Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
гр.
София, 06.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Алина Тодорова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4476/2013 г., преразпределено на настоящия състав на 17.03.2017 г. въз основа на
Заповед № РД-08-786/10.03.2017 г. на Председателя на СГС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по предявен от „Ф.И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
срещу „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск за
заплащане на сумата 28433,66 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
доставка и монтаж на тръбопровод за пречистена вода, съгласно договор за
изработка от 18.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяването на исковата молба – 11.07.2013 г. до окончателно й погасяване.
Ищецът
твърди, че по силата на сключен между страните на 18.07.2012 г. договор за
изработка се задължил да достави и монтира тръбопровод за пречистена вода от
хомополимерен полипропилен, състоящ се от тръби, фитинги и арматури, които били
производство на Georg Fischer Rohrleitungssysteme AG – Швейцария. На 27.07.2012 г. ответникът
заплатил на ищеца сумата 15150,00 лева без ДДС, представляваща част от
дължимото на изпълнителя възнаграждение по договора. Ищецът доставил
материалите за изграждане на тръбопровода на ответника на 13.08.2012 г., от
който момент започнал да тече предвиденият срок от 16 дни за неговия монтаж.
Възложителят „А.“ АД следвало да предостави на изпълнителя проектната
документация, необходима за извършване на монтажа. Посоченото задължение
ответникът обаче изпълнил на 30.08.2012 г. чрез проектанта на обекта - „В.“
ООД, без в проектната документация да се съдържат изисквания относно височината
на заваръчния ръб на тръбите. Въпреки забавата от страна на възложителя,
изпълнителят започнал работа без документацията и изпратил до проектанта мостри
от заварки на полипропиленови тръби с диаметър ⌀ 90 и ⌀ 63, изпълнени по уговорения в
договора метод на инфрачервено заваряване. Работата обаче била преустановена,
поради възражения на проектанта относно височината на заваръчния ръб на
изпратените мостри. С писмо от 24.08.2012 г. изпълнителят уведомил възложителя,
че избраният от последния материал и метод на заваряването му били неподходящи.
На същия ден, в отговор на писмото възложителят дал на изпълнителя седемдневен
срок, в който да предостави изисканите от проектанта технологични проби на
извършени заварки с височина на вътрешния ръб до 1,3 мм, с предупреждение, че
при неизпълнение договорът ще бъде развален. Посочените искания на ответника не
били конкретизирани, а производителят на тръбите не давал точни параметри за
височината на заваръчните ръбове. С писмо от 04.09.2012 г. ответникът заявил,
че разваля договора, поради неизпълнението му от страна на ищеца. Твърдяното
неизпълнение не било налице, тъй като качеството на заварките отговаряло
напълно на изискванията на избрания от страните метод на инфрачервено
заваряване, за което обстоятелство ищецът предложил да бъде извършена
независима експертиза от трето лице, но ответникът отказал предложението. По
този начин същият се опитвал да прикрие избрания от него неправилен материал и
метод на заваряване с поставяне на несъществуващи изисквания за височината на
заварките, които да му послужат като основание за разваляне на договора. Ищецът
спазил всички технически изисквания на производителя и имал право да получи
уговореното в договора възнаграждение за изпълнената работа, което било в
размер на 35350 лева без ДДС, но от него претендирал заплащане само на сумата
28433,66 лева.
В
отговор на исковата молба ответникът счита иска за неоснователен и недоказан,
излагайки твърдения, че поради неизпълнение на задължението на ищеца да
предостави технологични проби от заварки на тръбите, които да гарантират
качеството на преминаващата през тях пречистена вода и да бъдат одобрени от
проектанта „В.“ ООД, включително и в дадения му допълнителен седемдневен срок
за изпълнение, законосъобразно е упражнил правото си да развали договора на
04.09.2012 г.. Съставеният на 13.08.2012 г. протокол бил за единствено за
отговорно пазене на тръбите, а не и за приемането им. За направата на
технологичните проби от заварки не било необходимо да бъде предоставена каквато
и да е проектна документация. Изборът на материал и на начин на заваряване
станал със съгласието на изпълнителя, който бил длъжен да прецени дали е в
състояние да изпълни уговореното при сключване на договора. Твърди, че
представените от ищеца фактури за доставки на различни стоки и услуги не били
свързани с предмета на сключения между страните договор. Евентуално счита, че с
направеното на 27.07.2012 г. плащане на сумата от 18180 лева с ДДС изцяло били
заплатени извършените от ищеца по
договора работи.
Ищецът,
след прецизиране на фактическите твърдения и петитума на предявения иск не е
подал допълнителна искова молба, в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, тъй като постъпилата
на 16.11.2017 г. такава е подадена извън двуседмичния срок, изтекъл на
14.11.2017 г. – присъствен ден.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение
от 28.11.2017 г. за безспорен
и ненуждаещ се от доказване в отношенията между тях е отделен фактът, че
помежду им на 18.07.2012 г. е сключен договор за доставка
и монтаж на тръбопровод за пречистена вода от хомополимерен полипропилен,
състоящ се от тръби, фитинги и арматури, производство на Georg Fischer Rohrleitungssysteme AG – Швейцария. Видно от съдържанието на
документа, обективиращ договора, ищецът поел задължение да достави на
възложителя („А.“ АД) и монтира по метода на IR-заваряване (инфрачервено заваряване)
тръбопровод за пречистена вода, съгласно проектна спецификация, неразделна част
от договора срещу цена в размер на 60600 лева, с ДДС, която следвало да бъде
заплатена на четири вноски, определени в чл. 2 от договора: 30% или 18180 лева
– при сключване на договора, 40% или 24240 лева в 1-седмичен срок след доставяне
на компонентите за инсталацията на обекта на възложителя в гр. София и
подписване на приемо-предавателен протокол, 20% или 12120 лева – до 30 дни от
подписване на приемо-предавателен протокол за предаване на монтирания
тръбопровод и 10% или 6060 лева след окончателното преместване на
технологичното оборудване на възложителя, но не по-късно от 120 дни след
монтиране на тръбопровода.
В договора страните уговорили доставката на материалите да
се извърши до 09.08.2012 г., а монтажът на тръбопровода да се извърши в рамките
на 16 дни от доставката на материалите на обекта. В чл. 4, ал. 5 от договора
страните изрично уговорили изпълнителят да монтира тръбопровода, съгласно
проектна документация на „В.“ ООД, като бил длъжен да спазва всички предписания
на проектанта за качеството на заварките, изискването за наклон и недопускане
на мъртви зони в точките за консумация.
Видно от протокол за отговорно пазене № ********** на
13.08.2012 г. материалите, включени в проформа фактура № **********/13.07.2012
г., с изключение на 195 броя подложна гайка и 195 броя планка за скоби, са предадени
на представител на „А.“ АД - С. Кехайов.
С писмо от 20.08.2012 г. изпълнителят „Ф.И.“ ООД уведомил
възложителя, че проектна документация от „В.“ ООД не е предоставена, като на
15.08.2012 г. ищецът бил уведомен, че проектантът не е съгласен с височината на
валчето (заваръчния ръб) на мострата, поради което наложило да се предоставят
референции от Georg
Fischer, за да се
продължи работата по метода на инфрачервеното заваряване. В ново писмо от
24.08.2012 г. изпълнителят уведомил възложителя, че специалисти на
производителя Georg
Fischer
Systems AG
изразили становище, че при пречистена вода е необходимо свързването на тръбите
да е безшевно и инфрачервеното заваряване е недопустимо. Това сочело, че
проектантът „В.“ ООД не е избрал правилния материал и метод на заваряване.
Отделно не била предоставена и необходимата техническа документация. Писмото се
твърди да е получено от Маркова на 27.08.2012 г. и ответникът не оспорва това
твърдение.
От своя страна възложителят „А.“ АД в писмо № 169/24.08.2012
г. дал на изпълнителя 7-дневен срок да предостави технологични проби от
извършени заварки, които да отговарят на изискванията, поставени от проектанта
„В.“ ООД, а именно с височина на вътрешния ръб до 1,3 мм, с предупреждение, че
при неизпълнение договорът ще се считал развален.
В писмо, изх. № AF120829/29.08.2012 г. на проектанта „В.“ ООД,
адресирано до „Ф.И.“ ООД, са посочени максималните височини на заваръчния ръб
за всеки от диаметрите тръби, като за диаметър 63 височината не трябвало да
надвишава 1,3 мм, а за диаметър 90 - 1,8 мм.
С последващо писмо, изх. № 020/04.09.2012 г. „А.“ АД уведомило
„Ф.И.“ ООД, че разваля договора, тъй като представените образци на заварки не
съответствали на изискванията на „В.“ ООД, съгласно писмо на последното, изх. №
AF120831/31.08.2012
г., в което е отразено, че изпратените образци на 29.08.2012 г. и на 30.08.2012
г. са с височина над максимално допустимата и има провисване на валчето в
горния край на тръбата, което създава опасност от застойни зони в
хоризонталните участъци на тръбното трасе.
В становища от 14.09.2012
г., 12.10.2012 г. и 01.04.2014 г. на производителят на елементите от
тръбопровода - Georg Fischer Rohrleitungssysteme AG е отразено, че за
изграждането на тръбопровод за пречистена вода се препоръчва BCF-метод на заваряване, чрез който се
постига заваряване без шев и без процеп, като технологиите на заваряване, при
които от вътрешната страна се образува шев, не съответстват на действащите
добри производни практики за този тип тръбопроводи. При заваряване с
инфрачервени лъчи по метода "IR Plus" ъгълът на шева във външната
горна част и вътрешната дънна част на шева е малко по-плосък, а ъгълът на шева
във вътрешната горна част и във външната дънна част е малко по-стръмен по причина
на земната гравитация. Заваряването с инфрачервени лъчи образува шев средно с
около 30-50% по-малък от шева при традиционното челно заваряване. В никои от
документите на Georg Fischer Rohrleitungssysteme AG относно инфрачервеното
заваряване не е уточнена височината на валчето.
В производството е приет проект на
циркулационен контур за пречистена вода, изготвен от „В.“ ООД на 25.06.2012 г.,
в който е предвидено, че подаващата линия за пречистена вода следва да е с
диаметър Ф90, а връщащата линия - с диаметър Ф63. В количествената сметка към
проекта е предвидено използването на полипропиленови тръби PP-H
PROGEF Plus.
В
производството са приети заключения на еднолична и тричленна съдебно-техническа
експертиза, които съдът възприема като обосновани и съответни на събраните в
производството доказателства, поради което и основава изводите си на същите. Независимо
от височината на шева при свързването на тръбите, винаги е възможно да се
образува „застойна“ зона в тръбопровод с шевове, процепи или дори малки
грапавини на тръбите. При каква височина на
валчето е възможно да се получат такива „мъртви“ зони не би могло да се
определи, тъй като това зависи от геометрията на тръбопровода, като не е налице
нормативен акт или стандарт, който да определя височината на валчето, при който
и да било от приложимите методи на заваряване - челно заваряване и IR (инфрачервено) заваряване. При заваряване с инфрачервени
лъчи шевът е средно с около 30-50% по-малък по обем в сравнение с шева при
традиционното челно заваряване, но не и по-нисък като височина. Поради земната
гравитация при заваряване по IR-метода неминуемо ъгълът на валчетото
във вътрешната горна част и външната долна част е по-стръмен, т. е. налице е
провисване, а във външната горна част и вътрешната долна част ъгълът е
по-плосък, т. е. наблюдава се „сплескване“. Това е обективно следствие от
действието на гравитацията. Тричленната експертиза също заключава, че специално
формулирани стандартни изисквания за заварени съединения от полипропилен в
тръбопроводи за пречистена вода, свързани по метода инфрачервено заваряване, няма.
Описаният стандарт, касаещ тръби за централно парно отопление е напълно
неотносим за спора. Инфрачервеното заваряване е по-добро от традиционното
(челно) заваряване, като няма конкретни норми за приемливост на
несъвършенството на заваръчния шев. Но при тази технология неравности
съществуват. В съдебно заседание вещите лица са категорични, че това, което е
зададено от проектанта, дори при 100% изпълнение винаги ще има възможност за развитие
на микроорганизми, тъй като валче (ръб на заварката) винаги има, затова няма и стандарт,
който да определя допустимата височината на заваръчния ръб при тръбопровод за
пречистена вода, при който неравности не трябва да съществуват въобще.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а
необсъдените съдът намира да са неотносими.
По отношение на осъдителния иск с
правна квалификация чл. 267, ал. 2 ЗЗД.
Основателността
на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на
което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да заплати
претендираната парична сума като възнаграждение за възложена работа, която след
сключването на договора е станало невъзможно да бъде изпълнена, поради
негодност на проекта, за която негодност изпълнителят уведомил своевременно възложителя
и настъпила изискуемост на задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение. Липсата на една от предпоставките обуславя неоснователност на
претенцията.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на
иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо
поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. В случая, ответникът
не твърди да е заплатил частта от възнаграждението, предмет на настоящия спор.
Сключеният
на 18.07.2012 г. договор, е формална (по волята на страните съгласието е
обективирано в документ), консенсуална и кумутативна правна сделка, с предметно
съдържание, съответно на уредения в раздел VІІІ от особената част на ЗЗД договор
за изработка. Предметът на задължението на страната, дължаща характерната
престация - изпълнителя, е извършване на конкретни фактически действия – да достави
необходимите материали и извърши монтажни работи за постигане на предвидения в
чл. 1 от договора резултат – изграждане на тръбопровод за пречистена вода от
хомополимерен полипропилен, състоящ се от тръби, фитинги и арматури, произведени
от трето за спора лице - Georg Fischer Rohrleitungssysteme AG – Швейцария, т. е.
резултатът е незаместима вещ, което определя и характера на договора да е такъв
за изработка, а не за продажба. В договора изрично е конкретизиран метода на
свързване на тръбите - IR (инфрачервено) заваряване. Посоченият договор е юридическият
факт породил търговско правоотношение между страните, със съдържание
задължението на изпълнителя да осъществи резултата (тръбопровод за пречистена
вода) за своя сметка и на свой риск, за което да получи възнаграждение в размер
на 60600,00 лева, с ДДС, което по волята на страните следвало да бъде платено
на части, всяка от които с конкретно уговорен падеж.
Между
страните не е спорно, че във връзка със сключването на договора възложителят
заплатил авансово 30% от дължимото възнаграждение (на 25.07.2012 г.), като в
съответствие с уговореното изпълнителят доставил и предал на „А.“ АД на
13.08.2012 г. материалите, необходими за изграждането на тръбопровода, с
изключение на подложни гайки и планки за скоби, които имат помощен характер и
са необходими при свързването на детайлите на инсталацията, съответно
непредаването им е несъществено с оглед интереса на кредитора. Независимо от
факта, че документът, подписан между страните е наименован протокол за
отговорно пазене, по своята същност обективира предаване на необходимите за изпълнение
на работата материали (елементите от тръбопровода) във фактическа власт на
възложителя. Няма съмнение, че същите остават собственост на изпълнителя до
предаване на изпълнената работа или до заплащане на стойността им, което
заплащане страните изрично уговорили в договора да е основание за придобиването
им в собственост от възложителя. В чл. 2, ал. 2 от договора страните уговорили
предаването на материалите да поставя началото на 1-седмичен срок за изпълнение
на задължението на възложителя да заплати 40% от уговореното възнаграждение или
24240 лева. В производството не е спорно, че задължението и към приключване на
устните състезания не е изпълнено, което означава, че правото на собственост
върху доставените материали принадлежи на изпълнителя, съответно е без значение
каква е стойността за придобиването им.
В
съответствие с чл. 258 ЗЗД изпълнителят следвало да изпълни възложеното
съгласно предоставен проект от възложителя (чл. 4, ал. 5 от договора), какъвто
няма спор в производството, че е изготвен от трето лице - „В.“ ООД, с което
ответникът „А.“ АД се намирал в правоотношение.
Договорът
вменява в задължение на ищеца да извърши изграждането на тръбопровод с
конкретно посочено предназначение – за пречистена вода и при използването на
конкретен метод за свързване на тръбите – чрез IR
(инфрачервено) заваряване. Няма съмнение, че изпълнението на възложеното е фактически
и правно възможно, както към сключване на договора (иначе същият би бил нищожен
поради невъзможен предмет), така и при неговото действие, т. е. не е налице
хипотеза на настъпила след сключването му обективна невъзможност, при която
договорът да се разваля по право (чл. 89 ЗЗД). При сключване на договора
предназначението на вещта, която следвало да изработи изпълнителя е
конкретизирано – за пречистена вода. Това означава, че изпълнителят, който е
търговец и е длъжен да полага грижата на добрия търговец е следвало да прецени
годността на избрания метод на заваряване по отношение предвиденото
предназначение на тръбопровода.
Така с процесния договор, на „Ф.И.“ ООД е възложено и последното се е съгласило да изпълни
работата чрез използване на неподходящ метод (IR
заваряване), който при всяко качество на заварките
компрометира предназначението на тръбопровода да е такъв за пречистена вода. Изграждане
на тръбопровода чрез избрания метод обективно не би позволило ползването му по
предназначение - за пречистена вода, тъй като не би могло да се избегне създаването
на застойни зони (в които се развиват микроорганизми), а това изискване е
изрично уговорено в чл. 4, ал. 8 от договора.
Съгласно разпоредбата
на чл. 260 ЗЗД изпълнителят по договор за изработка има задължение незабавно да предупреди възложителя, ако даденият му
проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на
работата. Липсата на такова предупреждение има за последица ангажиране
отговорността на изпълнителя за причинени вреди на възложителя. В случая,
ищецът, при полагане на дължимата грижа (чл. 302 ТЗ), е бил длъжен да прецени
изпълнимостта на проекта и да формира извод, че същият е негоден за изграждане
на инсталация за пречистена вода. Това сочи, че и без да са били налице
заложени конкретни изисквания към ръбчетата на свързващите заварки, изпълнителят
в качеството си на професионалист (добър търговец) е бил длъжен да уведоми
възложителя за негодността на проекта и за неприложимостта на предвидения метод
на свързване на тръбите. При положение, че ищецът е представител на Georg
Fischer Rohrleitungssysteme AG – Швейцария,
то следва да е бил наясно, че топлинното свързване на изделия от полипропилен обективно
създава неравности, а те при всички положения обуславят риск от застой на
преминаващия флуид и развитие на микроорганизми. В този смисъл са категоричните
заключения на вещите лица. Такова е и становището на производителя Georg
Fischer Rohrleitungssysteme AG – Швейцария,
до който изпълнителят, ако не е бил запознат с
изискванията за свързване на тръби, провеждащи пречистена вода, е следвало да
се допита, но не след сключването на договора, както е процедирал, а преди
встъпване в правоотношението. След като производителят е информиран, че при
изискване тръбопровод да се ползва за пречистена вода следва да се използва
методът на безшевно свързване на тръбите, което единствено предотвратява
възможността за създаване на застойни зони и развитие на микрооргазми, то
изпълнителят също е бил длъжен да знае коя е приложимата технология. Това
означава, че „Ф.И.“ ООД не е изпълнило задължението си да предупреди
възложителя за негодността на проекта своевременно. Своевременно би било
предупреждение, направено при сключването на договора, защото още тогава е
ясно, че чрез технологията на IR (инфрачервено) заваряване тръбопровод за пречистена вода е
невъзможно да бъде изграден. За този извод е без значение предоставен ли му е
изготвения технически проект или не. В договора е отразено предназначението на
тръбопровода, елементите, от които се състои и метода на свързването им, а това
е достатъчно за формиране на извод за годността/негодността на проекта.
Затова уведомяването, осъществено с писмото от 24.08.2012 г., след съгласуване с производителя на тръбите, получено
от „А.“ АД на 27.08.2012 г., е несвоевременно и няма как за изпълнителя да се
породи право да получи договореното възнаграждение, съгласно чл. 267, ал. 2 ЗЗД.
Възложителят
встъпва в договора, за да задоволи конкретен свой интерес – да получи в своя
собственост индивидуално определена вещ – тръбопровод за пречистена вода. Ако
такъв би бил изпълнен по предвидения в договора метод на IR (инфрачервено) заваряване, то вещта не би могла да бъде
ползвана по предназначение, респ. интересът на възложителя не би бил задоволен.
Изпълнителят е този, което носи риска при изпълнение на възложеното (чл. 258 ЗЗД), той е специалистът, който разполага с компетентност да прецени възможно
ли е резултатът да бъде постигнат съгласно проекта на възложителя и то така, че
да е годен именно за предвидената в договора негова употреба. Ако изпълнителят
не изпълни задължението си да предупреди възложителя за негодността на проекта,
което в конкретния случай е следвало да направи още при сключването на договора,
то същият не само няма право на уговореното възнаграждение, но и носи
отговорност за причинени на възложителя вреди.
Тази негова отговорност не отпада по причина, че проектът е
изработен от трето лице по възлагане от възложителя. Отношенията по изготвянето
на проекта не интересуват настоящия спор, те са в рамките на правоотношение, в
което ищецът не е страна. В отношението, възникнало от сключения с ответника
договор за изработка, „Ф.И.“
ООД, в качеството си на изпълнител, е било длъжно да прецени, че възложеното, съгласно договора е неизпълнимо, поради
неправилно избран метод на заваряване, тъй като при тръбопровод за пречистена
вода свързването на тръбите следва да е безшевно.
Съдът е сезиран с иск за присъждане на възнаграждение, което
следва да се плати при условията на чл. 267, ал. 2 ЗЗД. При така осъществените
факти обаче това съдебно предявено от ищеца право не е възникнало. Възникването
му предполага добросъвестност на изпълнителя, а такава не е налице. Дори след
получената от Georg Fischer Rohrleitungssysteme AG – Швейцария -дружеството разработило
метода на инфрачервеното заваряване, информация за неприложимостта му за тръбопроводи
за пречистена вода, изпълнителят настоява да продължи изпълнението на проекта
съгласно неприложимия метод. А е ясно, че изградената по този метод тръбна инсталация не
би била годна за ползване по предвиденото в договора предназначение, независимо
от постигнатата височина на заваръчния ръб. Приемане на обратното би означавало
рискът от изпълнението да се възложи върху възложителя, което противоречи на
чл. 258 ЗЗД и на естеството на договора за изработка.
По
тези съображения искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на присъждане на
направените по делото разноски, възниква за ответника, който доказва извършени
такива в общ размер от 1950 лева, съгласно представен списък, които следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК,
действаща към приключване на устните състезания редакция, предвижда в полза на
юридически лица или еднолични търговци да се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба предвижда, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Приложимият
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя, че за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като за защита по дела с материален интерес,
продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е
над 10000 лева, както в случая, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50
на сто от максимално предвидения размер. При така действащата нормативна уредба
ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от
450 лева, но няма как да му се присъди претендираната в списъка на разноските
сума в размер на 1383 лева.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.И.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „А.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, иск с правна квалификация чл. 267, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата 28433,66 лева, представляваща незаплатена част от
възнаграждение по договор за изработка, сключен на 18.07.2012 г., изпълнението
на който е станало невъзможно, поради негодност на проекта.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „А.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
сумата 1950 (хиляда деветстотин и петдесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: