О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….10.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.10.2018 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 814 по описа за 2018г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Г.И.Г., с която е предявен иск на съдружник за отмяна на незаконосъобразни решения,
отразени в протокол от общо събрание на съдружници в „АГЕНЦИЯ ЗА СГРАДНО
УПРАВЛЕНИЕ И СИГУРНОСТ“ООД, проведено на 16.05.2018г.
По размяна на книжата:
Исковата молба вх. № 16050/30.05.2018г. е
редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени
фактите, на които ищеца основава
претенциите си и са направени доказателствени искания. В допълнителна искова
молба вх. № 25388/03.09.2018г. са оспорени възраженията на ответника и
допълнително са посочени доказателства.
В срок е депозиран отговор вх. № 20365/05.07.2018г,
съдържащ частично признание на оплакванията на съдружника и оспорване на
претенцията в останалата й част с възражения за законосъобразно провеждане на
оспореното събрание и приетите на него решения. Допълнителни доказателствени
искания от ответното дружество са направени в допълнителен отговор вх.№27243/21.09.18г.
Насрещните страни са предупредени за
последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенцията:
Легитимацията на страните съответства на
твърденията за наличие на неоспорено членствено правоотношение на ищеца в ответното
дружество към момента на вземане на процесното решение.
Предявеният конститутивен иск е основан на
твърдения за вземане на решенията на събрание, проведено в нарушение на
процедурни правила и в противоречие с повелителни норми на закона. Молбата е депозирана
в рамките на две седмици от провеждане на събранието, с което е спазен
преклузивен срок за този вид защита. Сезиран е родово и местно компетентен съд( чл. 104 т.6 ГПК вр. чл. 74
ал.1 ТЗ).
Правата на пълномощника на ответното
дружество са надлежно учредени, чрез изявление на законовия представител (л.
25).
По предварителните въпроси:
Авансово дължимата държавна такса за
неоценяем иск е внесена в държавен бюджет.
Въз основа на твърденията, съответни и на
предявеното искане за реализация на права на участник в дружество съдът
квалифицира спора, като приема да го разглежда като търговски на осн. чл. 365
т.3 от ГПК.
По доказателствените искания: В исковата молба и отговорите са
формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства.
Документите са посочени за установяване на релевантни за спора твърдения за
основания за отмяна на незаконосъобразно свикано събрание. Част от книжата,
които са посочени в подкрепа на твърдение за съгласуване на дейността на
прокуриста със законния представител на дружеството обаче са изявления на
съдружник и не могат да се отнесат към доводите на тази страна съответно не
могат да се приемат като доказателства за факти от предмета на този спор. Исканията са допустими и следва да бъдат
уважени по отношение на представените писмени документи относно събранието,
чието решения са предмет на отмяна, съответно неотносимите документи не следва
да се приемат.
Насрещната страна също се е позовала на
документи, които са цитирани от ищеца и ги е представила. Съдът ги намира за необходими за изясняване на факти по делото,
поради което следва да ги допусне.
Искането на ответника за експертна проверка
на счетоводни книжа се налага във връзка
с оспорване на интерпретацията на оповестените годишни резултати от дейността
на предприятието. Доколкото обаче поставените на експерта задачи визират
правните доводи на страната(приложим закон и квалификация на фактически данни), съдът намира, че
следва да модифицира искането, като ограничи заключението до установяване на
фактите чрез специалните знания на експерта приложени върху прегледаната от
него счетоводна документация, като същевременно съдът предприема и допълване на
задачата с факти, чието значение за предмета на делото се обосновава с
приложима императивна норма, обявена на страните в доклада.
На страните следва да се укаже и
необходимостта от представяне на списък на разноските най –късно в съдебното
заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ
СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявен конститутивен иск за отмяна на решение на общо
събрание, взето при допускане на закононарушение при провеждане и вземане на конкретните
решения.
ОБЯВЯВА на страните
като служебно известни факти, ненуждаещи се от доказване: наличните по
партидата на дружеството вписвания и обявявания на документи, визуализирани
чрез публичен достъп до електронен търговски регистър, включително на книжа,
съдържащи лични данни на страни: отказ по Заявление Г1 20180517111930 за обявяване на нов дружествен
договор, Указания от дата 28.5.2018 г.
по Заявление Г2 20170629081802,
изпълнени с Заявление Ж1
20180601164513 за обявяване на
ГФО за 2016г и Заявление Г2
20180615131911 за обявяване на ГФО за 2017г.
ДОПУСКА като доказателства по
делото документите представени в преписи по реда на чл. 183 ГПК с исковата и
допълнителната искова молба: протокол от
16.05.2018г (л. 7-9), връчена нот. покана рег. № 764 на Нотариус П. Симеонова (л.10);
уведомление вх.№ 00947/04.10.2016г от
прокурист за предприети действия по прихващане на задължения с несъбрани
вземания на дружеството (л.53-4).
Оставя без уважение искане за допускане на
писмени доказателства, приложени към допълнителна искова молба, представляващи преписи
от заявления вх.№ 00946/04.10.2016г. и вх.№ 00945/03.10.16г. и електронен документ.
ДОПУСКА като доказателства по
делото документите, представени
преписи, заверени по реда на ЗАдв с отговора и допълнителния отговор: счетоводен
баланс и отчет за приходи и разходи към 31.12.2017г (л. 26-7), годишен финансов
отчет за 2016г (л.28-43), връчена нот. покана рег. № 765 на Нотариус П.
Симеонова (л.44); дружествен договор (л.45-46); протокол от 28.06.2017г и
указания от дата 28.5.2018 г. по Заявление Г2
20170629081802.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК
съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице, което след като се запознае с материалите по делото и след като извърши
проверка на място в счетоводството на ответника да даде отговор на следните
въпроси:
1.
отговаря ли ответното
дружество на критериите по чл. чл. 19
ал. 2 ЗСч. за отчетни финансови периоди 2016 и 2017г. и ако това е така,
съдържат ли представените по делото документи(л. 26 – 29) необходимото
съдържание за съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по
раздели и/или съкратен баланс
по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите;
2.
какъв е размерът по
счетоводните документи към 16.05.2018г
на просрочени парични задълженията на дружеството (с настъпил падеж преди
16.05.2018г) и на краткосрочните
задължения, чиято изискуемост не е била договорена изрично
a.
каква част от тези задължения са били потърсени от
кредиторите (с покани за доброволно изпълнение или с предявени пред съд
претенции)
b.
каква част от тези задължения са обезпечени с
конкретни активи на предприятието(ипотеки, залози, възбрани, запори) или са
гарантирани от други лица (включително с поемане на солидарна отговорност при
встъпване в дълг или поръчителство)
c.
каква част от тези задължения
са към длъжници по изискуеми признати парични вземания на предприятието.
d.
каква част от тези задължения
са към свързаните с предприятието лица
3.
какъв е размерът по счетоводните документи към 16.05.2018г на наличните парични
средства и изискуемите парични вземания на дружеството (с настъпил падеж преди
16.05.2018г) и на вземания, чието плащане не е било договорено изрично
a.
каква част от тези вземания са обезпечени (с
конкретно имущество на длъжници или с отговорност на трети лица)
b.
каква част от тези вземания са били признати от
длъжниците
c.
каква част от тези вземания са били потърсени (с
покани за доброволно изпълнение или с предявени пред съд претенции)
4.
при съобразяване на
обичайните за предприятието сделки и постъпващи от тях планирани текущи
приходи, в състояние ли е предприятието да покрива през 2018г изискуемите
текущи парични задължения, вкл. обичайните производствени разходи и разходи по
обслужване на заеми.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи заключението си в срок от една седмица преди заседанието.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600лв за
изготвяне на експертизата, вносими от ответника, съответно на доказателствената
тежест за установяване на обстоятелства по възражението му за временна
необходимост от допълнителни парични средства.
Задължава ответника в 3 дневен
срок от връчване на определението, да представи доказателства за внесен депозит
за изготвяне на експертизата по сметка на ВОС IBAN***.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Радка Янева Георгиева
– дипломиран експерт-счетоводител ( № 230 от
списък на вещи лица на ВОС).
Предупреждава ответника, че при осуетен
достъп до счетоводната документация предмет на изследване при извършване на
оглед от експерта може да бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК и оспорването
на това възражението на ответника може да се приеме за доказано.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на
страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране
на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи с
доказателствата за фактическото им заплащане ( в брой или по банков път), като
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания) правото на
страната да иска изменение на определения от съда размер ще бъде преклудирано.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 06.12.2018г от 10.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно
призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът
обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и
явилите се по делото други участници се считат призовани.
Проект за устен доклад, представляващ
приложение към настоящото определение да
се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на
страните( на ответника чрез адв. Г.), ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението
на страните да се приложи и копие от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер N814 по описа за 2018 год,
Производството е образувано по реда на чл.
365 и сл. от ГПК.
Приет е за разглеждане иск на Г.И.Г., ЕГН **********
*** със съдебен адрес *** срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СГРАДНО УПРАВЛЕНИЕ И СИГУРНОСТ“ООД,
ЕИК *********, гр. Варна ул. Д-р Н. Коларов 1-3 бл. 4 офис 1, представлявано от
управител Тома Колелиев за отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание
на съдружниците, проведено на 16.05.2018г. от 10.30ч.
Страните претендират насрещно определяне и
присъждане на разноски.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се
признават или са безспорни и не се
нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата относно провеждането на 16.05.2018 на
събрание и вземане на решения със съдържание, отразено в протокола, представен
при заявяване на промени по партидата на дружеството в ТР. Членственото право
на ищеца като притежател на 10 % от капитала също е изрично признато в
отговора, поради което въпреки представените от самия ищец документи съдържащи
изявление за напускане, съдът приема че то е било валидно оттеглено, тъй като дружеството
недвусмислено зачита участието на ищеца (посочен като съдружник при проверка на
кворума в спорното събрание) и не се позовава на последици от изтекъл срок на
възприето предизвестие. Не е спорно уведомяването на неприсъствалия на
събранието съдружник с получена от него нотариална покана. Съдържанието на втора
покана, включваща и изискване на отчет от освободен прокурист също може да се
счита безспорно, тъй като и двете страни са се позовали на идентични документи.
Съвпадат като безспорни и твърденията относно натоварването на ищеца с права на
прокурист до октомври 2016, когато е било освободен с решение на общото
събрание, липсата на предприето от него изпълнение по поканата и неявяването на
ищеца на събранието. Признат е и факта на протоколиране на одобрение на ГФО за
2016г. като решение на общо събрание от
28.06.2017г.
В отговора си ответникът изрично е признал и
несъответствието на едно от взетите решения с изискванията на закона, като е
посочил, че предвидено изменение на дружествен договор с решение по т. 3 от
дневния ред допускащо свикване на събрание с покана, публикувана в ТР
противоречи на чл. 139 ал.1 ТЗ.
Спорни са обстоятелствата
относно последиците от тези безспорни факти и твърденията на насрещните страни относно вида на предприятието,
обуславящо обема на документацията по годишното счетоводно приключване и
нуждата от допълнителни парични вноски.
Ищецът
основава претенцията си на твърдения за вземане на решение при допускане на нарушение на разискване на въпроси в отклонение от обявения дневен ред,
като сочи разминаване на първите три точки, както следва: по първа точка е
следвало да се приема баланс, а вместо това са приети годишни счетоводни
отчети; по втора точка вместо да се обсъжда отчет за дейност на дружеството,
изготвен от прокурист и освобождаването му от отговорност се е взело бланкетно решение
за търсене на отговорност за действията на самия прокурист, без да са посочени
конкретни вреди и деяния, които са ги причинили; по трета точка вместо да приеме
изменение на реда за свикване, събранието е одобрило предложение относно място
на провеждане на общо събрание.
Ответникът е оспорил изцяло твърденията за такова
несъответствие, като е възразил за воденето на отчетността в съответствие с
изискванията на микропредприятие, според които именно съкратения баланс (обявен
в поканата ) и допълнителен отчет за приходи и разходи изчерпват на целия ГФО.
Възразява, че неприсъствалият на събранието съдружник е получил едновременно с
покана за събрание и изрична покана в качеството му на прокурист да докладва
конкретно съдържание на сключени от името на дружеството сделки и да отчете
вещи и суми, получени в това му качество, именно по повод предстоящото
произнасяне на събранието относно одобряването на такъв пълен отчет, посочен в
т. 2 от дневния ред. Сочи, че констатираната
от събранието липса на каквото и да е изпълнение по тази покана, е възприето
като основание за търсене на отговорност от прокуриста, а редакцията на
решението е била наложена от възприетото в съдебната практика изискване на
такова произнасяне като предпоставка за искова защита.
Възражението е репликирано с позоваване на
съгласуване на действията на прокуриста с управителя (също съдружник с
мажоритарен дял) и конкретно на поредица от доклади, изпратени до дружеството
през октомври 2010г.
Отделно от процедурните нарушения, ищецът
отрича наличието на предпоставките за задължаването на съдружниците за
допълнителни вноски, като се позовава на преодоляване на затруднения от
предходните години на натрупване на загуби през 2017г, когато регистрира
печалба и растеж, а не належаща нужда от парични средства.
Дружеството възразява, като сочи, че въпреки
текуща печалба за последната година, постепенно финансовото състояние на
дружеството се е влошавало, като периодично натрупаната за минали години загуба
е нарастнала до значителен размер – 395
хил. лв, а същевременно обемите на текущите активи, и конкретно паричните
средства са спаднали.
В допълнителната си молба ищецът е посочил
ново нарушение при вземането на решение по т.1 от дневния ред, като се е
позовал на изчерпана компетентност на събранието поради наличие на предходно
произнасяне по отчета за 2016г.
Ответникът възразява, като сочи, че
доказателствената стойност на протокола от 28.06.2017г. за удостоверяване на
решение на събрание на кредиторите с изявление на само един от съдружниците е
била отречена в хода на регистърно производство по оповестяване на документа с
указания на регистратор от 28.5.2018г., което е наложило и
свикване на всички съдружници за участие именно на процесното събрание.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства
обуславят квалификацията на претенцията като конститутивен иск за защита на
потестативно право за внасяне на промяна в правната сфера на дружеството, чрез
отмяна на взето решение на върховния му орган, поради процесуални нарушения и
неспазване на законово изискване за допълнителни вноски. Законовите текстове,
уреждащи претенцията на ищеца се съдържат
в общите норми за защита на членствено право в търговско дружество (чл. 74 ТЗ)
и специални императивни норми на чл. 139 ал.1 пр. последно ТЗ и чл. 134 ал.1 ТЗ.
Разглеждането на възражението на ответника по
процедурното оплакване по т.1 изисква и прилагане на специални правила относно годишно
приключване и оповестяване на годишни финансови резултати на микропредприятие(чл.
29 ал. 6, чл. 38 ал.4 от ЗСч в съответни редакции приложими от 1.01.2016 г. и
след 1.01.2018 г), за което ще следва да се съобрази легално определение
по чл. 19 ал. 2 ЗСч. Специфичните изисквания на Закона за малките и средни предприятия в
случая не са приложими, доколкото касаят държавната политика по стимулиране на
този вид стопански субекти, докато за конкретния предмет на делото имат
значение само правилата по оповестяване на отчетите им и свързаните с това
изисквания за съставянето им като обобщаващи счетоводни документи.
Оплакването на ищеца за вземане на повторно
решение по вече решен въпрос обаче не съответства на искането му, тъй като
покрива хипотеза на нищожен акт, постановен при липса на компетентност на
решаващия орган(т.1 от ТРОСГК 1/2002). Такова оплакване може да се разгледа
само като иск за установяване на нищожността на решението(за чието предявяване
няма преклузивен срок), но съединяването му в настоящия процес по реда на чл. 372
ал.2 вр. чл. 214 ал.1 ГПК не би било допустимо, тъй като ще промени както
основанието, така и искането на съдружника. Не би могло да се обоснове и
позоваването на това оплакване като основание на инцидентен установителен иск,
тъй като наличието на второ решение за приемане на отчет за 2016г ( чиято
валидност се оспорва) не е въведено като възражение в отговора на ответника, а
е било описано в самата претенция на ищеца. В тази част твърденията следва да
бъдат изключени от доклада на съда като несъвместими с предмета на делото.
Също без връзка с посоченото от ищеца
процедурно нарушение (несъответствие на дневен ред с взето решение по т.2) са
всички твърдения, обосноваващи наличието, респективно липсата на основания за търсене
на отговорност от прокуриста. Законът не предвижда особени изисквания за такъв
вид решение, поради което и оплаквания за незаконосъобразност по същество не
могат да бъдат обосновани без преценка за целесъобразност, която е извън
съдебен контрол (т.8 от ТРОСГК 1/2002). Съдът изключва от релевантните
обстоятелства фактите относно действията на прокуриста по време на изпълнение
на тези му функции.
Доводите на насрещните страни в тази връзка
могат да се преценяват само като обосновка на насрещните възражения на
насрещните страни за злоупотреба с
право: от страна на ищеца, който в
другото си качество ( на освободен прокурист) е бил уведомен за точното
съдържание на изискания за целите на събранието отчет; респективно от страна на
ответника, който чрез управляващия мажоритарен съдружник е бил запознаван
текущо с цялата дейност на прокуриста.
Признанието на закононарушението при вземане
на част от решението по т. 3 съдът преценява като съответно на императивното
правило и незасягащи добрите нрави.
За решението за допълнителни парични вноски
се прилага императивно правило, което изисква обосновка на коя да е от двете две
предпоставки, свързани с моментно обективно финансово състояние на
предприятието (Решение № 34 от 23.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 659/2008 г., I
т. о., ТК). Относимите към въведеното от ищеца оплакване
по същество за незаконосъобразност на решението по т. 4 обстоятелства налагат
разглеждането на възражението на ответника за временна нужда от парични
средства. В тази връзка съдът преценява
като неотносими доводите за счетоводно отчетени финансови резултати, които
могат само косвено да подкрепят очертаване на тенденция на влошаване на
икономическите възможности на предприятието. Съществено значение за посоченото
от ответника основание има само наличието на краткосрочни, вкл. и вече
изискуеми парични задължения в размери, съпоставими с поисканото от
съдружниците допълнително финансиране при липса на разполагаеми или очаквани
бързоликвидни активи. В тази насока, за да приложи императивната норма, на съда
се налага и служебно да събере
доказателства.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
Претенцията на ищеца се основава на оспорване
на законосъобразност на взети решения,
поради което в негова тежест е само опровергаването на факти, удостоверени
спрямо него по обвързващ начин. В случая обаче такива са само фактите по
съдържанието на връчените покани, което не се оспорва. Допълнително ищецът
следва да докаже косвено свързаните с довод за злоупотреба с право факти, за
които се е позовал на писмени доказателства.
Насрещната страна основава защита си на
възражения, за които носи доказателствена тежест: ответникът следва да установи твърденията си за смислово
съвпадение на оповестените в дневния ред въпроси и взети по тях решения,
включително и прилагането на облекченията за микропредприятие при съставяна на
ГФО и знанието на неприсъствалия съдружник за обема на нужния отчет на
прокуриста и за наличие на временен недостиг на парични средства в размер на
допълнителните вноски. Позовава се на писмени доказателства и експертно
заключение, към което съдът допълва въпроси с оглед нужда от специални знания
за факти, относими към прилагане на императивна правна норма.
Други относими към предмета на делото факти,
които да се сочат без съответно ангажирано доказателство съдът не установява.
По възможностите да уреждане на спора ( чл.
145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора оставащ в рамките
на вътрешни отношения между дружество и съдружник и заявеното, макар и частично
признание и насрещни възражения за злоупотреба с права, съдът намира, че следва
да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане на
спора:
В случаите на постигната спогодба между
страните половината от дължимата
държавна такса ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под
условие за одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на
спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията
на страните. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз
основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с
вътрешни отношения в търговско дружество, съдът счита, че спорът им е подходящ
за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои
от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което
страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни
интереси. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.