Решение по дело №711/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 38
Дата: 31 януари 2023 г. (в сила от 31 януари 2023 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20227170700711
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 38

 

Плевен, 31.01.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

Председател: Даниела Дилова

 

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от председателя адм. дело № 711 по описа за 2022 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Делото е образувано по жалба подадена от „ВАПТЕХ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ №51Б, офис сграда БЛОК “В“, представлявано от управителя А.В., против Предписание в писмо изх. № ЖС-94Е-2938-2/09.08.2022 г., подписано от арх.Н.И.– зам.кмет по „Териториално развитие“ на община Плевен. Със същото дружеството се задължава да премахне бариери, намиращи се на контролно-пропускателен пункт на входа към промишлената площадка на „ВАПТЕХ“ ЕООД в гр. Плевен, Индустриална зона, ул. „Гривишко шосе“ №6 с мотивите, че бариерите са поставени на улици, които са публична общинска собственост. Според предписанието бариерите пречат на свободното ползване на улиците публична общинска собственост и съответно са незаконно поставени, като на „ВАПТЕХ“ ЕООД е даден срок до 22.08.2022 г. да ги премахне доброволно, в противен случай общината щяла да предприеме съответните действия по премахването им съгласно разпоредбите на ЗУТ. Сочи, че предписанието е незаконосъобразно, и прави искане да бъде отменено. Твърди, че предписанието засяга права и интереси на дружеството, носи белезите на индивидуален административен акт и като негов адресат „ВАПТЕХ” ЕООД има правен интерес да го обжалва. Счита, че обжалваното предписание като административен акт е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди също, че предписанието не съдържа фактически и правни основания за издаването му, като фактите не са изследвани.  Твърди се, че съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.  Излага доводи, че в конкретния случай административният орган не е спазил тази императивна законова разпоредба и не е извършил пълно и обективно изследване на основанията за издаване на процесното предписание, в това число относно собствеността на съоръженията, чието премахване се иска, кога и как са поставени, каква е била собствеността върху прилежащите терени и други съществени въпроси.Твърди, че бариерите са поставени абсолютно законосъобразно, поради което предписването същите да бъдат премахнати при липса на нарушение при поставянето им, е нарушение на материалния закон.  Твърди, че процесиите бариери представляват основен елемент от организацията на контролно-пропускателния пункт на комплекс, където се извършва от десетилетия производство в областта на тежкото машиностроене. На територията на комплекса няма жилищни сгради, както сгради на общински и държавни институции и никой няма за цел посещение на посочените в предписанието общински улици. Те се използват единствено и само от собствениците и наемателите на промишлени площадки и техните контрагенти -  „ВАПТЕХ” ЕООД ЕИК *********, „ВАПТЕХ А М" ЕАД ЕИК *********, „Вапцаров” АД ЕИК *********, „КЕЙУУД” ЕООД ЕИК *********, „Индъстри Грийнтех“ ООД ЕИК *********, „Съпромат М" ООД ЕИК *********, „Метал Груп Елит 2006” ЕООД ЕИК *********, ГИС ЕООД ЕИК *********, „Тотал Тест" ЕООД ЕИК *********, „Хидротерм Труп" ЕООД ЕИК *********, „Бани М" ЕООД ЕИК *********, „Бани и кухни" ЕООД ЕИК *********, „Б. Б." ЕТ ЕИК *********, „Териториална дирекция Митница Русе" ЕИК *********. Твърди, че бариерите са заварено положение. Те не са поставени от „ВАПТЕХ" ЕООД, а от държавното предприятие „ВАПЦАРОВ" преди повече от 40 години, когато целият промишлен комплекс и производствената площадка, в това число посочените в предписанието улици, са били частна собственост на предприятие „Вапцаров", впоследствие „Вапцаров" АД. Именно „Вапцаров" АД през 2007 г. прехвърля в собственост на общината тези улици, а когато общината е получила собствеността върху тях, тя я е получила с наличните бариери. Сочи, че предписанието е издадено и в несъответствие с целта на закона, защото под претекст да се гарантира свободното преминаване по улици общинска собственост, всъщност поставя на риск сигурността, живота и здравето на всички работещи в промишления комплекс, както и генерира риск от кражби, повреждане и унищожаване на производствени активи и имущество за милиони левове, както и огромни загуби от разстройване и блокиране на производствения процес.  Моли съда да постанови определение, с което да отмени като незаконосъобразно предписание на Община Плевен изх.№ ЖС-94Е-2938-2/09.08.2022г.

Ответникът не е подал писмен отговор, въпреки дадената му възможност с Определение № 1700/31.08.2022 г. /л.44/. В придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, е налице становище от органа, чрез юрк. С. /л.18/, че жалбата не е допустима за разглеждане, доколкото не е налице заповед за премахване на преместваеми съоръжения. Твърди се, че само такава заповед може да е обект на обжалване.Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В о.с.з. жалбоподателят ВАПТЕХ“ ЕООД, гр. София, чрез представляващ А.В. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от адвокат К.П. с пълномощно по делото. Моли да се отмени издаденото предписание като неправилно и незаконосъобразно на изложените в жалбата съображения и предвид събраните по делото доказателства, които изцяло ги подкрепят. Следва да се има предвид, че адресата на предписаниетоВаптех“ ЕООД с ЕИК ********* не е нито собственик, нито притежава някакви вещни права върху процесните бариери, поради което е ненадлежен адресат на обжалваното предписание.

         В съдебното заседание, ответникът в настоящето производство – ЗАМЕСТНИК КМЕТ ПО ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН – редовно уведомен по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило становище вх. № 287/13.01.2023 г. /л.135/, в което се сочи, че жалбата е недопустима и не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспореното писмо е връчено на представител на дружеството на 10.08.2022 г., видно от разписката на л.26. Жалбата е подадена директно в съда на 22.08.2022 г., видно от вх.№ на съда /л.2/.

По отношение срока на обжалване е приложим този по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. чл.215, ал.4 ЗУТ, а именно 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

По отношение на твърденията в становището на л.135, че жалбата е недопустима, доколкото не представлява заповед за премахване на преместваеми съоръжения, същото е неоснователно. С предписанието е разпоредено до 22.08.2022 г. да се демонтират бариерите – налице е възлагане на задължение на дружеството. Посочено е, че при неизпълнение на предписанието ще се приложат разпоредбите на ЗУТ, като съдът съобразява, че неизпълнението на предписание е административно нарушение по чл.232, чл.233 и чл.237а от ЗУТ, поради което адресатът му има право да го оспори. Освен това по своята правна същност писмото представлява заповед за премахване на посочените бариери, поради което съдът приема, че подлежи на оспорване.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От представените доказателства се установява следното:

Предмет на делото е писмо изх. № ЖС-94Е-2938-2/09.08.2022 г., издадено от арх.Н.И.– зам.кмет по „Териториално развитие“ на община Плевен /л.7/, издадено във връзка с постъпил сигнал с вх. № ЖС-94Е-2938-2/04.08.2022 г. от Е.П.П., относно поставени бариери, ограничаващи достъпа до поземлени имоти с идентификатори 56722.652.231 и 56722.652.219, находящи се в гр. Плевен. С писмото дружеството жалбоподател е уведомено, че при извършена проверка на място от длъжностни лица при Община Плевен на основание чл.223, ал.2 от ЗУТ и в присъствието на г-н А.Т., представител на „ВАПТЕХ“ ЕООД, са констатирани нерегламентирано поставени автоматични бариери с подвижни рамена, ограничаващи достъпа на хора и превозни средства в горепосочените имоти. След направена справка от Кадастрално-административната информационна система (КАИС Портал) е установено, че ПИ 56722.652.231 и ПИ 56722.652.219, находящи се в източна индустриална зона на гр. Плевен са предназначени за второстепенни улици, всички улици са общинска-публична собственост, с еднакво право на ползване от всички. При констатиране на нерегламентирано поставени съоръжения на общински територии, възпрепятващи достъпа на пешеходци и МПС, контролни органи премахват незабавно и изземват поставените съоръжения. Във връзка с горното, дружеството е уведомено, че в срок до 22.08.2022 г. следва да демонтира горецитираните бариери. При неизпълнение на горепосочения срок, ще бъдат приложени разпоредбите на ЗУТ.

По преписката по издаване на предписанието са приобщени:

Подаден сигнал до кмета на община Плевен от Е.П.П. на 01.08.2022 г. /л.27/, в който се излага становище, че е налице неправомерно преграждане и ограничаване на достъпа на гражданите до имот – публична общинска собственост – второстепенна улица с идентификатор 56722.652.231. С допълнение към същия сигнал от 04.08.2022 г. /л.26а/ се сочи, че същото е валидно и за второстепенна улица с идентификатор 56722.652.219. Иска се да се извърши проверка и ако е установено нарушение на закона, да се предприемат действия по отстраняване.

Въз основа на същия сигнал е издадено процесното писмо.

До подателя на сигнала е изпратено писмо от 09.08.2022 г. /л.24/, с което е уведомен, че на собственика на бариерите е поставен срок за демонтиране на същите. Същото писмо е получено на 15.08.2022 г. /л.25/.

С писмо от 16.08.2022 г. /л.л.19-21/, подписано от представляващия жалбоподателя, е поискана отмяна на предписанието, или поне удължаване на срока за доброволно премахване. С писмо изх. № ЖС-94Е-2938-2/19.08.2022 г. /л.22/ срокът за доброволно премахване е удължен до 21.09.2022 г.

По делото е представена заповед №РД-1632/13.11.2018 г. /л.29/, с която кметът на община Плевен е възложил функциите и правомощията си по ЗУТ на зам.кмета арх.Н. И.. Същата заповед е отменена с последваща заповед № РД 10-1092/16.08.2022 г., като и с тази  последваща заповед кметът на община Плевен е възложил  функциите и правомощията си по ЗУТ на зам.кмета арх.Н.И./л.83/.

Съгласно договор за покупко-продажба от 12.02.2009 г. /л.л.136-139/, „ОВЪРМИТ“ ЕООД е продал на „ПЛЕВЕН ИНДЪСТРИ“ ЕООД движимо имущество, включително бариера – електромеханична и автомобилна бариера контрол на достъпа - портали.

Приобщена е инвентарна книга на „ВАПТЕХ” ЕООД /л.л.140-146/, като видно от същата, е че в нея не е отразено в собственост на дружеството да са процесните бариери.

По делото е назначена СТЕ с ВЛ – архитект. Съгласно последното, процесиите бариери са две и са разположени на входовете на комплекса южно и източно. На юг входът с контролно-пропускателен пункт /КПП/ с бариера е към улица общинска собственост с идентификатор 56722.652.231. На изток входът с КПП с бариера е към улица общинска собственост с идентификатор 56722.652.219. Промишлената площадка е комплекс от 14 адресата-дружества, собственици и ползватели, по-голямата част от които са бившият завод „Вапцаров” - завод за преси, пресово оборудване и турбини. Контролно-пропускателният режим се осъществява посредством КПП от охранителна фирма. ВЛ подробно изброява всички 14 наематели и ползватели на имоти, намиращи се в промишлено-производствения комплекс в Индустриална зона Плевен, на ул.”Гривишко шосе” №6. Според ВЛ без бариери е почти невъзможно да се осъществява пропускателен режим, тъй като те осигуряват сигурността на работещите на производствената площадка в целия комплекс. Всеки, който влиза в обекта, се инструктира на пункта, на който се намират бариерите, как да се движи в района, с каква скорост, маршрут, къде може да паркира и т.н. Става въпрос за едрогабаритни превозни средства и техника, които внасят тонове метали за производствената дейност на отделните базирани в него предприятия и такава охрана е абсолютно необходима с оглед опазване на живота и здравето на хората, което е основно задължение на всеки работодател, както и на наличната техника, сгради и съоръжения. Въпросните второстепенни улици, общинска собственост, се ползват само за нуждите на производствената дейност на комплекса и не е желателен достъп на външни лица, за да се избегне възможността от кражби и повреждане на производствените мощности, сгради, машини и стопански инвентар.Неконтролираният достъп на всякакви лица и МПС е предпоставка за много сериозни проблеми, в това число затрудняване на вътрешнозаводския транспорт, а оттам производствения и транспортен процес на всички. Отделно от това, премахването на бариерите ще отприщи възможности за неконтролиран достъп, а оттам за повреждане и кражби на имуществото на собственици и наематели.Без КПП с бариери няма възможност за пълноценна охрана и предотвратяване на гореизброените възможни последствия. Би могло да се поставят фотокамери за наблюдение, да има пропуск без бариери, но тези мерки няма да бъдат достатъчно ефективни като пропускателния режим с бариери. Според ВЛ бариерите представляват съоръжения на техническата инфраструктура, които са включени в определението за строежи в Допълнителни разпоредби, §5, т.38 от ЗУТ: „Строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.”Бариерите представляват строеж, от шеста категория,  съгл.чл.137 от ЗУТ - строеж по чл.147, т.2 от ЗУТ „монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция на „Инспекция за държавен технически надзор”.

Заключението на СТЕ е оспорено от ответника, поради което е назначена тройна СТЕ,  от заключението на която се установява, че със Заповед №РД-12-223/17.02.2006 год. е одобрен план за регулация и застрояване за УПИ XIV, кв.621, задънена улица от ок229 до ок230 по плана на Промишлена зона гр.Плевен, като се образуват нови 17 на брой урегулирани поземлени имоти от четири броя новосъздадени улици.Със тази заповед е разделен имота, върху който е бил разположен бившия завод „Вапцаров“.

Процесиите бариери са две и са разположени на входовете на бившия завод „Вапцаров“ южно и източно. На юг входът е с КПП и бариера към улица публична общинска собственост с идентификатор 56722.652.231. На изток входът е с КПП и бариера към улица публична общинска собственост с идентификатор 56722.652.219. От гледна точка на чл.56, ал.1, т.2 на ЗУТ може да се приеме, че бариерите представляват преместваем обект за административни, търговски и други обслужващи дейности. От проследяване на сателитните снимки се вижда, че бариерите съществуват най-малко от 2007 год., когато е извършено първоначалното заснемане в платформата Google Earth. Няма други данни и документи, от които да е видно кога точно са поставени бариерите. Режимът на поставяне е свързан с издаване на разрешение за поставяне по съгласувана и одобрена схема/проект за поставяне, а за строеж - документи по Наредба. Не се представени разрешения за поставяне, разрешение за строеж, или други строителни книжа. Местата, на които са поставени бариерите, са част от второстепенна улична мрежа VI клас-обслужващи улици - обслужват движението във вътрешните пространства на имотите, ползвани от собственици и наематели на 14 обособени производствени обекта.

Бариерите се намират в началото на двете процесни улици, които са с обща площ 13573 кв.м, а обслужват територия от около 150060 кв.м, заета от производствени обекти на 14 търговски дружества-жалбоподатели по делото (територията на бившия завод „Вапцаров").

Контролно-пропускателният режим се осъществява през бариерите и пунктовете на КПП. На територията на бившия завод „Вапцаров" производствена дейност осъществяват 14 дружества, собственици и ползватели. Контролно пропускателният режим се осъществява посредством КПП от охранителна фирма.

Адресатите на контролно-пропускателния режим са: 1."ВАПТЕХ" ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя А. В. 2. "ВАПТЕХ АМ" ЕАД ЕИК *********, представлявано от В. П. 3. "Вапцаров" АД ЕИК *********, представлявано от В.П. 4. "КЕЙУУД" ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя А.Т.. 5. "Индъстри Грийнтех" ООД *********, представлявано от управителя А.Б. 6. "Съпромат М" ООД ЕИК *********, представлявано от управителя Н. П. 7. "Метал груп Елит 2006" ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя О. А. 8. „ГИС" ЕООД ЕИК, представлявано от управителя В. Д. 9. "Тотал Тест" ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя П. А. 10. "Хидротерм Груп ЕООД ЕИК *********, представлявано от М. С. 11. "Бани М" ЕООД ЕИК *********, представлявано от Д. С. 12.“Бани и кухни" ЕООД ЕИК *********, представлявано от К. С. 13. "Б. Б." ЕТ ЕИК ********** представлявано от Б.Б.14. "Териториална дирекция Митница РусеЕИК *********, представлявано от В.П..Всички дружества са собственици, или наематели, или ползватели на имоти, намиращи се в промишлено-производствения комплекс в Източна индустриална зона, на ул. "Гривишко шосе "№6.

Без наличието на бариери не е възможно осъществяването на ефективен контролно-пропускателен режим.Поддръжката на Контролно-пропускателният режим на улиците и прилежащите им части, където са разположени бариерите, се осъществява от ВАПТЕХ.Бариерите в настоящия си вариант са заприходени в „Плевен Индъстри" ЕООД, съгласно договор за покупко-продажба от 12.02.2009 г.

Съдът кредитира заключението на ВЛ, като неоспорено от страните, като  вярно, обективно и компетентно.

По делото е разпитан един свидетел – А.Г.Т., служител на дружеството жалбоподател. От показанията на свидетеля се установява,че работи във Ваптех“ ЕООД от 1986 г., тогава дружеството се е казвало „Вапцаров“ АД. Бариерите са там поне от както свидетелят е там, от 1986 г. Има два портала – транспортен и официален, и на двата портала има такива бариери. Съответно и изградени пунктове, в които стоят охранителите. Алеите между сградите са прехвърлени на общината, за да може да се продадат имоти на „Вапцаров“, които не му трябват вече. Към момента дружеството организира пропускателната дейност чрез наета от него охранителна фирма.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Дружеството няма никакви документи за същите, защото по време на социализма е имало инвеститорска дирекция, и всичко е било държавно.

Доколкото в писмото не е посочено какво представляват от гледна точка на ЗУТ процесните бариери, съдът въз основа на заключението на тройната СТЕ приема, че същите представляват преместваеми съоръжения. Съдът цени заключението на тройната СТЕ като компетентно и безпристрастно изготвено, съобразено с представените доказателства и  неоспорено от страните.

По тази причина процеснотото писмо представлява по своята правна същност заповед за премахване на преместваем обект съгласно чл.57а от ЗУТ.

Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. (нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

Съгласно чл.57а, ал.1, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват в точно определени случаи /изброени са осем точки/, като съгласно ал.2, обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, а за обекти по чл. 56, ал. 1, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските плажове – от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му.

Съгласно ал.3, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.

Съгласно ал.4, когато собственикът на обект по ал. 1, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота. В този случай със заповедта по ал. 3 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка.

 В случая писмото, представляващо по правната си същност заповед за премахване, е издадено от компетентен административен орган – зам.кмет на Община Плевен, съгласно Заповед № РД 10-1632/13.11.2018 г. на кмета на Община Плевен. За пълнота съдът отбелязва, че удължения срок за премахване също е издаден от компетентен орган.

При издаването обаче са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което е довело и до липсата на мотиви.

Съгласно чл.57а, ал.2 от ЗУТ, обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт /КА/, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. В случая по преписката не представен КА, съставен от служители на общината. Сочи се, че е извършена проверка на място, но доколкото не е съставен КА, освен че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, не и са установени фактите, което е довело и до липса на мотиви – фактически установявания.

Липсват и правни основания за издаване на заповедта. Не са посочени съответните разпоредби, приложимите правни норми. Единствената посочена разпоредба е на чл.223, ал.2 от ЗУТ, която урежда възможността за извършване на проверки.

Липсва изследване на въпроса дали е приложена уличната регулация, дали посочените имоти с идентификатори 56722.652.231 и 56722.652.219 са дарени на общината, или са надлежно отчуждени, и към момента на издаване на писмото са публична общинска собственост. Доказателства в тази насока не са събрани.

Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Тази императивна законова разпоредба не е спазена, като не е изяснен въпросът за собствеността на процесните имоти. Освен това, не е изяснен въпросът относно собствеността на съоръженията, като в съдебното производство се установява, че са собственост на друго лице, макар че съгласно показанията на св. дружеството организира пропускателната дейност чрез наета от него охранителна фирма. Липсват доказателства, че е поискано представяне на съответни разрешения за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, нито служебно е събрана такава информация.

Следва да се посочи, че твърденията в жалбата, че общината е получила собствеността на бариерите и вътрешните алеи /процесните „улици“/ не са доказани. Бариерите са собственост на трето лице, видно от представен по делото договор за покупко-продажба. Относно собствеността на имоти с идентификатори 56722.652.231 и 56722.652.219 липсват доказателства, че същата е на общината, и е придобита въз основа на ПУП по чл.15, ал.3 от ЗУТ или по друг начин.

С оглед допуснатите съществени нарушения на административно производствените правила, не може да се прецени съответствието на писмото с материалния закон и целта на закона.

По останалите твърдения в жалбата съдът съобразява следното:

ЗУТ не урежда възможността за съществуване на затворени производствени комплекси, в които достъп до транспортната инфраструктура да имат само лица, на които е разрешено от собственика, респективно само такива лица, които са свързани с дейността на разположените в комплекса предприятия. Такава уредба е възможна съгласно Закона за индустриалните паркове. Съгласно чл.13, ал.1 от този закон, при създаването на индустриален парк собственикът на парка трябва да притежава правото на собственост върху имотите на територията на парка, като са предвидени и възможности за изключения. Съгласно чл.16, ал.1 от същия закон, вътрешната техническа инфраструктура по чл. 7, ал. 1, т. 1 /това е транспортната инфраструктура/ е собственост на собственика на индустриалния парк, а в случаите по чл. 13, ал. 2 или когато това е определено с решението за създаване на индустриалния парк – на оператора. След като е негова собственост, може да предвижда определени ограничения по отношение на движението по нея. В случая територията на бившия завод „Вапцаров“ не е индустриален парк по смисъла на този закон, поради което съображенията относно охрана, достъп, затруднения в производствената дейност няма как да бъдат съобразявани от органа в производство по ЗУТ. Същите съображения могат да мотивират собствениците на УПИ да поискат урегулиране със специализиран подробен устройствен план на индустриален парк, но няма данни да е налице такова искане или такова урегулиране.

С оглед на изложеното, оспореното писмо е издадено от компетентен орган, но изискуемата форма не е спазена с оглед липсата на мотиви, постановено е при съществени нарушения на административно производствените правила, което не дава възможност да преценка на съответствието му с материалния закон и целта на закона и следва да бъде отменено.

По делото не са претендирани разноски от жалбоподателя, поради което и същите не следва да бъдат присъдени.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, I-ви състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба от „ВАПТЕХ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ №51Б, офис сграда БЛОК “В“, писмо изх. № ЖС-94Е-2938-2/09.08.2022 г., подписано от арх.Н.И.– зам.кмет по „Териториално развитие“ на община Плевен.

Решението не подлежи на обжалване – чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.

         Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                                                                    СЪДИЯ: