Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI
– „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 6702 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 351412 от 01.03.2018 г., постановено по гр.д. № 50414/2012 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 50 – ти състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Г4С С.С.Б.“ ЕАД дължи на „А.С.” ЕООД следните
суми: 11 200,00 лв. – главница,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор от 17.04.2009 г. за
охранителна дейност в периода 01.03.2011 г. – 27.04.2011 г. и 377,45 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 01.05.2011 г. – 27.08.2011 г., за които суми на
15.08.2012 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38092/2012 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав. С
цитираното решение е отхвърлено възражението за съдебно прихващане, предявено
от „Г4С С.С.Б.“ ЕАД срещу „А.С.” ЕООД за сумата от 11 575,93 лв., заплатена
от „Г4С С.С.Б.“ ЕАД в полза на „ТНТ Б.“ ЕООД, поради неизпълнение от страна на „А.С.”
ЕООД на чл. 7.1. от договор за охрана от 17.04.2009 г., подписан между „Г4С С.С.Б.“
ЕАД и „А.С.” ЕООД, с вземането на „А.С.” ЕООД за сумата от 11 200,00 лв.
Срещу
така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК въззивна жалба от „В.С.“ ЕООД, чрез юрк.Н.К.. В жалбата се поддържа, че
обжалваното решение е недопустимо, тъй като производството е било водено срещу
неправосубектно лице. Твърди, че към датата на постановяване на решението
ответникът е бил неправосубектен, а неговите правоприемници не били уведомени
за производството, не участвали в него и решение не им е било връчвано.
Процесуалната легитимация на страните била предпоставка от категорията на
абсолютните и при постановяване на съдебно решение при липсата на пасивна
надлежно легитимирана страна, то това решение било недопустимо и следвало да
бъде обезсилено. Съгласно трайната съдебна практика със заличаването на
юридическото лице, същото преставало да съществува в правния мир и следователно
загубвало правоспособността си. В практиката нееднократно се посочвало, че
когато търговското дружество било заличено от Търговския регистър, то загубвало
своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса.
Производството било водено единствено срещу „Г4С С.С.Б.“ ЕАД, въпреки че такова
дружество не съществувало вече, включително към датата на проведеното по делото
съдебно заседание през 2016 г., тъй като било заличено на 28.06.2013 г.
Неговите правоприемници не били нито уведомени, нито конституирани, въпреки
изричната норма на чл. 227 ГПК и въпреки че данните в Търговския регистър били
публично достъпни. Ето защо моли въззивния съд да обезсили първоинстанционното
решение като недопустимо. В условията на евентуалност моли решението да бъде
отменено. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „А.С.” ЕООД, чрез адв. Т., е
подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Твърди, че доколкото
било налице правоприемство на ответника и жалбоподателя, то постановеното
решение на СРС не е недопустимо и производството не подлежи на прекратяване, а
следва да продължи между „А.С.“ ЕООД и правоприемника на първоначалния
ответник, а именно „В.С.“ ЕООД, след като бъде конституиран като страна в
процеса на основание чл. 227 ГПК. Поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно преди съдът да се
произнесе по съществото на правния спор, предмет на делото, следва да извърши
проверка относно допустимостта на обжалваното решение – арг. чл. 269, изр. 1,
предл. 2 ГПК.
С
оглед наведените във въззивната жалба доводи и след извършена служебна справка
в публичния търговски регистър, воден от Агенцията по вписванията, се
установява, че в хода на първоинстанционното производство по партидата на
ответника пред СРС - „Г4С С.С.Б.“ ЕАД, е било вписано
преобразуване чрез вливане на така посоченото дружество в правоприемника „В.С.С.“
ЕООД. От датата на вписване на преобразуването, „Г4С С.С.Б.“ ЕАД е било заличено
от Търговския регистър съобразно чл. 263и, ал. 1 ТЗ, с което посоченото
юридическо лице е загубило своята правосубектност, включително процесуална
правоспособност. Датата на вписване на преобразуването е 28.06.2013 г., т.е.
преди приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд - в о. с.
з., проведено на 30.03.2016 г. Следователно, в първоинстанционното производство
не е бил конституиран на основание чл. 227 ГПК правоприемникът на ответника „Г4С
С.С.Б.“ ЕАД.
На
следващо място се установява, че по партидата на „В.С.С.“ ЕООД е било вписано
преобразуване чрез вливане на така посоченото дружество в правоприемника „В.С.“
ЕООД, като от датата на вписване на преобразуването –
05.09.2017 г., „В.С.С.“ ЕООД е било заличено от Търговския регистър, с което
посоченото юридическо лице е загубило своята правосубектност, включително
процесуална правоспособност. Ето защо и доколкото нито едно от посочените две
дружества /„Г4С С.С.Б.“ ЕАД и „В.С.С.“ ЕООД/ не е могло да бъде страна в
настоящото производство, въззивният съд е конституирал в проведеното на
10.06.2020 г. о.с.з. на тяхно място на основание чл. 227 ГПК дружеството – правоприемник
„В.С.“ ЕООД.
Правото
на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на
гражданския спор със сила на пресъдено нещо. Възникването, съществуването и
надлежното упражняване на право на иск зависи от наличието на съответни
положителни процесуални предпоставки или липсата на определени процесуални
пречки /отрицателни процесуални предпоставки/. Една от абсолютните процесуални
предпоставки, за да бъде проведено успешно исково производство, е да
съществуват правосубектни страни. Процесуалните правоспособност и
дееспособност, респективно процесуалната правосубектност /за юридически лица/
са от категорията на процесуалните предпоставки, за които съдът следи служебно.
Когато
търговско дружество – страна в исков процес, бъде заличено от търговския
регистър в течение на делото, то губи своята правосубектност и не би могло да
бъде надлежна страна в процеса. Във всяко положение на делото съдът е длъжен да
следи за спазване на всички процесуални предпоставки за допустимост на иска,
една от които, измежду абсолютните положителни предпоставки, е процесуалната
правоспособност на страните /в този смисъл е Определение № 10 от 19.01.2017 г.,
постановено по търг. дело № 50083/2016 г. по описа на ВКС, III г.о./.
Процесуалната
правоспособност се предпоставя от материалната правосубектност на страната в
процеса /арг. чл. 27, ал. 1 ГПК/, т. е. адресат на процесуалноправните норми е
само носителят на материални субективни права и правни задължения, т. е.
правните субекти, признати от закона за адресати на материални правни норми.
Следователно, само те са надлежна страна в процеса и по отношение на тях може
да се разпрострат обективните предели на силата на пресъдено нещо. В случай че
съдебният акт е постановен по отношение на заличено от търговския регистър
лице, какъвто е настоящият случай, нито по отношение на него, нито по отношение
на неговите правоприемници, които по право е следвало да го заместят в процеса
по реда на чл. 227 ГПК, биха се разпрострели обективните и субективните предели
на силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение – в този случай не
е приложима разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК. При така изяснените
обстоятелства и при отпадане на една от абсолютните положителни процесуални
предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск – процесуалната
правоспособност, постановеното решение при участието на ненадлежна страна в
процеса е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като на основание чл. 270,
ал. 3, изр. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато на първоинстанционния съд за
разглеждане на спора по същество с конституирания след постановяване на
първоинстанционното решение правоприемник на заличения преди това ответник.
Обстоятелството,
че въззивният съд е разгледал жалбата с участието на правоприемника на ответника-юридическо
лице, заличено от ТР в хода на производството пред СРС, което не е било
конституирано и не е взело участие в първоинстанционното производството, не
може да санира порока на първоинстанционното решение. В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става
страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на
своя праводател независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в
процеса, поради което и има право да поддържа висящността му чрез подаване на
жалба. Решението обаче, което е постановено спрямо страна, загубила
процесуалната си правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, е процесуално
недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник
на основание чл. 227 ГПК. Ако тази страна атакува порочното решение,
инстанцията, разглеждаща жалбата следва да го обезсили и да върне делото за
ново разглеждане.
По
искането за присъждане на сторените по настоящото съдебно производство разноски
следва да се произнесе СРС – съобразно изхода на повдигнатия пред него материалноправен
спор.
С
оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският апелативен съд на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК,
във вр. с чл. 227 ГПК и чл. 27, ал. 1 ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 351412 от 01.03.2018 г., постановено по гр.д. № 50414/2012 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 50 – ти състав, като ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.