Определение по дело №424/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 25/ 05.03.2010 г., постановено по гр.д. № 105 / 08 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на ответниците А. С. С./А. Т./, гражданка на Р.Т., с адрес за призоваване Р.Т., гр. Б.-О.Г., С.м.. Г.д. №ххх и С. Ю. Р. от гр. К., кв. "В.", бл.хх, вх. "х", .х, ап.хх, по предявения от Н. М. Х. с ЕГН *, С. М. Н. с ЕГН *, Б. Х. Ш. с ЕГН *, З. Х. Ш. с ЕГН * и С. Х. Ш., с ЕГН *, всички със съдебен адрес за призоваване: Г., ул. "В.Л" №х, адв. Н. П., иск с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, че: 1/ нива от 1.377 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали в местността "Кара пунар" имот № 5744 парцел №... от кадастрален план, изработен 1994г. при граници: изток-улица, запад - бул. "Христо Ботев", север - Х. О.Ю. /пл.сн. № 5746/, юг - М.Н. /пл.сн. №5742 и пл.сн. № 5743/; 2/ нива от 1.400 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали в местността "Пъндъклък" имот № 5670, парцел №... от кадастрален план изработен 1995г. при граници: изток - река "Арда", запад и юг - път, север - А.Р.А.; 3/ нива от 2.000 дка, находяща се в землището на Г. в местността "Авлуджа"; 4/ нива от 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали, в местността "Чукур"; 5/ нива от 1.000 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали, в местността "Сърт", възстановени с решение №594 от 09.05.1995г. на ОС "ЗГ" на наследниците на С. А.М., към момента на внасянето им в ТКЗС с. Прилепци, общ. гр. Кърджали и към момента на причисляването им към Държавния поземлен фонд през 1962г., са били собственост на наследниците на А.М.И., б.ж. на с. Прилепци, общ.Кърджали, починал на 31.12.1953г., акт за смърт № 58/31.12.1953г. на кметство с. Гледка, общ.Кърджали.Ответниците са били осъдени да заплатят на ищците направените в производството разноски.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволните от решението, изцяло, ответници А. С. С. /А. Т./ и С. Ю. Р., въззивна жалба. Във възивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излагат се обстойни доводи. Първо в аспекта на това, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установявало, че искът бил недоказан. Установявало се в производството, че наследодателят на първата ответница по силата на придобивна давност бил станал към процесния момент собственик на претендираните имоти. Изтъква се довод и в посока на това, че предявеният иск по отношение на втората ответница бил недопустим, доколкото в производството не се установявало в какво нейно качество тя е конституирана като ответник. С оглед изложените обстойни съображения, жалбодателите молят настоящата инстанция да постанови решение, с което отхвърли предявената искова претенция като недопустима, неоснователна и незаконосъобразна. Претендират разноски.

В дадения надлежен по делото, срок, ответниците по жалбата, чрез процесуалния представител депозират отговор на същата. Изтъкват съображения за нейната неоснователност. Претендират разноски.

В съдебно заседание жалбодателите, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание ответниците по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това, лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният, Кърджалийски районен съд, е бил сезиран с установителен по своя характер иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с който се цели да бъде установено по отношение на ответниците, че пет ниви: 1/ нива от 1.377 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали в местността "Кара пунар" имот № 5744 парцел №... от кадастрален план, изработен 1994г. при граници: изток-улица, запад - бул. "Христо Ботев", север - Х. О.Ю. /пл.сн. № 5746/, юг - М.Н. /пл.сн. №5742 и пл.сн. № 5743/; 2/ нива от 1.400 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали в местността "Пъндъклък" имот № 5670, парцел №... от кадастрален план изработен 1995г. при граници: изток - река "Арда", запад и юг - път, север - А.Р.А.; 3/ нива от 2.000 дка, находяща се в землището на Г. в местността "Авлуджа"; 4/ нива от 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали, в местността "Чукур"; 5/ нива от 1.000 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали, в местността "Сърт", възстановени с решение №594 от 09.05.1995г. на ОС "ЗГ" на наследниците на С. А.М., към момента на внасянето им в ТКЗС с. Прилепци, общ. гр. Кърджали и към момента на причисляването им към Държавния поземлен фонд през 1962г., са били собственост на наследниците на А.М.И., б.ж. на с. Прилепци, общ.Кърджали, починал на 31.12.1953г., констатирано с акт за смърт № 58/31.12.1953г. на кметство с. Гледка, общ.Кърджали.

Окръжният съд изгради своето становище, изхождайки от анализа на събраните от решаващия съд, доказателства- писмени и гласни, доколкото пред настоящата въззивна инстанция нови такива не са ангажирани. Безспорно от този анализ в производството се установява, че ищците като законни наследници на А.А. Ш., с ЕГН *, са наследници на А.М.И., б.ж. на с. Прилепци, Община Кърджали, роден на 05.05.1869 г., и починал на 31.12.1953 г., констатирано с Акт за смърт № 58/31.12.1953 г. на Кметство Гледка, Община Кърджали. / л.12-13 от делото / Безспорно е и обстоятелството, че условно наречената първа ответница А. С.С.., като наследница на баща си е законен наследник също на А.М.И., б.ж. на с. Прилепци, ОбщÞна Кърджали. В този аспект не е спорно в производството обстоятелството, че А.А.Ш.., с ЕГН *, и С.А.М. / С.А.М., с ЕГН *, са деца –дъщеря и син, на наследодателя си АМ.И., б.ж. на с. Прилепци, Община Кърджали, роден на 05.05.1869 г., починал на 31.12.1953 г. / Акт за смърт № 58/31.12.1953 г.на Кметство Гледка, Община Кърджали/.

Безспорно е и обстоятелството, че с решение № 594/09.05.1995г. на ОС "ЗГ", гр. Кърджали, по представени писмени доказателства от майката на първата ответница, А. М.М. / л.42 и 92 от делото/, на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18 з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 170 от 09.08.1993г. по чл. 18г, на наследниците на С. А.М. е признато и възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: нива от 1.377 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали в местността "Кара пунар" имот № 5744 от кадастрален план, изработен 1994г., при граници: изток - улица, запад - бул. "Христо Ботев", север - Х. О.Ю. /пл.сн. № 5746/, юг - М.Н. /пл.сн. № 5742 и 5743/, възстановен на основание удостоверение от техническа служба при Община Кърджали и скица от одобрения със заповед №26 от 26.09.1994г. кадастрален план на Кърджали - К., заявен с пореден №2 от заявлението и установен с емлячен регистър от 1949г.; 2/ нива от 1.400 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали в местността "Пъндъклък", представляваща имот № 5670 от кадастрален план, изработен 1995г. при граници: изток - река "Арда", запад и юг - път, север - А.Р.А. /пл.сн. № 5671/, отново с представени удостоверение и скица от кадастралния план на Кърджали - кв."Възрожденци; 3/ нива от 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали в местността "Авлуджа"; 4/ нива от 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали в местността "Чукур"; 5/ нива от 1.000 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали в местността "Сърт."

В производството не се спори, че наследодателката на ищците А.А. Ш. / А.А.М./, с ЕГН *, е сключила граждански брак на 21.04.1938 г. с Х. М.Ш., напуснала е дома на баща си А.М.И., и се е установила да живее в с. Велишане. /л.97 и л. 138 от делото/. Установено е по делото и че бащата на наследодателите на ищците и на първата ответница, А.М.И., роден на 05.05.1869 г., е живял в едно домакинство със сина си С.А.М. в с. Прилепци, и е починал на 31.12. 1953 г. / л.20, 135 и 138 от делото /.

От приетото по делото заверено копие от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти на С.А.М. с. Прилепци, общ. Гледка, от 1949 г., се установява, че същият е декларирал за притежавани такива ниви, изброените в десет точки, между които и процесните пет ниви, индивидуализирани по местности. Изрично в декларацията за нивите в местностите „Гем бащи„ и „Кара пунар„ която нива е първата от посочените пет процесни имота, е посочено основание за притежание на имотите „наследство”. От приложеното по делото заверено копие от протокол за причисляване към ДПФ на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС от 19.10.1962 г. се установява, че безвъзмездно са отчуждени и причислени към ДПФ земите, бивша собственост на посочените лица, находящи се в землището на с. Прилепци, между които под № 68 е вписан С.А.М. с 14 дка. /налице е ръкописно допълване на 0.8 ара, за което не се установява кога и от кого е извършено, но същото се явява ирелевантно за настоящото производство/.

В хода на тези констатации настоящата инстанция като съобрази и доводите на процесуалните представители на страните – ищците и ответниците, безспорно приема направените от решаващия съд, правни изводи, че реституцията по реда на ЗСПЗЗ, респ. по ППЗСПЗЗ, настъпва в лицето на собственика, а не в лицето на вносителя на земеделската земя в ТКЗС или другите формирани въз основа на него образувания, както и че емлячният регистър удостоверява с обвързваща съда доказателствена сила, че лицето, на което е открита партидата, е обективирало изявление, че е собственик на имотите, но не установява правното основание, въз основа на което е ´ридобита собствеността и не съставлява титул за собственост, респективно вписването на имотите не е правопораждащ правото на собственост факт, тъй като единствено удостоверява изявление на съответното лице, че е станало собственик въз основа на друг факт. В този аспект правилно и решаващият съд е приел, че именно този друг факт подлежи на установяване в настоящия процес, образуван по повод на предявения специфичен установителен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Т.е. предмет на установяване в производството е обстоятелството, процесните пет земеделски имота, очертани от положителното решение № 594/09.05.1995 г., на ОСЗГ, гр. Кърджали, чия собственост са били към момента на образуване на ТКЗС в гр. Кърджали през 1958 г. Годината на образуване на ТКЗС в гр. Кърджали е обстоятелство ноторно за съда. В отговор на поставената задача, съдът подлага на анализ обсъдената в предходен абзац, декларация за притежавани непокрити земеделски имоти на С.А.М. от с. Прилепци, общ. Гледка, от 1949 г., представена по делото в заверено копие на оригинала. Същата установява безспорно, че през 1949 г., наследодателят на първата ответница, С.АМ. е декларирал като притежавани ниви, изброени в десет точки, между които и процесните пет, индивидуализирани по местности. Досежно процесната нива в местност „Кара пунар” в декларацията изрично е посочен начин на придобиване – „наследство”. По отношение на другите процесни ниви в декларацията не е посочен в изискуемата се за това графа, начин на придобиване. Безспорно е в този аспект и обстоятелството, че в този период и до смъртта си през 1953 г., бащата на А.А.Ш. и С.А.М., А.М.И. вдовец в онзи период / след 1940 г./ е живял в едно домакинство със сина си в с. Прилепци, както и че родният си дом в същото село дъщерята А.А. е напуснала през 1938 г., след като е сключила граждански брак. От прочита на събраните в производството гласни доказателства, съдът установи, че следва да анализира само тези на св. Ю. М. св. Р. А.и св. Т. П., доколкото само те установяват обстоятелства относими към процесния период, и в частност кредитира тези на първите двама свидетели доколкото същите установяват положителен факт, а именно че нивите си С.А.ги имал от баща си. Що се касае до показанията на св. Т. П., съдът не ги кредитира защото те целят да установят един отрицателен факт, а именно че свидетелката не знае от къде С.А. има земите си, с които е влязъл в ТКЗС. Нещо повече твърдяното от свидетелката обстоятелство, че в домакинството на С. е живяла неговата тъща, която му оставила ниви, съдът не кредитира, първо защото показанията не установяват нито период от време / преди 1949 г. или след това, преди 1958 г. или след това/, нито индивидуализират „оставените” земи по местности и площ, а и защото същите са в противоречие с приетото писмено доказателство – извлечение от регистъра на населението, установяващ лицата живеещи в домакинството на С.А.. В смисъла на изложеното следва да се приеме, че собственик на земите, които наследодателят на първата ответница е декларирал през 1949 г. и с които е влязъл в образуваното в гр. Кърджали, през 1958 г. ТКЗС, респ. преминали през 1962 г. в ДЗС, са били собственост на неговия баща, общият на него и сестра му, наследодател. Този извод налага съдът да обсъди и направените в производството от страна на процесуалния представител на ответниците, довод за изтекла в полза на С.А., придобивна давност. И така ако приемем, че през 1949 г., синът С., декларирайки земеделските земи като свои е отблъснал владението на баща си, то до 1958 г. - датата на внасяне на същите в ТКЗС в гр. Кърджали, не са били изтекли необходимите при действието на Закона за давността, 20 години владение. Тази необходима давност, противно на твърдяното от процесуалния представител на ответниците, не е изтекла и към датата на приобщаване на тези земи към ДПФ, през 1962 г. Още повече, с оглед обстоятелството, че към 1953 г. необходимата придобивна давност в полза на сина С. не е била изтекла, то такава давност по отношение на запазилите характера си на наследствени, земеделски земи е започнала да тече отново от момента на смъртта на наследодателя А.М. -31.12.1953 г. И в този аспект нито към 1958 г., нито към 1962 г., не е била изтекла нито 20 годишната давност по ЗД, нито кратката 10 годишна давност по Закона за собствеността в сила от 16.11.1951 г./ § 4 от ПП/. Или казано с други думи необходимият срок за оригинерно придобиване, в казуса не е бил изтекъл И това е така защото съобразно § 4 от Преходните правила към ЗС, давностен срок започнал да тече при действието на отменения Закон за давността, предвиждащ двадесетÒодишна давност, ако към влизането в сила на последния, не е изтекъл, по отношение на него следва да намери приложение по-благоприятният десетгодишен срок, течащ от 16.11.1951 г. и изтичащ на 16.11.1961 г. В казуса още през 1958 г., процесните земеделски земи са били внесени в ТКЗС. А след внасяне на земите в ТКЗС, респ. след тяхната промяна от реални в идеални граници води до ирелевантност на осъществено върху тях владение, упражнявано върху земите като придобивен способ. С факта на внасянето на земеделските земи в ТКЗС, се преустановява и теченето на давността.

Изложеното води до извода, че решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, в частта му досежно условно наречената първа ответница, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Основателни обаче се явяват доводите, изложени във въззивната жалба досежно условно наречената втора ответница в първоинстанционното производство, С. Ю. Р.. Решението в тази му част се явява недопустимо, доколкото в производството не се установи по отношение на същата да е налице правен интерес у ищците, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, от предявяване на установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството прекратено.

И при този изход на делото макар и изрично поискани, но като недоказани, разноски на ответниците по жалбата, не се следват. Прочие следват се обаче на жалбодателката С. Ю. Р., разноски пред въззивната инстанция в доказания размер от 7.50 лв. /1/2 от 15 лв./, представляваща заплатена дължима се държавна такса за въззивно обжалване.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 25/05.03.2010 г., постановено по гр.д. № 105/2008 г. по описа на кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено по отношение на С. Ю. Р. от гр. К., кв. "В.", бл.хх, вх. "х", .х, ап.хх, по предявения от Н. М. Х. с ЕГН *, С. М. Н. с ЕГН *, Б. Х. Ш. с ЕГН *, З. Х. Ш. с ЕГН * и С. Х. Ш. с ЕГН *, всички със съдебен адрес за призоваване: Г., ул. "В.Л." №х, адв. Н. П., иск с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, че : 1/ нива от 1.377 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали в местността "Кара пунар" имот № 5744 парцел №... от кадастрален план, изработен 1994г. при граници: изток-улица, запад - бул. "Христо Ботев", север - Х. О.Ю. /пл.сн. № 5746/, юг - М.Н. /пл.сн. №5742 и пл.сн. № 5743/; 2/ нива от 1.400 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали в местността "Пъндъклък" имот № 5670, парцел №... от кадастрален план изработен 1995г. при граници: изток - река "Арда", запад и юг - път, север - А.Р.А. 3/ нива от 2.000 дка, находяща се в землището на Г. в местността "Авлуджа"; 4/ нива от 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали, в местността "Чукур"; 5/ нива от 1.000 дка, находяща се в землището на гр. Кърджали, в местността "Сърт", възстановени с решение №594 от 09.05.1995г. на ОС "ЗГ" на наследниците на С. А.М., към момента на внасянето им в ТКЗС с. Прилепци, общ. гр. Кърджали и към момента на причисляването им към Държавния поземлен фонд през 1962г., са били собственост на наследниците на А.М.И., б.ж. на с. Прилепци, общ.Кърджали, починал на 31.12.1953г., акт за смърт № 58/31.12.1953г. на кметство с. Гледка, общ.Кърджали, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която С. Ю. Р. от гр. К., кв. "В.", бл.хх, вх. "х", .х, ап.хх, е осъдена да заплати солидарно с първата ответница, на Н. М. Х. с ЕГН *, С. М. Н. с ЕГН *, Б. Х. Ш. с ЕГН *, З. Х. Ш. с ЕГН * и С. Х. Ш. с ЕГН *, всички със съдебен адрес за призоваване: Г., ул. "В.Л." №х, адв. Н. П., сумата съставляваща разноски по делото в общ размер от 580 лв., И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тези му части.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/05.03.2010 г., постановено по гр.д. № 105/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в останалите му части.

ОСЪЖДА Н. М. Х. с ЕГН *, С. М. Н. с ЕГН *, Б. Х. Ш. с ЕГН *, З. Х. Ш. с ЕГН * и С. Х. Ш. с ЕГН *, всички със съдебен адрес за призоваване: Г., ул. "В.Л." №х, адв. Н. П., солидарно да заплатят на С. Ю. Р. от гр. К. кв. "В.", бл.хх, вх. "х", .х, ап.хх, сумата в размер на 7.50 лв., съставляваща направени във възивната инстанция разноски.

Решението при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.