Присъда по дело №1560/2021 на Районен съд - Русе

Частният тъжител Б. К. ЮСМ., от с. Сваленик, обл. Русе обвинил
С. Х. Б., от с. Сваленик, обл. Русе, ЕГН-********** в това, че
На 16.05.2021г., в с. Сваленик, обл. Русе, причинил на Б. К. ЮСМ. от
с. Сваленик, обл. Русе, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки
и страдание, без разстройство на здравето му – престъпление по чл.130,
ал.2 от НК,
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу
подсъдимия в размер на 2000.00лв. за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от деня на увреждането – 16.05.21г. до окончателното
изплащане.
Частният тъжител и повереникът му поддържат обвинението. Молят
Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението,
за което бил предаден на съд и му бъде наложено наказание за него, както и
да бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.
Подсъдимият С.Б., редовно призован, се явява лично. Дава
обяснения, в които на практика признава извършването престъплението, за
което бил предаден на съд. Защитникът му пледира подсъдимият да бъде
оправдан, като моли да бъде приложен института на реторсия или да бъде
преценено, че действията на подсъдимия представляват неизбежна отбрана.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият С.Б., заедно с родителите си, тъжителят Б.Ю., заедно със
съпругата си – свид. А. Ю. и нейните родители, живеели в с.Сваленик, като
къщите им били съседни.
До м.май, 2021г. отношенията между подсъдимия и тъжителя били
добри, като двамата се занимавали със събирането на трюфели, за което
ползвали обучени кучета. Със същата дейност се занимавали и техни съседи,
двама братя – свидетелите Н.И. и И.И..
На 16.05.2021 г. свид. И.И. казал на брат си, че подс.Б. му споделил,
че пред него тъжителя Ю. се заканил да убие кучетата на Н.И.. Последният се
ядосал и около 22.00 ч., заедно с брат си – свид. И.И., отишъл до дома на
тъжителя. Н.И. повикал Ю. от портата да излезе отвън, за да говорят. Когато
Ю. излязъл на улицата, пред дома си, Н.И. го попитал вярно ли е, че искал да
убие кучетата му. Тъжителя отрекъл и поискал да разбере кой му е казал това.
Н.И. обяснил, че е разбрал от брат си, на когото пък му го бил казал подс. Б..
По същото време и на същата улица, подсъдимият, заедно със свой приятел –
свид. Б.Т., седели в автомобила на Б. и си говорели. Подсъдимият бил седнал
на шофьорската седалка, а Т. на предната дясна седалка. Вратите на
автомобила били затворени, но прозорците на предните врати били смъкнати.
Тъжителя Ю. видял мъжете в автомобила и бързо се насочил към тях.
Отишъл до прозореца на предната дясна врата и започнал да вика: „Ти какво
1

си казал?“. Т. отговорил, че нищо не е казвал и тогава тъжителя видял, че
подс. Б. е на съседната седалка. Заобиколил автомобила, като започнал да
рита калниците и вратите. Като стигнал до предната лява врата, през
отвореният прозорец, Ю. нанесъл юмручен удар в главата на подсъдимия,
след което го хванал с ръце за дрехите и започнал да го дърпа и блъска.
Подсъдимят се отскубнал, отворил врата на автомобила си, излязъл навън и
също нанесъл юмручен удар в лицето на Ю.. Двамата се сдърпали и паднали
на земята където продължили да си разменят удари. Тогава свидетелите Н.И.,
И.И. и Б.Т. бързо отишли при тях и ги разтървали. Подсъдимия и тъжителя се
изправили и отново започнали да се дърпат. Междувременно, на улицата били
излезли свид. А. Ю.а, сестра – свид. М. Т.а и баща им – свид. М.Ф.. Те се
намесили и разделили биещите се, след което всички се прибрали по
домовете си.
На 18.05.2021 г. тъжителят Б.Ю. бил прегледан от съдебен лекар.
Било му издадено съдебномедицинско удостоверение, в което съдебният
лекар отразил, че при прегледа на Ю. са установени оток в дясната яблъчна
област на лицето, охлузвания на десния лакът и дясното рамо.
На 28.05.2021 г. Ю. подал жалба в РУ Две могили при ОД на МВР-
Русе, в която описал инцидента и посочил свидетелите на същия. Проверката
по случая била възложена на свид.Й. Д. - полицейски служител в РУ Две
могили, който снел обяснения от всички лица имащи отношение към случая.
Материалите от проверката били изпратени в Районна прокуратура – Русе,
като с постановление от 05.07.2021г. било отказано образуването на
досъдебно производство, тъй като прокурорът намерил, че няма данни за
извършено престъпление от общ характер.
От заключението на назначената в хода на съдебното производство
съдебномедицинска експертиза, с обект на изследване телесните увреждания
на тъжителя Б.Ю. става ясно, че получените от същият увреждания са оток в
дясната яблъчна област на лицето, охлузвания на десния лакът и дясното
рамо. Според вещото лице, при тези данни, установените увреждания следва
да се преценяват по медико-биологичния признак - болка и страдание.
Вещото лице дава заключение, че установените увреждания по Ю. са резултат
на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при
инцидента на 16.05.2021г., по начина описан в тъжбата, предварителните
сведения на съдебномедицинското удостоверение, показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимия С.Б., а именно при удар с юмрук в
лицето и последващо падане и/или боричкане на терена /асфалтова настилка/.
С оглед събраните по делото доказателства за получени и от подс.
С.Б. наранявания следствие на сбиването, в хода на съдебното следствие е
назначена съдебномедицинска експертиза, с обект на изследване
уврежданията получени от него. От представеното заключение става ясно, че
описаните в показанията на свид. Х.Б. и в обясненията на подс. Б. увреждания
по последния, могат да се определят като кръвонасядане и оток в лявата
2

лицева област. Същите следва да бъдат преценени по медико-биологичен
признак – болка и страдание.
Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на
подс. С.Б., както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели А. Ю.а, М. Т.а, И. И., Н.И., Б.Т., М.Ф., Х.Б. и И.С., както
и от приетите и приобщени писмени доказателства – заключенията по
назначените съдебномедицински експертизи, ведно с фотоалбума към
първата от тях, материалите по прокурорска преписка № 3931/2021 г. по
описа на РРП, справка за съдимост.

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност
налагат следните правни изводи:
Подсъдимият С. Х. Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, като на 16.05.2021 г.,
в с. Сваленик, обл. Русе, причинил на Б. К. ЮСМ. от с. Сваленик, обл. Русе,
лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание, без
разстройство на здравето му.
Налице са всички елементи от обективна страна на състава на
престъплението:
Безспорно се установи, че на 16.05.2021 г., около 22.00 ч., след като
тъжителят Ю. отишъл до автомобила на подсъдимия, за да му подири сметка
за изречени от последния думи, между тях възникнало сбиване, при което
подсъдимият Б. нанесъл юмручен удар в лицето на тъжителя Ю., след което
между тях последвало сдърпване, падане на земята и боричкане. В резултат от
нанесеният удар и боричкането, на Б.Ю. били причинени телесни увреждания
– оток в дясната яблъчна област на лицето, охлузвания на десния лакът и
дясното рамо. Тези увреждания причинили на пострадалия болки и страдание,
представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Досежно така възприетата фактическата обстановка е налице пълна
идентичност между обясненията на подсъдимия и показанията на всички
разпитани по делото свидетели. Тези гласни доказателства взаимно се
допълват и се характеризират с последователност, изчерпателност и
категоричност относно основните факти, предмет на доказване, като
очертават една логична и житейски приемлива фактическа обстановка. Подс.
Б. не отрича, че нанесъл юмручен удар в лицето на тъжителя Ю.. Свидетелите
И.И., Н.И. и Б.Т., очевидци на инцидента, заявяват, че възприели физическо
посегателство от страна на тъжителя върху подсъдимия, докато последният
все още седял в автомобила си, след което видели, че Б. излязъл от
автомобила, нанесъл юмручен удар в лицето на Ю., двамата се сдърпали,
паднали на земята и се боричкали. Впоследствие, след като конфликта между
двамата приключил, свидетелите М.Ф., А. Ю.а и М. Т.а възприели
нараняванията по лицето и тялото на Б.Ю..
В съчетание с неоспореното заключение на съдебномедицинската
3

експертиза, обективно потвърждаваща наличието на посочените телесни
увреждания на пострадалия и достоверността те да бъдат получени по този
именно начин и по това време, Съда формира убеждението си за безспорна
доказаност на тези обстоятелства.
От субективна страна, подсъдимия С.Б. действал при евентуален
умисъл. Той съзнавал, че извършва действия /нанасяне на удар с юмрук в
главата/, годни да причинят на пострадалия Ю. телесно увреждане, от вида на
инкриминираното. Допускал общественоопасните последици от деянието си,
без пряко да целял причиняването конкретно на такова телесно увреждане, но
се съгласил с настъпването на този престъпен резултат, преследвайки
основната си цел, а именно да се саморазправи и накаже пострадалия.
В същото време, с оглед събраните по делото доказателства, а именно
обясненията на подсъдимия С.Б., съчетани с показанията на свидетелите Б.Т.
и Н.И., се установява, че подсъдимият, също е получил телесни увреждания,
резултат от нанесен му от тъжителя Ю. юмручен удар, по време на същият
инцидент.
От показанията на свидетелите Т., И.И. и Н.И., очевидци на
инцидента, става ясно, че първоначално тъжителя, явно подразнен от
злепоставящите го твърдения изречени от подсъдимия, се засилил към
автомобила на Б., ритал вратата и калниците , след което започнал да блъска
Б. и да го дърпа през прозореца. Т. и Н.И., койти били в непосредствена
близост, твърдят, че видели как Ю. нанася и удари по Б.. Впоследствие, след
приключване на конфликта, родителите на подсъдимия – свидетелите Х.Б. и
И.С., възприели нараняването по лицето на С.Б., а пред тях той споделил, че с
Б.Ю. се сбили. Съдът възприема показанията на посочените свидетели за
достоверни, тъй като се характеризират с последователност и изчерпателност
относно основните факти, предмет на доказване. Взаимно се допълват, а
съчетани и с обясненията на подсъдимия С.Б., очертават една логична и
житейски приемлива фактическа обстановка.
Тези гласни доказателства дават основание на Съда да приеме за
установени телесните увреждания получени от подс. С.Б., начина и времето
им на получаване, както и, че същите са резултат от нанесеният на подс. Б.
удар от страна на тъжителя Б.Ю.. В този смисъл е и заключението по
назначената СМЕ, с обект на изследване подс. Б.. Според вещото лице,
травматичните увреждания кръвонасядане и оток в лявата лицева област
могат да се квалифицират по медико-биологичния признак - болка и
страдание. Вещото лице намира, че тези увреждания обичайно са резултат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удар с
юмрук, каквито данни има в представените обяснения на подс. Б. и показания
на свидетеля Б.Т., И.И. и Н.И..
Изложеното дотук дава основание на Съда да приеме за доказано по
несъмнен начин, че тъжителя Б.Ю. също е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, като на
4

16.05.2021 г., в с. Сваленик, обл. Русе, причинил на С. Х. Б., от с. Сваленик,
обл. Русе, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и
страдание, без разстройство на здравето му.
От доказателствата по делото става ясно, че Ю. извършил деянието
също при форма на вина евентуален умисъл, съзнавайки, че извършва
действия /нанасяне на удар с юмрук в главата/, годни да причинят на С.Б.
телесно увреждане, от вида на инкриминираното, без да преследва конкретно
тази цел, но съгласявайки се с нейното достигане.
С оглед на изложеното става ясно, че на същата дата и място, по едно
и също време с нараняването му от страна на подс. Б., частния тъжител Б.Ю.
причинил на подсъдимия, нанасяйки му юмручен удар, кръвонасядане и оток
в лявата лицева област, чиято медикобиологична характеристика е идентична
с полученото от негова страна нараняване, а именно болки и страдание.
По делото не са събраха и не бяха представени доказателства, че
поведението на подсъдимия или частния тъжител, по нанасяне на ответното
телесно увреждане, е било защитно такова, насочено към отблъскване на
непосредствено и противоправно поведение, което да обоснове приложението
на института на неизбежната отбрана. Напротив, действията и на двамата
явно не били насочени към отблъскване нападението на другия, а били
реализирани от субективна страна с цел да се причини телесно увреждане,
ответно на полученото такова.
Не са налице и доказателства, някои от двамата да е действал в
условията на физиологичен афект, по смисъла на нормата на чл.132, ал.1 от
НК. Несъмнено, деянията извършени от подсъдимия и частния тъжител са
резултат от инцидентно възникнали негативни емоции между тях и
ескалиране на напрежението в момента, в който ядосан, Б.Ю. отишъл да
подири сметка на Б., от което последвало скарване, прераснало
непосредствено след това в размяна на удари и сборичкване.
От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка и
възприети от Съдът правни изводи, се налага извода, че в случая следва да
намери приложение института на реторсията по смисъла на чл.130, ал.3 от
НК.
Съществено законно изискване за приложението на чл.130, ал.3 от
НК е да е налице взаимно причиняване на една и съща лека телесна повреда,
при което страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката
телесна повреда веднага е отвърнато от пострадалия със същата лека телесна
повреда, т. е. на злото е отвърнато със същото зло. По този начин, засегнатият
намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го. Без
значение за реторсията е фактът кой от двамата извършители на това деяние
пръв го е осъществил. В това отношение с Тълкувателно решение № 91 от
01.11.1961г. на ОСНК се приема, че съдът може да приложи реторсията, ако
това е целесъобразно, когато двете страни са си разменили лека телесна
повреда, независимо коя страна първа е извършила своето деяние. При
5

разменени леки телесни повреди всяка една от страните се явява пострадала
за едното деяние и деец за другото. Респективно, не може да се постави
възможността за приложение на реторсията в зависимост от едно случайно
процесуално обстоятелство - коя от двете страни е подала тъжба и по този
начин е определила качеството си на тъжител в образувания от нея процес.
Предвид това Съдът намира, че подс. С. Х. Б. следва да бъде признат
за виновен в това, че на 16.05.2021г., в с. Сваленик, обл. Русе, причинил на Б.
К. ЮСМ., от с. Сваленик, обл. Русе, лека телесна повреда, изразяваща се в
причинени болки и страдание, без разстройство на здравето му, престъпление
по чл.130, ал.2 от НК, като пострадалият Ю. е отвърнал на дееца Б. със също
такава телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.130, ал.3 от НК двамата следва да бъдат освободени от наказание.

Относно гражданския иск:
Подсъдимият С.Б. е извършил деяние по чл.130, ал.2, от НК, с което
причинил на Б.Ю. неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди.
Освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданска
отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл.45 и сл. ЗЗД. В случая,
след като подсъдимият бе признат за виновен да е извършил престъплението,
което е фактически основанието на иска, претенцията на пострадалия се явява
основателна.
Подсъдимия е осъществил фактическият състав на непозволеното
увреждане, поради което дължи обезщетение за неимуществените вреди,
изразяващи се в болки и страдание, пряка и непосредствена последица от
причинените от побоя над пострадалия увреждания.
Имайки предвид от една страна постигнатото пълно възстановяване
на здравето на пострадалия, относително краткият период от време, през
което Ю. изпитвал болки и страдания и причиняването на същата по вид
телесна повреда на подсъдимия, а от друга изпитаното унижение, предвид
видимите белези от уврежданията по лицето, настоящият състав на съда
счита, че един справедлив еквивалент за обезщетяване на тези
неимуществени вреди ще бъде сумата от 1000.00 лева. Предвид това,
предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан по
размер до 1000.00 лв. Съдът счита това обезщетение за справедливо и
съответно на обществената опасност на извършеното престъпление. Тази сума
подсъдимия следва да заплати на гражданския ищец Б.Ю., ведно със
законната лихва от деня на деликта, до окончателното й изплащане. Останала
част от гражданския иск, за разликата над 1000.00 лв. до 2000.00 лв., следва
да се отхвърли като недоказана по своя размер.
Подсъдимият следва да заплати държавна такса върху уважената част
от гражданския иск в размер на 50.00 лв.
6

На осн. чл.187, ал.2 от НПК, половината от разноските направени от
съда за съдебномедицински експертизи, в размер на 287.50 лв. следва да
бъдат възложени на Б.Ю.. На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, другата половина от
разноските, направени от съда за съдебномедицински експертизи, в размер на
287.50лв., с оглед обстоятелството, че същият е признат за виновен, следва да
бъдат възложени на С.Б..
Останалите разноски, направени от подсъдимия и тъжителя по
делото, съобразно трайната практика на Върховния съд и на Върховния
Касационен съд /Решение № 96 от 26.II.1972 г. по н. д. № 48/72 г., I н. о.,
Решение № 255 от 17.VI.1992 г. по н. д. № 144/92 г., I н. о., Решение № 184 от
15.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 416/2013 г., II н. о. и др./ не следва да се
присъждат и остават за сметка на страните така, както са направени.

Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.
7

Номер на акта:	56
Дата:	9 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия:	Велизар Тодоров Бойчев

Дело:	20214520201560
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	3 август 2021 г.

Присъда по дело №1560/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите