№ 1492
гр. София , 08.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502474 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищцата В. И. М. чрез процесуалния й представител адв.
К., за изменение на решението, постановено на 23.03.2021 г. по настоящото гражданско дeло
№ 2474/2020 г. на САС, ГО, 2-ри състав, в частта за разноските.
Ответникът „ОЗК-Застраховане” АД в срока за отговор не ангажира становище.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по
чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество –
неоснователна.
Предмет на въззивното производство е спорът за дължимото се по чл. 432, ал. 1 от
КЗ обезщетение за вредите, причинени на ищцата от ПТП, настъпило на 06.02.2018 г. С
решението, чието изменение се иска, въззивният съд е уважил частично жалбата на ищцата
и отхвърлил тази на застрахователя, като е присъдил направените от страните разноски
съразмерно уважената и отхвърлената от него част от иска. Тъй като с въззивната жалба на
ищцата не е било оспорено първоинстанционното решение в частта за разноските,
присъдените такива пред Градския съд не са ревизирани.
Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По силата на чл. 236, ал. 1, т.6 от
1
ГПК част от задължителното съдържание на решението е и това, в тежест на кого се
възлагат разноските. По този въпрос съдът се произнася в съответствие с постановеното от
него по съществото на спора. Следователно, тълкувани в своята взаимовръзка, цитираните
разпоредби налагат да се приеме, че без страната да е обжалвала решението и в частта за
разноските, втората инстанция не може сама служебно да изменя обжалваното
първоинстанционно решение в тази му част. Действително, съобразно с чл. 78, ал. 1 и 3 от
ГПК отговорността на страната за разноски е пропорционална на уважената и отхвърлената
част от иска, но по отношение на пределите на тази отговорност, определени с обжалваното
решение, въззивната инстанция може да се намеси само при наличие на изрично обжалване
и направено нарочно искане. Обратното разрешение би влязло в пряко противоречие с чл. 6,
ал. 2 от ГПК, прогласяващ принципа, че обемът на дължимата защита в гражданския процес
се определя от страните. Изложеното се отнася еднакво и за разноските, присъдени на
насрещната страна, както и за адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения, молбата за изменение на решението в частта за разноските,
направени пред първата съдебна инстанция, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата В. И. М. чрез процесуалния й представител
адв. К., за изменение на решението, постановено на 23.03.2021 г. по настоящото гражданско
дeло № 2474/2020 г. на САС, ГО, 2-ри състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му, чрез връчване на
препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2