№ 846
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330201203 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия Г № 0028300, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Еуро Плантс ЕООД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ.
В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения
за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в 14-дневния срок за обжалване на електронен фиш,
доколкото същият е връчен на 09.02.2022г., а жалбата е постъпила на
14.02.2022г. с клеймо от 11.02.2022г. Освен това жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна – управителят на юридическото лице, на
което е наложена санкцията (който е посочено че подава жалбата като
представител на дружеството, а не в лично качество), против акт, подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
1
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата, и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 01.02.2021г., в 13,17ч., в гр.
Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, надлеза, южно платно в посока
изток, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача, е установено с АТСС ARH CAM S1 нарушение на кодекса за
застраховането с МПС Дачия Дъстер с рег. № ****. Като собственик, на
когото е регистрирано МПС-то, бил посочен жалбоподателят „Еуро Плантс“
ЕООД.
Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, сред задължителните реквизити на ЕФ са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
Освен това с ТР 1/2014 на ВАС се прие, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява по правното си действие едновременно към АУАН и НП.
Затова при очертаване на задължителното съдържание на ЕФ
субсидиарно приложение на основание чл. 84 ЗАНН следва да намерят и
задължителни указания на ППВС 1/1953, според което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
С оглед гореизложените принципни положения, трайната съдебна
практика е приела, че възможност за потвърждаване на ЕФ съществува само
при пълно, точно и ясно описание на фактическите положения, които са
основание за ангажиране на отговорността на дееца- тоест да са посочени
всички елементи от обективна и субективна страна на вменения
административен състав.
2
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване
за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този
момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята
правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената
част на повдигнатото обвинение. Така изрично Тълкувателно решение № 57
от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61
от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери приложение
при оспорване на електронни фишове пред съда.
Тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред. Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657
/ 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак.
д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд
От гореизложеното следва, че ЕФ следва безусловно да се отмени:
- ако в него не са описани всички съставомерни фактически
признаци от субективна и обективна страна на вменения административен
състав;
- или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда
се налага да установява допълнителни фактически положения, които не
са надлежно предявени на дееца чрез описването им в ЕФ;
- или ако фактите, така както са описани в ЕФ не позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния процесуален ред,
тоест с ЕФ, вместо с НП.
Изискванията за реквизити на АУАН, НП и ЕФ са императивни и те не
могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от
доказателствата по делото.
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638,
3
ал.1 КЗ и чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността
на дееца с електронен фиш за вменения административен състав, следва да са
налице кумулативно следните елементи от фактическия състав, които да са
описани и в електронния фиш:
-наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
-за процесното МПС да няма сключен валиден договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност;
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач;
-управлението да е установено с АТСС.
На следващо място, за да възникне въобще задължение за собственика
да сключи задължителна застраховка гражданска отговорност по смисъла на
чл. 483, ал.1, т.1 ЗДвП, МПС следва да не е спряно от движение.
Предвид гореизложените принципни положения, тези съставомерни
обстоятелства - че МПС не е спряно от движение, че с АТСС е заснето
„управление“ на МПС, тоест неговото движение по отворената за обществено
ползване пътна мрежа и най-вече че към датата на заснетото управление за
МПС липсва сключена валидна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите следва не само да се установяват от доказателствата по
делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се
въвеждат в предмета на доказване по делото.
В процесния ЕФ липсва отразяване на което и да било от посочените
съставомерни обстоятелства, като използваната техника за описание на
фактическите признаци на нарушението, чрез посочване, че е установено
нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ) , без изобщо да е
конкретизирано какво е то, поставя както жалбоподателя, така и съда, в
невъзможност да разбере какво точно е нарушението, което се твърди да е
извършено и какви са били действията на жалбоподателя, с които той е
осъществил състава му.
В случая констатираните пороци при описание от фактическа страна на
съставомерните признаци на допуснатото нарушение няма как да бъдат
санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен
дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на
защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде
4
отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за
които се наказва, и действителните правни рамки на повдигнатото му
обвинение, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече
реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да
са надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството
по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
Отделно от това, следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин и че процесният електронен
фиш се явява не само незаконосъобразен, но и неправилен, доколкото липсва
въобще извършено нарушение по процесната правна квалификация, посочена
в него.
Видно от представените по делото справки от „Гаранционния фонд“ и
писмени доказателства за заплатена застраховка, на 01.02.2021г. е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил,
чиято начална дата и час на покритие е 01.02.2021г., 09,31ч. Нарушение се
твърди да е извършено също на 01.02.2021г., но в 13,17ч., т.е. почти 4 часа
след като застраховката е произвела действие, при което липсва осъществен
състав на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и неправилен и като такъв следва да бъде отменен.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя. Същият
е доказал заплащането на 400 лева адвокатски хонорар, съобразно Договор за
правна защита и съдействие (л. 18 от съдебното производство). По делото е
направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна. Съгласно чл.
18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при дело от административно-наказателен
характер с наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., минимално
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 370 лв. (300 лв. +7% от
1000 лв.). С оглед незначителната разлика между уговореното
възнаграждение и минимално предвиденото, и като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение не
се явява прекомерно, поради което и същото не следва да бъде редуцирано.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0028300, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на „Еуро Плантс“ ЕООД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР- ПЛОВДИВ да заплати на Еуро Плантс ЕООД, ЕИК
*** сторените в производството пред РС-Пловдив разноски в размер на 400
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6