РЕШЕНИЕ
№ 6203
гр. София, 06.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:..............
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20231110120063
по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца „..........., със седалище и адрес на управление .......
представлявано от ...... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 19054 от
05.07.2022 г. по ч.гр. д. № 27518 по описа за 2022 г., като поради подадено
възражение от страна на ответницата счита, че за него е налице правен
интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно
заседание искът се поддържа.
Ответницата М. Б. З. с ЕГН **********, от ........,
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подала писмен отговор, а
е подала молба, към която прилага платежно нареждане за внесена сума в
размер на 888, 24 лева.
Третото лице-помагач ......, със седалище и адрес на управление ......,
не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 27518 по
1
описа за 2022 г. на СРС, на 26.05.2022 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата З., за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
05.07.2022 г., по ч.гр. д. № 27518 по описа за 2022 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че
възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на
топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на
правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
2
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Ответницата не оспорва качеството си на потребител, а същото е и
доказано с оглед представеният нотариален акт ........., видно от който
ответницата З. е придобила собствеността на процесния топлоснабден имот
посредством дарения от нейните родители, които са си запазили правото на
ползване на имота, но същкото е погасено доколкото и двамата са починали
преди началото на процесния период. С оглед горното съдът счита за
доказано качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия.
Съгласно приетите и и неоспорени СТЕ и ССчЕ, задължението по делото
възлиза на сумата в размер на 1 323, 73 лева, в това число главница 1 408, 61
лева, в това число главница в размер на 1 056, 18 лева и лихва в размер на
352, 43 лева. Не е налице възражение за изтекла погасителна давност за
цялата или част от процесните суми, поради което този въпрос няма да бъде
разглеждан от съда.
По отношение на извършените плащания:
Към възражение № 184073 от 02.09.2022 г., препис от което е връчен на
ищеца по делото заедно с разпореждане № 37577 от 23.03.2023 г., е
приложена разписка № ........от 03.05.2022 г. за сумата в размер на 1 000 лева –
частично плащане за абонатен номер ......../на топласнабдения имот/, за
периода м. 07.2019 г. – м. 09.2020 г. Въпреки връчването на възражението и
платежния документ, ищеца е предявил иск за всички суми, присъдени със
заповедта. Съдът приема, че е налице плащане на сумата в размер на 1 000
лева за процесния период преди завеждане на делото - заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр. д. № 27518 по описа за 2022 г. е подадено на 26.05.2022 г., а
плащането е осъществено на 03.05.2022 г. Доколкото не е посочено кои
суми се погасяват със заплатената сума от 1 000 лева, то съдът счита, че с нея
са погасени:
сумата в размер на 342, 86 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 03.03.2020 г. – 12.05.2022 г.
сумата в размер на 9, 57 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 03.03.2020 г. – 12.05.2022 г.
сумата в размер на 23, 22 лева, представляваща главница за дялово
3
разпределение за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2021 г.
сумата в размер на 624, 35 лева, представляваща част от главницата за
топлинна енергия за периода м.07.2019 г. – м.09.2020 г. в общ размер на
1 032, 96 лева.
Към молба № 234594 от 21.08.2023 г., е приложена разписка № ...........от
28.04.2023 г. за сумата в размер на 888, 24 лева – частично плащане за
периода м.06.2022 г. – м. 11.2022 г. Горното плащане не следва де се взема
предвид, тъй като е за друг отчетен период, който не е предмет на издадената
заповед за изпълнение и установителния иск по чл. 422 от ГПК. С оглед
горното следва исковете срещу ответницата З. да бъдат уважени само за
сумата в размер на 408, 61 лева, представляваща незаплатената част от
претендираната главницата за топлинна енергия за периода м.07.2019 г. –
м.09.2020 г. в общ размер на 1 032, 96 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.05.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, и отхвърлени за останилети суми
като заплатени преди образуване на делото.
С оглед този изход от спора право на разноски имат както ищеца, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответницата на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 1 155 лева, както
следва: По заповедното производство по ч.гр. дело № 27518 по описа за 2022
г. на СРС, са направени разноски в размер на 78, 17 лева, от които 28, 17 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. По исковото
производство по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 1 076,
83 лева, от които 171, 83 лева държавна такса, 5 лева държавна такса за СУ,
100 лева юрисконсултско възнаграждание /определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК и чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и
ССчЕ. Общия размер на предявените искове е 1 408, 61 лева, като уважената
част възлиза на сумата в размер на 408, 61 лева, или 29 %. В такъв размер
следва да бъде уважена и претенцията за разноски на ищеца, тоест за сумата в
размер на 334, 95 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М. Б. З. с ЕГН **********, от
........... че дължи на ......., с ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление г........, представлявано от ........ – изпълнителен директор,
сумата в размер на 408, 61 лева /четиристотин и осем лева и шестдесет и
една стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК –
26.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща
главница – стойността на незаплатената електрическа енергия за периода
м.05.2019 г. – м.06.2019 г., и за периода м.10.2020 г. – м.04.2021 г., съгласно
издадената заповед за изпълнение № 19054 от 05.07.2022 г. по ч.гр. д. №
27518 по описа за 2022 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявени, със седалище и адрес на управле
представляван – изпълнителен директор, против М. Б. З. с ЕГН ********,
искове по чл. 422 от ГПК за сумата в размер на 342, 86 лева /триста
четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. – 12.05.2022 г., сумата в размер на 9,
57 лева /девет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. – 12.05.2022 г., сумата в размер на
23, 22 лева /двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/, ,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. –
30.04.2021 г., и за сумата в размер на 624, 35 лева /шестстотин двадесет и
четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща част от главницата
за топлинна енергия за периода м.07.2019 г. – м.09.2020 г. в общ размер на 1
032, 96 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ ПОРАДИ
ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ ПРЕДИ ОБРАЗУВАНЕ НА ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА М. Б. З. с ЕГН ******, да заплати ........., със
седалище и адрес на управление ....., представлявано от .......–
изпълнителен директор, сумата в размер на 334, 95 лева /триста тридесет
и четири лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща 29 %
направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, изчислени
съгласно мотивите в решението досежно разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ........, със седалище и адрес на управление г.........
5
Банкова сметка на ищеца:
........
BIC: .........
.........
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6