Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева - Кочовски,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 16422 по описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Ищците М.С.М., В.И.Н., К.А.Б. и М.И.Н. (в качеството на
наследник по закон и процесуален приемник на първоначалния ищец И.М.Н.)
твърдят, че по силата на Договор от 11.03.2016г. който бил сключен между тях и ответника Н.Г.Д., последният поел договорното
задължение да осъществи описани в съдържанието на самия договор правни и
фактически действия, изразяващи се в промяна в действащия РЗП на съсобствения им недвижим имот, с местонахождение в с.
Петърч, общ. Костинброд, целият с площ от 16 218 кв.м., предназначен за
стопански двор и съставляващ УПИ ХХХІХ по действащия градоустройствен план на
с. Петърч, както и освен това да осъществи пълния обем на предвидените в
договора СМР в същия имот, в определения в договора срок. Страните се
договорили, че дължимите СМР ще бъдат извършени след съставянето на
необходимите строителни актове и протоколи. Ищците твърдят да са изпълнили
надлежно задълженията си, като предоставили на ответника фактическата власт
върху споменатия недвижим имот, за да бъдат осъществени дейностите в рамките на
уговорения краен срок до 30.04.2018г. На 30.10.2018г. ищците били поканени от
ответника, да осъществят приемането на обекта, но при огледа те констатирали
множество строителни недостатъци (подробно описани в исковата молба). По повод възраженията
по приемането на обекта, страните уговорили процедура по писмени възражения,
която също била реализирана, но според твърденията на ищците, недостатъците по
реализиране на извършените от ответника СМР по т.нар. „етап 2“ от договора не
били отстранени и по този начин ответникът изпаднал в забава, за периода от
01.05.2018г. до 30.11.2018г. Съгласно клаузата на чл.22, ал.2 от споменатия
Договор от 11.03.2016г., в хипотеза на забава –ответникът бил длъжен да заплати
на ищците неустойка за забава, чиито общ размер възлизал на 21 000 евро
/сбор от месечна неустойка в размер на 3000 евро/месечно за посочения период на
забавата. При всички изложени по- горе фактически твърдения - ищците
претендират за осъждане на ответника, да им заплати сумата от общо 21 000 евро,
представляваща неустойка за забава, съгласно уговореното в чл.22, ал.2 от
Договор от 11.03.2016г. сключен между тях. С оглед очаквания положителен изход
от процеса, ищците претендират за осъждане на ответника да заплати и
направените съдебни разноски.
Ответникът Н.Г.Д. оспорва предявената срещу него
претенция, както по основание, така и по размер. В подадения чрез процесуален
представител отговор на исковата молба – ответникът оспорва надлежната си
пасивна материална легитимация, като твърди, че в исковата молба не били
посочени отделни правно релевантни за спора факти, които да мотивират извода за
договорно неизпълнение. Поддържа становище, че с активно и пасивно извънпроцесуално поведение, ищците и най- вече един от тях
(ищецът М.), недобросъвестно създавали пречки пред изпълнението на неговите
договорни задължения. В отговора на исковата молба се твърди, че ответникът е
наследник по закон на Г.Крумов Д., който осъществявал търговска дейност като
едноличен собственик на капитала на „А.ГД“ ЕООД и имал за съдружник ищеца М.М.. Инвеститор на строителния обект било дружеството„А.ГД“
ЕООД, а след смъртта на Г.Д., ответникът Н.Д. бил принуден чрез гневни и
заплашителни изявления за финансови санкции - да реализира поети от
наследодателя му ангажименти по повод на строителство в процесния
обект. Твърди се, че лично ищеца М., многократно реализирал недобросъвестно
поведение, насочено към създаване на фактически пречки пред изпълнението на
договора – викал полиция и пречел на наетите от ответника работници да завършат
дължимите СМР на обекта. Така, на ответника Н.Д. двукратно били съставяни
протоколи за предупреждение (на 13.02.2019г. и на 18.02.2019г.) от органите на
МВР. Целта на недобросъвестното поведение на ищците била да попречат на
надлежното изпълнение за да се отклонят от собственото си насрещно договорно задължение,
което било обективирано в чл. 3Б от същия договор и
предвиждало прехвърляне на недвижим имот от ищците- на ответника. Твърди се, че
30.10.2018г. ответникът инициирал приемането на СМР по предвидения в договора
т.нар. „етап 1“, но при прегледа на обекта възникнали противоречия по повод качеството
на изпълнение на СМР, които били предвидени за извършване в рамките на т.нар.
„етап 2“ от изпълнението на договора. Според ответника, претенциите срещу него
били неоснователни, доколкото възраженията по изпълнение на „етап 2“ от
договора, всъщност били по вина на ищците. В контекста на това твърдение,
ответникът релевира възражение за забава на кредитора.
Ответникът твърди, че ищците не му предоставили необходимата строителна
документация, за да бъдат реализирани надлежно уговорените СМР. Поради липсата
на съдействие от страна на ищците, ответникът се снабдил сам с инвестиционните
проекти на строителния обект, като ги получил от община Костинброд. На 12.12.2018г., ответникът опитал да се снабди първо от ищците,
а в последствие и от общината с екзекутивната строителна документация на строителния
обект, която му била нужна за изпълнение на договора, но получил документацията
и този факт значително затруднил СМР. Независимо от изложеното, договорените
СМР били затруднени също и от факта, че ответниците не отстранявали свои вещи
от строителната площадка. Ответникът оспорва твърденията на ищците за неизпълнение
на договора и отрича твърдението, че реализираните от него СМР били
некачествени и несъответни на уговореното предназначение. В отговора на
исковата молба сочи, че дори да имало недовършени работи, то уговорения краен
срок на завършване на СМР бил 31.12.2020г., който не бил настъпил към момента
на предявяването на иска, поради което претенцията била преждевременна и
неоснователна.
Ответникът оспорва предявените искове не само по
основание, но също и по размер, тъй като твърди, че уговорената договорна
неустойка била в размер на 1500 евро месечно, за релевирания
от ищците период на забавата от 01.05.2018г. до 30.11.2018г., поради което
искът бил необоснован по размер.
В контекста на изложените по- горе доводи за
неоснователност на претенцията за неустойка, ответникът прави възражение за
нищожност на клаузата на чл.22 от договора поради липса на основание, както и поради
накърняване на добрите нрави, както и възражение за прекомерност на размера на
неустойката.
По всички изложени съображения и с оглед твърдението за
основателност на релевираните възражения, ответникът
моли за отхвърляне на предявените срещу него претенции и с оглед очаквания от
него благоприятен изход от процеса- на свой ред претендира за осъждане на
ищците да му заплатят направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят и съдържанието на приетия като
доказателство Договор от 11.03.2016г. /на стр.16-30 от делото/ мотивира извод за
постигнатото от страните съгласие за това, че в ищците, в качеството на възложтели и собственици на УПИ ХХХІХ с площ от 16 309
кв.м. и УПИ ХLІІ с площ от 543, 7 кв.м. по действащия
план на с. Петърч, общ. Костинброд, възложили на ответника, в качеството му на
изпълнител, да осъществи промяна в действащия регулационен и застроителен план за имота, съответно на предвиденото в скица-
проект, която е неразделна част от договора, като съществуващия имот бъде
разделен на четири отделни парцела. При това ответникът , в качеството на
изпълнител, поел задължението - да изпълни изрично предвидени и записани в
клаузата на чл.3А от договора СМР, срещу поетото от страна на ищците, в качеството на възложители – да
прехвърлят на изпълнителя собствеността върху ноообразувания
УПИ ХХХІХ с площ от 6625 кв.м. съгласно скица- проект по т.2.2, във вида, в
който се намира към момента на сключване на договора т.е. към 11.03.2016г.
Съдържанието на договора предвижда два етапа на
изпълнение на поетите от ответника задължения: първи етап, включващ изпълнение
на изрично описани в съдържанието на чл.4 от договора СМР и втори етап –
включващ т.нар. „останалата част от двора“ включващ изпълнение на изрично
описани в съдържанието на чл.4 от договора СМР. Съдържанието на чл. 3Б от
договора дава основание да се приеме, че по съгласие на страните, обособяването
на СМР на два условни „етапа“ е осъществено с цел определяне на момента на
изпълнение на задължението на възложителите – да изпълнят поетото от тях
задължение за прехвърляне на собственост.
Съдържанието на чл.9 от договора мотивира извода, че
възложителите са поели задължението да представят на изпълнителя копие от
одобрения инвестиционен проект, но при наличие на несъответствия между
уговореното в договора и инвестиционния проект, с приоритет се прилага
съответната договорна уговорка. В клаузата на чл. 10 от договора е уговорено
изрично задължението на възложителите, да допуснат изпълнителя в имота, за да
извърши уговорените СМР.
В клаузата на чл.11 от договора е уговорено задължението на изпълнителя,
да извърши възложените СМР със свои материали на свой собствен търговски риск,
но да завърши договорената работа точно и с добро качество, съгласно
уговореното, както и при изпълнение на всички нормативни и технологични
изисквания. В
същата договорна клауза е уговореното задължението на изпълнителя да съобрази
исканията на възложителите относно качеството и вида на извършваната работа,
както и да изпълнява възложеното в срокове, определени от възложителя, при
спазване на необходимите етапи и допълнителни условия.В клаузата на чл.12 от
договора е уговорено правото на възложителите, да имат достъп до обекта по
всяко време, като проверяват хода на изпълнение на работата, доставените
материали, вида и начина на изпълнение на възложеното, а при това- да
разпореждат на изпълнителя незабавно отстраняване на доставени и монтирани на
обекта материали, които не отговарят на изискванията на проектанта или на
изискванията на възложителя, както и подменянето им с други. В клаузата на
чл.17 от договора е посочено задължение за изпълнителя, да поиска допълнителни
проекти за всички работи, за които не са му предоставени необходимите указания
и няма право по свое усмотрение да изпълнява такива СМР. В клаузата на чл.18 от
договора е уредена процедурата по преглед и приемане на възложената работа, а в
клаузата на чл.19 от договора е уредено правото на възложителите да откажат
приемането на работата, ако тя се отклонява от зададените параметри за качество
и вид на изпълнението. В такъв случай, възложителят може да поиска от
изпълнителя поправяне на работата за сметка на последния, в определен от
възложителя срок или да е поправи сам по свое усмотрение, за сметка на
изпълнителя. Договорната клауза на чл.22 от процесния
договор урежда правото на възложителите да получат от изпълнителя неустойка, в
случай на забавено изпълнение на възложеното, включително, когато забавата е
поради причини на отстраняване на некачествено или неточно изпълнение. Според
изричната уговорка в съдържанието на чл.22 от договора, неустойката за
отделните етапи се дължи поотделно, като при забава в първи етап от
изпълнението – до 30.08.2017г. страните са уговорили неустойка в размер на 1500
евро месечно, а при забава във втория етап от изпълнението до 30.04.2018г. страните
са уговорили неустойка в размер на 1500 евро месечно. Според волята на
страните, ако забавата продължи повече от шест месеца, размерът на неустойката
е 3 000 евро на месец.
В разпоредбата на чл. 23 от договора, страните са
уговорили правото на възложителите, да развалят договора – ако изпълнителят не
изпълни възложеното в срок до 30.12.2020г., като при това- да не изпълнят
поетото от тях задължение по чл. 3Б от съдържанието на споменатия договор за
прехвърляне на собственост.
Съдържанието на приетите като доказателства Приемо -предавателен протокол с дата 30.12.2018г.
/стр.31-37 от делото/, Възражения /стр. 38-58 от делото/ и покана, заедно с
писмен отговор на изпълнителя до възложителите /стр.59-80/ мотивират извода, че
на 30.12.2018г. е била осъществена среща за приемане на извършени СМР, на която
са присъствали двама от възложителите и изпълнителя. На срещата не е било
постигнато необходимото съгласие за приемане на вече извършени СМР, но е
възникнал спор относно качеството на отделни видове СМР, които според
договореното изпълнителят е поел задължението да изпълни.
Като доказателства по делото са приети строителни и
регулационни книжа /стр.107-272, стр.357-386, стр.760-768 от делото /които
съдът не обсъжда подробно, тъй като съдържанието им е обект на анализ от
допуснатата съдебно- техническа експертиза.
Като доказателство по делото са приети Жалба от
13.02.2019г., до РП Костинброд, относно незаконна строителна дейност, която е
подадена от М.С.М., Разпореждане на полицейски орган от 19.02.2019г.,
адресирано до ответника Н.Д./стр.387-390/, Жалба до РП Костинброд, адресирана
от Н.Д. и насочена срещу М.М., жалби на М.М. до АССГ във връзка с полицейски разпореждания, съдебни
актове на СРС и АССГ, молби до РП Костиндброд /стр. 472-569/,
от чието съдържание може да се установи, че през периода на 2019г. страните в настоящия процес са
водили граждански и административни спорове - относно владението и държането на
процесния недвижим имот, включително и относно
извършването на СМР в имота, ангажирайки актовете на различни държавни правоохранителни органи, включително съда, прокуратурата и
МВР.
Като доказателства по делото са представени преписи от
електронни съобщения с приложения, които не се обсъждат, доколкото не са
допуснати като доказателства по съображения, произтичащи от разпоредбата на
чл.184 от ГПК.
В дадените пред съда показания, свидетелят М. Г.П.заявява,
че познава Н.Д.
и е виждала веджъж М.М. – идентифицира го от момента, в който
присъствала на процесния строителен обект, по повод
планираното приемане на СМР. В комисията участвали приблизително осем- девет души, представители и от двете страни. След присъстващите имало технически специалисти и дори адвокат. Свидетелката не успяла да
разбере защо извършените СМР фактически не били приети. Нейните впечатления били, че баните в обекта
били много луксозни.
Свидетелката била проектирала складова в с. Петърч. Свидетелката знаела, че на този
терен Н.Д. е ръководил строително-монтажни работи, защото свидетелката посещавала обекта по повод авторски
надзор на проектирания склад. Свидетелката посещавала обекта поне три-
четири пъти и не е забелязвала някой да пречи
на Н.Д. да работи, да му
препятства работата. Свидетелката е чувала от С.К.само, че
са идвали от полицията и от ДНСК. Тъй като
се оказало, че има някаква
там документация - Спас К., който ръководел нещата на обекта, помолил
за съдействие. Свидетелката открила, че проектът на
сградите е бил изготвен от „Агропромпроект“
и заедно с него, свидетелката посетила тази организация. Проектите били открити, но не
били предоставени,а свидетелката и К. били отпратени в общината. проектът бил намерен и предаден
на К.. , защото сме никой, просто
в качеството си на какви, и ни
пратиха в общината. После той е ходил
в общината и пак не ги е взел
проектите.
В дадените пред съда показания, свидетелят Н.Г.Д.-Й.заявява, че познава
страните по делото и е сестра на ответника. Свидетелката знаела за какво се
води делото и лично посещавала строителния обект през периода на 2018-2019г.
При това, тя имала непреки впечатления, че брат й (ответника) посещавал обекта
и се занимавал със СМР активно в периода от 2015 до 2018г. Пред свидетелката,
ответникът се оплаквал от неоснователни претенции на ищеца М.. Свидетелката
знаела, че заради сигнали до полицията, имало фактически трудности пред
извършването на СМР на обекта, но отрича да е бил възпрепятстван достъп до
терена и халето. Свидетелката знаела, че брат й получава нотариални покани от
ищците.
Заключението на приетата съдебно- техническа експертиза,
което е изготвено от вещо лице инж. Д.М. мотивира следните изводи относно
подлежащите на доказване правнозначими факти:
·
За процесния
обект е била изготвена и одобрена изискуемата се строителна документация,
включително екзекутивен проект за обект „Цех за студена обработка на метали-
преустройство на съществуващ краварник“ в с. Петърч.
·
В строителната документация по
ЗУТ (т.нар. Заповедна книга за обекта) като технически ръководител е вписан строителен
техник М.М. (един от ищците). При това, към делото е
приложен Договор за техническо ръководство на строеж № 1/11.03.2016г. от чието
съдържание може да се установи, че ответникът Н.Д. е назначил за технически
ръководител на обекта Спас К., но това лице не е вписано в строителната
документация(т.нар. Заповедна книга за обекта).
·
Проверката на строителната
документация за обекта установява, че е налице Акт обр.
№7/ 30.04.2009г, Акт обр.№14/ 19.05.2009г. (за част
от строежа- приемане на покривна конструкция)
и Акт обр. № 10 от 30.06.2009г. установяващ
спиране на строителството с цел установяване инвестиционните намерения на
възложителите. По делото не са представени актове и протоколи, издавани след
сключване на процесния Договор от 11.03.2016г. т.е.
за времето на строителството.
·
В техническата служба на общ.
Костинброд не се установява наличието на строителни документи, съставяни по
време на строителството на процесния обект, след
сключването на процесния Договор от 11.03.2016г. Не
се съхраняват и документи, свързани с искане за издаване на Удостоверение за
въвеждане на строителния обект в експлоатация. Споменатите фактически
констатации мотивират извода, че не са били съставяни актове в изпълнение на
Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
·
В т. 4 от експертното
заключение са подробно описани установените при огледа на обекта констатации на вещото лице - за неизпълнени и
некачествено/ несъответно изпълнени СМР, които са били предвидени, както следва
в точки: 3.1., 3.4., 3.10., 3.11.,3.12., 3.13. и 3.1., 3.15., 3.18., 3.19,
3.22, 3.23., 3.24 от съдържанието на процесния
Договор от 11.03.2016г.
·
Уговореното в т.3.23. СМР
изграждане на „подкранов път“ фактически не е
реализирано, като при това няма техническа пречка да неговата реализация, но
според становището на вещото лице, за тази цел е необходимо изработването на
технически конструктивен проект, какъвто не е изработен.
·
В изпълнението на част от СМР
се установяват известни /описани от вещото лице/отклонения от инвестиционни
проект, които според оценката на вещото лице са незначителни и няма пречка да
бъдат отразени в екцекутивния проект, ако има
съгласие да бъдат приети.
·
От техническа гледна точка не
съществуват пречки за изпълнение на СМР които са предвидени в двата етапа на
изпълнение на процесния Договор от 11.03.2016г.
·
В т.11 от експертното
заключение са записани подробно констатации на вещото лице за неизпълнени/
некачествено изпълнени отводнителни съоръжения на обекта: запушена шахта,
неизпълнени наклони за оттичане на водата, незавършена настилка на бетонова
повърхност, липса на чугунени сифони;
·
Извършената проверка в служба
„Устройствени планове“ на Община Костинброд
установява наличието на издадена Заповед № РД-17-222/10.07.2018г. за изменение
на ПУП;
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на
предявените искове;
Предявените
искове са процесуално допустими, тъй като са релевирани
по установения от закона ред, чрез формално редовна искова молба и с тях е
сезиран компетентен съд според правилата на родовата, местната и функционална
подсъдност.
Фактическите
твърдения, на които са основават исковете, обосновават категоричен извод за
надлежна процесуална легитимация на страните в процеса.
По основателността на претенцията;
Приетите по делото писмени доказателства, чието
съдържание не бе оспорено от страните, установиха по необходимия ясен и
категоричен начин както факта на възникването на посоченото в исковата молба
облигационно правоотношение между ищците и ответника, така и съдържанието на
това правоотношение.
Ищците и ответника в процеса са обвързани от правоотношение,
което е възникнало като правна последица от сключения между тях Договор от
11.03.2016г.
Съдържанието на конкретния договор мотивира извода, че става
въпрос да двустранен и възмезден договор, който разкрива няколко индивидуални
специфики, които следва да бъдат отбелязани - в контекста на релевираните от ответника възражения. При това следва да се
подчертае, че спецификите в договорното съдържание по никакъв начин не
повлияват върху извода за валидното правно действие на Договор от 11.03.2016г.,
доколкото сключването на договори с определено от страните конкретно
съдържание, което не противоречи на императивни разпоредби на закона, всъщност
е израз на установения от чл.9 ЗЗД принцип на договорната свобода.
На първо място, по волята на страните, очевидно договорът
урежда едно неделимо за ищците задължение /чл.128 от ЗЗД/, в качеството им на
собственици на недвижимия имот, върху който следва да бъдат изпълнени
определените в договора юридически и фактически действия.
Втората специфика на договора се изразява в особения
начин на дефиниране на неговия възмезден характер: според клаузата на чл. 3Б от
договорното съдържание възмездният характер на правоотношението е уреден
посредством клауза от типа „даване вместо изпълнение“ (datio pro solutum).
Третата специфика на договора се изразява в постигнатото изрично
съгласие на страните за по- стриктни критерии относно изпълнение на описаните в
договора СМР, които очертават по- голямо значение на специалните изисквания на
възложителя. Изводи за изрично поетите в тази насока договорни задължение на
изпълнителя към възложителите се съдържат в клаузите на чл.10, 11, 12, 17, 18 и
19 от съдържанието на сключения между страните Договор от 11.03.2016г. Ищецът изрично
е приел да изпълни уговорените СМР цит. „при спазнане на
необходимите етапи“, „като се
съобрази с исканията на възложителя относно качеството и вида на извършената
работа“. Изпълнителят се е съгласил също да изпълни разпореждания на възложителя
за незабавно отстраняване на доставени и монтирани в обекта материали, съгласил
се е изрично да не извършва по свое усмотрение и преди да получи изрични
указания такива СМР, които не са били предвидени и описани в договора.
Изпълнителят се е съгласил изрично и с възможността на възложителите, да не
приемат изпълнените СМР - ако се окаже, че изпълнението се отклонява, като
качество и като вид от уговореното.
Уговорките, които са обективирани
в съдържанието на процесния договор, са принципно допустими и не противоречат на
императивните изисквания на закона, поради което съдът намира за неоснователни релевираните от ответника възражения – основаващи се на
твърдение за недобросъвестност на ищците, които според ответника били имали твърде
много забележки при оценка на качеството на извършените СМР. При конкретното
договорно съдържание, страните, вкл. и ответника би следвало да имат
обоснованото правно очакване за завишени критерии при оценка на изпълнението. Договорите
имат силата на закон за онези, които са ги сключили, поради което и ответникът
е обвързан от собственото си съгласие - да изпълни поетите от него договорни
задължения именно в рамките на описаните в договора критерии за оценка, така че
именно съдържанието на договора да има преобладаващо значение при оценката на
изпълнението.
Макар в хода на съдебното дирене да се установи ескалиране
на остър спор относно достъпа до процесния имот
- настоящият състав на съда не кредитира
тезата на ответника, че именно ескалацията в отношенията между страните през 2019г. е създала обективна пречка пред
възможността за изпълнение на задълженията му или по- точно на онези, за които
се води настоящото дело. Този извод е
мотивиран от факта, че според представените доказателства, ескалирането на
спора и включването на органите на МВР и прокуратурата датира от 2019г., докато
релевантен за решаването на спора е един предшестващ период - от 01.05.2018г. до 30.11.2018г.
Предмет на предявената претенция е задължение за
заплащане на неустойка за забавено изпълнение. Предявената претенция се
основава на изрична уговорка в процесния договор,
която е обективирана изрично в клаузата на т.22 от
съдържанието процесния Договор от 11.03.2016г.
Заключението на приетата съдебно- техническа експертиза,
мотивира категоричен извод, че уговорените в съдържанието Договора от
11.03.2016г. строително- монтажни работи, в
действителност не са били извършени надлежно /качествено и в рамките
на уговорения срок/ от страна на ответника.
В т. 4 от експертното заключение са подробно описани
установените при огледа на обекта
констатации на вещото лице - за неизпълнени и некачествено/ несъответно
изпълнени СМР, които са били предвидени, както следва в точки: 3.1., 3.4.,
3.10., 3.11.,3.12., 3.13. и 3.1., 3.15., 3.18., 3.19, 3.22, 3.23., 3.24 от
съдържанието на процесния Договор от
11.03.2016г. Настоящият състав на съда
кредитира експертните изводи, като се основава на професионализма и
безпристрастността на вещото лице. Посочените от вещото лице недостатъци биха
могли да бъдат отстранени, но не са отстранени в рамките на уговорения краен
срок за завършване на договорените СМР.
При това, следва да се отбележи и обстоятелството, че
според констатациите на вещото лице, друга част от уговорените СМР, ( извън
описаните в т.4 от експертното заключение и вече споменати дефекти) са били реализирани
с по принцип приемливо качество, но с отклонение от предвиденото в договора.
Макар това отклонение според вещото лице да е принципно допустимо от гледна
точка на строителните правила и да би могло да търпи последваща
корекция – то също има характер на неизпълнение от гледна точка на уговореното
от страните и по смисъла на чл. 65, ал.1 от ЗЗД следва да бъде приравнено в
оценката на договорно неизпълнение.
В контекста на спорния въпрос за надлежното изпълнение,
следва да се отчита и фактът, че според експертното заключение – ответникът не
е изпълнил задължението да инициира съставяне на необходимите строителни книжа,
в изпълнение на Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството, макар сроковете за съставянето на тези книжа да са вече
настъпили.
Предвиденият в договора краен срок за реализиране на
възложените СМР е изтекъл, а уговорените между страните СМР не са завършени в уговорения
срок и в необходимия обем, поради което и по аргумент от разпоредбите на чл. 66
от ЗЗД в този аспект също е реализиран предвидения в чл.22 от процесния договор юридически факт, създаващ задължението на
ответника да заплати неустойка за забавено изпълнение.
Според уговореното от страните в чл.19 от процесния договор, възложителят има право да откаже правомерно приемането на работата, ако
тя се отклонява от зададените параметри на качество и вид на изпълнението. В
хода на делото не се установи релевираното от
ответника възражение за забава на кредитора, която да е повлияла върху
изпълнението на договора, но при това бяха констатирани факти, създаващи право
за отказ да бъдат приети некачествено извършени СМР или такива, които са
изпълнени в отклонение от уговореното.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените
искове за неустойка, основания на клаузата на чл.22 от сключения между страните
Договор от 11.03.2016г. са напълно основателни и следва да бъдат уважени в
пълния предявен размер.
По размера на претенцията;
Понеже договорната клауза, относно размера на неустойката
е формулирана неясно – при изрично релевиран довод в
такава насока- съдът извърши тълкуване на действителната обща воля на страните
в договора, относно размера на неустойката в хипотеза, при която забавеното
изпълнение е продължило повече от шест месеца.
След прилагане на езиково, логическо и систематическо
тълкуване, съобразено с изискванията на чл.20 от ЗЗД, настоящият състав на съда
прима, че по волята на страните, размерът на договорената неустойка, при забава
в продължение на повече от 6 месеца се счита в размер на сумата от 3 000
евро месечно.
Неоснователни са възраженията на ответника за
прекомерност на така определения размер на неустойката
за забава. Предпоставките за приложение на чл.
92, ал. 2 ЗЗД за намаляване на неустойката,
поради прекомерност, са регламентирани от самото съдържание
на разпоредбата -според нея преценката следва да се
прави при всеки конкретен случай с оглед съотношението между действителния размер на неустойката и претърпените от неизпълнението на договорно задължение вреди (в т.см. Решение № 223 от 19.04.2016г. по т.д. № 3633/2014 г. на І т.о. на ВКС, Решение
№ 65 от 14 .04.2009 г. на
ВКС по т.д. № 589/2008 г. на ІІ т.о. на
ВКС и др./.
Съгласно мотивите към т. 3 на ТР № 1/2009 г. от 15 юни 2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС преценката за основателност на възражението за прекомерност на неустойката трябва да се извършва към момента на неизпълнение
на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Цитираната съдебна практика
мотивира извод, че намаляването не цели да
установи пълна еквивалентност между неустойката и действително претърпените вреди, защото предназначението на неустойката не се свежда само
до обезщетяване на вредите, но
има за цел
и да обезпечи точното изпълнение, санкционирайки неизправната страна.
За да достигне до възприетия извод, че размерът на
уговорената наустойка не е прекомерен - настоящият
състав на съда съобрази не само стойността на процесния
договор, но и интересите на кредитора от надлежно и своевременно изпълнение на
договорните задължиния – особено като се отчита обоснованото
правно очакване, да бъде реализирана печалба от своевременното въвеждане в
експлоатация на годен за работа производствен (стопански) обект, в момент, в
който търсенето на метални произведения на вътрешния пазар е засилен поради
интензивното строителство на сгради.
Забавата на длъжника - да реализира своевременно
уговорените СМР, на практика на практика е възпрепятствала производствената експлоатация на обекта и е
лишило кредитора в договорното правоотношение /възложителите/ от потенциална производствена
печалба, чиито размер във всеки случай би достигнал и надминал 3 000 евро
месечно, като се отчита естеството на производството (студена обработка на
метали) и активно развиващия се пазар за реализация на продукцията, особено в
момент на интензивно развитие на строителството на сгради в страната.
По изложените по- горе съображения, които ясно илюстрират
наличието на действителен икономически интерес за кредитора (възложителите на
СМР) от своевременно и точно изпълнение на процесния договор- съдът намира за неоснователни и релевираните възраженията на ответника, за недействителност
на уговорената в чл. 22 от договора неустойка за забава.
По всички изложени по- горе съображения и с оглед
изводите за неоснователност на релевираните от
ответника възражения, съдът възприема крайни извод за основателност на
предявените искове. На основание чл. 129, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл. 128, ал.1 от ЗЗД – сумата на дължимата неустойка от 21 000 евро
следва да бъде присъдена общо на всички ищци.
По отношение на разноските;
При този изход на спора и с оглед съдържанието на
представения от ищците списък на разноските по чл. 80 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците направените съдебни разноски сумата от 6 432
лева.
Релевираните от
страна на ответника възражения срещу претенцията за присъждане на разноски
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни, доколкото представените пред
съда книжа мотивират извод, че разноските са действително извършени и се
дължат, в хипотезата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Г.Д.
с ЕГН ********** с адрес-***, да заплати
общо на М.С.М. с ЕГН **********, на В.И.Н. с ЕГН **********, на К.А.Б.
с ЕГН ********** и на М.И.Н. с ЕГН ********** (в качеството на наследник по
закон и процесуален приемник на първоначалния ищец И.М.Н. с ЕГН **********),
всички със съдебен адреса***, на основание чл. 92 от ЗЗД – сумата от 21 000 (двадесет и една хиляди) евро,
представляваща договорна неустойка по чл. 22 от Договор от 11.03.2016г. за забава в периода забава, за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от
06.12.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес-***, да заплати общо на М.С.М. с ЕГН **********,
на В.И.Н. с ЕГН **********, на К.А.Б. с ЕГН ********** и на М.И.Н. с ЕГН **********
(в качеството на наследник по закон и процесуален приемник на първоначалния
ищец И.М.Н. с ЕГН **********), всички със съдебен адреса***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
- сумата от 6432 (шест хиляди четиристотин тридесет
и два) лева, представляваща направени съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
Решението подлежи на въззивно
обжалване, пред Апелативен съд - София,
в двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: