№ 20478
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110157787 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. вр. чл. 19 вр.
чл. 17 и чл. 18 ЗЗДискр.
Ищцата Р. А. А. твърди в исковата молба от 26.09.2024 г. и в молба уточнение от
08.11.2024 г., че в периода 2016 г.-28.08.2024 г. била служител при ответника против
„Български пощи“ ЕАД, последно на длъжността „сортировач“. В нощната смяна била тя,
колежката М. Б. и Б. С., която станала й контрольор на смяната, главен контрольор била Н.
В.. Мениджър на пощите бил Т., а ръководител – У.. Докато била служител на ответника,
ищцата била жертва на тормоз и унижения. Така, на 28 май 2024 г. около 02:30 часа през
нощта Б. С. и още 5-6 служители наобиколили ищцата, Б. ритала по масата и тропала с ръка,
а С. започнала да псува и да се бие в гърдите, казвайки: „Аз каквото ти кажа, това ще
правиш и защо пишеш срещу майка ми докладни?“. Н. В. сутринта дошла и убеждавала
ищцата да търпи Б. С. и М. Б.. На следващия ден ищцата се оплакала на У. и Т., като
ръководството обещало да вземе мерки против поведението на Б. и С.. На 6 юни 2024 г. било
обявено, че С. е назначена за контрольор и след това започнал тормоз над ищцата – С. и В.
постоянно обвинявали ищцата, че допуска грешки по време на работа, принуждавана да
подписва декларации със съгласие за удръжки от трудовото възнаграждение, което тя
отказвала. В средата на юни 2024 г. ищцата подала докладна до ръководството, като преди
това В. я заплашила, че ако подаде такава декларация, тя щяла да я скъса. На 19 август 2024
г. се състояло вечерно събрание, на което У. пред 15 човека, вкл. Н. В., Т. и В. А., прочел
декларацията и заявил на ищцата, че тя е отрова за смяната и трови смяната, както и, че Б. С.
ще бъде контрольор независимо от това дали ищцата харесва това, или не. Ищцата попитала
Т. защо говори така пред смяната за нея, но той й казал да се оправя и я заплашвал с думите:
„Ти ли, ти ли?“. В. и С. пък обвинявали ищцата за грешка с пратка от дата 12.12.2023 г.,
1
когато ищцата не била на работа. Т. дал разрешение на М. Б. да се разправя с ищцата, а на Н.
В. – да уволнява такива като ищцата. На 7 август 2024 г. ищцата получила сърдечни
проблеми и посетила кардиолог, а впоследствие и психиатър. Ползвала болничен, сторила
разноски от 200 лв. по лечението си. Претърпяла неимуществени вреди – психично
разстройство, стрес, страх, от тормоза и липсата на осигурена от работодателя безопасна
среда на работа в размер на 5000 лв. Ето защо ищцата моли съда да осъди ответника да й
заплати сумата от 5000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, и 200 лв., обезщетение за
имуществени вреди, от липсата на ефективни мерки за предотВ.тяване на тормоз на
работното място и на липсата на полагане на дължимата грижа за прекратяване на тормоз и
търсене на дисциплинарна отговорност за тормоза върху ищцата, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба 26.09.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът „Български пощи“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни. Твърди,
че всички негови действия били съобразени с норматиВ.та уредба и с нуждите на работния
процес. Оспорва да е бил налице тормоз. Оспорва ищцата да е претърпяла вреди. Твърди, че
е платил своевременно обезщетението за болничния на ищцата. Моли за отхвърляне на
исковете, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в справедливия
размер по чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и доказателствата по делото,
съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. вр. чл. 19 ЗЗДискр. вр.
чл. 17 ЗЗДискр. и чл. 18 ЗЗДискр.
ЗЗДискр. съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като в чл. 4, ал. 1 очертава
широк кръг от защитени признаци, неравното третиране въз основа на които е законово
забранено. Забранена е както пряката, така и непряката дискриминация, стига да е въз
основа на някой защитен признак. Законът урежда специалната защита само срещу неравно
третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила
и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, в т.ч.
работодателите, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1 вр. чл. 4 ЗЗДискр.
Отделни състави на забранено дискриминационно третиране са установени в раздел
първи на глава втора от закона, посветен на накърняващата правото на труд дискриминация.
Така, съгласно чл. 17 от закона работодател, получил оплакване от работник или служител,
който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е
длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза,
както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг
работник или служител. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от закона работодателят в
сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за
предотВ.тяване на всички форми на дискриминация на работното място. Съгласно легалната
дефиниция на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел
2
или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на В.ждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда. „Преследване“ пък по § 1, т. 3 ДР ЗЗДискр. е:
а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е
предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация; б) по-неблагоприятно
третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е
предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация; в) по-неблагоприятно
третиране на лице, отказало да дискриминира.
Описаните в исковата молба действия на служители на ответника, нейни колежки в
периода, в който е работила по трудово правоотношение с ответника, и действия и
бездействия на ръководни служители на ответника съставляват покриват несъмнено
дефиницията на „тормоз“ и „преследване“ по ЗЗДискр., както и описват неизпълнение на
задължения на ответника по чл. 17-18 ЗЗДискр.
За доказване на така описаните актове обаче по делото не са ангажирани допустими и
относими доказателства за установяването им. Разпитаният по делото свидетел А. – съпруг
на ищцата – дава обстоятелствени показания, в които преразказва обаче случки така, както
ищцата му ги е споделяла – а в гражданския процес обясненията на страната нямат
доказателствена стойност в нейна полза, а само против нея – арг. чл. 176 ГПК. Следва да се
посочи, че съгласно оборимата презумпция на чл. 9 ЗЗДискр. в производство за защита от
дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти,
въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация,
ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В случая
обаче няма нито едно допустимо по ГПК доказателство, правещо вероятно извършването на
описаните в исковата молба действия и бездействия.
Горното е достатъчно, за да се отхвърлят исковете така, както са предявени.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, на който следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. А. А., ЕГН **********, против „Български пощи“
ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. вр. чл. 19
ЗЗДискр. вр. чл. 17 ЗЗДискр. и чл. 18 ЗЗДискр. за заплащане на сумата от 5000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, и 200 лв., обезщетение за имуществени вреди, от
липсата на ефективни мерки за предотВ.тяване на тормоз на работното място и на липсата
на полагане на дължимата грижа за прекратяване на тормоз и търсене на дисциплинарна
отговорност за тормоза върху ищцата, осъществяван в периода 28 май 2024 г-21 август 2024
г.
3
ОСЪЖДА Р. А. А., ЕГН **********, да заплати на „Български пощи“ ЕАД, ЕИК
*********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв., разноски, сторени по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4