Определение по дело №501/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на В. П. С. и К. П. К., двамата от Г., подадена против определение № 1347/14.09.2012 год. постановено по гр.дело № 1034/2012 год. на Районен съд П., в частта му, с която е прекратено производството по делото и са оставени без раглеждане като недопустими претенциите на ищците В. П. С. и К. П. К. срещу ответниците М. И. К., Л. О. К. и Н. О. К, всички от град П., за осъждане на ответниците да заплащат на ищците месечно обезщетение за правото на ползване на собствените им 5/12 идеални части от дюкянското помещение и 5/12 идеални части от жилищния етаж за първия от ищците и 4/12 идеални части от дюкянското помещение и 5/12 идеални части от жилищния етаж за втория от ищците, от което са лишени, в размер на 250 лева месечно, считано от предявяване на исковата молба до преустановяване на ползването на имота само от ответниците.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт. Излагат се твърдения, че ищците са лишени от възможността да претендират обезщетение от ответниците за периода от предявяването на иска до приключване на делото. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на производството.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като се запозна с данните по делото и съобрази доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес от атакуване на съдебния акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща на основание чл.272 от ГПК.

Исковите претенции на ищците за осъждане на ответниците на основание чл.124 ал.2 от ГПК, за заплащане в бъдещо време на сумата от 250лева месечно, считано от предявяване на исковата молба до преустановяване на ползването на имота само от ответниците, за това, че са лишавани от правото на ползване на собствените им 5/12 идеални части от дюкянското помещение и 5/12 идеални части от жилищния етаж за първия от ищците и 4/12 идеални части от дюкянското помещение и 5/12 идеални части от жилищния етаж за втория от ищците, от двуетажната жилищна сграда построена в имот с идентификатор 56126.602.2459 по кадстралната карта и кадастралните регистри на Г., се явяват процесуално недопустими.

С разпоредба на чл.124 ал.2 от ГПК е уредена възможността, кредиторът който има вземане за повтарящи се парични задължения, да заяви иска си за тяхното изпълнение, преди да е настъпила изискуемостта им. Предмет на иска следва да бъде парични, повтарящо се вземане на кредитора ищец, спрямо длъжника-ответник, при установен източник на задължението и размер- т. е. при безспорна ликвидност. Разпоредбата на чл.124 ал.2 от ГПК е нова, като установена правна възможност да се претендира по исков ред присъждане на вземане, чиято изискуемост не е настъпила. Критерият за това кои повтарящи се парични вземания могат да бъдат предмет на защита по този ред следва да зависи от това кои парични задължения по принцип могат да се защитят чрез иск пред съда, а това безспорно са съществуващите дължими, повтарящи се вземания за суми установени по размер и падеж. Задължението по чл.31 ал.2 от ЗС не е от тази категория, тъй като макар и правата на съсобствениците да са установени, то ползването в обем по-голям от притежавания, като източник на вземането, е факт, който не е неизменим и вземането е съществуващо само и доколкото е реализиран посочения правнорелевантен факт като факт от миналото. Какви действия ще предприемат ответниците в бъдеще по отношение ползването на процесните имоти е едно бъдещо несигурно събитие. Ето защо наведените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното определение като законосъобрано следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1347/14.09.2012 год. постановено по гр.дело № 1034/2012 год. на Районен съд П., в частта му, с която е прекратено производството по делото и са оставени без раглеждане като недопустими претенциите на ищците В. П. С. и К. П. К. срещу ответниците М. И. К., Л. О. К. и Н. О. К, всички от град П., за осъждане на ответниците да заплащат на ищците месечно обезщетение за правото на ползване на собствените им 5/12 идеални части от дюкянското помещение и 5/12 идеални части от жилищния етаж за първия от ищците и 4/12 идеални части от дюкянското помещение и 5/12 идеални части от жилищния етаж за втория от ищците, от двуетажната жилищна сграда построена в имот с идентификатор 56126.602.2459 по кадстралната карта и кадастралните регистри на Г., от което са лишени, в размер на 250 лева месечно, считано от предявяване на исковата молба до преустановяване на ползването на имота само от ответниците.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.