Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. Ловеч, 12.03.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, граждански състав, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА А.,
като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 95/2016г., за да се
произнесе съобрази:
Производство по чл.248,ал.3 от ГПК.
Постъпила е молба
от „НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:
гр.Ловеч, 5500, хотел "Ловеч", ул."Търговска" № 12,
представлявано от управителя Н. В. Р.,чрез адв.Т.Т.-САК,с
правно основание чл.248 от ГПК.Моли да се измени постановеното по делото
Решение №2/05.01.2018г. в частта за разноските,като изцяло бъде отменен
осъдителния за дружеството диспозитив. Счита,че неправилно е осъдено да заплати
държавна такса по сметката на ОС-Ловеч и разноски на ищеца. Възразява,че държавната
такса е възложена общо на двамата ответници-„Нафтекс
Петрол”ЕООД/н/ и „КТБ”АД/н/ без да е определено как се разпределя
задължението помежду им. Възраженията си срещу осъдителния диспозитив основава
на спецификата на уредбата на
производството по несъстоятелност,които изключват приложението на общите норми
на чл.71 и сл.от ГПК.Създадени са
специални норми-чл.620, чл.649,ал.6 и чл.694 от ТЗ.В случая е приложима нормата
на чл.694,ал.7 от ТЗ. Счита,че са предвидени различия при уредбата на предявяваните
по този ред установителни искове и останалите
осъдителни и установителни претенции за попълване на
масата на несъстоятелността по чл.649 от ТЗ. При последните,ако искът бъде
уважен, държавните такси се събират от осъдената страна,а ако бъде отхвърлен-
от масата на несъстоятелността.Логиката е,че дори такъв иска да бъде предявен от кредитор при
бездействие на синдика, той е насочен към защита на интересите на длъжника,
неговите работници,на всички кредитори на несъстоятелността,съгласно нормата на
чл.607,ал.2 от ТЗ. Счита,че в нормата на чл.694,ал.7 от ТЗ не се съдържа
хипотеза на осъждане на ответника за разноски при уважаване на иска срещу
него.В тези производства благоприятният изход от делото е в интерес на
предявилия иска-кредитор или длъжник.Ако претенцията на ищеца е
неоснователна,той следва да понесе разноските по водене на делото по своя
сметка. По тези дела, в случаите,когато длъжникът не е ищец, е винаги ответник.
Счита, че е неоправдано масата на несъстоятелността да бъде обременявана и с разноските
по производства, водени от кредитори за установяване съществуването или не на
техните вземания. Добавя,че „Нафтекс Петрол”ЕООД/н/ не възразявало против
включването на процесното вземане в списъка на приетите от синдика
такива,поради което и не е станало причина за завеждане на делото,съответно не
следва да носи отговорност за разноските. По изложените съображения моли да се
отмени изцяло осъдителният диспозитив, с който са му възложени държавна такса
от 72 748лв. и разноски от 1 000лв.
В срок постъпила
молба по чл.248 от ГПК и от отв.”КТБ”АД/н/
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.
„Граф Игнатиев”№10, представлявано от постоянните синдици К. Х. М. и А.Н.Д.,чрез
адв.Силвия Овчарова-САК. Моли да се измени в частта
за разноските,с която е осъдено да заплати държавна такса от 72 748лв.
Излага,че съдът е уважил предявените от „Петрол”АД положителни установителни искове общо за сумата
1 839 970.87лв. и с оглед изхода на спора е приел,че държавната такса
е дължима от двамата ответници.
Счита,че при определяне на размера й съдът е приложил нормата на чл.694 от ТЗ,но в предишната й редакция. С последното изменение на чл.694 от ТЗ е приета
нова ал.7,която предвижда,че държавната такса се определя върху ¼ от
вземането,за което е предявен установителният иск. В
случая таксата следва да е в размер на 18 399.70лв.,а не 72 748лв.
Затова моли да се измени решението в частта з разноските,които „КТБ”АД/н/ следва да заплати.
Молбите са
изпратени на всяка от страните,но отговори по реда на чл.248,ал.2 от ГПК не са
постъпили отговори.
По
допустимостта.
Молбите са
подадени в срока по чл.248 от ГПК и от страни с правен интерес,при което се
явяват допустими.
По същество.
Съдът, като
съобрази изложеното в молбите и характера на производството, намира,че е
допуснал грешка при изчисление на дължимата държавна такса. Съгласно нормата на
чл.694,ал.7 от ТЗ, основа за изчислението й е ¼ от вземането,за което е
предявен установителният иск. В случая претенцията е
в общ размер от 1 839 970.87лв. и таксата следва да се определи върху
459 992.72лв.,при което и по правилото на чл.1 от ТДТССГПК, дължимият
размер е 18 399,70лв. Затова в частта,
която е определена държавна такса от 72 748лв. решението следва да се
измени и вместо него се постанови обща такса от 18 399.70лв.
При изложените
аргументи молбата на „КТБ”АД/н/ се явява основателна
и следва да се уважи.
Молбата на
„Нафтекс Петрол”ЕООД/н/ за отмяна на постановения спрямо дружеството осъдителен
диспозитив, съдът намира за неоснователна.
При отчитане
спецификите на производството по несъстоятелност в ТЗ са регламентирани
специални правила за разглеждане на исковете, свързани с установяване
вземанията на кредиторите, с попълване на масата на несъстоятелността и т.н.
Както се сочи в молбата на длъжника,това са нормите на чл.620, чл.649,ал.6 и
чл.694, чл.621а от ТЗ. В случая,при предявен иск с правно основание
чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ, съгласно ал.7 е предвидено,че не се внася предварително
държавната такса /съгласно чл.73,ал.3 от ГПК/. Възлагането й е обусловено от
изхода на спора. Облекчение е предвидено и по отношение на размера й, а именно-
определя се не върху целия предявен иск,а върху ¼ от него. Други изключения не са регламентирани за тези
искове. Липсват такива и в особените правила на несъстоятелността, предвидени в
чл.621а от ТЗ. Поради това и по правилото на чл.621 от ТЗ, субсидярно
се прилагат нормите на ГПК-чл.78 от ГПК. При съобразяване,че възразилият
кредитор и длъжникът участват в производството като самостоятелни страни,то с
оглед изхода на спора следва да понесат тежестта за заплащане на разноските в
производството. Отговорността им произтича от обстоятелството,че техните
действия са станали причина за ангажиране на ищеца с производството по установяване
на вземането му-кредиторът чрез заявеното възражение срещу вземането, а
несъстоятелният длъжник– с факта на изключване на това вземане от списъка на
приетите вземания, довело до необходимостта да се правят разноски във връзка с
откритото производство по неговата несъстоятелност. Съгласно нормата на
чл.620,ал.3 от ТЗ след откриване на производството по несъстоятелност
разноските се събират именно от масата на несъстоятелността. Освобождаване от
такива разноски,дори и за несъстоятелния длъжник,не е предвидено нито в
специалните,нито в общите норми на процеса. /в т.см.Опр.№113/01.03.2017г.,пост.по
ч.т.д.№2203/2016г.на ІІ ТО на ВКС, Опр.№88/12.02.2016г.
на ВКС по ч.т.д.№3575/2015г., I ТО, Опр.№364/19.07.2016г. на ВКС по ч.т.д.№1444/2016г., II ТО/.
Основателно е
възражението за липса на разпределение на държавната такса между
ответниците,което следва да се коригира по реда на чл.248 от ГПК,като всеки от
тях бъде осъден да заплати половината от определения по-горе размер,а именно по 9 199,90 лв. /18 399.70 : 2/.
По изложените
съображения и по реда на чл.248,ал.3 от ГПК следва да се измени Решение
№2/05.01.2018г.,пост.по т.д.№95/2016г.на ОС-Ловеч,в частта за размера на
държавната такса, като се постанови,че се определя върху ¼ от предявения
иск, а именно върху сумата 459 992.72лв. и чл.1 от ТДТССГПК е в размер на
18 399,70лв.,която се разпределя между кредитора ”КТБ”АД/н/
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Граф
Игнатиев”№10, представлявано от постоянните синдици К. Х. М. и А.Н.Д. и
длъжника „НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД/н/ с ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр.Ловеч, 5500, хотел "Ловеч", ул."Търговска" №
12, представлявано от управителя Н. В. Р., по равно, т.е. по 9 199,90 лева. Молбата
на „Нафтекс Петрол”ЕООД/н/ в останалата част за отмяна на осъдителния
диспозитив следва да се остави без уважение,като неоснователна.
По изложените
съображения ОС-Ловеч
О П Р
Е Д Е Л И :
По реда на чл.248,ал.3 от ГПК ИЗМЕНЯ Решение №2 от
05.01.2018г., постановено по т.д.№95/2016г.на ОС-Ловеч, в частта за разноските, като вместо –
„…ОСЪЖДА „НАФТЕКС
ПЕТРОЛ”ЕООД/н/ с ЕИК ........., с
горните данни и „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА”АД/н/ с ЕИК *********, с горните данни, да заплатят по
сметка на Ловешкия окръжен съд сумата на 72 748 /седемдесет и две
хиляди седемстотин четиридесет и осем/ лева, представляваща държавна такса,
съгласно чл.694,ал.4 от ТЗ, която е дължима от масата на несъстоятелността
им.”, ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „НАФТЕКС
ПЕТРОЛ”ЕООД/н/ с ЕИК ........., с
горните данни и „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА”АД/н/ с ЕИК *********, с горните данни, да заплатят по
сметка на Ловешкия окръжен съд по 9 199,90 /девет хиляди сто деветдесет и
девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща полагащата им се част от
дължимата за производството държавна такса в общ размер от 18 399.70
/осемдесет хиляди триста деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ ,
съгласно чл.694,ал.4 от ТЗ, дължима от масата на несъстоятелността им на
основание чл.620,ал.3 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
„НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД/н/, с горните данни, за изменение на решението по реда на
чл.248 от ГПК, в останалата част.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред АС-Велико Търново,по правилото на чл.248,ал.3 от ГПК.
Да се уведомят
страните за настоящето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: