Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.04.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на деветнадесети март година 2019
в открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Маргарита
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15889 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр.с
чл.45 от ЗЗД, приложим съгл. §
22 от КЗ.
Образувано е по частични искове с правно
основание чл. 226,ал. 1 КЗ /отм./ предявени от Х.Ж.Х. ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Ф.С.К.,
предявени против ЗД “Е.“АД за заплащане на сумата от 25 100 лв. обезщетение
за неимуществени вреди за причинени телесни увреждания при общ размер 80 000лв.
и за сумата от 163.02 лв., обезщетение за имуществени вреди при общ размер 1000
лв., в резултат на ПТП от 14.03.2016год., ведно законната лихва върху сумите от
датата на увреждането – 14.03.2016год. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски и адвокатки хонорар по чл.38 ЗА.
Твърди се в исковата молба, че на 14.03.2016
г., около 11:00 часа, в землището на с. Загоре, по път I - 5, км.239+700 м. се
движил л.а „Мазда 3” с per.
№ ******ВА, управляван от водача Т.Т.Т., който
нарушил правилата за движение по пътищата, като не е съобразил поведението си
със съществуващите опасности, не възприел своевременно наличието на пешеходеца Х.Ж.Х.,
в резултат на което го блъснал и причинил телесни повреди на ищеца Х.Х..
Сочи още, че по случая е образувано
ДП № 93/2016 г. по описа на РУП- гр. С.З., което е висящо и не е приключило с
окончателен съдебен акт.
Посочва, че за увреждащия л.а „Мазда 3” с per. № ******ВА,
управляван от водача Т.Т.Т. има сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, з.п. BG/07/115002497415/07.10.2015 г., със срок на
валидност една година, считано от 11.10.2015 г. до 10.10.2016
г. със ЗД “Е.” АД.
Навежда твърдения, че в резултат на процесното ПТП ищецът Х.Х. е
получил следните травматични увреждания:. 1/ мозъчно сътресение със загуба на
съзнание; 2/рана в областта на устата и устната кухина; 3/избити 3 зъба. Твърди
се, че след инцидента на 14.03.2016 г. пострадалият постъпва за лечение в УМБАЛ
„Проф. д-р Ст. Киркович” като на 18.03.2016 г. е
изписан с окончателна диагноза: открита рана на устните и устната кухина.
Излага съображения, че в резултат на
уврежданията, получени от процесното ПТП Х.Х. търпи болки и страдания. Възстановяването на пострадалия
от получените при процесното ПТП увреждания
продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално.
В процеса на възстановяване е спазвал леглови режим,
без да се натоварва с телевизия, четене, разговори, имал е оплаквания от често
главоболие и гадене. Счупването на три зъба е причинило затруднение при
хранене, като за функционалното им и естетическото възстановяването предстоят
стоматологични интервенции. За определен период от време пострадалият е имал
болки и изтръпване в областта на горната редица зъби, което също е причинило дискомфорт при хранене. Към настоящия момент Х. често
изпитва болка при хранене, счупените зъби му създават естетически притеснения,
често има главоболие, като не е в състояние да се натоварва психически и
физически. Преди процесното ПТП ищецът е бил здрав,
само на 16 години, с много динамичен начин на живот, но след инцидента за дълго
време е лишен от динамика, от контактите с приятелите, дълго време изпитвал
неудобства. Към настоящия момент ищецът продължава да има оплаквания от
главоболие, нарушения на съня, напрегнат е, изпитва затруднения при хранене.
Момчето е изживяло и изключителен стрес при инцидента, който ще остане за цял
живот в неговото съзнание.
Релевира
доводи, че в резултат на процесното ПТП и получените
при него увреждания, ищецът е претърпял и имуществените вреди в размер на
163,02 лв. за заплащането на стоматологични услуги на стойност 105 лв., за ренгенови снимки на обща стойност 30 лв. и за лекарства на
обща стойност 28,02 лв.
Ответникът–
ЗД “Е.“АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира отговор, като поддържа, че искове са
частично недопустими и изцяло неоснователни и ги оспорва по основание и размер.
Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца и се твърди,че той се е движил неправомерно и
неправилно по платното за движение, както и че е предприел пресичане на
платното за движение на нерегламентирано за това място,в качеството си на
пешеходец и се позовава на чл.108,113 и
чл.114 от ЗДвП.
В о.с.з.
проведено на 19.03.2019г. ищецът Х.Х. по реда на чл.214,
ал.1, изр.3 ГПК е заявил искане за изменение размера на иска за неимуществени
вреди, като съдът е допуснал увеличение
на размера от 25 100 лв. на 60 000 лв., представляващ частичен от 80 000
лв., което увеличение е допуснато от съда.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. Б.
поддържа предявените искове, с оглед навършеното пълнолетие на ищеца. Представя
списък на разноски.
В
съдебно заседание ответника чрез юрк. Л. оспорва
предявените искове. Представя списък на разноски.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при застраховка “Гражданска отговорност” увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният размер.
От
приетата в заверен препис присъда № 120 от 01.06.2017г., постановена по НОХД №
3770/2016г. по описа на Старозагорски районен съд, се установява, че подсъдимият
Т.Т.Т. – е признат за виновен за това, че на
14.03.2016 година по път I - 5, км.239 + 700, в землището на село Загоре,
община С.З., при управление на моторно превозно средство/МПС/ - лек автомобил
марка/модел „МАЗДА 3“ с рег.№ ******ВА, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.20,
ал.2, изречение „второ“ от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
на /пешеходеца/ Х.Ж.Х. ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на първи горен десен зъб, причинило избиване на зъб, без който се
затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл.343, ал.1, буква „б”,
предложение второ, във връзка с чл.342, ал.Гот НК. На основание чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложено
административно наказание - „ГЛОБА” в размер на 1000 лева. Признат е за невиновен
и е оправдан, по обвинението, че е извършил деянието, като е нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл.20, ал.2, изречение
„първо“ от ЗДвП. На
основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия Т.Т.Т. е лишен от правото да управлява МПС, за срок от една
година. /л.74-79 от делото/
С
решение № 150 от 20.11.2017г., постановено по ВНОХД № 1172/2017г. по описа на
Окръжен съд – С.З., е изменена Присъда № 120 от 01.06.2017г., постановено по
НОХД № 3770/2016г. по описа на Районен съд – С.З. в частта й, с която на основание
чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на Т.Т.Т. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от една година, като е намалено същото за срок от три месеца,
считано от влизане в сила на решението. В останалата част присъдата на
първостепенния съд е потвърдена. /л.80-л.83 от
делото/
Съдът
приема горните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлата в
сила присъда по НОХД № 3770/2016г. по описа на Районен съд – С.З., същата на
основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин
вината на деликвента и механизма на извършеното
деяние, вкл. причинната връзка между пътно – транспортното произшествие и причинените травми.
От
приетата Епикриза на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, се установява, че ищецът Х.Х. е постъпил в лечебното заведение на 14.03.2016 г., с
окончателна диагноза: открита рана на устните и устната кухина. Приет е в отделение
по УНГ, като на 14.03.2016г. след местна анестезия с Лидокаин
спрей е извършена обработка на раната и е поставена стерилна превръзка. На
18.03.2016
г. е изписан, с дадени препоръки и е определен ден за сваляне на конците. /л.6 от делото/
По
делото са приети като писмени доказателства, неоспорени - фактура № 1836 от 17.03.2016г.
издадена от „П.“ ООД, ведно с касов бон за заплатени медикаменти на обща
стойност 7.50 лева с вкл. ДДС; фактура № 1831 от 15.03.2016г., издадена от „П.“
ООД, ведно с касов бон за заплатени медикаменти на обща стойност 20.51 лв. с
вкл. ДДС; фактура № 01 от 22.03.2016г. издадена от „С..Д.Д.И.“
ООД, ведно с касов бон за заплатени зъбни снимки на обща стойност 25 лева; фактура № 28890 от 29.03.2016г. от „Дентален център І-С.З.“ ЕООД, ведно с касов бон за
заплатена сума в размер на 5.00 лева и касова бележка № 405 от 30.03.2016г. за
заплатена сума в размел на 105 лева за шиниране. /л.
9-л.12 от делото/
От приетото неоспорено заключение на СМЕ с в.л. д-р
Д.М. – специалист орална хирургия, се установява, че ищецът Х.Х. на 16г. е
получил следните травматични увреждания:
счупване на първи горен десен зъб с последващото
му изваждане; Разкъсно- контузна
рана на долната устна /видно от /И.3.№ 5683/2016г./ и от консултация от
специалист - неврохирург /приложена към /И.3.№ 5683/2016г./ - „разкъсно-контузна рана на горната устна“. Експертът е
посочил, че от медицинска гледна точка счупването на зъба с последващото
му изваждане, предизвиква болкови усещания за около
10-15 дни, а разкъсно- контузната
рана е предизвикала болка за около 5-10 дни. Прието е, че оздравителният период
на разкъсно-контузната рана е от порядъка на 15- 20
дни, а екстракционата рана /рана
след изваждане на зъба/ е в порядъка на 20- 30 дни. Вещото лице е посочило, че функционалното
и естетично възстановяване на травматичното увреждане на първи горен десен зъб
е необходим един период от време около 3- 4 месеца след изваждането на зъба,
след което би могло да бъдат извършени процедури /лечение/ за изкуствено протезиране на изгубения зъб. В конкретния случай
възстановяването на дъвкателната функция и естетиката
е възможно да бъде осъществена чрез съответното протезиране,
а именно: частична подвижна пластмасова протеза; неподвижно протезиране
с мостова конструкция с използване на два съседни зъби на дефекта за мостоносители; имплантологично
лечение с цел възстановяване на липсващия зъб. Вещото лице е обосновало извод, че
установените и описани в медицинската документация травматични увреждания, а
именно разкъсно- контузна
рана на устната и травматичното счупване на първи горен зъб в дясно, както и
чувствителност на съседните зъби в областта на травмата са в резултат на действието
на твърди тъпи предмети, а именно на удар с или върху тях и могат да бъдат
получени при процесното ПТП. Експертът е приел още,
че изписаните медикаменти, видно от приложените фискални документи към делото,
имат връзка с извършеното лечение относно получените травматични увреждания.
Съдът
приема представеното от вещото лице д-р М. заключение, като обективно и
компетентно дадено.
От
заключението на приетата по делото съдебно–медицинска експертиза с вещо лице д-р
Х.М. – спец. неврохирург, се установява, че в резултат на процесното
ПТП, ищецът Х.Х. е получил следните травматични
увреждания: Мозъчно сътресение, протекло без пълна загуба на съзнание; Разкъсно-контузна рана на долната устна; Счупен преден
горен зъб. Вещото лице е посочило в експертизата, че няма представена
медицинска документация за остатъчни явления или настъпили усложнения в
резултат на получената черепномозъчна травма.
Експертът е приел, че извършените разходи не са във връзка с получената черепномозъчна травма.
В
о.с.з. на 27.03.2018г. вещото лице д-р Х.М. допълва, че при мозъчно сътресение процеса на
възстановяване при млади и здрави хора е около 20 дни. При претърпяно мозъчно
сътресение след приключване на болничното лечение се назначава лечебно-хранителен
и диетичен режим. Хранителният режим изключва по възможност всякакви външни
неблагоприятни въздействия сетивни върху мозъка - зрителен анализатор, слухов
анализатор, т.е. да не се гледа телевизия, музика, посещение на приятели и
т.н., един покой. Забранява се употреба на кафе, алкохол и всички продукти,
които съдържат кофеин, шоколад и т.н. Експертът допълва, че мозъчното
сътресение е протекло с едно зашеметяване, без пълна загуба на съзнание, като няма
медицинска документация за настъпили впоследствие усложнения.
Съдът
възприема заключението на СМЕ с в.л. д-р Х.М. заключение, като обективно и
компетентно дадено, кореспондиращо с приетите неоспорени писмени доказателства.
По
делото е изслушана и КСМАТЕ изготвена от вещи лица д-р Х.М. и инж. А.А., от която се установява, най-вероятен механизъм на ПТП: на
14.03.2016г. около 11:45 часа на първоклА.път от с.
Ястребово към гр. Ст.Загора района на км. 239+700, в гора и в посока север-юг
се е движел л.а. “Мазда-3”, с per. № ******ВА,
управляван от Т.Т.Т. със скорост 80 км/ч. В същото
време от лявата страна пострадалият 16 годишен пешеходец Х. Ж. Х. се е намирал
вляво от пътя и е носил масивно дърво на дясното си рамо. Експертите са приели,
че пешеходецът носейки така дървото е преценил, че л.а. Мазда
е далече и ще може да премине пътя и да навлезе в гората, затова е предприел
пресичане на пътя с дървото на рамото си, напречно на пътя. Водачът виждайки
пешеходеца е взел решения да завие наляво и преди удара е натиснал леко
спирачките. Вещите лица сочат, че пешеходецът е успял да премине в дясно на
автомобила, но задния край на дървото е ударено от челното стъкло и дясната
колона на автомобила. От удара дървото е било отблъсната напред и е ударило
главата на пешеходеца, като след това вероятно се е завъртяло. Посочили са, че
най-вероятно пешеходецът е успял на отиде на десния банкет, а дървото е паднало
на терена в дясно от пътя. На местопроизшествието не са намерени спирачни
следи, ПТП е настъпило извън населено място на продължителен прав участък, а
водачът след удара е спрял далече над 120 м, и тъй като не е възможно да се
изчисли скоростта, са приели посочената от водача скорост 80 - 85 км/ч. Заявено
е, че опасната зона за спиране на лек автомобил „Мазда
3“ при движение със скорост 80 км/ч е 66 метра. Вещите лица сочат, че водачът
на автомобила не е имал възможност да спре преди мястото на удара. Лекият
автомобил, за да не удари дървото е било необходимо пешеходецът да измине само
още около 22 см, а чрез аварийно спиране водачът би му предоставил допълнително
време 0,41 сек и допълнителен път от 97 см, от което следва, че при
своевременно спиране и завиване наляво, водачът щеше да пропусне и дървото да
премине пред автомобила и ударът и ПТП нямаше да настъпят. Експертизата е
приела, че при своевременно аварийно спиране и завиване наляво водачът би
пропуснал пешеходецът да премине заедно с дървото пред автомобила. При условие,
че водачът е спирал движейки се в средата на своята си дясна пътна лента на 1,0
м вляво от средната разделителна линия, допълнителният път на пешеходеца от 97
см е недостатъчен и удар на задния край на дървото би настъпил, но със по-ниска
скорост около 40 км/ч. Вещите лица сочат още, че при корекция на скоростта на
пешеходеца за носене на тежко дърво, изчисленото отстояние
на автомобила от място на удара 66,83 м е по-голямо от опасната зона за спиране
на автомобила 66,38, пешеходецът е извън опасната зона, от което следва, че
ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране. Посочват са, че не са
установени спирачни следи нито следи от занасяне, затова не може да се установи
точната траектория на л.а. Мазда преди удара. Вещите
лиса са приели, че причината за създаване на опасната ситуация и настъпване на
произшествието е в действията на пешеходеца, предприел пресичане на платното за
движение в гора на необозначено място, носещ напречно на пътя дълго 2,66 м
дърво. От страна на водача на л.а. Мазда причината за
настъпване на удара и произшествието е в неговите действия, защото не е
предприел своевременно аварийно спиране, а е извършил завиване наляво. При
своевременно аварийно спиране и завиване наляво водачът би пропуснал
пешеходецът да премине заедно с дървото пред автомобила без удара, но ако е
спирал аварийно, движейки се в средата на дясната си лента, без завиване
наляво, ударът ще настъпи със скорост около 40 км/ч. Директен удар на
пешеходеца не е имало. Към момента на удара пешеходецът е бил на 1,2 -1,3 м в
ляво от десния край на платното за движение и на около 1,3 м в дясно от л.а. Мазда. И двамата участници са имали взаимна пряка видимост
от далечно разстояние, защото пътят е бил продължително прав. Пешеходецът е
пресичал напречно пътя притичвайки, носещ масивно дърво в посока от ляво на
дясно спрямо автомобила. Пешеходецът е предприел и извършил пресичане на
главния път в зоната на гора, на място, което не е обозначено за пресичане на
пешеходци. Причината за създаване на опасната ситуация и настъпване на
произшествието е в действията на пешеходеца, предприел пресичане на платното за
движение в гора на необозначено място, носещ напречно на пътя дълго 2,66 м
дърво. От страна на водача на л.а. Мазда причината за
настъпване на удара и произшествието е в неговите действия, защото не е
предприел аварийно спиране своевременно, а е извършил завиване наляво, за да
пропусне пешеходеца. Вещите лица са приели още, че Х.Х.
не е претърпял пълна загуба на съзнание непосредствено след настъпване на
инцидента. Травматичните увреждания на ищеца Х.Х. са
локализирани в областта на горната устна - разкъсно-контузна
рана, и счупан зъб. Тези увреждания са получени от
удар в носеното от него дърво, най- вероятно при падането на пострадалия заедно
с дървото в крайпътното пространство. От настъпилите травматичните увреждания
не може да се съди за траектория на движение на Х. спрямо тази на л.а. „Мазда“. Налице са данни, че ищецът Х.Х.
се е придвижвал през пътното платно, носейки на дясното си рамо масивно, прясно
отсечено дърво с дължина 2,66 метра. От приложения по делото фотоалбум щетите
върху процесния лек автомобил „Мазда“
са: счупено челно панорамно стъкло в горния десен ъгъл и значително деформирана
предна колона в съседство с удара, в горната й част. Тези щети са получени от
удар в дървото, което ищецът е пренасял, и то в крайната му задна част.
Категорично не са получени от удар в тялото на ищеца. При настъпването на
инцидента пострадалият Х.Х. се е намирал на платното
за движение на 1,2 -1,3 в вляво от десиня му край.
Дървото,
което ищецът е пренасял е било масивно, прясно отрязано, с дължина 2,66 метра и
дебелина около 12-15 см. Теглото му не е измерено. Този факт е затруднявал
придвижването му, но при осъзната реална опасност той би могъл да се затича. Сочат,
че към момента на настъпване на инцидента тялото на ищеца е било странично
разположено спрямо посоката на движение на л.а. „Мазда“,
с дясното рамо към автомобила. Причината за създаване на опасната ситуация и
настъпване на произшествието е в действията на пешеходеца, предприел пресичане
на платното за движение в гора на необозначено място, носещ напречно на пътя
дълго 2,66 м дърво. От страна на водача на л.а. Мазда
причината за настъпване на удара и произшествието е в неговите действия, защото
не е предприел аварийно спиране своевременно, а е извършил маневра. към момента
на удара пешеходецът е бил в дясно от автомобила. Ако пешеходецът не е носил
напречно дървото, ударът и произшествието не биха настъпили, защото пешеходецът
е бил в дясно от автомобила, но ако автомобила не е завивал наляво, а се е
движил направо в средата на дясната си лента, пешеходецът щеше да бъде ударен с
предната дясна част на автомобила в областта на десния фар. Травматичните увреждания
при ищеца са получени при съприкосновение с пренасяното дърво (върху което е
документирано петно кръв), най-вероятно при падането на пострадалия заедно с
дървото в крайпътното пространство.
Съдът
възприема заключението на комплексната съдебно автотехническата
и съдебно-медицинска експертиза с вещи лица инж. А.А.
и д-р Х.М., като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо на приетите
неоспорени писмени доказателства.
За
претърпени от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Т.А./35 г., без родство/. В показанията
си свидетелят А. сочи, че познава Х.Х. от с. Загоре,
често се виждали. Заявява, че ПТП станало преди две години. Отишъл за дърва и
го ударила кола. С баща му са приятели и отишли в болницата в С.З., там Х. бил
на инвалидна количка, зъбите му били счупени, цялото му лице било окървавено и
го боляла главата. Като го изписали от болницата се оплаквал от постоянно
главоболие. Помагали му майка му и баща му, като това продължило около 2-3
месеца след инцидента. Преди ПТП излизал да помага на майка си и баща си за
прехраната. От този инцидент, имал страх от коли, много се оглеждал, когато
трябвало да пресича, уплашен е. След ПТП се хранел със сламка, не можел да си
отваря устата.
От
събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.А.
/36 г., без родство/, се установява, че ПТП е
станало преди две години. Отишъл за дърва и както излизал от гората го ударила
кола. След произшествието го видял вкъщи, когато си дошъл от болницата и отишли
да го видят. Имал един счупен зъб и устните му били много надути. Оплаквал се
от главоболие, натъртване и охлузване, не можел да ходи до тоалетна сам, не могъл
да става. Майка му и баща му не можели
да ходят на работа, защото го гледали около два месеца, като се налагало да го
придружават до тоалетна. Преди това работел обща работа по селото на надница. Още
не се е възстановил, има страх от пресичане, от коли и майка му го придружава. Продължава
да се оплаква от главоболие. Някой път едната му ръка, където е паднал го боли
и се надува. Месец и половина-два се грижели за него, хранели го със сламка.
По
почин на ответника в о.с.з. на 23.10.2018г. е разпитан свидетеля Т.Т.Т.. Свидетелят заявява, че връщайки се от с. Ястребово в посока С.З.,
след комбинат С.З. по главен път, шофирайки с А., изведнъж от гората изскочил ищецът
с едно голямо дърво пред колата и за да не го удари, приел лека маневра вляво.
Края на дървото закачило леко прозореца на колата, спрял на отбивката
на 50-70 м. Връщайки се, видял ищеца, седнал на земята. Свидетелят заявява, че
се обадил на полиция и на бърза помощ. Т. пояснява, че от двете страни на пътя
има гора, той излязъл от гората с дървото прибягвайки и изскочил пред колата от
ляво на дясно. Дървото било на рамото му. Закачил края на дървото, а
пострадалия бил на самото пътно платно. Свидетелят сочи в показанията,, че малко
настъпил осевата линия, която е по-близо до края на пътното платно, и ударил
края на дървото. Отстрани на пътя има разстояние от 60-70 см до асфалта. Стъклото
на автомобила се счупило, отбили на отбивката, върнали
се на мястото и той бил седнал, бил зашеметен. Т. заявява, че не е видял рани и кръв по него. За да не го
удари, натиснал спирачките, но нямал време да реагира. Навлязъл в лявата лента,
когато станал удара и се върнал в неговата лента. В момента на удара бил минал
осевата линия, с около 20 или 30 см. Ударът на автомобила бил горе в десния
край на стъклото на около 15-20 см. Движил се с 80-85 км/ч, като и спирачка и
маневра направил едновременно. Дървото било голямо, над 2.5 метра. Свидетелят
сочи още, че потокът е интензивен, той няма как да се разхожда с дървото
спокойно, бързо се движил. Когато стигнал до момчето имало някаква жена, която хукнала
да вика роднините си, които работят на 100 м от месокомбината. Не е премествал
автомобила, няма спирачен път. Заявява още, че участъкът е прав, има видимост
километър нагоре. За да тръгне да пресича лявата лента, пешеходецът е преценил,
че има разстояние, за да мине платното. Дървото било на дясното му рамо, огледал
се в горната посока и тръгнал да пресича, не е погледнал, че идва друг
автомобил преди да стане ПТП.
От
разпита на свидетеля А.Д.А., се установя, че се возел до шофьора като пътник
отпред. Гледал в телефона, когато предприел някаква маневра. Преди да вдигне
глава се чул удар и го посипали стъкла от предното стъкло. Шофьорът спрял,
имало интензивно движение в двете посоки. Върнали се назад, за да видят какво
става и се обадили на тел. 112, дошла бърза помощ и полиция. Ударът бил в
горния ъгъл на предното стъкло. Гредата е ударила и стъклото се пръснало
навътре върху него. Св. А. сочи в показанията си, че шофьорът му казал, че е
изскочил човек с дърво, опитал се да го заобиколи.
Момчето било седнало, имало кръв по устата, било в съзнание, контактно. Дошли
роднини и той им казал, че е виновен и е прибягал. Свидетелят пояснява, че от
двете страни на пътя има гора.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП, по отношение на л.а. „Мазда 3“, с рег. №
******ВА е било налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
съгласно полица № BG/07/115002497415/07.10.2015
г., със срок на валидност една година, считано от 11.10.2015г. до 10.10.2016г. сключена с ответното застрахователно дружество. Отделно
от това по делото е приета Справка от базата данни на Информационен регистър
към Гаранционен фонд, също установяваща наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения период и лек
автомобил. /л.8 от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявения иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е допустим и частично основателен. Съдът намира за
неоснователно наведеното в отговора на исковата молба възражение за
недопустимост на исковата претенция, с оглед разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ, вр. чл.432, ал.1 от КЗ, доколкото същата не е
приложима към процесното правоотношение. Съгласно
разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс
за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. В случая, приложим е КЗ (отм.), тъй като застрахователния договор е
сключен през 2015г., с оглед на което задължението в разпоредбата на чл. 380 КЗ
е неприложим в настоящия случай за ищцовата страна.
Увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има
право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл.
266, ал. 1 от КЗ/отм./ Обект на застраховане по посочената задължителна
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на
чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
За да възникне субективното право по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо кумулативното осъществяване на
елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт
с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП между ответника ЗД „Е.“ АД и деликвента Т.Т. е налице валиден
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". С оглед
изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента
и ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с
чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди -пряка и
непосредствена последица от ПТП.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно-транспортно произшествие на 14.03.2016г. Безспорно е
установено, че телесните увреждания на Х.Ж.Х.
е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП на 14.03.2016г., като безспорно се
установява виновното противоправно поведение на
водача на увреждащото МПС – Т.Т.Т., който по
непредпазливост в нарушение на правилата за движение по пътищата, е причинил процесното ПТП, което се установява, както от влязлата в
сила присъда на Районен съд – С.З., по НОХД №3770/2016год. имаща задължителна
сила по въпросите относно извършване на деянието неговата противоправност
и виновността на дееца, така и от приетото в настоящото производство заключение
на вещото лице по КСМАТЕ.
Нарушени
са от Т.Т.Т. правилата за движение по пътищата- чл.
20, ал. 2, изр. „второ“ от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ -
пешеходец пресичащ пътното платно и чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътното
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата ...“, и по непредпазливост причинил на /пешеходеца/ Х.Ж.Х.
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб,
причинило избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
Предвид на изложеното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата -
водача Т.Т.Т..
Нормата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането
на застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
По размера на обезщетението
за неимуществените вреди:
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на II т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на II т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д.
№ 635/2010 г. на II т.о.; № 66 от 03.07.2012 г„ по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания от пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние". При определяне на справедливо
обезщетение следва да се отчете и икономическата конюнктура в страната,
отражение на която са и нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В конкретния случай, при определяне на размера, съдът в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, се съобрази със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията на ищеца. Съгласно СМЕ,
изготвена от в. л. д-р М. счупването на зъба с последващото
му изваждане, предизвиква болкови усещания за около
10-15 дни, а разкъсно- контузната
рана е предизвикала болка за около 5-10 дни. Вещото лице приема още, че
оздравителният период на разкъсно-контузната рана е
от порядъка на 15- 20 дни, а екстракционата рана /рана след изваждане на зъба/ е в порядъка на 20- 30 дни.
Относно
функционалното и естетично възстановяване на травматичното увреждане на първи
горен десен зъб е необходим един период от време около 3- 4 месеца след
изваждането на зъба, след което би могло да бъдат извършени процедури /лечение/
за изкуствено протезиране на изгубения зъб.
Поради това и като съобрази, релевантните обстоятелства, включително и възрастта на пострадалия
– 17г., съществуващата към момента на увреждането – 2016г. обществено икономическа обстановка в страната,
чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС намира, че
изискването за справедливо обезщетяване на
ищеца за претъпените
неимуществените вреди,
следва да бъде определено в размер на 10 000 лв. Обезщетението в посочения
размер съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и
ще допринесе, за репариране на неблагоприятните последици, настъпили в правната
сфера на ищеца, като пряк резултат от непозволеното увреждане.
Относно
възражението за съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано
в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
От
заключението на приетата в КСМАТЕ с вещи лица инж. А.А.
и д-р Х.М., се установи, че пешеходецът е пресичал напречно пътя притичвайки,
носещ масивно дърво в посока от ляво на дясно спрямо автомобила. Пешеходецът е
предприел и извършил пресичане на главния път в зоната на гора, на място, което
не е обозначено за пресичане на пешеходци. Причината за създаване на опасната
ситуация и настъпване на произшествието е в действията на пешеходеца, предприел
пресичане на платното за движение в гора на необозначено място, носещ напречно
на пътя дълго 2,66 м дърво.
Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване
от страна на ищеца, съдът възприема да е 10%.
При отчитане на приетото съпричиняване от 10%
като причинен принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено
на 9 000 лв.
Ответното дружество, като застраховател по
гражданската отговорност на деликвента, следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца 9 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законна лихва считано от датата на увреждането – 14.03.2016 г. до
окончателното изплащане.
По
имуществените вреди:
По
предявеният иск за сумата от 163.02 лв., като част
от 1000 лв. претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени медикаменти,
свързани с процесния инцидент, съдът намира
следното:
Претендираните имуществени и
неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което
изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представеното и прието по делото писмени доказателства – 4 бр.
фактури, ведно с фискален бон, се установи, че ищецът действително е направил
такива разходи на обща стойност от 163.01 лв. В приетото по делото СМЕ,
изготвено от вещо лице д-р М. сочи, че изписаните медикаменти, видно от
приложените фискални документи към делото,
имат връзка с извършеното лечение относно получените травматични увреждания.
Предявеният
иск за имуществени вреди, след редуциране размера на определеното обезщетение
от 163.01 лв., с процент съответен на степента на съпричиняване
следва да бъде уважен за сумата от 146.70 лева, ведно със законна лихва от датата на
разхода – 17.03.2016г. до изплащането.
С
оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.) следва да бъде уважен за сумата от – 9 000 лв. и отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 60 000 лв., а искът за имуществени вреди да бъде
уважен за сумата от 146.70 лева и отхвърлен за предявения 163.01 лева, поради
установено съпричиняване.
По
разноските:
При
този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр.
с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. П.К. сумата от 944.80 лева с вкл. ДДС, съразмерно
на уважената част от исковете.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 856.45 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, депозит за свидетел и депозит за експертиза, като общо
сторените от ответната страна разноски, съгласно представения списък са в
размер на 1310 лева.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за
внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 4 от ГПК,
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 365.86
лв. и 91.22 лв. разноски за СМЕ и САТЕ, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, І ГО, 7-ми състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД “Е.” АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Х.Ж.Х., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ ,
във вр.с
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 9 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
травматични увреди в резултат на ПТП,
реализирано на 14.03.2016 г., от водача
на л. а. „Мазда 3“, с рег. № ******ВА, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 14.03.2016
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до размера от 10 000лв.,
поради съпричиняване, а до предявения размер от 60
000 лева, частично от глобалната сума 80 000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗД “Е.” АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Х.Ж.Х., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./,
сумата 146.70 лв. частично от
глобалната сума 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медикаменти, настъпили
в резултат от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 14.03.2016 г.,
ведно със законна лихва, считано от 17.03.2016 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за имуществени вреди за разликата
от присъдения до пълния предявен размер от 163.01 лева, поради
установено съпричиняване.
ОСЪЖДА
ЗД “Е.” АД, ЕИК*******, да заплати на адв.
П.К. - САК, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер
на 944.79 лева с вкл. ДДС .
ОСЪЖДА
Х.Ж.Х., ЕГН **********, с адрес: *** Загора да
заплати на ЗД “Е.” АД, ЕИК*******, сумата 856.45 лв. съдебно - деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД “Е.” АД, ЕИК******* да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса размер на 365.86 лв. , както и 91.22 лв. разноски за СМЕ, СМЕ и КСМАТЕ, съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: