№ 517
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110213164 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. Г. В., ЕГН **********, чрез упълномощен
представител – адв. К. Р. – В. от АК – Б., против Наказателно постановление
№ 23-4332-015912/10.08.2023 г., издадено от Началник - група към СДВР,
ОПП, с което на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000, 00 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104б т. 2 ЗДвП и на основание чл.
183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 10, 00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Изтъква се, че в наказателното постановление не са посочени всички
елементи от състава на нарушението по пункт първи, както и обстоятелствата
по извършването му, с което е нарушено правото на защита на въззивника.
Изтъква се, че "дрифтът" като техника на шофиране е свързан с движението
на гумите, а не на осите, както е посочено в АУАН и НП. Излагат се доводи,
че не е ясно по какъв начин актосъставителят и наказващият орган са
установили, че поднасянето на автомобила се дължи на съзнателни и
целенасочени действия на водача. Оспорва се изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил
1
административното нарушение по чл. 104б т. 2 ЗДвП, за което е
санкциониран. Изтъква се, че и нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП не е
установено по несъмнен и категоричен начин. По изложените съображения се
прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. В., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. К. Р. -. от АК - Б., която пледира наказателното
постановление да бъде отменено по съображенията, изложени в жалбата. В
допълнение изтъква, че от събраните в съдебното следствие доказателства се
установява, че актосъставителят не е бил очевидец на твърдяните нарушения.
Обръща внимание на противоречия в показанията на свидетелите М. Й. и А.
Г.. Счита, че показанията на свидетелката М. М. следва да бъдат кредитирани,
тъй като същата е очевидец на действията на жалбоподателя и от показанията
й се установява причината за поднасянето на автомобила. Защитникът счита,
че от показанията на свидетелката М. М. се установява и че жалбоподателят е
използвал пътищата, отворени за обществено ползване по предназначение, а
именно за транспорт на хора. Претендира разноски.
Наказващият орган - Началник група към отдел "Пътна полиция" при
СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител.
Със съпроводителното писмо, с което материалите по
административнонаказателната преписка са изпратени в съда, изготвено от Д.
Д. - началник на 03 сектор "Административно обслужване" в Отдел "Пътна
полиция" при СДВР, е направено възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу
подлежащо на обжалване наказателно постановление, от наказаното
физическо лице и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Б. Г. В. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории В, М, като му било издадено СУМПС № *********/14.09.2018 г. от
СДВР, валидно до 14.09.2028 г.
На 23.06.2023 г. около 13:20 часа жалбоподателят Б. В. управлявал
собствения си лек автомобил марка "БМВ", модел "535 Д" с рег. №
хххххххххххххх на територията на град София, като се движел по ул. "Георги
С. Раковски" с посока на движение от ул. "Поп Богомил" към бул.
2
"Сливница". На предна дясна седалка в автомобила пътувала свидетелката
М.М.. Времето било слънчево, видимостта била добра и пътната настилка
била суха. Жалбоподателят спрял автомобила на кръстовището на ул. "Г. С.
Раковски" и бул. "Сливница", като изчаквал подаване на зелен разрешителен
сигнал на светофарната уредба на кръстовището, за да извърши маневра
"завой наляво" в посока бул. "Сливница". При подаване на зелен
разрешителен сигнал на светофарната уредба за автомобилите, завиващи
наляво в посока бул. "Сливница", жалбоподателят привел автомобила в
движение, като при извършване на завоя, подал газ и умишлено приплъзнал
задната част на автомобила, която поднесла три - четири пъти наляво -
надясно. Тези действия на жалбоподателя били възприети от свидетелите А.
Г. и М. Й. - служители на ОСПС - СДВР, които изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул 303. Свидетелите Г. и Й. спрели управлявания от
жалбоподателя лек автомобил, установили самоличността на водача и
повикали за съдействие екип на ОПП - СДВР. Свидетелят А. Г. съставил
докладна записка от 23.06.2023 г. На място за съдействие бил изпратен
свидетелят В. Г. - младши автоконтрольор при ОПП - СДВР, който се
запознал с докладната записка, съставена от свидетеля Г.. При извършената
проверка от служители на ОПП - СДВР жалбоподателят не представил
контролен талон към СУМПС. Същият му бил иззет с АУАН серия GA №
871404/12.04.2023 г., съставен на жалбоподателя за нарушение на чл. 483 ал. 1
т. 1 КЗ. Свидетелят Г. съставил АУАН серия GA, бл. № 535923/23.06.2023 г.,
с който повдигнал против въззивника В. административнонаказателно
обвинение за нарушение на чл. 104б т. 2 ЗДвП и на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на свидетелите А. Г. и М. Й., бил
подписан от актосъставителя Г., свидетелите и жалбоподателя, бил предявен
на последния и му бил връчен препис. Със съставяне на АУАН било иззето
СРМПС № *********.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят В. депозирал
възражения срещу АУАН, заведени с вх. № УРИ 433200-74025/30.06.2023 г. с
доводи, че не е извършил нарушението по чл. 104б т. 2 ЗДвП, тъй като
автомобилът му поднесъл при извършване на маневрата.
След преценка, че наведените възражения не са основателни и въз
основа на съставения АУАН на 10.08.2023 г. Г. Б. - началник на 01 група
"Административно-наказателна дейност" в 03 сектор "Административно
3
обслужване" към ОПП, СДВР, издала обжалваното Наказателно
постановление № 23-4332-015912/10.08.2023 г., с което на основание чл. 175а
ал. 1 пр. 3 ЗДвП наложила на жалбоподателя административно наказание
"глоба" в размер на 3 000, 00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104б т.
2 ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДвП му наложила
административно наказание "глоба" в размер на 10, 00 /десет/ лева за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите А.
Г., В. Г., М. Й., М.М. - частично, както и писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК - АУАН серия GA № 535923/23.06.2023 г.,
НП № 23-4332-015912/10.08.2023 г., справка - картон на водача, възражение
вх. № УРИ 433200-74025/30.06.2023 г., докладна записка от А. Г. от
23.06.2023 г., докладна записка от В. Г. от 25.07.2023 г., заповед № 513з-
5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019
г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите А. Г., В. Г. и М. Й.,
като намери, че същите са еднопосочни, непротиворечиви и последователни.
От показанията на свидетеля В. Г. се установява, че същият не е очевидец на
твърдяните нарушения, тъй като е бил повикан на мястото след спиране на
автомобила, за да окаже съдействие на служителите на ОСПС - СДВР и е
съставил АУАН въз основа на докладна записка, изготвена от свидетеля Г.. В
съдебното следствие обаче бяха разпитани както свидетелят А. Г., така и
свидетелят М. Й., които са очевидци и пряко са възприели действията на
жалбоподателя. Изтъкнатите от защитника противоречия в показанията на
двамата свидетели, съдът преценява като несъществени и обясними предвид
на изминалия период от време и естеството на служебните задължения на
свидетелите. Същевременно противоречията по отношение на това колко
време полицейските служители са следвали автомобила на въззивника, преди
да го спрат, както и дали полицейският автомобил е бил спрял на светофар
или е бил в движение, когато свидетелите са възприели поднасянето на
автомобила на жалбоподателя, не са дотолкова значими, че да дискредитират
показанията на свидетелите Г. и Й. и да обусловят извод за тяхната
недостоверност. И двамата свидетели имат съхранен спомен за посоката на
движение на управлявания от въззивника автомобил, за марката на
автомобила, както и че поднасянето на автомобила е било извършено при
потегляне след спиране на забранителен сигнал на светофара и при
извършване на маневра "завой наляво". В показанията на двамата свидетели
не се открива твърдяното от защитата противоречие по отношение на това
колко пъти е приплъзнала задната част на управлявания от въззивника
4
автомобил. Така свидетелят Г. заявява, че няма спомен за това обстоятелство,
докато свидетелят Й. има по-конкретен спомен, като съобщава, че задната
част на автомобила е приплъзнала три - четири пъти. Както свидетелят Г.,
така и свидетелят Й., обаче имат ясен спомен за приплъзването на задната
част на автомобила, като свидетелят Г. заявява и че се е чуло свистене на
гуми, а свидетелят Й. - че автомобилът е "изпушил". Впрочем, и двамата
свидетели дават напълно еднопосочни показания за поведението на
жалбоподателя при извършената му проверка, като заявяват, че първоначално
В. е признал пред тях за дрифта, но след консултация по телефон е отрекъл
първоначално заявеното. Случката обяснимо е оставила траен спомен у
свидетеля Г., който заявява и че след това жалбоподателят е издирал фейсбук
профила му и е провеждал кореспонденция с него.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката М. М., като ги
възприе в частите, че се е намирала в автомобила на жалбоподателя, че
автомобилът е поднесъл, след което е бил спрян за извършване на проверка,
тъй като в тези части показанията й добре кореспондират на показанията на
свидетелите Г. и Й.. Съдът обаче не даде вяра на показанията на свидетелката
М. по отношение на механизма и причините за поднасянето на автомобила.
Така показанията на свидетелката М., че пред тях е имало автомобил,
жалбоподателят не е могъл да спре и е подал повече газ, при което
автомобилът е поднесъл, тъй като гумите са били по-стари, са изолирани и се
оборват от показанията на свидетелите Й. и Г.. Свидетелят Й. заявява, че не е
възприел жалбоподателят да заобикаля или да изпреварва друг автомобил. За
такива обстоятелства не съобщава и свидетелят Г.. На следващо място
свидетелката М. заявява, че маневрата "завой наляво" не е извършена при
потегляне от светофар, което е в противоречие с показанията на свидетелите
Й. и Г.. Следва да се посочи и че по отношение на причината за
приплъзването свидетелката М. не дава показания за собствените си
възприятия, а съобщава какво й е обяснил жалбоподателят. Не на последно
място съдът отчита и обстоятелството, че свидетелката М. към момента на
разпита си в съдебно заседание е на 16 години, същата не е правоспособен
водач на МПС, поради което и не може да се приеме, че същата е в състояние
да даде достоверни и правдиви показания за причините за приплъзването на
автомобила. Предвид горното съдът намери, че показанията на свидетелката
М. М. са насочени единствено към обслужване защитната теза на
жалбоподателя и не следва да бъдат кредитирани.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като
последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните доказателствени
средства. Въз основа на писмените доказателства съдът изгради и изводите си
за компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
5
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи. От горепосочената, както и от заповед № 513з-
5070/21.07.2015 г. на Директора на СДВР се установява компетентността на
актосъставителя В. Г., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР -
ОПП, да съставя актове за установени нарушения на ЗДвП. Със заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. Министърът на вътрешните работи оправомощава
началника на група "Административнонаказателна дейност" в сектор
"Административно обслужване" към ОПП при СДВР да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП. От представената заповед № 8121к-
13180/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, както и акт за
встъпване от 29.10.2019 г. се установява, че издалата наказателното
постановление Г. Б. заема длъжност началник на 01 група "Административно
- наказателна дейност" в 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП,
СДВР и разполага с материалната и териториална компетентност да издаде
обжалваното наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 ЗАНН и
чл. 43 ЗАНН- актът е съставен в присъствието на свидетелите Г. и Й., които
са очевидци на нарушението, и в присъствието на санкционираното лице.
Подписан е от съставителя, свидетелите и жалбоподателя, на когото е връчен
и препис.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, изискуемо съгласно чл. 42 ал. 1, съответно - чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на
нарушенията, така и на обстоятелствата, при които са извършени, с посочване
на нарушените разпоредби. Не са основателни възраженията на
жалбоподателя, че в АУАН и НП не са описани всички елементи от състава
на нарушението по чл. 104б т. 2 ЗДвП, както и обстоятелствата по
извършването му, с което е нарушено правото му на защита. И в АУАН, и в
НП, са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, както и в
пълнота обстоятелствата, при които е извършено - времето, мястото, посоката
на движение на управлявания от въззивника автомобил, както и конкретните
6
действия на жалбоподателя - превъртане на задната ос на автомобила, като е
посочена и използваната от жалбоподателя техника на шофиране - дрифт. Ето
защо съдът намира, че описанието на нарушението по пункт първи от
наказателното постановление е достатъчно пълно и ясно и не създава никакви
неясноти и затруднения за жалбоподателя да разбере за какво конкретно
нарушение е административно наказан.
В АУАН и НП са посочени и всички признаци от състава на
нарушението по пункт втори от наказателното постановление, посочени са
обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената
материалноправна разпоредба.
Предвид изложеното съдът намери, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление на това основание.
Разпоредбата на чл. 104б т. 2 ЗДвП забранява на водача на МПС да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая
от гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите А. Г. и М.
Й., се установи с категоричност, че жалбоподателят Б. В. е управлявал лек
автомобил марка "БМВ", модел "535 Д" с рег. № хххххххххххххх по път за
обществено ползване - на територията на гр. София, по ул. "Г. С. Раковски" с
посока на движение от ул. "Поп Богомил" към бул. "Сливница", който е
използвал не за превоз на пътници и товари, а за приложение и демонстрация
на техники на рисково шофиране, т.нар. "дрифт" /техника на шофиране, при
която превозното средство се извежда извън контрол чрез презавиване, което
води до загуба сцеплението на задните гуми и странично приплъзване на
автомобила/, с което е нарушил чл. 104б т. 2 ЗДвП. Нарушението по чл. 104б
т. 2 ЗДвП е формално, на просто извършване, и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредоносен резултат.
Нарушението въззивникът е извършил при пряк умисъл като форма на
вината - жалбоподателят е съзнавал противоправния характер на поведението
си - че се намира на път, отворен за обществено ползване, който следва да
използва единствено по предназначение - за превоз на хора и товари, но
въпреки това е решил да демонстрира възможностите на автомобила и
7
собствените си такива на водач, прилагайки техники на рисково шофиране.
Доводите на въззивника, че приплъзването на автомобила не е
извършено умишлено, а е следствие на подаването на повече газ, съчетано с
износване на гумите на автомобила, не са основателни. Твърдението, че не се
касае за умишлено приплъзване на задната част на автомобила, а за случайно
такова, не по волята на водача, категорично се опровергава от показанията на
свидетеля Й., който заявява, че задната част на автомобила се е приплъзнала
наляво и надясно три - четири пъти. Обстоятелството, че приплъзването не е
еднократно категорично изключва възможността същото да е случайно и в
резултат на износване на гумите на автомобила. Още повече, че от
показанията на свидетеля Г. се установява, че времето е било слънчево и
пътната настилка - суха, т.е. не се установяват обстоятелства, които да са
оказали влияние върху сцеплението на гумите с пътната настилка и върху
контрола на автомобила. Най-сетне, съдът ще посочи, че от показанията на
свидетелите Й. и Г. се установява, че и пред тях първоначално
жалбоподателят е признал за приложената техника за шофиране, като
свидетелят Й. заявява, че пред полицейските служители В. е казал, че "искал
да си направят кеф с неговата приятелка". Със свидетелски показания могат
да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел, и които
допринасят за разкриването на обективната истина (чл. 117 НПК), поради
което съдът намери, че няма пречка да цени свидетелските показания и по
отношение извънпроцесуалните изявления на въззивника.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП (в сила от 23.12.2021 г.) за
нарушенията по ЗДвП не се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Дори и
встрани от императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП обаче, нарушението
категорично не може да се преценява като маловажно. Не се установиха
никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност. Нарушението е извършено в светлата част на
деня, на оживено кръстовище, при интензивен трафик, като задната част на
автомобила, видно от показанията на свидетеля М. Й., се е приплъзнала три -
четири пъти наляво и надясно. Прилагането на подобни техники за шофиране
и то в населените места застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. Липсата на настъпили вредни последици не следва да
се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като нарушението
8
по чл. 104б т. 2 ЗДвП е формално. Не се установява и по-ниска степен на
обществена опасност на жалбоподателя като водач на МПС. От справката -
картон на водача на Б. В. се установява, че същият е многократно
санкциониран за разнородни нарушения на ЗДвП, което сочи, че
жалбоподателят трайно не спазва правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл. 175а ал. 1 ЗДвП водач, който ползва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с глоба в размер на
3000, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Предвидените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са в
абсолютно определен размер, като съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН не се допуска
налагането им в по-нисък размер, поради което не се налага излагането на
съображения по отношение индивидуализацията на наложените от
наказващия орган наказания за нарушението по пункт първи от наказателното
постановление, които са в размерите, предвидени в чл. 175а ал. 1 ЗДвП.
При тези мотиви съдът намери, че наказателното постановление
досежно нарушението по чл. 104б т. 2 ЗДвП следва да бъде потвърдено.
Съдът намери, че са налице основания за отмяна на наказателното
постановление досежно нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП. На първо
място от справката - картон на водача се установява, че към 23.06.2023 г.
контролният талон на жалбоподателя е бил иззет с АУАН серия GA №
871404/12.04.2023 г., съставен му за нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ. От
тълкуването на разпоредбите на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП /редакцията към датата
на нарушението - 23.06.2023 г./ и на чл. 157 ал. 6 ЗДвП /също в редакцията й
към датата на нарушението/, може да се направи извод, че в случаите, когато
контролният талон към СУМПС на водача е иззет със съставяне на АУАН,
водачът следва да носи със себе си препис на АУАН. В настоящия случай по
отношение на въззивника не е било повдигнато административно обвинение,
че не носи препис от АУАН, с който му е иззет контролния талон. Съдът
обаче не разполага с възможност за първи път в настоящото производство да
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя въз
основа на нови и различни факти, от тези, които са му били предявени в
предсъдебната фаза на административнонаказателното производство, тъй
като това би представлявало съществено изменение на обстоятелствата на
9
нарушението.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление досежно нарушението по пункт втори е, че е налице по -
благоприятен закон. Съгласно чл. 3 ал. 2 ЗАНН ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. С ДВ бр.
67/2023 г., в сила от 08.08.2023 г., разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП е
изменена, като е отпаднало задължението на водачите да носят в себе си
контролния талон към СУМПС. Следователно към настоящия момент е в
сила по-благоприятен за жалбоподателя закон, съгласно който извършеното
от него на 23.06.2023 г. вече не представлява административно нарушение,
което съставлява следващо самостоятелно основание наказателното
постановление да се отмени в тази му част.
При този изход на производството право на разноски има наказващия
орган, който обаче не претендира присъждане на такива. Съгласно чл. 63д ал.
1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143 ал. 1
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Видно е, че жалбоподателят има право на разноски
единствено в случаите на отмяна на обжалвания административен акт. В
настоящия случай и доколкото жалбоподателят не постига цялостна отмяна
на обжалваното наказателно постановление, няма право на присъждане на
разноски (така и Решение № 2347 от 6.04.2023 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 843/2023 г., Определение № 10316 от 24.11.2023 г. по дело № 10493/2023 г.
по описа на АССГ, XXVIII касационен състав и др.).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
015912/10.08.2023 г., издадено от Началник - група към СДВР, ОПП, В
10
ЧАСТТА МУ, С КОЯТО на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 ЗДвП на Б. Г. В.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
3 000, 00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104б т. 2 ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-015912/10.08.2023
г., издадено от Началник - група към СДВР, ОПП, В ЧАСТТА МУ, С
КОЯТО на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДвП на Б. Г. В., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10,
00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11