 година – 203 лева; за стопанската 2018/2019 година – 203 лева и за
поземлен имот с идентификатор 22873.41.38 с площ от 4 728 кв.м, частично за
площ от 926 кв.м: за стопанската 2016/2017 година – 37,04 лева; за стопанската
2017/2018 година – 37,04 лева; за стопанската 2018/2019 година – 37,04 лева,
ведно със законната лихва върху общата сума от 720,12 лева, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира се
присъждане на направените в производството разноски.
Исковете са с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
Към исковата
молба ищецът е приложил писмени доказателства: 1.Протокол от 09.11.2010г. по гр.дело №1723/2009г. на РС- Лом, вписан под вх.рег.№7257 от
13.12.2010г., акт №61, том 16, партида №43327 на СлВп- гр.Лом; 2. Договор за доброволна делба на наследствени земеделски
земи от 22.08.2005г., том ХVІА, Акт 61, вписан под вх.рег.№ 4968/22.08.2005г.,
том VІІІ, № 138 в Служба по вписванията –гр.Лом; 3.Договор за аренда на
земеделска земя от 13.03.2014 год., вписан под вх.рег.№1741 от 14.03.2014г.,
акт №273, том 4 в Сл.вп. – гр.Лом; 4.Скици на поземлени имоти с №15-130817,
15-130820, 15-130824, 15-130826 от 10.02.2020г., издадени от СГКК – гр.Монтана;
5.Извадка от ТРРЮЛНЦ на Кооперация «Прогрес».
В срока за
писмен отговор ответникът е подал такъв, като изразява становище за допустимост
на исковете. Счита, че предявените срещу кооперацията искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.2 и чл.8, ал.1 от ЗАЗ и чл.86 ЗЗД са
неоснователни, а твърденията в исковата молба са неверни. Потвърждава, че между
страните е налице сключен аренден договор - Договор за аренда на земеделска
земя от 13.03.2014 год., вписан под вх.рег.№1741 от 14.03.2014г., акт №273, том
4 в Сл.Вп. – гр.Лом, чийто срок е 10 стопански години, започващи от 2015/2016
стопанска година. Договорът е сключен за обработваема земя. Частта, която не е
заплатена на ищеца, е необработваем имот, който не може да се ползва по
предназначението му. Твърди, че ищецът
извлича материалната си легитимация от чл.17, ал.2 ЗАЗ, която обаче му дава
право да встъпи в облигационната връзка. Навежда се в отговора на ответника
довод, че обработваемите ниви, собственост на ищеца, са по-малко от тези,
включени в договора за аренда, като имот № 22873.143.17 и имот № 22873.41.38 ги
няма в регистъра по реда на чл.74, ал.1, пр.1 от ППЗСПЗЗ за землището на с. Долно
Церовене за търсените стопански години за заплащане, т.е. те не се обработват.
Поради тези съображения ответникът моли да бъде отхвърлена исковата претенция и
да му бъдат присъдени разноски по водене на делото.
В съдебно заседание ищецът И.К.П. се представлява от
процесуалния представител адв. К.А. от МАК.
В съдебно заседание ответникът „Кооперация
Прогрес“ се представлява от пълномощника си адв. Н.А. и оспорва така предявените претенции.
Съдебният състав след като се запозна с изложените в
исковата молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е собственик на земеделски имоти: 1. Поземлен имот
с идентификатор № 22873.35.4 – нива от 10,044 дка, трета категория в землището
на с. Долно Церовене, обл. Монтана, местност «Греда»; 2. Поземлен имот с
идентификатор № 22873.143.17 – нива от 5,075 дка, трета категория в землището
на с. Долно Церовене, обл. Монтана, местност «Слатината»; 3. Поземлен имот с
идентификатор № 22873.41.38 – нива от 4,728 дка, трета категория в землището на
с. Долно Церовене, обл. Монтана, местност «Турловица»; 4. Поземлен имот с
идентификатор № 22873.131.17 – нива от 9,319 дка, трета категория в землището
на с. Долно Церовене, обл. Монтана, местност «Требежа». Ищецът е собственик на
изброените поземлени имоти, видно от Протокол от 09.11.2010г. по гр.дело
№1723/2009г. на РС- Лом, вписан под вх.рег.№7257 от 13.12.2010г., акт №61, том
16, партида №43327 на Служба по вписванията - гр.Лом и от Договор за доброволна
делба на наследствени земеделски земи от 22.08.2005г., том ХVІА, Акт 61, вписан
под вх.рег.№ 4968/22.08.2005г., том VІІІ, № 138 в Служба по вписванията
–гр.Лом. Описаните имоти са отдадени под
аренда на ответната кооперация с Договор за аренда на земеделска земя от
13.03.2014 год., вписан под вх.рег.№1741 от 14.03.2014г., акт №273, том 4 в
Сл.Вп. – гр. Лом, съгласно който ищецът предоставя на арендатора гореописаните
имоти с обща площ 29 563 кв.м., за срок от 10 стопански години, започващи
от 2015/2016 стопанска година.
С
Договора за аренда на земеделска земя от 13.03.2014 год., вписан под
вх.рег.№1741 от 14.03.2014г., акт №273, том 4 в Служба по вписванията – гр.
Лом, с нотариална заверка на подписите
рег.№ 2123/13.03.2014 г. на нотариус С.С.с район на действие РС – Лом ищецът е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване горепосочените четири
имота, съставляващи земеделски земи, в землището на село Долно Церовене,
описани в арендния договор в чл.1. В чл.3.1 от договора е уговорено, че
арендодателят е предоставил на арендатора земеделските земи срещу арендно
плащане 40 лева, като плащането ще се извършва до 31 декември за всяка година.
За стопанските 2016/2017 година, 2017/2018 година и
2018/2019 година арендаторът не е изпълнил задължението си съгласно чл.3 от договора
за аренда и не е извършил плащане по отношение на два от посочените имота, а
именно – за поземлен имот с идентификатор № 22873.143.17 – нива от 5,075 дка,
трета категория, в землището на с. Долно Церовене, обл. Монтана, местност
«Слатината» и за поземлен имот с идентификатор № 22873.41.38 – нива от 4,728
дка, трета категория, в землището на с. Долно Церовене, обл. Монтана, местност
«Турловица». За имот с идентификатор № 22873.143.17 – нива от 5,075 дка
ответникът не е заплатил пълната арендна сума за цялата площ, докато за имот с идентификатор № 22873.41.38 – нива от
4,728 дка не е заплатена само за една част – за частта от 926 кв.м., т.е. дължими са арендни плащания за обща
земеделска площ от 6 001 кв. м., формирани от сбора на 5 075 кв.м и
926 кв.м. Твърдението на ищеца за неплатена арендна цена за посочените имоти и
в посочените размери за съответните стопански години, както и общият
претендиран размер, от страна на ответника – арендатор не се оспорва, а и не са
представени доказателства за плащане на арендните вноски.
Задължението на арендатора съгласно арендния договор,
цитиран по-горе, за една стопанска година за ПИ с идентификатор 22873.143.17, с
площ от 5 075 кв.м, възлиза на 203 лева
/5, 075 дка х 40 лева/дка/ или по стопански
години, както следва: за стопанската 2016/2017 г. – 203 лева; за стопанската 2017/2018 г. – 203 лева; за
стопанската 2018/2019 г. – 203 лева, т.е. общо за трите стопански години – 609
лева. Задължението на арендатора съгласно арендния договор за една стопанска
година за ПИ с идентификатор 22873.41.38 с площ от 4 728 кв.м, частично за площ
от 926 кв.м, възлиза на 37,04 лева /0,926 дка по 40 лева/дка/ или по стопански
години, както следва: за стопанската 2016/2017г. – 37,04 лева; за стопанската
2017/2018г. – 37,04 лева; за стопанската 2018/2019г. – 37,04 лева, т.е. общо за
трите стопански години 111,12 лева. Общият размер на задължението за арендно
плащане за двата имота, изчислено както е посочено по-горе, е
720,12 лева, който размер не се оспорва от ответника.
За прецизност следва да се посочи, че арендното плащане,
вписано като 40 лева в чл. 3, т.1 от договора, не е коректно формулирано - за
декар ли се отнася то или за цялата арендувана площ, но с оглед липсата на
възражение от ответника в този смисъл и неоспорване на претендираното вземане
като размер, съдът приема, че именно 40,00 лева за декар е действителният размер на договореното между страните
арендно плащане. С оглед липсата на възражения от ответника в тази насока
досежно размера на арендното плащане, няма как съдът, тълкувайки договора, да
достигне до различен правен извод, пренебрегвайки изразената воля чрез
конклудентни действия на двете страни – мълчаливо приемат за установен размер
на арендното плащане от 40,00 лева за декар земеделска земя. Предявеният общ
размер с исковата молба с посочване на площта, за която се претендира, е
изчислим без нужда от специални знания, следователно ответникът с просто око би
могъл да забележи, ако се претендираше размер над договорения съгласно арендния
договор. Водим от това съдът приема за договорен между страните размер на
арендно плащане от 40,00 лева на декар, като на тази цена се основава и горното
изчисление.
Спорен е фактическият въпрос предоставил ли е
арендодателят на арендатора обработваема и годна за ползване по предназначение
площ от земеделска земя, за която се претендира арендното плащане за посочените
стопански години, след отговора на който въпрос съдът следва да отговори с
правни съображения.
По делото се установи, че между страните е налице сключен
аренден договор - Договор за аренда на земеделска земя от 13.03.2014 год.,
вписан под вх.рег.№1741 от 14.03.2014г., акт №273, том 4 в Сл.Вп. – гр.Лом,
чийто срок е 10 стопански години, започващи от 2015/2016 стопанска година.
Съгласно заключението на вещото лице имот с идентификатор № 22873.143.17 в
местността «Слатината» с площ 5075 кв.м. и имот с идентификатор № 22873.41.38, в местността «Турловица», с
площ 926 кв.м., двата в землището на с.Долно Церовене, не са включени и не
фигурират в регистъра по чл. 74, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Сочи се в заключението, че
тези два имота са необработваеми и негодни за използването им като ниви и че
това се вижда от сателитните изображения на релефа в ОСЗ - с. Якимово. В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си като посочва, че е ходил
и на място и е установил, че имотите са необработваеми най-малко от 30 години. Посочва
също, че със специална техника имотите може да се обработят. Необходимо е да се
направят мелиоративни мероприятия за усвояване, но такива не са правени. Съдът
кредитира с доверие изготвеното експертно заключение. Констатациите в същото се
подкрепят и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Свидетелят М.М. работи в «Кооперация Прогрес» като
тракторист от 1994г. Същият заявява, че имот с идентификатор № 22873.143.17 в
местността «Слатината» не се обработва
от 1984г., откакто е работил той в ТКЗС, до днешна дата. В показанията си св. П.Н., работещ в
кооперацията от 2000г. като тракторист, твърди също, че от 1980г., откакто е
започнал трудовата си заетост, този имот не се обработва.
За имот с идент. №
22873.41.38, в местността «Турловица», св. М. посочва, че той се намира до
язовира Турловица, на южния бряг и не се работи. Сочи, че имотът е «една
джунгла, не може да се мине пеша през нея. Всичките имоти не се работят. Това е
южния брег на язовира в местността «Турловица» …При дъждовни години горния край
на язовира се увеличава и е просто брег, ние му казваме айдак». Св. Н. също
сочи, че никога не се е обработвал този имот.
Видно от писмо АР-4671-1/14.09.2020г. от Областна
дирекция «Земеделие», гр. Монтана, поземлените имоти с идентификатор №
22873.143.17 в местността «Слатината» с площ 5075 кв.м. и имот с идентификатор № 22873.41.38, в местността «Турловица», с
площ 926 кв.м., двата в землището на с.Долно Церовене, не са включени и не
фигурират в регистъра по чл.74, ал.1, пр.1 от ППЗСПЗЗ.
С оглед изложеното безспорно от фактическа страна се
установи, че имотите с посочената площ, за която се претендира арендно плащане,
са необработваеми от повече от 30 години. Доказателства за противното не се
събраха по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал.1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на уговорено, но неизплатено арендно
плащане от арендатора към арендодателя по сключен договор за аренда, както и обезщетение за забава. Исковете са основателни като съображенията за това са, както следва:
Ищецът извлича своите претенции, релевирайки факта, че
между него и ответника е било учредено валидно облигационно отношение, черпещо
правно основание в договор за аренда. Ищецът не
извлича материалната си легитимация от чл.17, ал.2 от ЗАЗ, както се твърди от
ответника в отговора и в писмената защита, тъй като ищецът е бил собственик към
датата на сключване на договора за аренда на арендуваните имоти и в качеството
на такъв е страна по договора, а не като приобретател на имотите след
сключването на договора. В доказателствена тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване,
че страните по делото са били обвързани от действително арендно правоотношение, с
твърдения предмет и посочените параметри, съобразно сключения договор;
изпълнение на договорните си задължения
и факта на предаване на имота за ползване. Ищецът доказа всички изброени
предпоставки, включително и че e изпълнил задължението си да предаде имотите за ползване. В тежест на ответника – арендатор при
условията на пълно и главно доказване бе
да докаже, че арендодателят - ищец не е изпълнил задължението си да предаде на арендатора обекта на договора, за който се
претендира арендно плащане, в състояние,
което отговаря на предназначението му по договора. Съгласно чл. 5 от същия арендодателят предава на
арендатора земята в състояние, което отговаря на ползването й за земеделски
нужди. Ответникът доказа по безспорен начин, видно от експертното заключение и
от показанията на разпитаните свидетели, своето твърдение, че процесните имоти,
за които се претендира арендната цена, са необработваеми към датата на
сключване на арендния договор. Доказа се от свидетелските показания, че тяхното
състояние е такова от поне 30 години назад във времето.
В
договора за аренда е записано в чл. 5, че арендодателят предава на арендатора
земята по договора в състояние, което отговаря на ползването й за земеделски
нужди. Действително няма данни по делото, че при подписване на арендния
договор между страните по делото, процесните имоти са били предадени от
арендодателя на арендатора с приемо-предавателен протокол относно тяхното
състояние. Предаването на фактическата власт върху имотите не е необходимо да
става с конкретен писмен документ, като за това дали е предадена фактическата
власт може да се съди и от конклудентните действия на страните по договора.
Арендният договор е започнал да действа от 2015/2016 стопанска година, като до
предявяване на иска са изминали четири стопански години, през които арендаторът
не е отправил оплакване до арендодателя, че не му е било предадено владението върху процесните имоти.
Ето защо следва да се приеме, че фактическата власт върху имотите е предадена
най-късно със започване на първата стопанска година съгласно арендния договор.
Относно състоянието на имотите към
датата на сключване на договора:
Безспорно се доказа, че арендодателят е предоставил имотите, за които се
претендира плащане, в необработваемо състояние. Доказа се
обаче от показанията на разпитаните свидетели, че арендаторът е
знаел за състоянието на вещта към момента на сключване на договора и следователно е бил съгласен да я наеме в този й вид, а именно - при необработваемост на
част от имотите. Това е видно от показанията
на св. М., който работи в ответната кооперация от 1994г. и заявява, че и двата
процесни имота никога не са били обработвани. Св. Н., който работи от 2000г. в
кооперацията, също потвърждава, че имотите не са обработвани, откакто той е
започнал своята трудова дейност през 1980г. Не е логически приемливо, след като
работещите в кооперацията лица са знаели за състоянието на тези два имота,
ответникът да не е знаел за същото към датата на сключване на договора, още
повече, че тези имоти не се обработват повече от 30 години и няма как
професионалист в областта на земеделието и практикуващ в региона да не познава
имотите в него. По делото не бе установено
противното – арендаторът да не е знаел към момента на сключване на
арендния договор, че в същия фигурират имоти, които са необработваеми.
Напротив, от показанията на разпитаните свидетели, работещи в ответната
кооперация, се установи, че имотите не се обработват от около 30 години, поради
което е нелогично този факт да не е бил известен на арендатора, когато е сключвал
арендния договор. Ето защо може да се направи изводът, че към датата на
сключването на договора арендаторът е знаел за какви имоти се отнася същият и е
бил съгласен да го сключи, въпреки характеристиките на имотите. Ако това не е
било така, арендаторът е разполагал с възможност, след установяване на
действителното състояние на имотите, да отправи възражение до арендодателя. По делото не се
събраха доказателства арендаторът- ответник да е предявявал каквито и да
било претенции, отправени до арендодателя, предлагайки
сключването на анекс към договора, по силата на който арендното
плащане да бъде намалено или изобщо недължимо за процесните имоти. Ответникът не е поискал разваляне на договора като от
сключването му до завеждане на делото са
изминали четири стопански години.
Дори
да се приеме, че към датата на сключването на договора арендаторът не е бил
наясно със състоянието на имотите, защото не му е била предадена фактическата
власт върху същите, то със започване на първата стопанска година - 2015/2016г.
е имал обективната възможност да се запознае с тяхното състояние и да установи,
че една част от имотите са необработваеми, като е могъл да сведе своето „откритие“
до знанието на арендодателя. Поради липса на изразени подобни възражения следва
да се приеме, че арендаторът се е съгласил със състоянието на арендуваните земи
и с цената, която следва да заплаща за тях. Дори да се приемат съображенията на
ответника, че действителната воля на страните по договора е била земеделските
земи да бъдат предадени на ответната кооперация в един по-късен момент след
установяване на точното им местонахождение по скица и че самият договор сам по
себе си не е достатъчен за доказване на предаването на владението върху
процесните имоти в състояние, годно за
ползването им, то отново се налага изводът, че арендаторът в нито един
момент след сключването на договора не е изразил претенции към арендодателя за
състоянието на имотите, въпреки че още първата стопанска година е могъл да
узнае действителното им състояние, ако не го е знаел по-рано. Възражението за
необработваемост на имотите е наведено едва след предявяване на исковата
претенция. На основание чл.20а, ал.2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона, но в случая ответникът не твърди и не е доказал
да е поискал изменение на договора или развалянето му поради невъзможността да
обработва земите. Не е установил и обективно настъпване на обстоятелства след
сключване на договора, водещи до несъответствие на поетите задължения и даващи
основание за изменение на договора на основание чл.16, ал.1 от ЗАЗ. При това
положение за ищеца-арендодател се е породило правото да получи от ответника
годишното арендно плащане за ползването на земите през исковите три стопански
години.
Договорът
е подписан от страните по делото пред нотариус, с нотариална заверка на техните
подписи, от един и същи пълномощник на двете страни – И.И.В.. Последната, като
представляваща двете страни по договора и като довереник на същите, е следвало
да бъде запозната с изискванията към сделката и на двете страни. Следователно В.,
действаща като лице, комуто са се доверили и арендодателят, и арендаторът, се
предполага, че е сключила сделката с достатъчно грижа и познаване на детайлите
и в интерес на двете доверили й се страни. Ако това не е било така, недоволната
представлявана страна е могла да оспори извършената сделка, но доказателства за
такива действия по делото не се събраха.
Съдът
приема съображението в писмената защита на ищеца, че задължението на арендатора
не зависи от това дали той реално ще ползва или не арендованите земи, а
произтича пряко от договора, който той е подписал. Възражението, че част от
земите са необработваеми, е ирелевантно
в случая именно, защото арендаторът не е правил такова възражение по-рано. Дори
и земите да са необработваеми, това не освобождава автоматично арендатора от
арендно плащане. Ако част от земите са
негодни да се използват за земеделски нужди, това би могло да бъде
предпоставка за частично разваляне на договора. Данни ответникът-арендатор да е
сезирал арендодателя за неизпълнение на задължението му по договора, да е
поискал изпълнение на това задължение през периода на действието му, респ. да е
поискал прекратяване на договора за аренда на такова основание, не се съдържат,
а се явяват единствено като възражение в настоящото съдебно производство. Ако
обектът на договора не е предаден в надлежното състояние, арендаторът може да
иска привеждане на имота в състояние, което отговаря на ползването му по
договора за аренда или да извърши това сам за сметка на арендодателя, или да
развали договора. В случая арендаторът не се е възползвал от нито едно от
предоставените от закона възможности, а е счел, че не дължи изпълнение, каквато
правна възможност законът не му предоставя. Още повече – арендаторът дори не е
уведомил арендодателя защо няма да му заплаща арендната цена за конкретните
имоти, като доказателства за подобно уведомление не се събраха. Разпоредбата на
чл.23 от ЗАЗ е предоставила и други правни възможности за арендатора в случай,
че отдаденият под аренда обект на договора има недостатъци, но също не
предвижда в такива случаи неизпълнение на задълженията му за плащане на
арендната цена. Съгласно чл.23, ал.1 от ЗАЗ, ако тези недостатъци на обекта го
правят изцяло или отчасти негоден за ползване по договора и недостатъците бъдат
открити в срок до една година от предаването, арендаторът има право на
обезщетение или съответно на намаляване размера на арендното плащане. В случая
такова искане е могло да бъде отправено до изтичане на първата стопанска година
- 2015/2016г. Съгласно чл.24 от ЗАЗ арендодателят не отговаря за недостатъци,
които са били известни на арендатора при сключването на договора или са могли
да бъдат забелязани от него при обикновен преглед на обекта на договора, освен
ако те са опасни за неговото, на членовете на домакинството му или на
работниците здраве. Дори да се приеме, че на ответника не е било известно, че
част от арендуваните земи, предмет на договора, са необработваеми, то това
обстоятелство е могло да бъде
констатирано от него при обикновен преглед на обекта на договора-земеделските
земи и да направи съответното за това възражение към арендодателя, като ответникът
се възползва от някоя от предвидените в закона правни възможности за това, което в случая не е сторено. Според съда,
както се изложи по-горе, арендаторът е бил напълно наясно със състоянието на
имотите към датата на сключване на договора. На последно място, в същата
връзка, съгласно чл. 14 от арендния договор арендаторът има право да
преарендува част или целия обект на договора, да заложи правата си по договора
или да ги прехвърли на трето лице. Правомощията на арендатора, дадени му с
посочената разпоредба, позволяват на същия, в случай, че не разполага с
необходимата земеделска техника за обработване на земята, да я преарендува на
друго лице, което би имало средствата да я обработва. Видно от заключението на
вещото лице имотите не се обработват, но със специална техника може да се обработят,
като трябва да се направят мелиоративни мероприятия за усвояване, но не са
правени. Следователно, освен законовите възможности за разваляне на договора
или за изменение на същия, и самият аренден договор предвижда възможност за
арендатора да не търпи загуби от необработваемия имот, като го преарендува.
Имотите са необработваеми, но това не е окончателно, абсолютно такова
състояние, а е обратимо, тъй като със специална техника имотите биха могли да
се обработват, видно от експертното заключение.
Предвид
изложеното, неоснователно и ирелевантно в настоящия случай е обстоятелството,
че земите са необработваеми и това обстоятелство не освобождава ответника от
задължението да заплаща уговорената цена, доколкото същият, според изложеното
по-горе, е бил наясно със състоянието на земеделските земи още при сключване на
договора и не е отправил в продължение на четири стопански години никакви
възражения до арендодателя. Но дори и да не е бил наясно с това състояние на имотите, е могъл да го констатира
още през първата стопанска година от договора. Арендодателят е предоставил
възможност на арендатора да ползва арендованите земи необезпокоявано, поради
което последният е длъжен да плати уговореното възнаграждение, освен ако не е
преустановено действието на договора по някакъв начин.
Безспорно се установява, че неизпълнението по договора
за аренда (липса на извършено арендно плащане) се дължи на причина, за която
ответникът отговоря, т.е. налице е виновно неизпълнение от страна на ответника-арендатор.
Последният е съзнавал необходимостта от точно изпълнение на задълженията си по
чл. 3 от сключения договор за аренда, в съответствие с правилото, установено в
чл.8 от ЗАЗ, съзнавал е, че с действията си, не изпълнява тези свои задължения,
но въпреки това не е предприел изискуемите съгласно договора и закона действия
и не е заплатил дължимото на арендодателя.
Поради изложеното основателен се явява и акцесорният иск
за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на дълга.
По отношение на разноските: Предвид изхода
от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат по делото разноски,
доколкото искът е изцяло уважен. Разноските надлежно се претендират. Същите включват внесената държавна такса в
размер на 50,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 300,00 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ
„ПРОГРЕС“ с ЕИК *********и адрес на управление: *********, представлявана от Г.Х.Ж.
– Председател, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.П., с ЕГН **********,***, сумата от 720,12 лева /седемстотин и двадесет лева и дванадесет
стотинки/ главница, включваща арендното плащане по Договор за аренда на
земеделска земя от 13.03.2014 год., вписан под вх.рег.№1741 от 14.03.2014г.,
акт №273, том 4 в Служба по вписванията – гр.Лом, за поземлен имот с
идентификатор № 22873.143.17, с площ от 5 075 кв.м., за стопанската 2016/2017
година – 203, 00 /двеста и три/ лева, за стопанската 2017/2018 година – 203,00 /двеста
и три/ лева и за стопанската 2018/2019 година – 203,00 /двеста и три/ лева и за
поземлен имот с идентификатор № 22873.41.38, с площ от 4 728 кв.м., частично за
площта от 926 кв.м., за стопанската 2016/2017 година – 37,04 лева /тридесет и
седем лева и четири стотинки/, за стопанската 2017/2018 година – 37,04 лева
/тридесет и седем лева и четири стотинки/ и за стопанската 2018/2019 година –
37,04 лева /тридесет и седем лева и четири стотинки/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС“ с ЕИК *********и адрес на
управление: *********, представлявана от Г.Х.Ж. – Председател, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.П.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 350,00 /триста и
петдесет/ лева, от които 50,00 лева за платена държавна такса и 300,00 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
– Монтана.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: