РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330108473 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Т. Н. Т. против „Марж
Трейд“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. –
недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно
основание по клауза такса „Гарант“ по договор № *****/******** г., сключен
между Т. Н. Т., „Рива Кредит“ ООД и „Марж Трейд“ ООД, ведно със законна
лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба –
********* г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между Т. Н. Т. и „Рива Кредит“ ООД е сключен
договор за кредит потребителски кредит № ****/******** г., по силата на
който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в
размер от 1 000 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 41 % и годишен
процент на разходите от 49, 34 %. Сочи, че общият размер на задължението е
в размер на сумата от 1 235, 76 лв., платима на 12 месечни вноски, всяка в
размер от 102, 98 лв. Сочи, че на датата на сключване на договора за кредит е
сключен между Т. Н. Т., „Рива Кредит“ ООД и „Марж Трейд“ ООД договор
№ ****/******** г., по силата на който ответникът поел задължение да
обезпечи задълженията на ищеца пред кредитодателя „Рива Кредит“ ООД, за
което ищецът – кредитополучател поел задължение към гаранта – ответник да
заплати възнаграждение в размер на сумата от 1 137, 48 лв., платимо ведно с
погасителните вноски, към които се добавя сумата от 94, 79 лв. Било
1
установено, че таксата се заплаща ведно с погасителните вноски в полза на
„Рива Кредит“ ООД, който от своя страна поел задължение да се отчита на
гаранта в тридневен срок. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради сключването му в нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора
лихвен процент не отговаря на действително приложения, поради това, че
установената такса гарант, представлява разход по договора за кредит, и не е
включена при определяне на годишния процент на разходите по кредита.
Поради което счита, че посоченият в договора годишен процент на разходите
също не отговаря на действителния, което представлява нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е
недействителен и поради сключването му в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9
ГПК, доколкото клаузата за възнаградителна лихва е недействителна и като
такава, не е установена в договора за кредит. По така изложените
съображения счита договорът за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Счита, че недействителността на договора за кредит води до
недействителност и на сключения договор с ответника – гарант, тъй като
последният по своето естество последният представлява договор за
поръчителство и като такъв този договор може да съществува единствено за
обезпечение на действително задължение по арг. на чл. 138, ал. 2 ЗЗД. Счита,
че клаузата установяваща задължение за заплащане на такса „гарант“ е
недействителна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и поради
установяването и в противоречие с добрите нрави. В този смисъл сочи, че
дружеството – кредитодател и дружеството – гарант са свързани лица, тъй
като последните са собственост на едни и същи лица, което обстоятелство се
установява при осъществяване на справка в Т. р. В подкрепа на този извод
следвало да се съобрази от съда и обстоятелството, че в договора е
установено таксата по договора за гаранция да се заплаща в полза на „Рива
Кредит“ ООД. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира
присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Марж Трейд“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който признава
предявените искове. Моли за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 2
ГПК, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по
предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума
2
на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3)
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно
правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.
Първите две предпоставки следва да бъдат установени от ищеца. Ответникът
трябва да установи, че е получил предадените му имуществени блага при
наличие на валидно правно основание за това.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи
основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в
производството по делото от представените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
Задължението не се оспорва от ответника, в който смисъл е изявлението
му в депозирания отговор на исковата молба, с който признава предявените
искове.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на
това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството
по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за
главница и начислена законна лихва. Това обстоятелство съдът приема за
доказано, тъй като в първото по делото съдебно заседание е представено
платежно нареждане от ******** г. за заплащане на сумата от 104, 67 лв.,
включваща главница и начислена законна лихва.
В тази насока бе изричното изявление на процесуалния представител на
ищеца, направено в съдебното заседание на 31.01.2022 г. Това изявление,
обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на
правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А
признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни
доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с
останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор,
предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на
ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
като отхвърли изцяло предявения от ищеца иск.
Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се
3
присъдят в полза на ищеца, макар и предявените искове да са отхвърлени. В
случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК,
установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от
ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази
процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове
са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е
сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му
съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на
съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези
обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по
делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника
погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По
така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото
разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една
поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът,
признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина
доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно
признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за
възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното
задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл
е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение №
625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение №
688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски
за държавна такса от 50 лв.
В производството по делото ищецът е бил представляван на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., тъй като от
събраните в производството по делото доказателства се установи, че ищецът
не разполага с материална възможност за заплащане на адвокатско
възнаграждение, доколкото не реализира трудов доход. Поради което в полза
на упълномощеното адвокатско дружество се следва възнаграждение,
съобразно уважената част от предявените искове. Съдът определи сумата от
4
300 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от
съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед
приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Към така посочената
сума следва да се добави данък добавена стойност на основание пар. 2а от
Наредбата, поради което следва да се присъди възнаграждение от 360 лв. с
ДДС.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул. „*****“ № ***, против „Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47, ет. 5,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
заплащане на сумата от 100 лв. – недължимо платена и получена от ответника
при начална липса на правно основание по клауза такса „Гарант“ по договор
№ ****/******** г., сключен между Т. Н. Т., „Рива Кредит“ ООД и „Марж
Трейд“ ООД, ведно със законна лихва върху тези суми от датата на
предявяване на исковата молба – ******** г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Марж Трейд“ ООД, ЕИК
*********, да заплати на Т. Н. Т., ЕГН **********, сумата от 50 лв. –
разноски за държавна такса в първоинстанционното производство по гр.д. №
8473/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански.
ОСЪЖДА „Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
******* „*****“, БУЛСТАТ *******, с адрес гр. П., ул. “*****” № ***, ет.
***, офис ***, сумата от 360 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гр.д. № 8473/2021 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/П/______________
5
6