№ 190
гр. С., 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря Петранка Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20213420200461 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.“ ЕООД гр.С., ЕИК ........, представлявано от управителя
Д. Д. Д., чрез адвокат Д.С. при АК – С., против Наказателно постановление № 38-
0001446/31.05.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Р., с
което на търговеца-жалбоподател, на основание чл.96г, ал.1, предложение второ от Закона
за автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер 3000 (три хиляди)
лева за посочено нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон.
В жалбата се изразява становище за неспазване изискването на закона да се посочи
дата и място на твърдяното нарушение, като последното следва да е установено по несъмнен
начин, а не на база хипотези и предположения. Подчертава се, че пренебрегването на
законовата норма в горната насока и неустановяване на нарушението в момента на
извършването му (а не при последваща документална проверка в РД „АА“ – Р.) води до
невъзможност да се определи и кой е съдът, който следва да разгледа жалбата с оглед
посоченото в обвинението „по маршрут от Р. за Б.“, като същата е подадена пред РС – С.
предвид седалището на наказаното дружество. Визира се, че описание на нарушението няма,
а посоченото в обстоятелствената част на акта и НП, че „водачът не отговаря на изискването
за психологическа годност“ представлява извод и правна квалификация, която следва да е
направена въз основа на определени факти от обективната действителност. Моли се за
отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, което искане
1
се поддържа пред съда чрез представителя по пълномощие.
Прави се искане да се съобрази и становището на Европейската комисия, че е налице
нарушение на Директива 2006/126/ ЕО относно свидетелствата за управление на превозни
средства и Директива 2003/59/ ЕО относно свидетелствата за професионална компетентност
поради въведените допълнителни изисквания от Република Б. за професионалните водачи за
периодично представяне на удостоверение за психологическа годност.
Административнонаказващият орган, при редовност на призоваване, не се
представлява. В придружаващото преписката писмо се изразява позиция за пълна
съобразеност на АУАН и НП с изискванията на материалния и процесуалния закон,
подчертава се каква е целта при налагане на административните наказания, моли се за
потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не изразява становище, не се
представлява в съдебно заседание,
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, предвид което се явява допустима.
Съдът, след преценка доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, въз
основа на закона и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:
На 19.04.2021г. на място в РД „АА“ - Р. била извършена комплексна проверка на ТД
„К.“ ЕООД гр.С. по повод осъществяваната от дружеството транспортна дейност –
осъществяване на международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение, за което притежавало Лиценз № 9703. Проверяващите - св.Д. – главен
инспектор, и М.К. – инспектор, проследили предоставените от дружеството документи и
данните, съдържащи се в информационната система на ИА „АА“ и установили, че не е
отразено издаване на удостоверение за психологическа годност за водача П. К. Т.
(ангажиран към ТД) към датата 05.02.2021г. Констатирано било, че на посочената дата на
лицето е било възложено от търговеца да извърши и респ. водачът е осъществил
международен превоз на товари от Р. за Б. с т.а. „Рено“, категория N3, с рег. № СС 6174 АТ,
оборудвано с дигитален тахограф, и с полуремарке категория О 4 с рег. № СС0259 ЕН. Така
установеното обусловило издаването на АУАН №288893/19.04.2021г. за нарушение на чл.7а,
ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози, за това, че на посочената дата транспортното
предприятие е извършило превоза с водача Т., който „не отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата“. Последвало издаване на обжалваното наказателно
постановление, възпроизвеждащо текстовото съдържание на адм.обвинение и дадената
правна квалификация на същото, и налагане на имуществена санкция в размер 3 000 лева на
„К.“ ЕООД гр.С., на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози.
АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове и оправомощените за това
2
длъжностни лица. Основателно е възражението за неспазване императивното изискване на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН поради непосочване на място на нарушението, като общото
изразяване за извършен международен превоз на товар от Р. за Република Б. – при
документална установеност на конкретния маршрут ( л.10 от делото, който не е преведен на
български език, но контролните органи са се позовали на същия в обвинението), не измества
задължението за конкретизация на този реквизит. Превозът е бил осъществен от Р. до
определено населено място в Б., но поради непосочването на такова основателен е доводът
за обективната невъзможност за ориентация по спазване на местната подсъдност по
настоящия спор.
Видно от словесната част на адм.обвинение, налице е конкретизирана дата на
вмененото нарушение – 05.02.2021г., но няма описание на онези факти и обстоятелства,
които са послужили за констатацията на контролните органи, че водачът Т. не отговаря на
изискванията за психологическа годност, съгласно посочена законова норма. Така
изразеното представлява извод, който обаче е предоставен на преценката на психолог при
съответна психологическа лаборатория, съгласно чл.11в, т.5 от Наредба № 36/15.05.2006г.
във връзка с разпоредбите на чл.5 и чл.6 от Наредбата („Психологическата годност се
установява с психологическо изследване“). Налице е и противоречие между така изразеното
в писмен вид обвинение от актосъставителя Д. с посоченото от него пред съда, че водачът не
е притежавал Удостоверение за психологическа годност. Обвинение досежно последното не
е повдигнато. Същевременно сочената за нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАпр,
като правна квалификация на описаното, не съдържа конкретното правило за поведение, а
дава общо указание за нормативните и подзаконовите нормативни актове, в които са
регламентирани съответните изисквания към посочените в нея правни субекти.
Изяснените пред съда обстоятелства очертават, че водачът при ТД – превозвач е
правоспособен професионален водач и е имал издадено УПГ до 11.01.2021г., а на
08.03.2021г. било издадено ново удостоверение. Предвид съдържащото се в чл.8, ал.2 от
Наредба № 36/15.05.2006г. (която именно се явява издадена на основание чл.152, ал.1, т.2
ЗДВП) положение, че „удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три
години от датата на неговото издаване ………“ във връзка с чл.58, ал.1 т.3 от Наредба №
11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, че водачът
трябва да притежава свидетелство за управление на МПС за съответната категория и
валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал. 1,
т. 2 от Закона за движението по пътищата, е изразена позиция от защитника за
несъобразеност на националната правна норма с Директива 2006/126/ ЕО относно
свидетелствата за управление на превозни средства и Директива 2003/59/ ЕО относно
свидетелствата за професионална компетентност, която се явява основателна, макар спорът
по настоящото дело да не е пряко обвързан с обвинение за срока на валидност на този
документ. Директива 2006/126/ ЕО изрично въвежда, че медицински прегледи, като
гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за
3
управление на други моторни превозни средства, следва да съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на
свидетелството. При това противоречие поради въведените от държавата по-големи
изисквания в националното законодателство досежно по-краткия срок на валидност на УПГ,
въпреки транспонирането правилата на директивата в него, конкретната норма от
директивата има директен ефект. В тази насока в Тълкувателно решение № 2 / 22.03.2011г. е
изразена и позиция от Върховния административен съд на Република Б. – ОСС –
„Директивите са адресирани до държавите членки. Те трябва да приемат мерки по тяхното
транспониране, които произвеждат правни последици на национално ниво. Когато обаче
директивата не е транспонирана или е транспонирана неточно, тя няма да доведе до искания
и задължителен за държавите членки резултат. В този случай държавата членка, която не е
изпълнила правилно задължението си да транспонира директивата, ще може да
противопостави това неизпълнение на частните лица, което ще доведе до нарушение на един
от основните принципи в правото – никой не може да черпи права от неправомерното си
поведение“.
По горните съображения съдът приема, че е налице незаконосъобразно ангажиране
административно-наказателната отговорност на „К.“ ЕООД гр.С., поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено. Искане за присъждане на разноски
във връзка с делото не се прави, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001446/31.05.2021г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Р., с което на „К.“ ЕООД гр.С., ЕИК
........, е наложена имуществена санкция в размер 3000 (три хиляди) лева за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването.пред Административен съд гр. С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4