Решение по дело №659/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.341 и сл. от НПК, във връзка с чл.270 НПК и е по частен протест на прокурор от БлРП против постановеното в откритото с.з. на 05.12.12г. по НОХД № 1667/12г. на БлРС определение.

Сочи се в протеста, че атакуваното определение на районния съд е незаконосъобразно и неправилно, като се изтъкват съображения, че и към настоящия момент все още е налична реалната опасност подсъдимия Г. Н. да извърши друго престъпление /с оглед съдебното му минало/ и да се укрие /с цел избягване наказателна отговорност в случай на осъдителна присъда/. Твърди се от прокурора, че въпросът за мярката за неотклонение на въззиваемия е разглеждан общо три пъти в рамките на повече от половин година с едни и същи здравословни оплаквания, като понастоящем не са налице никакви нови данни за влошаване на здравето му или за невъзможност на неговото лечение по реда на ЗИНЗС. Изтъква се в протеста, че характеровите особености на Н. не следва да се преценяват с оглед поставянето му в привилегировано положение, а преди всичко с оглед обществения интерес, който е засегнат. В този смисъл се прави искане от прокурора за отмяна на протестираното определение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдена от БлОС взетата спрямо под.Н. мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

В т.нар. декларация подсъдимият прави оплаквания от условията в затвора, от липсата на хигиена, каквато изисква кожното му заболяване, прави изявления, че ще предприеме гладна стачка и ще съди Държавата по ЗОДО.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с протеста и доказателствата по делото, относими към предмета на настоящото производство и атакувания съдебен акт, намира протеста за основателен по следните съображения:

Въззиваемият Н. е предаден на съд с обвинителен акт на РП-Б. от 30.08.2012г. за престъпление по чл.152,ал.3,т.1,пр.1, във връзка с ал.2,т.1, във връзка с ал.1,т.2,пр.1, във връзка с чл.20,ал.2 НК. Със същия обвинителен акт за такова деяние на съд е предаден и И. К..

С определение № 8063 от 01.11.2011г. на БлРС на въвзиваемия и на И. К.- тогава обвиняеми по ДП № 1100/11г. е взета най-тежката мярка за неотклонение, като в мотивите към акта си съдът е разсъждавал, че по отношение на Г. Н. освен обоснованото предположение за извършено престъпление по чл.152ал.3 НК са налице и останалите, визирани в чл.63 НПК предпоставки – реална опасност той да се укрие и да извърши друго престъпление. С определение от 21.12.2011г., потвърдено от БлОС, районният съд е потвърдил мярката за неотклонение „Задържане под стража” на въззиваемия по повод негова молба по чл.65 НПК. Последвали са три други молби от Н. с посоченото правно основание и с искане да му бъде изменена в по-лека мярката за процесуална принуда: така, с определение № 2369/20.03.2012г. по ЧНД № 527/12г. БлРС е изменил МН „Задържане под стража” на въззиваемия в „Домашен арест” по съображения за влошеното му здравословно състояние, което определение е отменено от окръжния съд и потвърдена първоначално взетата МН на дееца /ВЧНХД № 151/12г./; с последващо определение от 03.05.2012г. по ЧНХД № 868/12г. БлРС е оставил без уважение молбата по чл.65 НПК на Н., което определение е потвърдено от състав на БлОС по ВЧНХД № 226/12г. и с определение от 30.07.2012г. по ЧНХД № 1369/12г. РС е изменил в „Домашен арест” МН на Н. поради влошаване на здравословното му състояние, като този му акт е отменен от БлОС – с определение 07.08.2012г. по ВНЧД № 386/12г. и е потвърдена първоначалната мярка за неотклонение на това лице. В хода на ВЧНХД № 151/12г. БлОС е назначил две съдебно-медицински експертизи: в заключението по тази, изпълнима от вещо лице- стоматолог, Д. Д. е посочил, че въззиваемият има патологични изменения по зъбите и около тях, които са се образували в продължение на години и не са свързани с престоя му в следствения арест, като е предложил лечение с антибиотик и ако се налага- изваждане на съответния зъб във всеки един кабинет по дентална медицина. В заключението си по повод оплакванията на подсъдимия за оголване на петна от окосмената част на главата, експертът Д. З. е обяснил, че се касае за „алопеция ареата”, което заболяване е с неизвестен произход /може да е генетично и да е отключено от стрес или фактор от околната среда/, не е заразно, лечението му е продължително и без гаранции за пълно оздравяване, като на подсъдимия е изписано от специалист и осигурено адекватно медикаментозно лечение, което се спазва, като това му заболяване не уврежда общото му състояние и позволява престоя му в ареста. Именно по съображения, че заболяванията на Н. са хронични, лекувани в условията на ареста и не са от естество да не позволяват престоя му в ареста и предвид съществуващата реална опасност да извърши друго престъпление и се укрие, въззивните инстанции три пъти са приемали, че въззиваемият следва да остане задържан под стража като мярка за процесуална принуда.

В мотивите към атакуваното определение решаващият съд е приел, че тежестта на повдигнатото обвинение на под.Н. и данните за съдебното му минало „могат да обосноват извод за наличието на реална опасност от извършване на друго престъпление или укриване на лицето”, но че влошеното здравословно състояние на същия в случая действа като демотивиращ и възпиращ въззиваемия фактор в реализирането на опасностите. По-нататък районният съд е разсъждавал, че, понеже делото вече се намира в съдебна фаза, подсъдимият няма обективна възможност да повлияе на разследването, както и че задържането на подсъдимия от една година е „в максималните времеви рамки, допустими за задържане на едно лице според законодателя по НПК”, което води до „прекомерно засягане на неговата правна сфера”.

Настоящата инстанция не споделя тези изводи на първостепенния съд. В това производство не може да се разглежда въпросът за наличието на обосновано предположение за извършено от въззиваемия престъпление. При наличието на това ограничение следва да се подложи на преценка какви предпоставки е възможно да бъдат обсъждани. В тази връзка следва да се има предвид, че не може да се обсъжда степента на обществена опасност на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд с оглед на характера на деянието и предвиденото за него наказание, иначе над последния винаги ще тегне тежестта на обвинението, което може да бъде във всеки момент сериозно разколебано. Настоящият въззивен състав счита, че не следва да бъдат осмисляни и обстоятелствата, които са били счетени за съществуващи и поставени в основата на изводите на съда при първоначалното вземане на мярката за неотклонение “Задържане под стража”, както и при контролирането й в досъдебната фаза на процеса. Единственото, с което следва да се занимава съда в производството по чл.270 НПК е дали съществува промяна на същите обстоятелства. В случая БлОС не констатира наличие на нови данни и обстоятелства относно здравословното състояние на подсъдимия Н., което е коментирано още в определението на БлРС от 20.03.2012г. Наистина, в хода на развилото се производство по чл.270 НПК са събрани доказателства /назначена съдебно –психологично-психиатрична експертиза/, че подсъдимият е в състояние на стрес, което се е отключило след задържането му, изводимо е от комплекс от фактори и че хипотетично стресът може да е провокирал появата на кожното заболяване „алопеция ареата”, но в случая следва да се ползва с приоритет защитата на обществените над личните интереси. Несъмнено е, че всяка негативна промяна в начина и условията на живот на човек води в по-малка или по-голяма степен –според характеровите особености на лицето /по-лабилен-както е подсъдимият или психически по-устойчив/ до състояние на стрес, но в случая не се касае за такава патология, респ.- за такова влошаване здравния статус на лицето, непозволяващо престоя и респ.-лечението на което и да е от оплакванията му в ареста или затвора /още повече, че и извън ареста Н. не е лекувал зъбите си и затова се е стигнало до това им състояние, нито пък стресът е единствената причина за отключване на кожния му проблем/. Нещо повече, в условията на ареста под.Н. е лекуван адекватно за всяко едно от здравословните си оплаквания /като лечение на зъбите му така или иначе не може да се провежда и при домашни условия, а лечението на кожното му заболяване е с кортикостероиди и е едно и също и в ареста, и вкъщи/. Нормално е хигиената и др.условия в ареста, респ.-затвора да не са такива, каквито биха били в дома на подсъдимия, но както се посочи вече, задоволяването на личните интереси на същия следва да се преценява във връзка с обществения интерес, който е засегнат и не могат да имат приоритет над него, освен в изключителни случаи, какъвто не е настоящия.

Що се отнася до съжденията на районния съд, че поради здравословното положение на този деец е отпаднала както реалната опасност от извършване от Н. на друго престъпление, така и тази от укриване, настоящият въззивен състав намира, че и двете опасности все още са налични. Този извод се извежда от съдебното минало на под.Н. /осъждан два пъти в периода 2007-2009г. за умишлени престъпления от общ характер, едното от които тежко умишлено- за ръководене и участие в ОПГ за разпространение на наркотици, в изпитателния срок на което наказание е обвинен, че е извършил инкриминираното деяние по чл.152,ал.3 НК/, като здравословните му проблеми са с голяма давност и не са му попречили да извърши дори и деянията, за които е осъден с влезли в сила съдебни актове.

Другото, върху което акцентира в определението районния съд е разумността на задържането на подсъдимия, което се явявало прекомерно и накърнявало правата му по НПК и ЕКЗПЧОС. Що се отнася до срока на задържане на подсъдимия Н., настоящата инстанция не констатира той да надхвърля границите на разумното съобразно изискванията на НПК и ЕКЗПЧОС. Наистина въззиваемият е задържан вече повече от година, но практиката на ЕС не въвежда единни критерии за разумна продължителност на задържането, още по-малко – за такива във фазата на съдебното производство, като преценката е според конкретиката и спецификата на всеки отделен случай. А времето на провеждане на съдебния процес не може да бъде ограничавано със срокове, като правата на подсъдимия биха били нарушени само ако то се насрочва, респ.- отлага необосновано. Цитираните от РС срокове на задържане по чл.63,ал.4 НПК касаят задържането на едно лице под стража в досъдебната фаза и са неотносими към задържането в съдебната фаза.

Доколко подсъдимият би могъл да повлияе върху доказателствата и разкриването на обективната истина е конкретен въпрос, положителният отговор на който е изводим от данните за негово поведение в тази насока и не е свързан по никакъв начин със стадия на наказателното производство, както е разсъждавал РС. Друг е въпросът, че липсват конкретни данни за въздействие в цитираната насока от страна на този деец.

Поради горните мотиви протестираното определение на БлРС следва да бъде отменено като незаконосъобразно и бъде потвърдена първоначално взетата мярка за неотклонение спрямо под.Н..

Мотивиран от преждеизложеното и на основание чл.345,ал.2 НПК, във връзка с чл.270 НПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение № 9653 ОТ 05.12.2012г. на РС-Б. по НОХД № 1667/12г. по описа на същия съд, с което на под.Г. Н. е изменена МН „Задържане под стража” в МН „Домашен арест”.

ПОТВЪРЖДАВА първоначално взетата на подсъдимия Г. Д. Н. мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: