Решение по дело №752/2020 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

№ 12

 

гр. Русе, 08.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, V-ти състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

   

          СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 752 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Диалети" ЕООД гр. Русе против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 403-ФК/04.12.2020 г., издадена от в.и.д. Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която по отношение на "Диалети" ЕООД гр. Русе е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция „Хиподрума“, находяща се в гр. Русе, местност Хиподрума, стопанисвана от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, т.е. поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта на закона. От фактическа страна се твърди, че неправилно е приложена правна норма, която влиза в сила едва след датата на издаване на оспорената заповед, а така също неправилно е установена и релевантната фактическа обстановка. Във връзка с последното, жалбоподателят посочва, че нивомерната система в търговския обект, която е надлежно сертифицирана по съответния ред, автоматично изплаща данни за доставеното (заредено) количество гориво към Информационната система (ИС) на НАП и непостъпването на тези данни на сървърите на НАП не може да се вмени във вина на жалбоподателя. На последно място се посочва, че заповедта не съответства и на целта на закона като мотивите на административния орган в тази посока и относно продължителността на срока на наложената ПАМ, са напълно бланкетни и общи, неподкрепени с конкретни доказателства.

Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че са спазени всички изисквания за законосъобразност на оспорения административен акт, включително и по отношение на срока, за който е наложена принудителната административна мярка, отчитайки, че нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина и този вид нарушение е от съществените нарушения на данъчното законодателство.

Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на „Диалети“ ЕООД. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с установено несъответствие между данните подадени от жалбоподателя за доставки на горива по документи и отчетените количества горива от нивомерната система, монтирана в търговския обект. При посещение на търговския обект на 19.11.2020 г. контролните органи на НАП са предоставили на жалбоподателя справки от ИС на НАП относно подадените от ЕСФП на обекта данни за извършените доставки и е изискано от жалбоподателя да представи обяснения за констатираните несъответствия между данните от нивомерната система и декларираните количества доставено гориво за датите 27 и 30.10.2020 г. Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0430239 от 19.11.2020 г. Исканите от контролния орган документи били представени от жалбоподателя на 02.12.2020 г., като сред тях били и два служебни бона – КЛЕН, изведени от ЕСФП за дата 27.10.2020 г., отразяващи отчетеното от нивомерната система количество заредено гориво (бензин и дизел) в два резервоара на търговския обект. Представено било и становище на обслужващата фирма на ЕСФП, според което използваната в обекта ЕСФП и НИС са сертифицирани от Българския институт по метрология, съвместно с НАП и нивомерната система автоматично подава данните за доставки към сървърите на НАП, които данни са видни от представените служебни бонове – КЛЕН. Защо системата извежда бон от автоматична доставка по НИС без отбелязване на статус на получаване на данните от НАП според обслужващата фирма е въпрос, който не е от компетентността на фирмата и следва да се разглежда от сертифициращите институции. На 02.12.2020 е съставен втори ПИП с № 0430247, неразделна част от предходния от 19.11.2020 г. В оспорвана заповед е налице изрично позоваване на ПИП от 02.12.2020 г.

Въз основа на така установените обстоятелства било прието, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – бензиностанция „Хиподрума“, находяща се в гр. Русе, местност Хиподрума, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока, а именно: тежестта на нарушението и последиците от същото, което налагало да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Посочена е целта на мярката - промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректния недопускане на вреда за фиска.

Заповедта е съобщена на оспорващия на 23.12.2020 г., видно от отбелязването в нарочно съставена за целта разписка.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Допълнително в хода на съдебното производство като свидетели са разпитани Х.К. К. – представител на обслужващата фирма „Партнер“ ООД и А.С.С. – служител на НАП, извършил проверката в търговския обект. Според показанията на св. К., нивомерната система в обекта е отчела заредените количества гориво, което се доказва с изведения служебен бон, който представлява и доказателство за служителя в бензиностанцията, че системата е отчела доставката. До изпратените данни от ЕСФП имат достъп единствено служителите на НАП, а за служителите в търговския обект единствената достъпна информация е чрез изведения служебен бон. Свидетелят счита, че налице проблем с получаване на данните на сървърите на НАП, а не с изпращането им от жалбоподателя.

Свидетелят С. от своя страна описва установените при проверката факти, такива, каквито са описани в съставените ПИП, а именно установено разминаване в подадените към ИС на НАП данни за документи за осъществени доставки на гориво и отчетени доставки на гориво от нивомерната система на обекта. Свидетелят посочва, че в конкретния случай липсва изискуемата според Наредба № Н-18/2006 г. обратна информация от НАП относно статуса на получаване на изпратените от търговския обект данни към ИС на НАП. Становището на обслужващата фирма, изразено пред св. С. по време на проверката, било, че ЕСФП е сертифицирана и работи по този начин, т.е. без въведена възможност за извеждане на подобна обратна информация. и отчетените доставки от нивомерната система.

В хода на делото жалбоподателят е представил и протокол от извършена проверка на 14.12.2020 г. от представители на БИМ и на НАП, която не е установила проблеми в работата на ЕСФП.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е на 29.12.2020 г. т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.

Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – в.и.д. началник отдел "Оперативни дейности" Варна в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на главния секретар на НАП за заместване в периода на отсъствие на титуляра, в рамките на предоставените му правомощия, при условията на обвързана компетентност.

Заповедта е в изискуемата писмена форма като съдържа всички нормативно регламентирани реквизити на административния акт, включително фактическите и правни основания за издаването му.

Съдът не установи в хода на административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърдението за наличието на такива, жалбоподателят е аргументирал с възражение за прилагане на нормативна разпоредба, недействаща към момента на издаване на административния акт. Това възражение по съществото си касае правилното приложение на материалния закон и съставлява нарушение на процесуалните правила.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС действително е била променена с изменение на закона, публикувано в ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г. С оглед на датата на издаване на оспорената заповед – 04.12.2020 г, очевидно е, че същата е издадена при действието на разпоредбата в предходната й редакция, т.е. преди изменението. Видно от текста на самата заповед, никъде административният орган не е посочил (цитирал или отбелязал) съдържанието на тази правна норма. При това положение неоснователно се твърди, че заповедта е издадена въз основа на изменената правна норма.

В относимата към 04.12.2020 г. редакция, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС има следното съдържание: „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В конкретния случай административният орган е приел, че не е спазено изискването на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, която норма е посочена като нарушена от жалбоподателя в оспорената заповед. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

В конкретния случай съдът намира, че от фактите по делото и от съдържанието на оспорената заповед не се установява жалбоподателят да не е изпълнявал задължението си по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Всички доказателства, включително свидетелските показания на разпитаните свидетели, безпротиворечиво сочат, че нивомерната система в търговския обект е работела на 27.10.2020 г., когато в обекта са получени две доставки на горива. Системата е отчела доставката и е предала данните към ЕСФП, а чрез нея - по безспорно изградената дистанционна връзка с НАП и към ИС на НАП. Не се спори, че за предаването на данните от нивомерната система в търговския обект към ИС на НАП не се изисква намеса на служител от търговския обект, т.е. на жалбоподателя, а това става автоматично като функция на самата нивомерна система, за разлика от подаването на данни за извършените доставки по документ за доставка, което се извършва ръчно от оператор на ЕСФП. 

По делото не е спорно, че предадените от нивомерната система данни за извършените на 27.10.2020 г. доставки, по неустановени причини не са постъпили на сървърите на НАП, но това обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод, че такива данни не са били подадени чрез ЕСФП от жалбоподателя, като именно неподаването им би било нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. В настоящия случай в хода на административното производство, а и в настоящото съдебно производство, не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е подавал данни към ИС на НАП за извършените доставки на горива, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите. По делото не е спорно, че нивомерната система, използвана в бензиностанцията на жалбоподателя, е работела нормално и от нея са получавани данни за останалите доставки, както и за извършените продажби на горива., т.е. не е налице принципно неподаване на данни. Установено е единствено еднократно (на една дата в приблизително близки часове) неполучаване на сървърите на НАП на подадените данни от нивомерната система чрез ЕСФП. Това обстоятелство от своя страна не изпълнява фактическия състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и не може да даде основание за налагане на принудителна административна мярка на жалбоподателя.

Отделно от всичко изложено до тук, дори и да се приеме, че непостъпването на подадените данни от нивомерната система в търговския обект на жалбоподателя е по негова вина, в конкретния случай е налице необоснованост на оспорената заповед с оглед съобразяване с целта на закона, включително и по отношение на продължителността на срока.

Видно от мотивите на заповедта, определеният срок за запечатване на обекта от 14 дни е мотивиран единствено с тежестта на нарушението и последиците от същото, и необходимостта да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е, че извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Становището на административния орган е, че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата поради неотразяването на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите налози.

Съдът намира, че така изложените мотиви наистина са бланкетни, както твърди жалбоподателя, и не кореспондират с вида на конкретно констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка. В конкретния случай мярката е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Липсва констатация за нередовност на използваната от жалбоподателя нивомерна система, точно обратното, всички доказателства по делото са нейната изправност и редовно отчитане на заредените и продадени количества горива. При положение, че тази система предава данните към ИС на НАП автоматично, което също не се оспорва от ответника, то обективно не е налице възможност за жалбоподателя да отстрани твърдяното от ответника нарушение. Едновременно с това липсват данни да са налице други такива нарушения, т.е. ЕСФП принципно да работи по неправилен начин. Видно от данните по делото, почти незабавно след отчетените от нивомерната система  доставки на гориво в 9:26 часа (за резервоар 1) и в 10:35 часа (за резервоар 2) служител на жалбоподателя е подал данни чрез ЕСФП до ИС на НАП за доставките и по документ за съответния резервоар в 10:39 часа и в 10:42 часа, които данни са надлежно получени от ИС на НАП. В същото време мотивите на административния орган са именно в смисъл, че наложената ПАМ следва да осигури време на жалбоподателя за промяна в начина на работа.

В този смисъл съдът приема, че изложените в заповедта мотиви са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Административният орган не е отчел обстоятелството, че в конкретния случай е не се касае за укриване на информация от органите на НАП, доколкото жалбоподателят е извършил всички изискуеми от него действия, свързани с уведомяване на НАП за получената доставка на горива. Използвал е надлежно сертифицирана и регистрирана ЕСФП с установена дистанционна връзка с ИС на НАП, подал е ръчно необходимата информация по документи за доставката и е установил, че нивомерната система е отчела доставката, извеждайки системен бон за това от ЕСФП. Обстоятелството, че системата не дава възможност за получаване на отговор относно статуса на получаване на данните в ИС на НАП на както вече се посочи не съставлява соченото от ответника нарушение, за което е наложената ПАМ. Недопустимо е с ПАМ за едно нарушение да се цели отстраняване на друго нарушение, което не е основание за налагане на ПАМ.

Независимо, че законът не предоставя възможност за преценка на административният орган при установено нарушение измежду изброените в чл. 186 от ЗДДС дали да наложи или не ПАМ, при издаване на ЗНПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган, в конкретния случай, дори да се приеме, че е налице извършено нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС от жалбоподателя, е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Запечатването на обекта ще има за последица блокиране дейността на търговеца, като по този начин ще му бъдат причинени вреди, несъразмерни с мярката.

Отделно от изложеното, липсата на конкретни фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта представлява винаги нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. В изпълнение на задължението си по чл. 186, ал. 3 ЗДДС за издаване на мотивирана заповед, административният орган следва да обоснове продължителността на наложената мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС с конкретното нарушение, за което я налага. В случая това задължение не е изпълнено, което препятства преценката за съответствието й с целите по чл. 22 ЗАНН. (В този смисъл Решение № 13713 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2020 г., I о., Решение № 8147 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2020 г., I о., Решение № 7121 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2020 г., VIII о., , I о., Решение № 12899 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2020 г., VIII о., , )

Предвид изложеното съдът намира, че наложената с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели и при установени отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие са представени, доколкото за договорената сума от шестстотин лева е посочено, че е заплатена в брой, при което договорът има и характер на разписка за извършеното плащане. Ето защо на основание чл. 143, ал. 1 АПК разноските следва да се възстановят от НАП, в чиято структура е издателят на отменената заповед.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на "Диалети" ЕООД гр. Русе Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 403-ФК/04.12.2020 г., издадена от в.и.д. Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която по отношение на "Диалети" ЕООД гр. Русе е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция „Хиподрума“, находяща се в гр. Русе, местност Хиподрума, стопанисвана от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на "Диалети" ЕООД със седалище гр. Русе, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.С.А., разноски в размер на 650,00 (шестстотин и петдесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: