Решение по дело №4994/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260717
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Сияна Генадиева Генадиева
Дело: 20203110204994
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                               260717/5.7.2021г.

 

                               В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

          ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 23.06.2021 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 4994 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „ Ф.“ ООД-Варна, срещу НП № 03-009759/14.12.2018 год. Издадено от Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което за извършено нарушение на чл.303, ал.3 от КТ, на осн. чл.416, ал.5, вр.чл.414,ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв..

         С жалбата се оспорва издаденото НП, като се иска неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Твърди се, че посоченото в АУАН и НП лице – А.А. не е изпълнявало възложена му от дружеството дейност. Посочва се, че при издаването на АУАН е допуснато нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН по отношение издаденото НП.

         В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв.Л. Б., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

         Въззиваемата страна – ДИТ-Варна, редовно призована се представлява от ю.к. Ошавкова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

         Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

  След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

  Въззивното дружество сключило договор с хотел „Мелия Гранд Ермитаж“, за поддържане на волейболно игрище към хотела. Съобразно договора за абонаментно поддържане на външно и вътрешно озеленяване на хотел „Мелия Гранд Ермитаж“ работата по настилане с пясък на волейболното игрище се осъществявала от  „Ф.“ ООД.

  Съгласно установеното в протокол  от извършена проверка на место били установени две лица, които били на трудов договор с въззивното дружество и работили на обекта. В ранния следобед едно момче било спряно за проверка от полицейски служители свид. А. и В. на територията на хотела. Лицето било без документи за самоличност и било малолетно. То заявило на проверяващите, че работи на територията на хотела. Това наложило да бъде извършена проверка и да бъде сезирана инспекция по труда.

  По постъпил сигнал в ДИТ- Варна, относно работещи непълнолетни лица, на място пристигнали служители на ДИТ Варна – св.И. и св. Д.. Там св. Д. и св. И. заварили пет лица, за които се твърдяло, че полагат труд, както и служители на полицията.

  Св. И. и св. Д. пристъпили към проверка, като установили кое е дружеството, което извършва дейността по полагане на настилката на игрището.      Едно от лицата установени на място било Ал.А..

  На А. била предоставена за попълване декларация, в която той посочил, че работи на обект „волейболна площадка“ към хотел „Мелия“, както и работно време от 10 до 16 часа, при  почивен рамките на работното време и уговорено възнаграждение от 30 лева на ден, като не посочил длъжност. Посочил още, че работи от 26.04.2018г. Лицето декларирало още, че  няма сключен трудов или граждански договор, както и че не му е предоставено заверено уведомление и екземпляр от трудов договор.

Поради това св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа  лицето А. като „общ работник” в обекта, при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е получено разрешение от ИТ за сключване на трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.

  Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.

  Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал процесното НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.303 ал.3 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция в  размер на 5000лв.

  По постъпил сигнал в РП – Варна от ДИТ, била образувана преписка относно наличието на данни за осъществен състав на престъпление по чл.192а ал.2, вр. ал.1 от НК.

 След извършено разследване, с постановление от 03.12.2018г. прокурор при ВРП отказал да образува досъдебно производство, тъй като няма данни лицето А. да е престирало труд на 26.04.2018г. в полза на „Ф.“ ООД.

  Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – материалите от преписка; декларация от заетото лице; идентификационна карта; протоколи от извършена проверка и др. , както и гласните такива- показанията на св. Иванов , св.И. и св. Д..

  Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се допълват.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М.Д., която потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че на 26.04.2018 г. съвместно със св.И. извършили проверка на дружеството „Ф.“ ООД, КК "Златни пясъци", като поводът бил сигнал от Пето РУ, че са установени да работят непълнолетни лица. Около 14:30 часа пристигнали на място, където вече били установени  пет лица. Попитали ги какво правят там и кой ги е извикал. Едно от лицата било А.А.. Предоставили на установените лица декларации за попълване. В декларацията, която А. попълнил, посочил, че на същия ден – 26.04.2018 г. е дошъл на волейболното игрище към хотел „Мелия Гранд Ермитаж", посочил работно време от 10 до 16 часа, както и че трябвало да му се заплати сумата от 30 лв. за деня. На място имало камара с пръст, три колички, три лопати и два търмъка. Обяснено им било, че трябвало да пренесат тази пръст на игрището, да я разстелят и да я изравнят.

В хотела им бил предоставен договор, сключен между  „Ф.“ ООД и хотела за извършване на тази дейност, поискали да се свържат с представител на дружеството. От хотела им бил даден телефон на Камен Иванов като управител на дружеството и свидетелката го  уведомила, че ще бъде извършена проверка на установените лица. Според свидетелката Камен Иванов потвърдил в разговора, че е извикал лицата. Свидетелката му казала, че ще остави списък с документи, които следва да бъдат представени в Д ИТ Варна до края на работния ден.

Около 17:10 часа същия ден Камен Иванов се явил в ДИТ Варна, представил част от документите, а затова, като не представил трудов договор между дружеството „Ф.“ ООД и и лицето А.А., установено на място съставила АУАН.

От показанията на св. Д.И. се установява, че по заповед на Директора на Инспекция по труда, заедно със св. Д. били изпратени по компетентност в КК Златни пясъци относно установени непълнолетни лица от служители на МВР в КК "Златни пясъци", които работели. На място установили три млади момчета, дали да попълнят декларации. Според свидетеля установените лица казала, че били извикани за деня да разстилат пясък на едно волейболно игрище. Според свидетеля той лично не е установил лицето да полага труд.

Съдът счете, че следва да бъдат разпитани по делото полицейските служители установили нарушението, поради което ги призова по делото. От показанията на св.А.В. се установява, че той и колегата му са посетили хотел „Мелия Гранд Ермитаж“ в КК "Златни пясъци, тъй като забелязали едно или две непълнолетни лица близо до хотела. При проведената с тях беседа установили, че работят на територията на хотела, като заявили, че били изпратени за напитки. След това ги завели на работната площадка, където установили лица да работят. Свидетелят уведомил дежурния на 05 РУП Варна и изчакал с колегата си идването на служители на ДИТ Варна. Св. П.А. посочва, че не си спомня конкретния случай.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д., И., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото  писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

         Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган Директора на Дирекция "Инспекция по труда". Компетентността на актосъставителя Д. произтича от разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ в качеството и на държавен контролен орган - инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението. 

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

В случая с Протокол ПР 1814554/02.05.2018 год. е прието, че  А.А.А. с ЕГН ********** престира труд в полза на „ Ф.“ ООД , като извършва дейност по изравняване с търмък пясъка на волейболното игрище в обект – волейболно игрище към хотел „ Мелия Гранд Ермитаж“ КК Златни пясъци с определено работно време, декларирано от лицето от 10.00 часа до 16.00 часа, определено работно място – обекта на контрол и договорено трудово възнаграждение 30 лв. дневно, преди да е получено разрешение от Инспекцията по труда  за сключване на трудов договор между двете страни по възникнало трудовоправоотношение.

Съдът намира, че приложената по делото декларация, попълнена от лицето А. не установява по безспорен и категоричен начин , че лицето е било в трудово правни отношения с дружеството и е положило труд за него.

  За да приеме горното, съдът изходи от материалите по преписка №10835/2018г., където лицето изяснява причините да посочат, че работят в обекта. Съдът прецени и факта, че трите непълнолетни лица са били установени да се разхождат на територията на кк.“Зл. пясъци“ от служители на V РУ ОДМВР Варна, като в нито един момент от време не е било установявано лицата да полагат труд.

От показанията, които дават в хода на съдебното следствие се установява, че  нито един от свидетелите не е възприел А. да извършва дейност по разстилането на пясъка по волейболното игрище, където се твърди, че е престирал работна сила, напротив, всички, включително и служителите на Д ИТ Варна са го възприели  извън обекта без да извършва каквато и да било дейност. Полицейските служители, които първи са установили лицата, вкл. А. посочват, че това е станало до хотела.

Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя. Недопустимо е факти, касаещи съставомерността на нарушението да се установяват едва в с.з.

Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен материалния закон, поради което възраженията в тази насока са основателни, тъй като не само НП страда от горните пороци, а и съставения АУАН, с който е поставено началото на АНП.

Предвид горното съдът намира, че по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства за наличие на визираните в чл.66 от КТ елементи на трудовото правоотношение от страна на А., за да се приеме, че санкционираното дружество е осъществило от обективна  страна  състав на извършено нарушение на 302 ал.3 от КТ.

Липсата на елементи на трудово правоотношение между „Флорис“ ЕООД и А. е установена със сила на пресъдено нещо и с влязлото в сила на Решение № 106/23.01.2020г. на Районен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2895/2019 г., с което е отменено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна Наказателно постановление № 03-009757/09.05.2018 г., с което „Флорис“ ЕООД е санкционирано за допуснато административно нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.

След като не е налице съществуващо трудово правоотношение между въззивното дружество и непълнолетното към посочената в наказателното постановление дата на извършване на нарушението /26.04.2018 г./ лице А., е налице липса на задължение за изискване на разрешение на инспекцията по труда за приемането му на работа, респ. за липса на осъществен състав на административно нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.

Налагайки наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено от санкционираният субект, АНО е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

         По горепосочените мотиви, Съдът

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ НП№ 03-009759/14.12.2018 год. издадено от Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на „ Ф.“ ООД-Варна  за извършено нарушение на чл.303 ал.3 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от КТ  е наложена имуществена санкция  в размер на 5 000 лв..

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: