Решение по дело №34402/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10835
Дата: 6 октомври 2022 г. (в сила от 6 октомври 2022 г.)
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20211110134402
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10835
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110134402 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. oт Закон за защита от
домашното насилие.
Образувано е по молба на Р. И. И., ЕГН ********** от 17.06.2021 г. с
искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие. Молителката
твърди, че с ответника живеели във фактическо съжителство от м. ноември
2018 г. до м. март 2021 г. Излага още, че ответникът след раздялата е
започнал да осъществява тормоз, като е следил молителката, заплашвал я е и я
е обиждал. Молбата е депозирана поради извършен акт на насилие на
25.05.2021 г., когато се твърди, че ответникът се е движел с автомобила си по
ул. „Атанас Узунов“, посока бул. „Шипченски проход“, директно срещу
молителката, като едва в последния момент се е отдръпнал. Молителката
сочи, че след като е спряла в заведение за бързо хранене, ответникът също
спрял автомобила си, излязъл е от него и започнал да крещи и да я нарича с
непристойни думи, заплашвайки, че „ще я смачка“, „убие“, „уволни“,
„съсипе“, извадил телефона си и започнал да я снима. В открито съдебно
заседание молителката уточнява, че събитието е настъпило около 19:30 ч., а
заплахите и обидите са били чути от молителката, докато е била в
заведението. Поради горепосочените твърдения се иска издаване на заповед
за защита спрямо ответника В. Е. Ц., ЕГН **********.
Ответникът, в депозирания отговор, не оспорва, че е живял съвместно с
молителката. Твърди обаче, че молителката е осъществявала тормоз, като
посочва, че е получавал многократни заплахи по личния си телефон, както от
самата молителка, така и от нейни приятели, сред които и лицето Здравка
Спасова. Твърди, че на 25.05.2021 г. спрял пред конкретното заведение, което
редовно посещавал и молителката знаела това извършила непристойни
действия. Посочва, че на същата дата в 18:10 ч. е бил в центъра с автомобила
си.
1
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, материали от извършена проверка, разпоредена със заповед №
513з-5605/07.07.2021 г. на директора на СДВР.
От справки на СДВР се установява, че на инспектор Виктов Ц. са
налагани неколкократно дисциплинарни наказания.
От писмо изпратено от МРВ се установява, че срещу лицето В. Ц. няма
данни за образувани и неприключили досъдебни производства.
Видно от постъпило писмо от МВР от 31.03.2022 г. автомобилите на
служителите от „Военна полиция“ не са оборудвани с GPS система и на
25.05.2021 г. старшина В. С. е бил командирован по маршрут гр. София-
Костинброд- гр. Ябланица и обратно в гр. София за врмето от 15:00 до 22:00
ч. със служебен автомобил Опел „Астра“ рег. №ВА118498.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Здравка Спасова и В. Б. С..
Свидетелката дава сведение, че пред нея ответникът е отправял заплахи
спрямо молителката по телефона и чрез приложения за комуникация.
Свидетелката споделя още, че колегата й В. С. в този ден е бил на работа в
района и последният споделил, че ответникът е създал проблем в заведението,
като е снимал е молителката.
Свидетелят С. споделя, че през месец май е бил в заведение Чикън хаус
в гр. София заедно със свои колеги преди да осъществяване на служебните си
задължения, като в заведението е срещнал молителката. Свидетелят излага, че
неговите колиги и той забелязали, че от черен автомобил, марка „Ауди“ се
показва телефон, с който свидетелят и колегите му направили заключение, че
се снима техния автомобил, когато молителката обяснила, че всъщност целта
на заснемането е именно тя. Свидетелят пояснява, че не е възприел посоката
на ръката, не е видял човека в автомобила, както и че не му е направило
впечатление поведението на молителката, освен че е била запъхтяна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от лице, активно
легитимирано да търси защита по реда този закон. Съгласно легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
По делото не се спори, че страните са живели във фактическо
съжителство от м. ноември 2018 г. до м. март 2021 г.- чл. 3, т. 2, предл. 2-ро
от ЗЗДН. В молбата са описани актове, представляващи домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващи се в психическо домашно насилие
по отношение на молителката.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките
на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на
2
осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, поради което е
процесуално допустима.
В конкретния случай следва да бъде установено на първо място дали
ответникът е извършил спрямо молителката твърдяните актове и на второ
място – дали същите съставляват акт на психическо домашно насилие.
Съдът намира въз основа на събраните доказателства, че независимо от
установяването на влошени отношения между страните, не се установява
извършване на акт на домашно насилие поради следното:
Преки доказателства за описаното от молителката поведение на
ответника са декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и показанията на свидетеля С.
– очевидец на част от описаните събития.
Приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН следва да се ползва с
формалната доказателствена стойност, придадена от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй
като е пълна - конкретизирани са твърдените от молителя актове на домашно
насилие, датата на извършване и спрямо кого са извършени тези действия. В
случая обаче настоящият състав намира, че същата не може да послужи като
самостоятелно основание за издаване на заповед за защита, доколкото са
събрани преки доказателства чрез разпита на свидетел и декларацията съдът
анализира в съвкупност с всички доказателства – в случая с показанията на
свидетелите Здравка Спасова и В. Б. С.. Доколкото свидетелката Здравка
Спасова не е присъствала на събитията и същата не пресъздава личните си
впечатления, съдът не кредира показанията на свидетелката в тази им част.
Пряк доказателствен източник за събитията освен декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН са показанията на свидетеля С.. Както беше посочено, според
показанията на свидетеля С., същият не е възприел нито ответника, нито е чул
конкретни заплахи или обиди по отношение на молителката, докато са били
заедно в заведението. Единственото, което свидетелят е възприел, е телефон,
който се показва през прозореца на автомобил, като свидетелят посочва, че
мобилният телефон може да е послужил като средство за заснемане. Тоест
свидетелят не е възприел, а предполага, че е заснеман неопредел обект с
телефона. Тоест по делото не става ясно нито дали действително е снимано с
телефона - дали конкретен обект, или конкретно лице - нито дори посоката,
към която е бил насочен телефонът. В тази част описанието на събитията,
дадено от свидетеля, противоречи на описанието, дадено и поддържано от
молителката в молбата, и в декларацията, депозирана по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, който дава подробна, пълна и
достоверна информация за събитията, не е заинтересован от изхода на делото,
тъй като не се намира в отношения нито с молителката, нито с ответника.
Предвид противоречието със събраните гласни доказателства съдът намира
декларацията, депозирана от молителката, за недостоверен източник на
информация и не кредитира същата. Предвид прекия доказателствен източник
– показанията на свидетел – очевидец – съдът намира, че се опровергава
доказателствена стойност на представената декларация и същата не може да
породи последиците, които законът и придава, а именно да послужи като
достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото от
домашно насилие лице. Независимо че в случая се касае до противоречие
относно част от обстоятелствата, изложени в молбата и декларацията, съдът
не може да кредитира декларацията частично, след като е констатирал
противоречия относно част от събитията, за които са събрани и други
доказателствени средства. Поради изложеното съдът намира, че декларацията
3
е недостоверен доказателствен източник.
Следва да се има предвид и, че мерките за защита от домашно насилие,
макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и
ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване
може да се допусне само при наличие на безспорно установени актове на
домашно насилие, каквито в настоящия случай не са налице. Отделно от това
следва да се посочи, че дори присъствието на ответника пред заведението не е
достатъчно основание съдът да приеме, че същият е извършил твърденият акт
на насилие.
Действително според практиката на ЕСПЧ, която дава приоритет на
превенцията, а не на стандартите в доказането по българското процесуално
право и с практиката на ЕСПЧ, в настоящия случай липсват каквито и да
било доказателства за това, че ответникът е извършил твърдените актове на
насилие, като съдът не може да приложи мярка за защита, основавайки се на
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, чиято доказателствена стойност е
разколебана от събраните доказателства.
С оглед изложеното, съдът намира, че молбата следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за
съдебна защита в полза на молителката против ответника.
По разноските:
На основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на ответника. Дължимата по делото държавна такса по
чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв., като молителката следва да бъде
осъдена да я заплати в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.1 ЗЗДН тя
не се внася предварително от молителя.

По изложените мотиви Софийският районен съд

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Р. И. И. , ЕГН **********,
адрес: гр. София, ул. „Цар Симеон“ №42, вх. Б, ет. 2, ап. 3, с искане за
издаване на заповед за защита от домашно насилие, срещу В. Е. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ., ул. „Роса“ №12, ет. 1, ап. 3, поради
извършен от последния акт на насилие на 25.05.2021 г.
ОСЪЖДА Р. И. И. , ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „Цар
Симеон“ №42, вх. Б, ет. 2, ап. 3 да заплати по сметка на Софийски районен
съд държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на полицейското
управление по адрес на страните.


4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5