№ 20394
гр. ...., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20231110140935 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба на „....“ ЕАД срещу С. С. С. и
Е. Г. Б. – С. за осъждане на всеки от ответниците да заплати разделно на ищеца сумата
от 2866,36 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. ...., ул. „....,
абонатен номер № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.07.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 426,37 лева –
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, изчислена за
периода 15.09.2021 г. – 04.07.2023 г.; сумата от 14,26 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2023 г. до
окончателното плащане и сумата от 2,95 лева – мораторна лихва върху главницата за
услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода 15.08.2020 г. – 04.07.2023 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството на
собственици на топлоснабдения имот са потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която
е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в
съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по
1
местонахождение на имота – „....“ ЕАД. Посочва, че ответниците не са изпълнили
задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата
дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и
мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
падеж. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответниците, чрез назначения от съда особен представител, с който
предявените искове се оспорват с възражение за недопустимост. Поддържа, че ищецът
не е представил никакви доказателства относно изпълнението на законовото изискване
за публикуване на Общите условия на дружеството, одобрени с Решение на КЕВР от
2016 г. в едни централен и един местен ежедневник, както и че вестник „....“ е
ежедневник. Поради това, твърди, че Общите условия нямат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за
доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал
това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, от представения в заверен препис по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 15.02.2007г. се установява, че С. С. С. е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент № 1, находящ се в гр. ....,
ул. „...“ № 55 от Д. М. и .... Приложено е удостоверение за граждански брак, от което
се установява, че ответниците са сключили граждански брак през 2001 г. в гр. .....
Съгласно удостоверение изх. № .../13.01.2021 г., издадено от ГИС ...., настоящ адрес
бул. .... се отнася за жилищна сграда, описвана с адрес ул. ...“ № 55.
По делото е представено заявление-декларация от 22.03.2007г. от Е. Г. Б. – С., с
което отправя искане да бъде открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна
енергия на „....“ ЕАД за процесния топлоснабден имот, като е декларирала, че
домакинството се състои от 2 човека, както и че досегашният потребител е бил Д. М..
2
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК
на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното
основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба
за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в
която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представената по
делото молба – декларация, се установява, че Е. Г. Б. – С. е отправила изрично
волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия
за процесния имот, находящ се в гр. гр. ...., ул. ул. „...., на негово име, което е прието от
ищеца, видно от представените по делото съобщения към фактури, издадени на името
на ответницата. Основанието за облигационната обвързаност на ищеца и ответника Е.
Г. Б. – С. не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Ето защо и през процесния период именно ответницата е била страна по
облигационното договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за
същия топлоснабден имот, като тя е единствено задължен за заплащане на
начислените суми през исковия период. Последното обуславя неоснователност на
претенциите за заплащане на топлинна енергия и стойност на извършена услуга
дялово разпределение по отношение на ответника С. С. С..
В качеството на титуляр на правото на собственост, ответницата Б. е и страна
по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения
имот през исковия период и дължи заплащането на начислените за имота суми за
исковия период за доставената ТЕ. Съобразно диспозитивното начало в процеса,
обаче, предявените искове срещу нея следва да бъдат разгледани в рамките на
посочената от ищеца квота от 1/2 ид.ч.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по
чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че ищецът не е
доказал публикуването на действащите през процесния период ОУ на
топлофикационното дружество, а оттам, че същите нямат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане. Видно от приложените по делото към исковата молба ОУ от
2016 г., същите са публикувани във в-к .... на 11.07.2016 г. Наред с това видно от
заключителните разпоредби на същите – ОУ са приети с Решение по Протокол №
3
7/23.10.2014 на СД на „....“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Същият е публикуван и считано от 11.08.2016 г.
обвързват ответницата Б.-Ставролаки като потребител на ТЕ за битови нужди без да е
необходимо изричното им приемане от последната.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се
установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата
съдебнотехническа експертиза. От експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на
основание чл. 202 ГПК, се установява, че сградата има възможност да премине към
дялово разпределение, но потребителите не са сключили договор за топлинно
счетоводство с оторизирано дружество. Поради това разпределението в сграда етажна
собственост се извършва от топлопреносното предприятие, съгласно чл. 61, ал. 2 от
Наредба № Е-РД-04/1. Вещото лице е констатирало, че през исковия период 05.2020-
04.2022 г. за имота е начислявана ТЕ за отопление, БГВ и за сградна инсталация.
Последната е разпределяна за пълен отопляем обем на имота 384,34 куб.м. (заедно с
общите части). В имота на ответниците е имало монтиран един брой водомер.
Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия
напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че
са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за
сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през
процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ,
НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се
установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична
проверка на 16.02.2018г. и на 29.11.2021г. и съответства на одобрения тип. През 2020г.
топломерът не е преминавал периодична метрологична проверка поради липса на
сключен договор между ищцовото дружество и фирма за извършване на метрологични
проверки, като през този период топломерът не е свалян и е отчитал ежемесечно
реално изразходваното от блока количество ТЕ.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства, като формалният пропуск на
ищцовото дружество да спази двугодишната кратност на метрологичните проверки
може да доведе единствено до административнонаказателна отговорност за ищеца, но
не и до недължимост на начисленото количество топлинна енергия, след като през
процесния период общият топломер в сградата е мерил точно. Експертът е установил,
че след края на всеки отоплителен сезон е извършвано изравняване и са съставяни
изравнителни сметки. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки,
изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално
доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от
05.2020-04.2022 г. възлиза общо на 6162,38 лв. Не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период.
По делото не се твърди, а и не се доказа извършено плащане на задълженията
през исковия период от ответната страна. Ищецът претендира от Е. Г. Б. – С. 1/2 от
цялото вземане за ТЕ за исковия период (5732,72 лева или ½- 2866,36 лева), което в
4
случая се установи, че е по-малко от действително потребеното в имота ТЕ с оглед
констатациите на СТЕ (6162,38 лева или ½ 3081,19 лева). Предвид гореизложеното и
съобразно диспозитивното начало в процеса, доколкото ищецът претендира по-малко
от действително установеното количество топлинна енергия през исковия период по
отношение на ответницата Б., съдът приема за изцяло доказан искът за главница за ТЕ,
а именно за сумата от 2866,36 лв.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която
се намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От събраните в хода на производството доказателства (констативен протокол от
24.06.2010 г.) и заключението на СТЕ се доказва, че услугата е извършвана през
процесния период от топлопреносното предприятие – ищеца „....“ ЕАД, следователно
и се дължи заплащане на нейната стойност.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия през периода, а от
доказателствата по делото и от заключението на СТЕ е установено, че услугата е
извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо
и този иск е доказан по основание. По отношение на размера, с оглед представената
справка, съдът приема същият за доказан в претендирания размер от 14,26 лв.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения
и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до автоматична забава на
длъжника, без да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
(така и решение № 214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС). С оглед
основателността на главния иск за ТЕ за сумата от 2866,36 лв., то искът за мораторна
лихва по отношение на ответницата Б. е основателен в пълния предявен размер от
426,37 лв.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
5
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция за сумата от 2,95 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете по отношение на ответницата Е. Б., както следва: разноски
в размер общо на 589,91 лв. за платена държавна такса, депозит за съдебна експертиза
и за особен представител (по ½ от всички разноски), както и 49,96 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер от 100 лв., определен от съда за
защита по исковете срещу двамата ответници).
Всеки от ответниците Е. Б. - С. и С. С. С. има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Доколкото обаче същите не са сторили такива, тъй като
са представлявани от особен представител, разноски не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. Б. – С., ЕГН **********, да заплати на „....” ЕАД, ЕИК ... на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2866,36 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. ...., ул. „...., абонатен
номер № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 21.07.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 426,37 лева – мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, изчислена за периода 15.09.2021 г. –
04.07.2023 г.; сумата от 14,26 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2023 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 2,95 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода
15.08.2020 г. – 04.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „....“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.....,ул. „...” № ... срещу С. С. С., гражданин на Република Г., роден на
********** г, с адрес гр. ...., общ. ..., ул. „.... искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2866,36 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. ...., ул. „...., абонатен
номер № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 21.07.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 426,37 лева – мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, изчислена за периода 15.09.2021 г. –
04.07.2023 г.; сумата от 14,26 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2023 г. до окончателното плащане
и сумата от 2,95 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата „дялово
разпределение“, изчислена за периода 15.08.2020 г. – 04.07.2023 г.
ОСЪЖДА Е. Г. Б. – С., ЕГН **********, да заплати на „....” ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 639,87 лева - разноски по делото.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7