Решение по дело №14475/2019 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№260855/26.10.2020г.

Гр.Варна, 26.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ-ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14 475 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на предявената във ВРС на 09.09.2019 г. искова молба от ищцата Е.К. М., ЕГН **********, с адрес: *** против ответника „Т.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор - Б. Н. Д..Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове са с правна квалификация чл. 344 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като главни искове /при съотношение на обуславящ към обусловени – чл.344, ал. 1 т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ/.

Завени са и искове с правно основание чл. 128, т. КТ, както и искове по чл. 220 КТ; чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ – евентуални.

Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:Ел. М. твърди, че започнала работа в ДП „Т.с.и в.“*** на 18.10.2010 г. като „Експерт - ГСМ, гуми, резервни части, доставка и отчет“ по трудов договор за неопределено време, която длъжност заемала и към момента на уволнението. С решение № 265 от 03.05.2019г. Министерски съвет взел решение за преобразуване на ДП „Т.с.и в.“ в „Т.с.и в.“ ЕАД /“Т.“ ЕАД/. Видно от отразеното в TP, заличаването на ДП „Т.с.и в.“ станало на 29.05.2019 г. Правоприемник на ДП „Т.с.и в.“, част от което било и поделението в гр. В., бил ответникът „Т.с.и в.“ ЕАД, ***, ЕИК ***, представлявано от ИД Б. Н. Д.. Съгласно чл. 30 от Устава на правоприемника, клоновете не били юридическо лице, като в устава била предвидена възможност с решение на едноличния собственик на капитала, да бъдат образувани отделни клонове.

Твърди се, че на дата 15.07.2019 г. на ищцата й били връчени предизвестие № ***/*** г. и Заповед №***/*** г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на осн.чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата.Извършеното с уволнителната Заповед уволнение ищцата счита за незаконно, а заповедта за прекратяване на ТПО за незаконосъобразна, по следните съображения: 1. Твърди се, че извършеното преобразуване на работодателя от ДП в ЕАД не довело до реално съкращаване на длъжността на ищцата. Малко преди уволнението на Е. М., била съкратена длъжността „Тарифьор“, която към момента на уволнението й отново била възобновена. Веднага след уволнението на Е. М., трудовите й функции продължили да се изпълняват от назначено на тази длъжност лице. И към настоящият момент, лицето, което заело длъжността на ищцата с новото наименование „Тарифьор“, сочи ищцата в исковата си молба, че продължавало да изпълнява трудовите си функции съгласно длъжностната характеристика на ищцата. Т.е. по длъжностна характеристика нямало никаква разлика в трудовите функции, нямало разлика и между реално изпълняваните трудовите функции на новата длъжност „Тарифьор“, и изпълняваната от ищцата длъжност към момента на уволнението. 2. Ищцата счита, че към момента на уволнението й не било утвърдено ново щатно разписание, в евентуалност, ако такова било утвърдено, то промяната в щатното разписание не била извършена от оправомощено лице и по предвидения в закона ред. Твърди се, че работодателят не бил изпълнил задължението си по чл.329 от КТ за извършване на подбор. Подбор не бил извършен между ищцата и други работници, които заемали сходна длъжност при ответника. По въпроса за задължителния подбор по чл. 329 КТ практиката,препраща ищцата, била уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения: № 246 от 23.06.2011 г. по гр.д. № 1152/2010 г. на III г.о.; № 668 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 1582/2009 г., Ill г.о. № 625 от 1.10.2010 г. по гр.д. № 1773/2009 г., IV г.о. № 7 от 1.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г., IV г.о. и др./. В цитираната от ищцата практика на ВКС било прието, че работодателят има задължение за подбор и когато работникът или служителят изпълнява идентични или сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност била в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависела от близостта или съвпадението на наименованията по щата. С оглед горното ищцата счита, че към момента на уволнението й имало сходни на нейната длъжности, поради което подборът бил задължителен.

На следващо място ищцата заявява, че съгласно сключения на 05.07.2018 г. КТД, в сила от 01.07.2018 г. за срок от две години, работодателят можел да взема решение за закриване на дейност, намаляване обема на работа или други структурни промени, които водят до закриване на работни места, след като разработел нова структура и програма за трудова заетост и ги предоставел на синдикатите, страна по КТД /чл.11, ал.1 от КТД/. Ответникът не бил изпълнил по никакъв начин това свое задължение,твърди ясно ищцата в исковата си молба.

Отделно от горното ищцата инвокира и следното: При уволнението й било допуснато грубо нарушение и на ал. 2 на същата разпоредба, съгласно която при доказана необходимост от намаляване на персонала, работодателят следвало да пристъпи към прекратяване на трудовите договори с работници и служители само след като освободи работещи пенсионери и при реализиране на правото на подбор, съгласно разпоредбите на чл. 329, ал. 1 от КТ. Към момента на уволнението на ищцата, твърди същата, при ответника останали да работят пенсионери на длъжности, на които можело ищцата да бъде преназначена а и не само това: след уволнението й работодателят продължил да назначава пенсионери на незаети работни места. Това, намира ищцата, че влизало в противоречие и с чл. 11, ал. 3 от КТД, съгласно която норма при съкращения работодателят вземал всички мерки за устройване и пренасочване на освобождаващите се работници и служители със съответна квалификация на незаети работни места. Грубо бил нарушен и чл.13, ал.1, т.2 от КТД, съгласно който, в случаите на съкращаване в щата, незаетите работни места следвало да бъдат предложени първо на работниците и служителите в предприятието. Такова предложение работодателят заявява ищцата, че не бил отправял към нея.

Уволнението на ищцата, се твърди още в исковата молба, че било извършено и при грубо погазване на закрилата, предвидена в чл. 11, ал. 4 от КТД във вр. чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Като член на синдикалната организация на „Т.“ ЕАД клон В. при С. – К., страна по посочения КТД, преди уволнението на М. поради съкращаване в щата, работодателят следвало да получи съгласие на ръководството на синдикалната организация. Категорично заявява ищцата, че такова съгласие не било дадено от синдиката, нито получено от работодателя както преди, така и към момента на уволнението на ищцата ./ Доказателство за членството на М. в синдиката било и ежемесечната удръжка на членския внос, която се отразявала и във фиша й за работната заплата.Уволнението на М., счита същата, че било извършено и при злоупотреба с работодателска власт от страна на работодателя. Необходимостта от намиране на работно място за съпругата на управителя на клон В. довела „до сблъсък“ между М. и него, тъй като това работно място следвало да бъде освободено именно от М., а М. да бъде преместена да работи на лафката, по отправеното устно предложение към нея от управителя на клона. На това устно предложение, твърди М., че тя се била възпротивила, което според нея станало „причина“ за уволнението й.

Злоупотреба от страна на работодателя според М. била налице и поради грубото погазване на посочените по-горе норми от КТД, при което на незаетите работни места били назначени пенсионери, без тези места да бъдат предложени на ищцата а освобождаването на ищцата станало при оставане на работа на пенсионери. Преди уволнението, заявява М., че била извършена и незаконосъобразна промяна в КТД на норма, която предвиждала забрана за едновременно освобождаване на лица, които живеели във фактическо съжителство. Това дало възможност на ответника да освободи едновременно ищцата и И. И.И., с когото ищцата живеела при такива условия.

Второто основно твърдение на ищцата е, че при прекратяване на ТПО и до датата на сезиране на ВРС не са й изплатени следните трудови възнаграждения и обезщетения:

част от трудовото й възнаграждение за м.април 2019 г. в размер на 186,96 лв.; трудовите й възнаграждения за м.май 2019 г.в размер на 694,14 лв.; за м.юни 2019 г.в размер на 696,79 лв. и за м.юли 2019 г. в размер на 569,31 лв.

Обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестието /30 дни/, в размер на 1182,88 лв.;

Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, за срок от един месец и половина /съгласно уговореното в чл. 52, ал. З от КТД като на заето лице в основната дейност на предприятието/, в размер на 1774, 32 лв.;

Обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 49,26 лв. за неползван един ден платен годишен отпуск за 2019 г.

С оглед претенциите на ищцата касаещи претендираните от нея обезщетения,ищцата счита, че за база за определянето йм следвало да се вземе м.юни 2019 г.- първият отработен месец преди уволнението й. От приложения към исковата молба фиш за трудово възнаграждение, а и от отразената основна заплата в трудовата книжка на М. било видно, че БТВ по см.на чл.228 от КТ включва ОТВ в размер на 952 лв., ДТВ за тр.стаж и проф.опит в размер на 18% от него, равняващи се на 180,88 лв., соц.разходи за поевтиняване на храна в размер на 50 лв. Изчислено по посочения начин, БТВ по см.на чл.228 от КТ възлизало на 1182,88 лв.

На следващо място ищцата е навела съображения, свързани с пасивната процесуална легитимация: Съгласно трайното разбиране на ВКС, макар съгласно § 1, т.1 ДР КТ, работодател да е всяко организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение, предоставеният на това организационно обособено образувание мандат не дерогирал правомощията на представляващия юридическото лице, който винаги можел да извърши и сам действието, за което е упълномощил другиго. Така в Решение №325/22.07.2011 г. по гр.д.№954/2010 г. на ВКС, IV гр.отд., съдът приел следното по приложението на § 1, т.1 ДР КТ цитат: Съгласно § 1, т. 1 ДР КТ, работодател е всяко организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В качеството си на работодател, това структурно обособено образование притежава специална правосубектност да участвува като страна в производство по трудови спорове, а постановеното спрямо него решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура е включено. Представляващият юридическото лице разполага с правомощието да сключва и прекратява трудовите договори с ръководителите на съответното звено „работодател“ по смисъла на § 1, т.1 ДРКТ и да им предоставя правомощия за самостоятелно сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от звеното. Предоставеният им мандат обаче не дерогира правомощията на представляващия юридическото лице, който винаги може да извърши и сам действието, за което е упълномощил другиго. Когато трудовия договор на работника бил сключен със структурно и икономически обособено звено на общината, то съгласно чл. 357 КТ вр. с § 1 от ДР на КТ, това образование разполагало със специална правосубектност по трудови спорове. Постановеното спрямо него решение обаче обвързвало общината, поради което участието и като страна в процеса не е в нарушение на закона - правните последици на решението настъпват в правната и сфера, а кметът на общината разполага с правомощието да извърши и сам действието, за което е упълномощил ръководителя на съответното звено.“ Вземайки предвид посочената практика и константното разбиране на съда по горния въпрос, счита ищцата за безспорно правото й да предяви иска си срещу „Т.с.и в.“ ЕАД, а не срещу неговия клон в гр.В..Наведени са и твърдения свързани с избора на РС В.. В тази връзка ищцата се позовава на чл. 114 от ГПК, тъй като мястото, в което обичайно полагала труда си е гр.В., предявява настоящите искове пред ВРС.

При така наведените фактически а и правни твърдения ищцата сезира ВРС със следните обективно, кумулативно съединени искове:

1. Да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № №***/*** г. с която е прекратено трудовото й правоотношение с Т.с.и в.“ ЕАД, ***, поради съкращаване на щата, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ и отменено, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;

Ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

2. Да бъде осъдено ответното „Т.с.и в.“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 7 097, 28 лв. /седем хиляди и деветдесет и седем лева и 28 ст./, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, считано от 16.07.2019 г. за период от шест месеца, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

3. Да бъде осъден ответника да изплати на ищцата неизплатената част от трудовото й възнаграждение за м.април 2019 г. в размер на 186,96 лв.; неизплатените й трудови възнаграждения за м.май 2019 г.в размер на 694,14 лв.; м.юни 2019 г.в размер на 696,79 лв. и за м.юли 2019 г. в размер на 569,31 лв., на осн.чл. 128, т. 2 КТ.

В условията на евентуалност, ако РС В. приеме исковете по т.1-3 за неоснователни, отправя следните евентуални искания:

1. Ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата неизплатеното обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на
предизвестието /30 дни/, в размер на 1182,88 лв.;

2. Ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата неизплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, за срок от един месец и половина /съгласно уговореното в чл.52, ал.3 от КТД като на заето лице в основната дейност на предприятието/, в размер на 1774,32 лв.;

3. Ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 49,26 лв.

В проведено открито съдебно заседание към главните претенции ищцата е отправила искане с правно основание чл.214,ал.2 ГПК за заплащане на законната лихва върху главните задължения , искане което е уважено от съда .

Изрично е обективирано искането на ищцата да бъдат заплатени сторените по делото съдебно –деловодни разноски.

В подкрепа на твърденията си ищцата е направила искания за събиране на доказателства:

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговорна искова молба от ответната страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адвокат от АК В. Ат. А..

Предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ ответната страна намира за допустими ,но не основателни.Предявените осъдителни искове по чл. 128 КТ ответникът намира за допустими, но неоснователни поради извършени вече плащания. Предявените в условията на евентуалност ОСИ осъдителни искове по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 52, ал. 3 КТД и чл. 224, ал. 1 КТ – според ответника са допустими, частично основателни поради вече извършени плащания. В отговора на искова молба ответникът, чрез процесуалният си представител се спира на твърденията и исканията на ищцата като изрично заявява, че:Не се оспорва от ответника, че страните са ТПО от 2010 г., че ответникът е работодател на ищцата, че същата е била назначена на тази длъжност и че ТПО е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.2 КТ със Заповед № РД- 0992/15.7.2019г., считано от 16.07.2019 г., като в заповедта били определени и начислени полагаемите на служителя обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие от 30 дни и по чл.224, ал. 1 КТ за неползван 1 ден платен годишен отпуск, както и факта, че ищцата е синдикален член.

Спорни, отделя сам ответника, че са всички останали твърдения на ищцата. Оспорени са изцяло исковите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ по основание като ответникът намира исковете за допустими, но неоснователни.Наведени са следните възражения:

Сочи се, че ищцата не е посочила банкова сметка ***, във връзка с предявените осъдителни искове. Твърди се, че липсва посочената Заповед за уволнение сред приложените писмени доказателства с исковата молба за ищеца, както и указания в исковата молба на конкретните обстоятелства, които ще се доказват с представените писмени доказателства, съгл. чл. 127, ал. 2 ГПК. Това, възразява ответника, че нарушава правото му на защита поради което и е направено искане за оставяне на производството по делото „без движение“.Наведени са и следните различни от горните процесуални възражения а именно:

1. Първото възражение е за реално осъществено съкращаване на щата:В предприятието, твърди ответникът, че било извършено реално съкращаване на щата, като длъжността на ищцата „Експерт ГСМ, гуми, резервни части, доставка и отчет“ изцяло липсвала в новото щатно разписание. Изцяло липсвал и отдел „Механизация и автотранспорт“, към който се е числяла и процесната й длъжност и това било „добре известно на ищцата“, чийто твърдения в исковата молба били „спекулативни и неоснователни“.2. Второто възражение е за липсата на идентичност на длъжността на ищцата с длъжността ..тарифьор“: Длъжността „Тарифьор“, твърди ответната страна ,  в дружеството, и по предходното и по настоящото щатно разписание не била и не е идентична по длъжностна характеристика и функции със заеманата от ищцата длъжност преди уволнението „Експерт ГСМ, гуми, резервни части, доставка и отчет“. По същество едната спадала към управленските длъжности, а другата към изпълнителските такива, като това било видно още по наименованието. Видно било /според ответника/ от представената с исковата молба длъжностна характеристика на ищцата от 2015 г. в Раздел VIII т.1 длъжността „тарифьор“ била подчинена именно на „Експерт ГСМ...“, т.е. на ищцата. Изискванията за тези длъжности били коренно различни. За тази на ищцата се изисквало висше образование, докато за „тарифьор“ и средно образование било достатъчно. Едната се занимавала с организация и ръководство на процеси, в т.ч. разчети, изготвяне на форми за документацията, участие в комисии за контрол и инвентаризации, цялостен мониторинг и отчет на гориво-смазочни материали, гуми и резервни части и процесите по тяхното съхранение, експлоатация и доставка, в т.ч. и работа с контрагенти на дружеството. Докато другата била ограничена в контактите си само с шофьори и машинисти, като следяла само и единствено за изправността на превозните - товарни и експедиционни документи (а не на други...), свързани с товаро-разтоварните операции на автомобили на дружеството и отчитане на машиносмените и отговаряла за обработката на документацията - точно тази документация, за която експерта-ищцата изготвила форми. Сами по себе длъжностите,възразява ответникът,че нямали нищо общо. Длъжността „тарифьор“,без да засяга тарифьорката, твърди адв. А., че по квалификация и изисквания била доста под нивото на ищцата..., като за ответната страна било „пълна загадка“, защо последната избрала да се сравнява точно с тази длъжност... Ищцата била твърде квалифицирана за да заема тарифьорска длъжност а и по новото разписание тарифьорката била прехвърлена в друг район - гара Р. и на друго подчинение.

Следващото възражение наведено в отговора на искова молба е срещу твърдения порок в процедурата по новото щатно разписание: Към момента на уволнението на ищцата 15.07.2019 г. било налице влязло в сила ново длъжностно/щатно разписание на персонала и заплатите в дружеството, прието с Протоколно решение №5/10.07.2019г. на Съвета на директорите на „Т.“ ЕАД. С решението се утвърждавало ново длъжностно разписание на персонала и заплатите в „Т.“ ЕАД клон В. в сила от 15.07.2019г. Новото щатно разписание било утвърдено и подписано и от изпълнителният директор на акционерното дружество г-н Д. - и с изх.№1782/11.07.2019г. сведено до знанието на персонала.Ответникът оставя на ищцата „възможността да поясни на съда“, кого смятала за „оправомощено лице „за извършване на реорганизация в работната структура на едно търговско дружество, както и да поясни и докаже в производството, кой бил „законния ред“, по който това следвало да бъде извършено.

Ответната страна смята, че подобна дейност, съгласно Устава на дружеството и ТЗ била изцяло в прерогативите на Съвета на директорите на „Т.“ ЕАД и на изпълнителния директор на дружеството.Наведени са и възражения срещу твърдението за задължителен подбор: Работодателят, възразява ответникът, не бил длъжен да извърши подбор при съкращаването на ищцата, тъй като съгласно новото длъжностно разписание налице било валидно и действително закриване на длъжността „Експерт ГСМ, гуми, резервни части, доставка и отчет“ и ефективното заличаване на тази длъжност в предприятието. На второ място- ищцата била единствена на своята длъжност в предприятието,което било видно от графа „брой на длъжностите“ по старото щатно разписание от 08.04.2019г. На трето място и от старото и от новото длъжностно разписание , според ответната страна било видно, че в предприятието липсвали други сходни длъжности, с които работодателят да можел да направи съпоставка при съкращение. За работодателя не съществувала възможност да извърши подбор. Възраженията на ответника против утвърдените нарушения на КТД от работодателя са следните: Работодателят твърди, че своевременно изпълнил своите задължения по чл. 11 от КТД за представяне на синдикатите на новата структура и програма за трудова заетост. Конкретно за ищцата синдикалната организация при клон В. била уведомена с писмо изх.№869/15.07.2019г. на управителя на клона инж.Д. С.. В отговор на писмото в деловодството на предприятието постъпило Становище вх.775/15.07.2019г. на синдикален председател на „Т.“ ЕАД, издадено въз основа на Протокол от 15.07.2019г. от заседание на синдикалната организация при „Т.“ ЕАД клон В. към Синдикат „Т.“ при СТСБ-КНСБ, с което на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 11 ал. 4 КТД, Синдикалния комитет давал съгласието си за прекратяване на ТПО на служителката Е.К. М..

Възразява се и срещу твърдението за неизпълнение на задължение по чл. 13 от КТД: Работодателят, според ищцата не бил изпълнил свое задължение по чл.13 от КТД за отправяне на предложение до ищцата да заеме незаето място в предприятието. Апела на ответника към ищцата е: „да поясни, кое точно незаето работно място към 15.07.2019г. има предвид?“ Твърди се от ответника, че към този момент нямало незаето работно място в предприятието. Имало възможност ищцата да заеме длъжност, единствено като продавач на лафката на клон В., като управителят г-н С. дори й е предложил и този вариант, но предложението му било отхвърлено от ищцата, предпочела уволнението.

Възражението на ответника против твърдяната злоупотреба с работодателска власт, заявено в отговора на искова молба е следното: В нито един момент от пребиваването на ищцата в предприятието работодателят не бил злоупотребявал с власт..., нито спрямо нея, нито спрямо други работници и служители. Относно изнесените твърдения в исковата молба за „необходимостта от намиране на работно място на съпругата на управителя на клона във В.“, счита ответната страна за клевета спрямо управителя.За сведение на ищцата, ответникът сочи, че съпругата на управителя работела в дружеството на трудов договор от месец март 2019г., като „тарифьор“, далеч преди приемане на новото длъжностно разписание и далеч преди уволнението през юли..., факт добре известен на ищцата /според ответната страна/, като ответната страна сама си задава въпроса цитат: „кой всъщност е имал аспирации към длъжността „тарифьор“ - съпругата на управителя ли назначена още през февруари 2019г.) или ищцата, разбрала през юли 2019г., че има вероятност да бъде съкратена ... ?“

Наведени са и възражения за ирелевантност на промяна в КТД, преди датата на уволнение: Ответникът  заявява, че не разбира довода за извършена промяна в КТД, преди уволнението на ищцата и неговата релевантност за предмета на делото, оспорва се такава промяна. Твърди се, че ако и такава промяна да е била направена, то същата била извършена по законния ред, както сочи и ищцата, преди извършеното уволнение..., което автоматически изваждал наведения довод от правно-релевантните за процеса.

Направено е и възражение за недължимост на възнаграждения и обезщетения:

Конкретно се твърди, че поради извършени плащания на 18.09.2019г., на 16.10.2019г. и на 23.10.2019г. дължимите суми на ищцата за възнаграждения и обезщетения били изплатени почти напълно, като към 24.10.2019г. оставала дължима от дружеството сумата от 429.77 лева, представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл.222 ал.1 КТ, вр. с чл.52 ал.З КТД.

Оспорено е да се дължи сума от 1182.88 лева - обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие, като ответникът счита, че се дължи сумата 1132.88, съгласно издадения фиш на служителя.С оглед горното ответникът отправя искането ВРС да отхвърли искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ като неоснователни.Предявените искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ, вр. с чл. 52, ал. З КТД, чл. 224, ал. 1 КТ като неоснователни ответникът желае да бъдат отхвърлени.Обективирано е искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатски хонорар.На последно място в отговора на искова молба е изразено становище по доказателствените искания на ищцата.Изрично е заявено от ответника, че не оспорва факта на членуване на ищцата в синдикална организация. От своя страна ответникът е направил доказателствени искания.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 25.09.2020 год. ищцата по делото,представлявана от адвокат И.В. изразява подробно становище по същество на спора за основателност и доказаност на исковете, като желае уважаването йм ведно с присъждане на разноските по делото.

В същото съдебно заседание ответната страна,представлявана от адвокат А.А. застъпва становище за неоснователност и недоказаност на исковете като желае отхвърлянето йм ведно с присъждане на разноските сторени от ответната страна.Изрично е заявено и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищцовата страна.

В срока предоставен от съда и на двете страни адв.В. и адв.А. са депозирали подробни писмени бележки .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:

Предявените от ищцата Е.К. М. искове са квалифицирани от съда с проекта за доклад по делото,обявен за окончателен и са заявени в условията на обективно съединяване в съответношение на обуславящ иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ и обусловени както и в условията на евентуалност– в случай че съдът не уважи исковете по чл.344 ал.1, т.1 , т.2, т.3 КТ.Предявеният обективно съединен иск с правно осн. чл.128 КТ е заявен с исковата молба и поддържан от ищцата.Към исковете за главници съгласно чл.214 ал.2 КТ ищцата е добавила в хода на производството по делото и искане за заплащане на законна лихва до датата на окончателното плащане.

Главният, обуславящ иск е с правно основание чл.344 ,ал.1 т.1 КТ по който съдът дължи произнасяне на първо място.

Основният спор по делото е дали ищцата е била незаконно уволнена от ответника работодател или не, както и имало ли е реално съкраащаване на щата .За да бъде изведен правилен правен извод относно основателността или не на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ съдът следва да анализира в съвкупност и поотделно събрания доказателствен материал по делото и да съобрази константната съдебна практика на ВКС.

Установено е по делото,че с писмено предизвестие № ***/*** г./л.9 / ответникът – работодател - Т. ЕАД - Клон В. ,чрез инж.Д.С. е връчил на ищцата Е. М. предвестие на основание чл. 328, ал.1 , т.2 КТ / съкращаване на щата / вр. с чл. 326, ал.2 КТ  за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,на горното основание  след изтичане на 30 дневен от получаване на предизвестието .

Приложена по делото на л. 10 –ти е Уволнителна заповед № РД ***/*** г., съставена от работодателя ответник,от която е видно,че на основание чл. 328, ал.1 т.2 КТ / съкращаване на щата / във вр. с чл. 326, ал.2 КТ и връчено предизвестие с изх.№ ***/*** г. е наредено : 1.прекратяване на трудов договор № 144/13.10.2010 г. на Е.К. М. ЕГН ********** на длъжност Експерт/доставка и отчет ГСМ ,гуми, РЧ , в Управление , считано от 16.08.2019 г.,2 . Изплащане на работника /служителя  на следните обезщетения : 2.1. на осн. чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие от работодателя в размер на 30 дни , 2.2. на осн. чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 1 ден .

От приложеното с исковата молба копие на уволнителната заповед на л. 10 –ти по делото се вижда ,че заповедта носи подписа на работника –ищцата по делото и работодател – Управителя на Т. ЕАД Клон В. инж.Д.С. и дата на връчване на заповедта 15.07.2019 г. Същото копие на уволнителна заповед е приложено и на л.49 –ти по делото, представено от ответната страна в срока по чл.131 ГПК с разликата ,че в жълт цвят са повдигнати някои от основните реквизити на заповедта .

Изяснено е по делото от представеното от ответника и приложено на л. 50 –ти също заверено за вярност с оригинала копие на документ, че  ищцата Е.К. М.,заемаща длъжност „експерт ГСМ „ в Т. ЕАД Клон В. е декларирала, че се ползва от закрилата по чл.333 КТ,като декларацията носи дата 15.07.2019 г. и подпис на декларатора М. . /

Спор няма по делото,че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, като този факт е виден от приложените по делото и ангажирани и от двете страни писмени доказателства,подробно описани в протоколите от открити съдебни заседания и приобщени по делото .

Установява се по делото, че по силата на надлежно пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег.№ 4194/2019 г. на нот. А. Г. от 13.6.2019 г. Б. Н. Д. в качеството си на изпълнителен директор на „Т.с.и в.” ЕАД , със седалище и адрес на управление ***, вписано в АВ ТР при МП с ЕИК *** е упълномощил  инж.Д. М. С. – в качеството му на Управител на „Т.с.и в.” ЕАД, ***, ЕИК ***0029, със седалище и адрес на управление ***0 да представлява Т.с.и в.  ЕАД и неговия клон ,като са делегирани правата разписани в точки от 1 до 18 вкл. /л.119/ . Приложения на лист 35 – 38 в заверено за вярност с оригинала копие на препис на Решение №  256/ 3 май 2019 г. на Министерски съвет свидетелства затова, че МС е решил преобразуване  на Държавно предприятие „Т.с.и в.” в еднолично дружество с държавно участие в капитала /т.1 от Решението /.Съгласно т.1.1. от същото Решение на МС дружеството е с фирмено наименование Т.с.и в. „Т. „ ЕАД със седалище и адрес на управление *** .Съгласно т.1.2. от Решението на МС предметът на дейност на дружеството е строителство, поддържане и възстановяване на транспортни обекти, проектантска, строителна , ремонтна и предприемаческа дейност в областта на транспортните комуникации, както и други дейности , които не са забранени от закона.От същото Решение се констатира,че е дружеството е с едностепенна система на управление от Съвет на директорите в състав от трима члена с мандат 3 години и по силата на т. 1.9 е бил назначен първия съвет на директорите с посочения мандат а именно 1.9.1.Б. Н. Д., 1.9.2. Т. Х. К. и 1.9.3. М. М. Х. .

На лист 55 – 60 по делото е приобщено Длъжностно щатно разписание (представено с отговора на искова молба като заверено за вярност с оригинала копие). От вписаното в цитираното писмено доказателство се установява, че Изпълнителния директор на „Т. „ ЕАД Б.Д. е утвърдил длъжностно разписание на персонала и заплатите в „Т.с.и в.”ЕАД ***, в сила от 15.07.2019 г., като самото разписание е заведено в клона във В. с изх.№ 1782/11.7.2019 г. и съдържа общо 97 длъжности. Приобщено на листи 317 – 323 е и поименно длъжностно разписание на персонала и заплатите в „Т.“ ЕАД - Клон В. към 01.08.2020 г. (представено от ответника ).

Приобщени по делото са и други относими към спора писмени доказателства а именно Устав на синдикат „ Т. „, приет на Конференция на Синдикат Т. проведена на 14.10.2018 г./ л.169 – 175 /; Синдикат Т. Устав - 2018 г./ л.176 – 183, приет на Конференция на Синдикат Т. проведена на 14.10.2018 г./

От приложената на л. 296 – 299, представена от ответника в заверено за вярност с оригинала копие на Регистрационна карта на основен член на СТСБ, формирование ДП-„Т. „ - поделение В., се установява че синдикалното ръководство се състои от : председател А. А., секретар Н. Ш., касиер Е. М., членове Р. С. и Й.Й.. На л. 299 –ти последна страница от регистрационната карта е вписана датата на която е избран състава 12.11.2018г., продължителност на мандата на синдикалното ръководство 5 години, като самата карта носи дата 20.11.2018 г. и подписа на председател.

Приобщен по делото е и в заверено за вярност с оригинала копие на Колективния трудов договор, сключен между Държавно предприятие „Т.” и Синдикат „Т.” към КНСБ и Синдикат „Подкрепа „ 2018г. с поставен номер и печат при работодателя : ДП „Т. „ изх.№  1858 /10.7.2018 –ГУ С. /листи от 23 -34,представен с исковата молба/ .

Установява се още от приложения на л. 165 – ти ,представен от ответната страна в заверено за вярност с оригинала копие Протокол № 7, че на дата 27.11.2017 г.е било проведено събрание на СО при Управлението на ПТ. В. с дневен ред : Избор на член на СК при П Т. В. / на мястото на С. Р. –напуснала /, като с 21 гласа „за „ и пълно единодушие Е.К. М. е била избрана  за член на СК на СО при Управление *** .

На л. 21 –ви по делото е приобщена относимата към спора по същество длъжностна характеристика на длъжност „ експерт / доставка и отчет ГСМ, ГУМИ, РЧ” отдел : механизация и автотранспорт , с код на длъжността по НКПД  24226056 утвърдена м.март 2015 г. от Директор ДП „Т. „ Поделение В. М. М. – неподписана, изготвена от Ръководител отдел „Механизация и автотранспорт” И. И. , съгласувана с юрисконсулт Н. Т..

Приобщена по делото на лист 184 –ти е Инструкция за организацията и технологията на документооборота в поделение Т. В. / л. 184 – 194 – 11 стр./ утвърдена от инж. М. М.– директор Поделение Т. - В. на 2.3.2017 г.

Установява се още от екранна снимка на „документи „ сверена и приложена по делото на л.195, 196 – ти, че в предприятието в което е работила ищцата „Т.„  ЕАД – клон В. има регистриран документ с рег.№ В –АД – 02-775 /15.7.2019 г. 11,26 ч. – съкращаване на Е. М.-становище – входящ документ.

От приобщената по делото на л. 245, 245 Справка от ТД на НАП се установява, че ищцата Е. М. считано от 31.1.2020 г. работи при нов работодател „Т. Т. „ ЕООД с.Н., като за периода от 12.06.2019 – 16.07.2019 г. е работила при ответника – „Т. „ ЕАД - клон В., с.Т..

Преди преобразуването на държавното предприятие съгласно цитираното по-горе Решение на МС от същата справка на ТД на НАП се установява, че за периода от 13.10.2010 г. до 12.06.2019 г. ищцата Е. М. е работила в Държавно предприятие „Т.с.и в.“***.

Изяснено е по делото на база справката изготвена от Бюрото по труда /л. 248 /, че ищцата М. е с регистрация в Дирекция Бюро по труда В. като безработно лице с начална дата 17.07.2018 г. и дата на прекратяване 03.02.2020 г.

По повод работата на ищцата при ответника, поради спецификата на организация на самото предприятие, документооборота по делото не е приложено цялото лично трудово досие на ищцата а само част от същото относима към спорните между страните въпроси. В съответствие с отразеното от НАП по делото на л. 265 и л. 263 са приобщени представените от ответника заверени за вярност с оригинала копия на допълнителни трудови споразумения.

Видно от л. 263 – ти с Допълнително споразумение към РД 09 – 05 / 01.08.2013 г.,сключено на 01.08.2013 г. между Държавно предприятие „ Т.с.  и в. *** , в качество на работодател и Е.К.Г., в качество на служител с място на работа ДП „Т.с.и в. *** управление отдел Механизация и автотранспорт на осн. чл.119,вр.чл. 67, ал.1 ,т.1 и чл. 259,ал.1 КТ е било сключено допълнително споразумение по силата на което ищцата заемаща длъжност „Експерт /доставка и отчет ГСМ , гуми и РЧ „ , МОЛ на склад за ГСМ № 79 с трудов стаж към 1.7.2013 г. – 13 г., 2 м. и 19 дни са се споразумели считано от 1.7.2013 г. основното месечно трудово възнаграждение да бъде 693,99 лв. за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит по 0,96 % но не повече от 40% съгл.чл. 47, ал.1 КТД или 11,7 % в размер на 81,08 лв., както 50,00 лв. за функциите на МОЛ на склад за ГСМ № 79 съгл. чл.259, ал.1 КТ .

Видно от л 264 –ти със следващо допълнително споразумение към същия трудов договор на ищцата № 144/13.10.2010 г., считано от 10.7.2014 г. е извършена промяна в трудовия договор на ищцата като за място на работа е посочено ДП „Т.” -поделение В., работно място – от Управление „ Отдел Механизация и автотранспорт” в Управление отдел „Механизация и автотранспорт”, от длъжност „Експерт / доставка и отчет ГСМ , гуми и РЧ „,МОЛ на склад ГСМ № 79 на длъжност”Експерт/доставка и отчет ГСМ , гуми и РЧ „ с код по НКПД  24226056 , като основното месечно трудово възнаграждение е увеличено на 740,90 л., за допълнително месечни възнаграждения 93,24 лв., отпуск по чл.155 КТ и чл.29 КТД - 23 дни.

Установява се от л. 256 –ти, че считано от 01.07.2016 г. към трудовия договор 144/13.10.2010 г.страните по спора са сключили допълнително споразумение,по силата на което считано от 1.7.2016г. на ищцата е определено допълнително месечно възнаграждение от 118,40 лева - за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит  по 1% но не повече от 40% съгл. чл. 47 КТД или 16 % .

Приложеното на лист от 266 –ти заверено за вярност с оригинала копие на таблица за явяване и неявяване на работа за месец юли 2019 г. ,представено от ответника съдържа записи за 20 лица отразява факта,че сред тези лица името на ищцата не фигурира .

Приложено заверено за вярност с оригинала копие на екранна снимка на л. 267, също представено от ответника, но касае друг служител при ответника Р. Т. С..

Отново във връзка със служебните правоотношения на други служители при ответника, по делото са приложени заверени за вярност с оригинала копия на следните документи: командировъчни заповеди на В. А. И., Й.В.Й. /лист 279/, командировъчна заповед на Й.В.Й./л.282/, ползване на отпуск от лицето Р. С. / л. 283,284/; Допълнително споразумение от 26.6.2010 г. с лицето Е. Х. К., /л.285/, копие от диплома на Е. К. /л.286/, длъжностна характеристика на „Началник Склад ГСМ”,подписана от М. К. В. /л.287,288/, длъжностна характеристика на длъжност „експерт стопанска дейност/държавна собственост/ „структурно звено собственост и стопански дейности , шифър на длъжността 24226056, подписана от Е. К. /л.289-290/, длъжностна характеристика на длъжност „експерт/ анализи на строителството, оферти и разчети”, структурно звено отдел Строителство  шифър на дейността 24226056 , подписана от З. П. Г./ л.291 -292/. Длъжностна характеристика на длъжност „експерт/анализи на строителството на ЖПТ ,АТ и ИТ”, структурно звено –о тдел „Строителство“,шифър на дейността 24226056 ,подписана от А. И. Й. / л.294/, диплома за висше образование на А. Й./л.295/.

На лист 87 – ми по делото е приложено заверено за вярност с оригинала копие на трудов договор.От цитираното писмено доказателство се установява,че по силата на Трудов договор № РД 09 / 26 от 25.2.2019 г. на 25.02.2019 г, на осн. чл. 70 ,ал.1 вр с чл. 67, ал.1, т.1 КТ Държавно предприятие „Т.с.и в. *** представлявано от Д. М. С. - Директор ДП Т. – поделение В. – в качество на работодател от една страна и С. А. С.а е възникнало ТПО между работодател и работник,като работника Сн.С.а е приела да изпълнява длъжността тарифьор с работно място Управление отдел Механизация и автотранспорт, код на длъжността по НКПД 43212020 .На л. 88 –ми е приложено и допълнително споразумение № РД 09 – 1278/22.7.2019 г. ,по силата на което считано от 22.7.2019 г.Сн.С.а е приела промяна на работното място от Т. ЕАД Клон В. от управление в Строително възстановителен район Р. ,без промяна на длъжността/ л.88/. Тези цитирани писмени доказателства са относими към предмета на спора доколкото съществуват наведени твърдения в исковата молба от ищцата,че именно за да бъде назначена на длъжността която ищцата е заемала към уволнението на нейно място е била назначена С. С.а – лице,за което се твърди че е съпруга на управителя С. .

Установено е по делото още, на база приложеното на л. 89 – ти , съставено от Управителя на „Т. „ ЕАД Клон В. инж.Д.С. , писмо с изх. № 869/15.07.2019 г.,че Управителят на „Т.” ЕАД Клон В. е уведомил инж.А. А. – Синдикален председател на Т. ЕАД –Клон В. затова,че считано от 15.07.2019 г. влиза в сила ново щатно разписание в „Т.” ЕАД Клон В., утвърдено от Изпълнителния директор с изх.№ 1782/ 11.07.2019 г.По производствени причини е вписано в същото уведомително писмо, че са направени структурни промени и е съкратена в щата длъжността „Експерт/Доставка и отчет ГСМ, гуми, РЧ „ в управлението,длъжност която е 1 бройка заемана от госпожа Е. М.. На второ място в същото писмо е вписано, че в новото щатно разписание няма подходящи за нейната квалификация вакантни длъжности и тя ще бъде съкратена на основание  чл.328 ,ал1 , т.2 / съкращаване на щата / от КТ .Съгласно чл.333, ал.3 и ал.4 КТ и чл.10 от КТД , Управителят на Т. ЕАД Клон В. е поскал писмено съгласие за съкращаването на Е.К. М. на горепосоченото основание в срок до 11,00 часа на 15.07.2019г.

В отговор на искането на управителя на ” Т.” ЕАД –Клон В. е било изготвено писмено СТАНОВИЩЕ от инж.А. А. Синдикален председател на „Т. „ ЕАД Клон В. в което е посочил, че е съгласен г-жа Е.К. М. „експерт / доставка и отчет ГСМ , гуми и РЧ” в управлението да бъде съкратена на основание чл. 328, ал.1 ,т.2 КТ –съкращаване на щата / . Така цитираното СТАНОВИЩЕ е приобщено на л. 90 -ти по делото и  от същото  е видно, че носи вх. № 775/15.2.2019 г. на „Т. „ЕАД .

Приобщен е по делото на листи 91,92 представения от ответната страна заверен за вярност с оригинала копие на Протокол от 15.07.2019г. от проведено заседание на Синдикалния комитет на Синдикалната организация при Т. ЕАД клон В. към Синдикат Т. при С. – К..От титулната част на протокола се вижда, че във връзка с протоколно Решение № 5/10.07.2019 г. на Съвета на директорите  на „Т.” ЕАД и утвърденото ново длъжностно разписание  на персонала и заплатите в Т. ЕАД Клон В., в сила от 15.07.2019 г. и на основание  чл.333, ал.4 КТ , чл. 11 , ал.4 от действащия Колективен трудов договор и във връзка с предвижданото прекратяване на трудовото правоотношение на г-н И. И.И. на длъжността „Ръководител отдел механизация и автотранспорт „, на г-жа Е.К. М. на длъжността „Експерт оставка и отчет ГСМ, гуми и РЧ”, г-жа С. М.  П. на длъжността „Началник склад / строителен и ГСМ / и г-жа Н. И. Т. на длъжност „юрисконсулт „ на основание чл.328, ал.1 ,т.2  КТ  /поради закриване на щата /  се е събрал Синдикалния комитет в състав – председател  СО при Т. ЕАД Клон В. – А. А. А. – р-л отдел Строителство,членове –Н. Е. Ш. – експерт ТРЗ, Й.В.Й. –ревизор вагони - СВР Р. и Р. Т. С. –заварчик в СР В.. Видно от втора страница на протокола СК е дал съгласие за прекратяване на ТПО на служителите Ив.И., Ел.М., Сл.П. и Н.Т.,който са назначени на трудов договор за неопределено време, членове на Синдикалната организация в Т. ЕАД - Клон В., членове на С. към К. ,като са положени подписи от лицата от състава на СК.

Горните писмени доказателства свидетелстват както за характера ,структурата и работата организирана при ответника ,така и за наличието на дългогодишно трудово правоотношение между ищцата и ответника, членството й в синдиката при ответника,предприетите от работодателя действия във връзка с уволнението на ищцата .

За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е изготвена и приобщена по надлежния ред необходимата Съдебно -счетоводна експертиза за установяване на основанието и размерите на исковете за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетения.От заключението на вещото лице –експерт счетоводител Д.П., приложено на л. 243 -244 се изяснява и установява още от фактическа а и от правна страна следното :

Брутно трудово възнаграждение за последен отработен месец преди уволнението - м.06.2019 г.,сочи в.л. П., че възлиза на 1132.88 лв.,за пълен месец./ ОРЗ - 952.00 + 19 % клас - 180.88 лв./

По отношение на размера на претендираните от ищцата обезщетения,в.л.П. сочи и заключава:

по чл.220 ал.1 КТ - 1132.88 лв.,изплатени на 23.10.2019 и 06.11.2019 по списък за масово плащане по дебитна карта ;

по чл.224 ал. 1 КТ - 49.26 лв.,изплатени на 23.10.2019 и 06.11.2019 по списък за масово плащане по дебитна карта ;

по чл.222 ал.  1 КТ - 1780.35 лв., изплатени на 06.11.2019 и по списък за масово плащане по дебитна карта

На трето място, в.л.П. заключава,че новото щатно разписание при ответника, е в сила от 15.07.2019 г,утвърдено от Изпълнителния директор /изх.№ 1782/11.07.2019г,С../.В останалата част на ССчЕ се съдържа изложената по-горе и установена фактическа страна на спора за прекратяване на ТПО на ищцата, вписани в заповедта обезщетения,начина на формиране на БТВ , като в Справка 1 вещото лице е посочило изплатените суми на ищцата по основания,размери и дати.

Допуснатото по делото допълнително заключение на в.л.П. е приобщено на листи 243,244.Първия основен въпрос ,на който отговоря в.л. в допълнителното заключение е На какво основание именно са изплатени сумите, за социални разходи за поевтиняване на храната ? Перото „социални разходи за поевтиняване на храната“,сочи в.л., че са предвидени в КТД,от там в „ Правилник за извършване на социалните разходи в ДП Т.“,; раздел II ,чл.4 Видове разходи „; чл.6 „Изразходването се извършва съгласно приета „план сметка за социалните разходи„,с протоколи на синдикалната организация всяка година;чл.8 Разходите за поевтиняване на храната се начисляват ежемесечно в зависимост от отработените дни на всяко лице/без дните в отпуск поради временна нетрудоспособност, платен или неплатен годишен отпуск,/.Със заповед на Директора на поделение Т.,/за всяка година/:На основание чл.42 ал.2 от Правилника за дейността на Т.,чл.293 и чл.294 от КТ,чл.54от КТД,чл.6,7,12 от Правилника за социални разходи ,Протокол от общо събрание, приета План сметка за социалните разходи, в.л. е посочило,че се разпорежда:- да се начислят разходи за поевтиняване на храна през ..... година,на всеки член от Т.,зает в основна дейност в размер на 2.50 лв.на ден;-начисляват се за всеки месец за действително отработени дни/ без дните в отпуск поради временна нетрудоспособност,платен или неплатен годишен отпуск/.

При тези констатации, обобщени на база данните по делото вещото лице прави заключението, че Перото „социални разходи за поевтиняване на храната“,се начислява на основание : чл.42 ал.2 от Правилника за дейността на Т.,чл.293 и чл.294 от КТ,чл.54 от КТД,чл.6,7,12 от Правилника за социални разходи ,Протокол от общо събрание, приета План сметка за социалните разходи.

На втория въпрос : Заети ли са били и ако да, дали са били заети от пенсионери следните длъжности от новото щатно разписание:„Експерт собственост и стопанска дейност" - позиция 4;„Началник склад ГСМ „ - позиция 85;„Експерт анализи на строителство,оферти и разчети „ - позиция 10 ;„Експерт анализи на строителството и контрол на ЖП, АТ и ИТ „ - позиция 1Вещото лице е отговорило, че по новото щатно разписание на длъжностите в Т. ЕАД ,клон В.,считано от 15.07.2019 г:Длъжността : „Експерт собственост и стопанска дейност“ - позиция 4,се заема от лицето Е. К.,ЕГН ******....;Длъжността : „Началник склад ГСМ „ - позиция 85,се заема от лицето М. В.,ЕГН ******;Длъжността :„Експерт анализи на строителство,оферти и разчети „ - позиция 10, се заема от лицето З. Г.,ЕГН ******....;Длъжността : „Експерт анализи на строителството и контрол на ЖП, АТ и ИТ„ -позиция 11,се заема от лицето А. Й.,ЕГН ******…Във връзка с изводите на вещото лице са и представените писмени доказателства от ответната страна във връзка с плащанията от работодателя към ищцата, писмени доказателства приобщени по делото както следва л. 93 – спавка за задълженията на „Т.“ ЕАД Клон В. към Е.К. М.  към 24.10.2019 г., преводни нареждания за масово плащане и списъци за извършени безкасови плащания – л. 96 – 118 ; л.250 -258 .

За доказване на исковете си за заплащане на дължими трудови възнаграждения и обезщетения ищцата, още с исковата си молба е представила и по делото са приобщени на листи от 11 -ти до 17 –ти заверени за вярност с оригинала копия на следните документи Справка за задълженията към Е. М. на „Т. „ЕАД Клон В. с прекратен трудов договор през м. 7 .2019 г. : с вписани следните данни : февр.2019 – 204,28 лв., март 2019 – 180,61 лв., април 2019 – 689,47 лв., май 2019 – 694,47 лв., юни 2019г. – 696,79 лв., юли 2019 г. – 1280,64 лв., общо 3 745,93 лв. , фишове за заплати от м. февруари 2019 до м. юли 2019 г. а на листи от 18-ти до 20 –ти е приложено и заверено за вярност с оригинала копие на трудовата книжка на ищцата .

В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 5.6.2020 г., след изявлението на адв.В. съдът на осн.чл.252,вр.чл.253 ГПК е изменил определението по чл.146,ал.1 т.4 ГПК като е допълнил същото че някои от определените и начислени обезщетения на ищцата от страна на работодателя се оспорват по размер от ищцата/ л. 269- ти гръб/ .

В същото съдебно заседание адвокат В., в качеството си на процесуален представител на ищцата моли съда в петитума на иска по отношение на претенциите по т.3,4,5 да бъде допълнено и искането освен посочените главници на ищцата да бъдат изплатени и лихвите от момента на предявяване на иска до момента на изплащане на задължението.Подобно искане сочи адв.В. че не представлява изменение на иска по см.на закона поради което не е обвързано със срок . Заявено е още,че по информация от страна на ищцата, на ищцата Ел.М. са били изплатени дължимите трудови възнаграждения, като не било изплатено обезщетението по чл.220 , ал.1 КТ В ЦЯЛОСТ. Изплатената сума била 1 132,88 лв. а всъщност претенцията на ищцата била 1 182,88 лв.Ищцата,чрез адв.В. счита, че следва още повече с оглед допълнителната ССчЕ, към сумата която е посочило вещото лице в първата експертиза да бъдели начислени тези разходи за поевтиняване на храната , т.к.същите за процесуалния представител на ищцата са с постоянен характер и зависят единствено от отработеното време,в какъвто смисъл е и трайната практика на съдилищата и ВКС. Доказателство, че именно работодателят също ги е включил в това обезщетение за адв.В. е и размерът на обезщетението по чл.222 ал.1 КТ, където работодателят за месец и половина е изплатил обезщетение в размер на 1 780,35 лв. а ако бил извадил от това обезщетение социалните разходи за поевтиняването на храната, то тогава той би следвало ,обобщава адв.В. да изплати по-малката сума от тази .Изплатени ,признава адв.В. че са главниците по трудовите възнаграждения и обезщетенията, единственото обезщетението по чл.220 КТ не било изплатено в цялост .

При така направените изявления в същото о.с.з. съдът е дал възможност на адв.В. да уточни дали поддържа исковете по чл.128 т.2 КТ за разликата от 1132,88 лв.до 1182,88 лв. по иска по чл. 220 ал.1 КТ, на което адв.В. е заявила,че поддържа исковете.Изрично е заявено от процесуалния представител на ищцата, че действително са заплатени главниците за тези трудови възнаграждения, без лихвите ,но това плащане е сторено след завеждане на иска .Претендира се и сумата по иска по чл.220 ал.1 КТ така както е посочена в исковата молба.

Водим от диспозитивното начало, съдът след изричните изявления на адв.В. с протоколно определение постановено в о.с.з. на 5.6.2020 г. е обявил на страните  на основание чл.214 ал.2 ГПК , че към предявените искови претенции приети за разглеждане по настоящото производство като главници в посочения в проекта за доклад на съда размер  по чл.128 КТ , обезщетенията по чл.220, 222 и 224 КТ допуска прибавяне  на законната лихва начиная от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2019 г. до окончателното плащане ./ л.270 –ти гръб, абзац последен/ .

В проведеното по делото на дата 17.07.2020 г. открито съдебно заседание съдът е извършил оглед на трудовата книжка на ищцата, представена в оригинал от процесуалния представител на ищцата, като относимите към спора по същество данни са вписани в протокола от о.с.з. на лист 304 –ти .

За цялостното изясняване на фактическата страна на спора,вкл.и във връзка с твърденията на ищцата за злоупотреба с работодателска власт ,по делото са допуснати и събрани гласни доказателства .

В проведеното открито съдебно заседание от 25-ти септември 2020 г. са допуснати и разпитани в качество на свидетели лицата : И. И.И. / живущ на семейни начала с ищцата, бивш работник в същото ответно предприятие /, Р. Т. С. – водени от ищцата .

Разпитан при режим на призоваване в същото заседание е бил и свидетелят Й.В.Й..

Воденият от ответната страна свидетел В. А. И. също е бил разпитан в посоченото качество .

В същото открито съдебно заседание е проведена и очна ставка между свидетелите В. И. и Й.Й. / л.334 – 335/, уважено е искането на адв.Ат.А. за запазване на звуковия файл от протокола от о.с.з. до влизане в сила на окончателния по делото съдебен акт ,като е даден ход на спора по същество.

При така установеното по делото съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Предявените от ищцата искови претенции съдът е намерил и намира за допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.Констатирайки допустимостта на предявените искови претенции съдът намира за нужно да се спре на разпределената тежест на доказване между страните и да извърши съвкупен анализ на доказателствения материал за да изведе извода дали исковите претенции са основателни или не.На първо място съдът е указал и на двете страни, че съгласно общото правило за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в чл.154 ГПК всяка страна в исковия процес следва да установи твърденията и възраженията си, въз основа на които черпи за себе си положителни права.

По предявените искове с правно осн. чл. 344 КТ СЪДЪТ е указал на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи и докаже съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемала сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание и дата. Съдът е указал на ищцата, че съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, поради което оборването на презумпцията е изцяло в нейна тежест. (така: Решение № 232/13.06.2011 г. по гр. д. № 781/2010 г. на IV ГО на ВКС.)В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже,при условията на пълно и главно доказване, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, съответно, че са налице материално правните предпоставки за прекратяването на ТПО на соченото основание; че уволнителната Заповед е съставена от оправомощено за това лице и че отговоря на всички съдържателни изисквания на Закона, вкл. и че е надлежно мотивирана и обективира фактическия състав на посоченото правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В тежест на същата страна е било да докаже, че е било налице реално закриване на щата, липсата на предпоставки за извършване на подбор или извършването на такъв, както и че потеститвното право на работодателя да прекрати ТПО с ищцата е упражнено след спазване на изискванията регламентирани в чл.333 КТ. Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е указал на ищцата, по предявените евентуални искове /т.е. исковете извън чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ/ че нейна е тежестта е да докаже, че с ответника са се намирали за посочения период във валидни трудови правоотношения вкл. и размера на последното договореното трудово възнаграждение, прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото от ищцата правно основание и дата. В тежест на ищцата е било да установи и докаже дължимостта на исковите суми, така както изчерпателно са посочени и по основание и по размер – включващи неплатени трудови възнаграждения и обезщетения; дължимостта на исковите суми: претендираното трудово възнаграждение за отработеното време през исковия период в посочения размер. В тежест на същата страна е било да установи и докаже,че в хипотезата в която твърди, че е прекратено ТПО – без предизвестие работодателят ответник и дължи обезщетение за прекратяването на ТПО като установи и докаже както визираното в самата правна норма основание на което се позовава така и началния момент и крайния момент за който се дължи обезщетението и размерът му. В тежест на ищцата е било и да установи и докаже, че по време на ТПО не е ползвала платен отпуск в посочения от нея размер, респ. че работодателят й дължи обезщетение за неползван отпуск, размера на това обезщетение, респ. и броя дни които не е ползвала, началния и крайния момент за който се дължи сумата. По отношение на претенциите за обезщетения, след които е и третата главна – по чл.344, ал. 1, т. 3 КТ съдът е указал на ищцата, че тя следва да установи и докаже, че е останала без работа поради уволнението и поради това й се дължи обезщетение от ответника – работодател за периода в който е била без работа,както и да доже размера  на това обезщетение.В тежест на ответника съдът е възложил да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудовото възнаграждение,обезщетенията за неползван платен годишен отпуск и за прекратяване на ТПО без предизвестие.

Водим от твърденията и на двете страни съдът с проекта за доклад , обявен за окончателен на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е отелил безспорните от спорните факти и обстоятелства, обявявайки за безспорно и не нуждаещо се от доказване, че:

страните по спора са се намирали в ТПО от 2010 г., че ответникът е работодател на ищцата, че същата е била назначена на длъжността, от която е уволнена и че ТПО е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед № ***/***., считано от 16.07.2019 г., като в заповедта били определени и начислени полагаемите на служителя обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие от 30 дни и по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван 1 ден платен годишен отпуск, както и факта, че ищцата е синдикален член.

С протоколно определение постановено в о.с.з.,посочено и по-горе съдът е изменил определението си в частта касаеща определените и начислени от работодателя с уволнителната заповед обезщетения, като е посочено,че някои от размерите йм се оспорват от ищцата .

При така разпределената тежест на доказване, въз основа на всички събрани само писмени доказателства, съдът извежда извод,че исковата молба на ищеца е напълно основателна и доказана излагайки по същество следните правни доводи:

Оспорената от ищцата Заповед № ***/*** г. е издадена от ответника работодател, като основание за издаването й е нормата на чл.328, ал.1 т.2 КТ –съкращение на щата, във вр.с чл. 326, ал.1 КТ и връчено предизвестие с изх.№  864 /15.07.2019 г.

При прекратяване на ТПО с ищцата, настоящият първоинстанционен съдебен състав стига до извод, че ответникът - работодател не е и навел възражения за извършения подбор между подлежащите на съкращаване служители.Не се твърди от ответника да е бил извършван подбор с оглед защитата по чл.333 КТ, което на първо и основно място прави уволнението на ищцата незаконно, поради което искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ се явява основателен и доказан, както и обусловените искове по чл. 344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата отпреди уволнението работа и присъждане на обезщетение за оставането и без работа в резултат на това уволнение.Този извод съдът обосновава както на база данните по делото, така и в съответствие с правната норма на която работодателя се е позовал за да уволни ищцата,вкл. и на база съдебната практика на ВКС .Съгласно съдебната практика на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК,обективирана в Решение № 559/9.7.2010 г.постановено от ВКС , IV – то г.о. ГК, по гр.д.№ 650/2009г. с докладчик съдията М. П. : цитат „ начало съобразно разпоредбата на чл.333, ал.7 КТ моментът, към който предварителната закрила се осъществява, е този на връчване заповедта за уволнение. В случая обаче под „заповед” следва да се разбира писменото изявление по смисъла на разпоредбата на чл.335 КТ на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Това е така, защото трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие без издаването на изрична заповед. В разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл.333, ал.4 КТ.“ .От цитата по-горе на мотивите на ВКС, споделяни напълно и от настоящия състав, се обосновава извода за правно релевантния момент към който съдът следва да прецени дали работодателя надлежно е упражнил потестативното си право да прекрати ТПО с ищцата а именно това е датата 15.07.2019 г.Към тази дата съдът субсумира всички установени и изяснени факти и обстоятелства в корелация с нормата на чл. чл.328, ал.1 т.2 КТ, чл.333 ал.4 КТ при действието на Колективен трудов договор .Нормата на чл.333, ал.4 КТ повелява, че когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работата след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Даденото еднолично съгласие от Синдикален председател на „Т.” ЕАД Клон В. -Управителя на „Т.” ЕАД –Клон В. инж. А.А. /л.90/ ,заведено във „Т.” ЕАД  с вх.№ 775/15.7.2019 г. / по правната си същност не е предварително съгласие дори и само поради факта, че е изготвено еднолично. Ето защо при безспорно установеното по делото, че ищцата е синдикален член, при действие на КТД, за да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с ищцата работодателят е следвало по надлежния ред да преодолее закрилата по чл.333,ал.4 КТ от която се е ползвала ищцата/така както самата тя е декларирала на същата дата на която са съставени и предизвестието за уволнение,уволнителната заповед и заведено във „Т.” ЕАД Клон В. СЪГЛАСИЕТО на Синдикалния председател на „Т.” ЕАД Клон В. .

Втори довод затова, че не е дадено предварително съгласие от съответния синдикален орган е и вписаното в екранната снимка приложена на л -195 ти по делото, представена от ответника.На същата се вижда запис от дата 15.07.2019г., 11,26 ч. съкращение на Е. М. –становище входящ документ. Тези обективни данни дават основание съдът да приеме,че на една и съща дата 15-ти септември 2019 г.е връчено предизвестие за уволнение, уволнителна заповед, дадено еднолично съгласие от Синдикалния председател за уволнението на ищцата и съставена и декларацията от ищцата затова, че се ползва от закрилата по чл.333 КТ . От приложения по делото Колективен трудов договор сключен между ДП „Т.” , Синдикат „Т.” към К. и Синдикат „П. „ 2018 г./действал към датата на уволнението/ се установява, че в нарушение на нормата на чл.11 от КТД работодателят незаконно и неправомерно е уволнил ищцата .

Съгласно чл.11 ,ал.1 от КТД работодателят може да взима решения за закриване на дейности , намаляване на работа  и други структурни помени,които водят до закриване на работни места, след като разработи нова структура и програма за трудова заетост и ги предостави на синдикатите –страна по КТД.Съгласно ал.2 на чл.11 КТД – при доказана необходимост от намаляване на персонала ,страните по КТД са се споразумели работодателя да спази следното : - пристъпва към прекратяване на трудови договори с работници и служители само след като освободи работещите пенсионери а при реалзирането на правото на подбор – при спазване на критериите за подбор , съгласно разпоредбите на чл. 329 , ал.2 КТ . Нормата на чл.11, ал.3 КТД гласи ,че при съкращения Работодателят взема всички мерки за устройване и пренасочване на освобождаващите работници и служители със съответна квалификация на незаети работни места. Ал.4 на чл.11 от КТ повелява,че работодателят не може да уволни работник или служител, член на Синдикатите , поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работа, без съгласието на ръководството на съответната синдикална организация а членовете на ръководните синдикални органи – без съгласието на съответните  ръководства, където членуват организациите .

Също така в чл.14 от КТД е посочено , че на основание  чл. 7 в КТ страните по КТД са се споразумели Работодателят да предостави на Синдикалните ръководства информация за икономическото и финансово състояние на предприятието /поделенията/ на шест месеца,която  е от значение за трудовите права и задължения  на синдикалните членове.

Анализът на ангажираните писмени доказателства по делото от страна на ответника налага извода,че ответникът не е установил и доказал по надлежния ред спазване на разпоредбите и на чл.11 и на чл.14 КТД ,което прави уволнението на ищцата отново незаконно. Дори и да се кредититират отчасти или напълно гласните доказателства допуснати в полза на двете страни,гласни доказателства които съдът не кредитира тъй като всички свидетели пряко или косвено са заинтересовани от изхода на спора / чл.172 ГПК / извод затова,че е поискано по надлежния ред разрешение от синдикалния орган, че е дадено такова, че е предложена подходаща работа на ищцата или че е бил извършен подбор преди уволнението на ищцата не може да бъде изведен.

При така установено и съгласно Решение № 426/02.06.2010г. постановено от ВКС , четвърто гражданско отделение,с докладчик съдията В. Р. постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.дело № 1441 описа за 2009 год., съдът отново извежда извода за незаконност на уволнението на ищцата и основателност на обуславящия иск по чл.344,ал.1 т.1 КТ . Цитираното решение на ВКС е напълно относимо към настоящия спор, т.к. е даден отговор на материалноправен въпрос относно работодателската правоспособност да извърши подбор при съкращаване на щата не само по определени от закона критерии, а и от по определен от него критерии - закрилата по чл.333 КТ, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата. От мотивите на цитирания съдебен акт става ясно, че съдията -докладчик В.Р.,респ. Четвърто Г.О. в акта си по чл.290 ГПК е намерил за правилно застъпеното разбиране в представените към жалбата,инициирала касирането : решение от 12.03.2007г. по гр.д.№1158/2004г. на ВКС и решение от 10.01.2006г. по гр.д.№1456/2003г. на ВКС, в които е прието, че критериите за подбор по чл.329 КТ са само икономически и не може да бъде включвана като такъв критерий закрилата по чл.333 КТ, тъй като това прави самият подбор незаконосъобразен. Работодателят е длъжен да извърши сравнение между служителите, заемащи еднакви длъжности по критериите на чл. 329 КТ. Целта е да останат на работа тези, който по-пълно отговарят на критериите на закона. Съобразяването със закрилата по чл. 333 КТ не означава извършване на подбор по законовите критерии.Ето защо ,дори и само на база на обобщената съдебна практика в горните актове на ВКС се налага извода,че преди да бъде уволнена ищцата е следвало да бъде извършен подбор – подбор , какъвто ответникът още от подаване на отговора на искова молба е заявил,че не е необходим.Липсата на извършен подбор е самостоятелно основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно.

И на последно място съдът намира, че макар и да са наведени от ищцата още с исковата молба правни доводи за злоупотреба с работодателска власт, от данните по делото категоричен, правно обоснован извод затова не може да се изведе.Самото сравнение на писмените доказателства приложени по делото като копия на трудови договори,споразумения, дипломи, датата на влизане в сила на новото щатно разписание трудно може да обоснове извода,че ищцата е съкратена за да бъде назначена на нейно място съпругата на управителя на Т. ЕАД . Въпреки,че ищцата не е успяла да обори презумцията за добросъвестност на работодателя при упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати ТПО, напълно доказан е главния обуславящ иск по чл.344,ал.1 т.1 КТ ,поради което и уволнението на ищцата като незаконно следва да бъде отменено.

С оглед изхода по спора по иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ ВРС намира за основателен и иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ поради което ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.Макар и по новото щатно разписания длъжността която е заемала ищцата да не съществува формално, на база на ангажираните от ответника доказателства  се извежда извода,че реално съкращаване на щата не е имало а напротив : Дори и от противоречивите и пристрастни гласни доказателства се извежда извода, че работата в предприятието не е дори намаляла . Ето защо ,при установените и доказани нарушения на КТД от страна на работодателя, назависимо от формалното наличие на протокол, който следва да отразява съгласието на Синдикалния комитет / л. 91-92 / за даване на съгласие за уволнението на ищцата, съдът приема от една страна,че този протокол не е с вярно съдържание дори и да е бил съставен в деня на уволнението на ищцата.Този извод се налага както при сравнение на датите на които са връчени на ищцата предизведстието и уволнителната й заповед, така и при съпоставка на датата вписана в протокола също 15.7.2019 г.Отделно от горното и разпитаните по делото свидетели са дали показания/ без свидетеля допуснат до разпит в полза на ответника / от които се констатира,че събрание на СК не е имало а са полагани в последствие подписи върху вече изготвения протокол.

Съдът приема, че анализа на писмените доказателства ангажирани от ответника обосновава извода,че реално съкращаване на щата не е имало ,поради което и не се спира в анализ и сравнение на длъжностите сочени от ищцата –длъжността която ищцата е заемала и други като например тарифьор.За да бъде изведен извода ,че в Т. ЕАД е имало реално съкращаване на щата не е достатъчно приемане на ново щатно разписание.Следвало е работодателят да установи и докаже, че е спазил и визираните по горе  номри на КТД , каквито данни по делото няма ето защо при установените по делото нарушения на КТД довели и до нарушаване на нормата на чл.;333 КТ  съдът приема ,че не е имало реално съкращаване на щата .

С оглед  изхода на иска по чл.344 ал.1 КТ съдът намира иска по чл.344 ал.1 т. КТ за  доказан по основание.Съл. чл.344 ал.1 т. 3 КТ  при отмяна на уволнението като незаконно работодателят дължи обезщетение на работника/служителя  за времето през което е останал без работа поради  уволнението .

На ищцата е била връчена уволнителната заповед на 15.7.2019 г.,като ТПО е прекратено считано от 16.7.2020 г.

Огледа на трудовата книжка, приложеното копие на трудова книжка,данните от ТД на НАП и Бюрото по трудова обосновават извода,че ищцата е работила при ответника на заеманата преди уволнението длъжност за периода от 12.6.2019  до 16.07.2019 г./ л. 246/, като от 31.1.2020 г.е встъпила в ТПО с друг работодател. Видно от л.248 от делото ищцата е била и регистрирана като безработна в Бюрото по труда  с начална дата 17.07.2019 г. и дата на прекратяване  3.2.2020г.

Горните факти са и установени по делото и отразени в трудовата книжка на ищцата.На база и данните от НАП и Бюрото по труда се извежда извода,че считано от 16-ти юли 2019 г.поради уволнението ищцата е останала без работа а считано от 31.1.2020 г. е започнала работа при друг работодател .Нормата на чл. 344 ал.1 т. 3 КТ препраща към чл.225 КТ, който повелява, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение в размер на БТВ за времето през което е останал без работа поради уволнението,не повече от 6 м. Т.е. ищцата има право на обезщетение по чл. 344 ал. 1 т.3 вр. чл. 225 ал.1КТ за максималния период от 16.07.2019 г. до 16.1.2020г.вкл;.период от 6 месеца в който е била без работа .

Видно от исковата молба ищцата претендира заплащане на обезщетение в размер на 7 097,28 лв.Базата за определяне на това обезщетение ищцата намира че следва да бъде първия отработен месец преди уволнението месец юни 2019 г., като сочи че от приложения фиш за работна заплата а и от отразеното в трудовата й книжка БТВ по см. на чл.228 КТ включва ОТВ 925, ДТВ за трудов стаж и професионален опит  в размер на 18 % от него равняващи се на 180,88 лв. , социални разходи за поевтиняване на храна в размер на 50 лева или БТВ равно на 1 182,88 лв. Начинът на определяне на БТВ е относим към правилно установяване на размера на претенцията на ищцата за обезщетение за оставане без работа.От основната и допълнителна ССчЕ се констатира по делото ,че вещото лице е посочило размер на БТВ на ищцата от 1132,88 лв. за месец юни 2019 г.Именно това е и пълния отработен месец от ищцата преди уволнението .Разликата от 50 лева – разходи за поевтиняване на храната,в.л.сочи в допълнителното си заключение как се определя, като е видно,че според в.л. П. сумата от 50 лева не се включва в БТВ . Елементарното събиране на сумата от  1132,88 лв. със сумата от 50 лева дава точно сбора от 1 182,88 лв. – т.е. сумата която ищцата твърди че е БТВ за м.06.2019г. Видно от л.19 –ти във фиша за работна заплата на ищцата за м.юни 2019 г. е вписана сума от 47,50 лв. за 19 дни за перо разходи за поевтиняване на храната. Във всеки от представените фишове за заплати от м. 2.2019 до м. 6.2019 г. сумата от 50 лева е вписана пропорционално като дължима спрямо броя отработени дни .Характера на самото перо - социални разходи поевтиняване на храна, начина на включването в трудовото възнаграждение, мотивира настоящия състав да изведе извод,че към посоченото от в.л. П. БТВ следва да се прибави и сумата от 50 лева ,т.к. тази сума има постоянен характер.Вещото лице по допуснатата ССчЕ /основна и допълнителна/ е посочило на каква база се определя сумата от 50 лева, като преценката дали се касае за включването на това перо към БТВ е правна.Аргумент затова, че БТВ на ищцата за последния отработен месец възлиза на 1 182,88 лв. са и фишовете за работна заплата а и нормата на чл.228 КТ .

Ето защо съдът извежда извода че ответникът работодател дължи на ищцата сумата от 7 097,28 лв. обезщетение за оставане на ищцата поради уволнението без работа за период от шест месеца.На осн. чл.214 ал.2 ГПК вр.с чл. 86, ал.1 ЗЗД предвид искането на ищцата, прието за разглеждане съдът присъжда и законната лихва върху главницата считано от датата на сезиране на съда 09.09.2020 г. и до окончателното изплащане на вземането .

Следващите главни искове на ищцата са с правно основание чл.128 т.2 КТ към които е прибавено и искането по чл.214 ал.2 ГПК за присъждане на законна лихва върху главниците начиная от датата на подаване на исковата молба и до окончателното плащане.С исковата си молба предявена на 09.09.2020г.ищцата е претендирала заплащане на неплатени трудови възнаграждения в размери както следва за м.май 2019 г.  694,14 лв., за м.юни 696,79 лв. за м. юли 569,31 лв. Установява се от ССчЕ,че и трудовите възнаграждения и обезщетенията по чл.220 ,ал.1 ; чл. 222 , ал.1 и чл.224 ал. 1 КТ са изплатени на ищцата.

Вярно е обаче твърдението на ищцата ,че забавеното плащане е лошо плащане.Още при сезиране на РС с исковата си молба ищцата е приложила справка за задълженията които работодателят има към нея от която справка се налага извода,че към 09.09.2020г. ответникът е дължал на ищцата сума от общо 3745,93 лв. за месеците от февруари до юли 2019 г. Доказано чрез ССчЕ е че работодателят е изплатил дължимите се обезщетения на ищцата на дати 23.10. и 06.11.2019 г. като самата ищца не отрича факта на плащане на трудовите възнаграждения и обезщетенията, но има претенции по размера на обезщетението по чл.220 ,ал.1 КТ – иск, който е предявен в условията на евентуалност спрямо исковете по чл.344 КТ.

При направените признания и от двете страни за погасяване на заявените с исковата молба парични вземания за главниците представляващи трудови възнаграждения, но в хода на съдебното дирене,съдът следва да отхвърли исковете по чл.128, т.2 КТ като погасени чрез плащане.Въпреки,че работодателят е платил на ищцата трудовите й възнаграждения, безспорно плащането е сторено след завеждане на иска – след 09.09.2019 г. и върху всяка отделна главница за периода от датата на сезиране на съда – 09.09.2019 г. до датата на плащането се дължи лихва за забавено плащане в размер на законната .

На база приобщените по делото писмени доказателства, ангажирани от ответника - работодател за извършани отделни,непълни,частични плащания –справката за задължения към ищцата към 24.10.2019 г.- т.е.повече от месец след завеждане на иска,приложените платежни документи, с непълно вписани основания за плащане поради извършени масови преводи, данните от ССчЕ, съдът приема, че изцяло ответникът - работодател е изплатил дължимите главници за трудови възнаграждения и обезщетения по чл.220,чл.222 и чл.224 КТ на дата 06.11.2019 г.и от тази дата е спрял да бъде в забава.При таза изложеното ответникът работодател следва да бъде осъден на основание чл.214,ал.2 ГПК да заплати законните лихви върху главниците за погасените чрез плащане трудови възнаграждения както следва – върху сумата от 694,14 лв.  трудово възнаграждение за м.май 2019 г., върху сумата от 696,79 лева – трудово възнаграждение за месец юни 2019 г. и върху сумата от 569,31 лева трудово възнаграждение за месец юли 2019 г. за периода от 09.09.2019 г. до 06.11.2019 г.

За да определи размера на лихвите за забава върху главниците – погасените чрез плащане трудови възнаграждения,съдът с помощта на програмен продукт „Калкулатор БГ” предметна ,че размерът на дължимите се лихви възлиза на точно 32,13 лева.Това е размерът на сумата ,която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата.

По всички останали евентуални искове съдът не дължи изрично произнасяне.

С оглед изхода на спора съдът следва да присъди в полза на ищцата съгласно чл. 81 ГПК и чл. 78, ал.1 ГПК сторените по делото разноски

Видно от л. 324 – ти ищцата претендира заплащане на следните съдебно деловодни разноски: 2 585 лева –изплатено адвокатско възнаграждение  както следва – за исковете по чл.т.1,2,3,4,5 от петитума на исковата молба по 610 лева , за иска по чл. 344 ал.1 т.3 , вр.чл.255 ал.1 КТ 850  лв. и за исковете за неплатено трудово възнаграждение 515 лева .

Приложения на лист 325 -ти по делото договор за правна защита и съдействие с номер серия *** от дата 02.04.2020 г. има характера на разписка и отразява плащането в брой на договорения между ищцата и ада.В. адвокатски хонорар .

Този размер на сторени от ищцата съдебно деловодни разноски съдът счита,че следва да присъди в пълен размер в полза на ищцата .За да обоснове извода,че договорения и платен адвокатски хонорар не е прекомерен, каквото възражение е релевирано от процесуалния представител на ответника съдът съобразява не само разпоредбите на Наредба 1 / 2004 г. за определяне на минималните размери на дължими адвокатски възнаграждения / в редакцията й преди 15.05.2020 г./, но и самия характер на производството по делото.Според настоящия състав броя на предявените искове, начина по който са заявени,проведените открити съдебни заседания с активното участие и на двете страни , спецификата на самото ТПО на ищцата, налагат извода,че производството по спора се отличава и с фактическа и с правна сложност .Ето защо съдът намира,че възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски хонорар не е основателно и присъжда в пълен размер сумата от 2 585 лева в полза на ищцата.

За пълнота на мотивите съдът счита за необходимо да посочи,че не са налице факти и или обстоятелства на база на които да се изведе извода,че ответникът не е станал причина за предявяване на исковете по чл.128 т.2 КТ , поради което и разноските и по тези искове  следва да се присъдят в полза на ищцата .Плащането на главниците за трудови възнаграждения в  хода на процеса  е сторено при хипотезата на чл. 86 ЗЗД ,довело до добавяне на лихвите за забава по чл.214 ал.2 ГПК което от правна страна също води до присъждане на разноски в полза на ищцата в размер от минимум 300 лв. за адвокатско възнаграждение.Ето защо и разликата от 300 до 515 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение по исковете по чл.128 т.2 КТ съдът намира че се дължи в полза на ищцата , т.к. не ищцата е предявила неоснователни искове а ответникът е станал причината за завеждане и на тези искове .

При този изход на спора съдът следва да приложи и разпоредбата на чл. 78,ал.6 ГПК като отчете факта,че спорът е трудов и по трудови дела ищците не заплащат разноски .Ето защо и дължимата се държавна такса  за водене на производството по делото следва да се възложи в тежест на ответника.С оглед характера на спора и факта, че претенциите по делото са заявени в условията на ОСИ и евентуалност , съдът счита че таксите които ответникът следва да заплати при този начин на съединяване на искове и с оглед изхода на спора съгласно чл. 72 , ал.2 ГПК; чл. 69, ал.2 , чл. 1 и чл. 3 от ТДТССГПК е сбора от 100 лева / 50 + 50/ за исковете с правно осн.чл.344 ал.1 т.1 и чл. 344 ал.1 т.2 КТ плюс  4 % върху присъденото обезщетение за оставане без работа по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ -  4 % върху 7 097,28 лв. = 283,89 лв.И на последно място по исковете  с правно осн. чл.128 т.2 КТ и исканията по чл.214 ал.2 КТ съдът  определя дължимата се такса от ответника с оглед изхода на спора върху пръсъдените лихви за забавено изпълнение а именно сумата от 32,13 лв. – т.е. 50 лева .

Сборът от 100 лв., 283,89 лв. и 50 лева прави точно 293,89 лв. –общо дължима се такса от ответника в полза на Бюджета на съда.

Този размер на такси дължими към Бюджета на РС В. съдът възлага в тежест на ответното дружество както и сумата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист .

В тежест на ответната страна следва да бъде възложена и сумата от 250 лева – сбора от 150 и 100 лв. изплатено възнаграждение на в.л.П. по основна и допълнителна ССчЕ от бюджета на съда,на осн.чл.78, ал.6 ГПК .

И на последно място съгласно нормата на чл.242,ал.1 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на Решението по иска с правно основание чл.225 КТ ведно със законната лихва върху това вземане, както и за присъдените лихви за забавено изпълнение от общо 32,13 лева- начислени върху погасените чрез плащане парични вземания за трудови възнаграждения.

 

Водим от изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                                                       Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯВА уволнението на ищцата Е.К. М., ЕГН **********, с адрес: *** извършено със Заповед № №***/*** г.,издадена от управителя инж.Д.С.  на „Т.” ЕАД Клон В., с която заповед е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с „Т.с.и в.“ ЕАД, ***, поради съкращаване на щата, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ , на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

 

ВЪЗСТАНОВЯВа ищцата Е.К. М., ЕГН **********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт /доставка и отчет ГСМ ,гуми РЧ „ при  „Т.с.и в.” ЕАД ***, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

 

ОСЪЖДА ответника „Т.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор - Б. Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Е.К. М., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 7 097, 28 лв. (седем хиляди и деветдесет и седем лева и 28 ст.), представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, считано от 16.07.2019 г. за период от шест месеца, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ  ведно със законната лихва върху главницата от 7 097,28 лева ,считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2019 г. и до окончателното изплащане на паричното вземане, на осн. чл.214 , ал.2 ГПК вр.с чл. 86, ал.1 ЗЗД .

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищцата Е.К. М., ЕГН **********, с адрес: *** против ответника „Т.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор - Б. Н. Д., искове с правно основание чл.128, т.2 КТ с искане ответникът - работодател да изплати на ищцата неизплатената част от трудовото възнаграждение :за м.април 2019 г. в размер на 186,96 лв.; неизплатените й трудови възнаграждения за м.май 2019 г.в размер на 694,14 лв.; м.юни 2019 г.в размер на 696,79 лв. и за м.юли 2019 г. в размер на 569,31 лв., поради погасяване на паричните вземания, чрез плащане, сторено след завеждане на исковата молба и в хода на съдебното дирене.

 

ОСЪЖДА ответника „Т.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор - Б. Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Е.К. М., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 32,13 лева (тридесет и два лева и тринадесет стотинки )- законна лихва за забавено плащане на главниците за претендирани трудови възнаграждения : за м. април 2019 г. неизплатена част от трудово възнаграждение в размер на 186,96 лв.; за м.май 2019 г.в размер на 694,14 лв., м.юни 2019 г.в размер на 696,79 лв. и за м.юли 2019 г. в размер на 569,31 лв. ,начислена за периода от датата на сезиране на съда с исковата молба 09.09.2019 г. до датата на извършеното окончателно изплащане на паричните вземания – 06.11.2019 г., на основание чл.214 ал.2 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242,ал.1 ГПК предварително изпълнение на Решението в частта по уважения иск с правно осн. 344 ал.1 т.3 вр.чл.225 , ал.1 КТ и чл.214,ал.2 ГПК .

 

ОСЪЖДА ответника „Т.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор - Б. Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Е.К. М., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 2 585,00 лева (две хиляди петстотин осемдесет и пет лева ) - представляващи сторените от ищеца по делото съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА ответника „Т.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор - Б. Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета н на съдебната власт по сметка на ВРС СУМАТА от общо 293,89 лв. (двеста деветдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки) - представляваща сбора от дължими държавни такси по предявените искови претенции,  СУМАТА от 5,00 лева ( пет лева ) за служебно издаване на изпълнителен лист както и СУМАТА от общо 250,00 лева (двеста и петдесет лева )- изплатено от бюджета на ВРС възнаграждение за вещо лице по допуснатите основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи , на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на преписа от страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители – за ищцата чрез адвокат В. а за ответника чрез адвокат А. .

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: