Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №6382 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „Т.С.“ срещу решение от 13.01.2017 г. по гр.д. №17982/2016 г. на
Софийския районен съд, 77 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу В.Ц.Б. кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 589,84 лв. - главница за топлинна
енергия за периода мес.01.2013 г. - мес.04.2015 г. за имот, находящ
се в гр. София, жк. „*********, и за сумата от 150,68
лв. - лихва за забава за периода 28.02.2013 г. - 19.10.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №65227/2015 г. по описа
на СРС, 77 състав.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът В.Ц.Б.
не е потребител на топлинна енергия, тъй като не е собственик на процесния топлоснабден имот.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна В.Ц.Б.
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.” ООД не взема
становище по въззивната жалба.
Решението
на СРС в частта, в която предявеният срещу ответника Т.К.Б. установителен
иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 589,84 лв. - главница за топлинна енергия за периода мес.01.2013 г. - мес.04.2015 г. е
отхвърлен, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила. Не е обжалвано от ответника
Т.К.Б. и е влязло в сила решението на СРС и в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 150,68 лв. -
лихва за забава за периода 28.02.2013 г. - 19.10.2015 г.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи
условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална
по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението
на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите
условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ,
несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е
основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна
енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна
връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. Ответникът В.Ц.Б.
е оспорила обстоятелството, че е собственик на процесния
имот, а по делото не са представени никакви доказателства, които да сочат на връзка
между ответника и топлоснабдения имот.
Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата
страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 300,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6581/13.01.2017 г., постановено по
гр.д. №17982/2016 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Ц.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.” ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.