Решение по дело №1234/2018 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 февруари 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20187260701234
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№75

15.02.2019г. , гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на  двадесет и втори януари , две хиляди и  деветнадесета  година, в състав:

Съдия:  Цветомира Димитрова  

при секретаря  Йорданка Попова ...……………………………………….и в присъствието на прокурор…………………………………………………………………………като разгледа докладваното от   съдия  Димитрова адм. дело № 1234 по описа за 2018 година, за да се  произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Делото е образувано по жалба на   Р.Х., роден на ***г.  гражданин на А., принудително настанен в СДВНЧ – Любимец,   срещу Заповед №272з-2962/23.11.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково, с която му е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.

 Жалбоподателят  счита заповедта за незаконосъобразна, поради издаването ѝ при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон  и  при неспазване  предписаната от закона форма. Оспореният акт бил издаден при неизяснена  фактическа обстановка, както и при липса на  законовите предпоставки за неговото издаване, в нарушение на предписаната  от закона процедура, като в същия не се съдържат  и изискуемите по закон реквизити и съдържание. По този начин органът затруднявал  защитата му  и избягвал какъвто и да е  съдебен контрол относно  законосъобразността и целесъобразността на   обжалваният акт.    

По изложените съображения се иска от съда да отмени оспорената заповед. 

В съдебно заседание жалбата се поддържа  от оспорващия лично и чрез назначен процесуален представител.  

Ответникът – Началник група „Миграция“ при ОДМВР Хасково, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения за законосъобразността на оспорената заповед излага в писмени  бележки.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите  на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение  УПП-254 от 12.06.2017г. на  Интервюиращ орган при ДАБ била отхвърлена молбата на  Р.Х. за предоставяне на международна закрила. Този административен акт бил обжалван пред Административен съд-Хасково, който с  неподлежащо на обжалване Решение № 679/06.10.2017г. постановено по адм. дело 658/2017г.  отменил обжалваният акт в частта му,  с която на молителя за закрила, е отказано предоставяне на хуманитарен статут  като била върната преписката  на ДАБ –МС за ново произнасяне по молбата. Със същото решение била отхвърлена  жалбата на Р.Х.  срещу  оспореното решение в частта му, с която на последния  било отказано предоставяне статут на бежанец.

След връщане на преписката  на административният орган – Председателят на ДАБ, за ново произнасяне по молбата на Р.Х.  за предоставяне на хуманитарен статут, същият с  решение № 203 от 30.01.2018г. отново отказал  предоставяне  статут на бежанец и хуманитарен статут на  жалбоподателя Р.Х., гражданин на А.. Постановеното решение за отказ е било обжалвано пред АдмС – Хасково, който с   Решение № 361/10.05.2018г.   по  адм.д.№ 150/2018г. обявил за нищожен  оспореният пред него административен акт, в частта  в която е постановен отказ  за предоставяне статут на бежанец на Р.Х. , поради наличие на придобил стабилност предходно издаден  административен акт, с който този въпрос е бил окончателно разрешен.  Същевременно,  със същото решение била отхвърлена жалбата на Р.Х. от А., против административният акт в частта му, с която на последния било отказано предоставяне на хуманитарен статут.

 Съдебният акт  бил обжалван пред Върховният административен съд, който със свое окончателно Решение № 13169 от 30.10.2018г. по адм. дело № 8571/2018г. го оставил в сила.

С писмо № УП 6034/21.11.2018г.  Началник отдел РПЦ-Харманли уведомил   Дирекция „Миграция“ – МВР, че предвид приключило административно  производство по  ЗУБ, по отношение Р.Х. , спрямо същият следва да се приложат  разпоредбите на Закона за чужденците в Република България.

На  23.11.2018г. с рег. № УРИ 272р-22545, пол. инсп. в група “Миграция“ Кр. В., отправил Предложение до Началник група “Миграция“ към ОДМВР - Хасково  за налагане на ПАМ – „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на чужденец и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ при Дирекция „Миграция“ по отношение на    чужди граждани,  сред които и жалбоподателя.

С атакуваната в настоящото производство Заповед №272з-2962/23.11.2018г. на Началник група „Миграция“ при ОДМВР - Хасково, на   Р.Х. – гражданин на А., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Заповедта е била връчена на адресата си на 23.11.2018г. чрез преводач , а със Заповед №272з-2963/23.11.2018г. на Началник група „Миграция“ при ОДМВР – Хасково, е разпоредено и  принудителното настаняване на   Р.Х. в СДВНЧ към дирекция „Миграция“ за срок до отпадане на пречките за изпълнение на ПАМ, за организиране извеждането му от Р.България, но не повече от шест месеца от датата на заповедта.  

Видно от Приемно-предавателен протокол УРИ 272р-22585/23.11.2018г.  Р.Х.  е фактически настанен в СДВНЧ - Любимец на 23.11.2018г.

Жалбата срещу Заповед №№272з-2963/23.11.2018г. на Началник група „Миграция“ при ОДМВР – Хасково била подадена директно пред съда (депозирана по поща на 07.12.2018г.) и заведена с вх. № 7900 от  11.12.2018г. при АдмС-Хасково.  

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

               Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44 ал. 1 от ЗЧРБ административен орган, а именно Началник група „Миграция“ при ОДМВР Хасково,  оправомощен да налага ПАМ по чл.39а ал.1 т.2 от ЗЧРБ,  съгласно Заповед №272з-1660/04.08.2017г.  на Директора на ОДМВР – Хасково.  Обективирана е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, мотивирали издаването ѝ. От правна страна заповедта е основана на чл.41, т.4  от ЗЧРБ. От фактическа страна в същата е посочено, че се издава във връзка с   обстоятелството, че чуждият гражданин е с отказан статут на бежанец, няма осигурена   издръжка и необходимите задължителни осигуровки през времето на пребиваването си в страната, няма заявен адрес  в Р.България на който може да бъде намерен, както и средства  осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Мотиви за издаване на оспорената заповед се съдържат и в предложение УРИ 272р-22545/23.11.2018 г.,  на което се е позовал административният орган при издаване на  акта  си, което е допустим начин за мотивиране, съобразно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС.  С така изложените фактически обстоятелства, административният орган е посочил необходимостта от  прилагане на ПАМ по  чл.39а,т.2 на основанията визирани в чл. 41,т.4 от ЗЧРБ.  Обстоятелството, че в  заповедта си органът е изписал пълното наименование на предвидената в чл.39а, ал.1,т.2 от ЗЧРБ  принудителна административна мярка, като не е цитирал  в коя точно държава жалбоподателят ще бъде върнат, не води до  незаконосъобразност   за обжалваната заповед и в тази насока е трайната практиката на касационната инстанция.  Несъмнено от съдържанието на оспореният акт се установява волята да наложи ПАМ- „Връщане“ на чужденеца, тъй като същият след окончателното приключване на производство по статут се оказва в „незаконен престой“ на територията на Република България. Следователно волята на органа е достатъчно разбираема и определяема.  Изпълнението на заповедта съответно е   фаза  следваща оспорването и прилагаща се след влизането в сила на  административният акт съгласно  правилата на раздел V от АПК . В коя точно страна, измежду трите представени от закона възможности,  чуждият гражданин  ще бъде върнат следователно е въпрос на изпълнение на заповедта, която е предоставена на преценката на органа  и при съобразяване с  обстоятелството  налице ли е доброволно решение от страна на чужденецът за връщане и в коя страна същият желае да се завърне,  в унисон с  нормата на  чл.3,т.3 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на съвета.

Предвид горното, оплакването на жалбоподателя за немотивираност на оспорената заповед е неоснователно.

Не се установява при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. В случая всички факти и обстоятелства, обосновали прилагане на процесната ПАМ са били известни на  оспорващият.  Последният е уведомен за започналото спрямо него производство  за налагане на ПАМ на основание чл.41,т.4 от АПК,  с УРИ: 272000-16433/23.11.2018г. в присъствие на преводач, имал е възможност да организира защитата си и да участва в производството, което е видно от  представеното от него до органа заявление УРИ 272000-16448/23.11.2018г. Предвид това не е допуснато нарушение на чл.21, ал.1 от АПК. Оплакването на жалбоподателя за неспазване изискванията на чл.34 ал.1 и ал.3, и чл.35 от АПК, също е неоснователно. В случая всички факти и обстоятелства, обосновали прилагане на процесната ПАМ са били известни на оспорващия. Последният е била страна в производството по предоставяне на закрила  като е наясно, че такава  му  е отказана, съответно с придобило стабилитет Решение УПП-254 от 12.06.2017г. на Интервюиращ орган при ДАБ в частта на отказа за предоставяне статут на бежанец и с   придобило стабилитет  решение № 203/30.01.2018г. на   Председателят на ДАБ, след осъществен, по  негова жалба, съдебен контрол на посочените  административни актове. Наред с това, видно от изложеното в горецитираното заявление на жалбоподателя,   последният   изрично е заявил, че не разполага с документи и средства за обратно връщане, няма документи за самоличност, и единственият му адрес за пребиваване в страната е  в РПЦ-Харманли, но след като му е отказан статут на бежанец, вече не може да живее там, както и че не желае да се завърне в страната си по произход. Наред с това, видно от Предложение УРИ 272р-22545/23.11.2018г. изложените, в което факти не са оспорени или опровергани от жалбоподателя, същият  няма  неприключило производство  за подновяване разрешение  за пребиваване или друго разрешение, представляващо право на пребиваване. Не се твърди и не се представят доказателства  оспорващият  да има на територията на Република България роднини, които да са български граждани, да страда от тежки заболявания, които да са пречка за извеждането  му  от страната, а между страните не е спорно и се установява  от административната преписка, че  жалбоподателят   не попада и  в  категорията  „уязвими лица“ по смисъла на § 1, т.4б от ДР на ЗЧРБ. Безспорно е установено , от   приетите като писмени доказателства  решения на административни органи при ДАБ и от приобщените  влезлите  в сила  съдебни решения на АдмС-Хасково и на ВАС,   че жалбоподателят не е бил обект на преследване преди идването си в Република България. Ето защо с издаването на заповедта не е нарушен и чл. 5 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на съвета. При това положение няма как да се приеме, че са нарушени  и изискванията на чл.34 ал.1 и ал.3, и чл.35 от АПК, респ. че заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Оспорената заповед е съответна и на материалния закон.

Налагането на принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ е предвидено  с   чл.39а,ал.1,т.2 от ЗЧРБ. В разпоредбата на чл.41, т.1-т.5 са изброени предпоставките при който може да се наложи тази мярка, като според  чл. 41,т.4 от ЗЧРБ, „връщане“ се налага, когато  по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано.

Между страните не е спорно обстоятелството, че производството по предоставяне на международна закрила по реда на ЗУБ е приключило  с придобили стабилитет административни актове- Решение УПП-254 от 12.06.2017г. на Интервюиращ орган при ДАБ в частта на отказа за предоставяне статут на бежанец  на жалбоподателя и с придобило стабилитет  решение № 203/30.01.2018г. на   Председателят на ДАБ, в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут на Р.Х. .  Наличието на тази предпоставка се установява по несъмнен начин и от   приобщените  без оспорване от страна на жалбоподателя,  съдебни актове. Следователно обжалваната заповед е издадена в съответствие с приложимата материално –правна разпоредба.

 Действително нормата на  чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ  задължава административният орган със заповедта си по чл. 39а, т.2 от ЗЧРБ да определя и срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да напусне доброволно страната.  Изключение от  това правило е предвидено в алинея 4, според която когато лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред такъв срок не е необходимо да се предоставя. Преценката следва да е направена към датата на издаване на заповедта за прилагане на мярката и да е посочена като основание за непредоставянето на срок за доброволно изпълнение. С оспорената заповед административният орган не е  предоставил срок за  доброволно напускане на страната, като на основание чл. 60, ал.1 от АПК е допуснал предварително изпълнение на акта си.  Процедирайки по този начин според съда , в конкретният случай ответникът не е допуснал нарушение на закона. От една страна,  определянето на срок за доброволно напускане на страната не е елемент от фактическия състав за прилагане на мярката, а  отново е свързано с производството по изпълнението на заповедта по чл. 39а от ЗЧРБ, което, както вече бе посочено по-горе в мотивите на решението е  фаза следваща оспорването и се провежда по правилата на раздел V от АПК. От друга страна допуснатото предварително изпълнение не е оспорено от жалбоподателя по предвиденият в закона ред.   

Даже и да се приеме, че поради непредоставянето на срок за доброволно изпълнение административният орган е  допуснал нарушение,  то не е съществено такова. Видно е от приетите по делото доказателства, че жалбоподателят няма документи за самоличност,  не би могъл да се снабди с валиден документ за самоличност в България, както и не би могъл, с оглед на липсата на такъв документ, и поради липсата на средства  да напусне самостоятелно страната ни, без съдействието на компетентните български власти. В този случай са налице основания да се счита, че предоставянето на срок за доброволно изпълнение ще възпрепятства процедурата за връщане, поради което непредставянето на такъв срок не представлява нарушение на целите на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за завръщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115),  приложима и спрямо жалбоподателя  Р.Х.. В тази насока е и най актуалната практика на Върховният административен съд, изразена в Решение № 10323 от 2.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3711/2018 г., VII о., Решение № 8394 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4354/2016 г., VII о. и др.

Съгласно чл.9 (1) Директива 2013/32 кандидатите за международна закрила могат да останат в държавата членка единствено за целите на процедурата по предоставяне на закрила, докато решаващият орган се произнесе, в съответствие с процедурите на първа инстанция, установени в глава ІІІ, като изрично е установено, че това право не е право на пребиваване. Съгласно чл.46 (5) от Директива 2013/32 държавите членки позволяват на кандидата да остане на територията, докато изтече срокът, в който те упражняват правото си на ефективна защита, и когато това право е упражнено в рамките на този срок в очакване на резултата от защитата. В разглеждания случай процедурата по предоставяне на закрила по отношение на Р.Х.  е приключила с влезли в сила решения, поради което оставането му  в Република България  е лишено от основание, а заповедта постановяваща връщането  му, е издадена в съответствие с целта на закона.

По изложените съображения, съдът намира че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с предвидената в закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и  целта на закона, поради което оспорването е неоснователно.

            Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОТХВЪРЛЯ  оспорването на  Р.Х., роден на ***г.  гражданин на А., принудително настанен в СДВНЧ – Любимец,   срещу Заповед №272з-2962/23.11.2018г. на Началник група „Миграция“ – ОДМВР Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                        

 

                                                                                         Съдия: