Р Е
Ш Е Н
И Е №231
Град Несебър, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№ 428/2018г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.332 и
чл.327, ал.1 от Търговския закон.
Ищецът “В.и к.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от изпълнителния
директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, твърди в исковата молба, че ответникът Д.В.В.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, е абонат на ищцовото
дружество с абонатен номер 980106 и като такъв е потребител на вода за имот,
находящ се в град Несебър, ж.к. Черно море, квартал 25, УПИ 1. Ищецът твърди,
че е изпълнявал задълженията си като е доставял до обекта на ответника питейна
вода и е отвеждал отпадъчни води, но ответникът не е изпълнил задълженията си,
тъй като не е заплатил стойността на предоставената му от ищеца услуга за
периода от 05.02.2015г. до 03.04.2015г., като за стойността на услугата са
издадени фактури. За задължението на ответника има издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 36/2018г. по описа на Несебърския
районен съд, срещу която заповед за изпълнение ответникът е подал възражение.
Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 76,02 лева,
представляваща стойността на ползвани ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода по издадени фактури през периода от 25.03.2015г. до
24.04.2015г., с отчетен период по факури от 05.02.2015г. до 03.04.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението, както
и сумата в размер на 47,02 лева, представляваща общия размер на мораторните
лихви върху отделните периодични вземания, считано от датата на падежа до
предявяване на претенцията. Претендира разноски в заповедното производство и
такива в исковото производство.
В отговора на исковата молба,
подаден от особения представител на ответника, се заявява оспорване на исковата
претенция по отнование и размер, с уточнението, че се оспорва дължимостта на
сумата по една от двете издадени фактури, въз основа на който се претендира
плащането, а именно по фактура № ********** / 25.03.2015г. на стойност 43,44
лева, с падеж 24.04.2015г. Счита претенцията в тази й част за погасена по
давност, като тригодишната давност по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД е изтекла
към 08.05.2018г., когато било подадено заявлението за издаване на заповеда за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален
представител, който заявява, че поддържа изцяло предявения иск, като
счита същия за основателен и доказан от представените по делото писмени
доказателства.
Особеният представител на
ответника се явява в съдебно заседание, като заявява, че счита иска за
неоснователен, защото ответникът не е страна по спорното материално
правоотношение, тъй като не е обвързан с ищеца с облигационно отношение. Ответникът
не е присъединен към водопреносната мрежа, а подаваното от него заявление касае
водопроводно отклонение, а не издаване партида за обект. Заявява също, че не
поддържа довода за погасяване на част от вземането на основание изтекла в полза
на ответника давност. Не оспорва начина на отчитането на количеството потребена
вода и стойността на предоставените ВиК услуги според издадените фактури.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 31.08.2004г. с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 49, том ХІІ, рег.№ 6851, дело
№ 2061/2004г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие
Несебърския районен съд, ответникът Д.В.В. и Жанета Димитрова Николова са
закупили правото на строеж за изграждане на жилищна сграда върху 1/2 (една
втора) идеална част от УПИ І-общ. В квартал 25 по плана на ж.к. Черно море, в
град Несебър, целият с площ от 347 кв.м.
На 15.01.2013г. Д.В.В. *** заявление, с което
е поискал за бъде извършено проучване за откриване на партида за имот с адрес:
град Несебър, ж.к. Черно море, УПИ 1, кв.25, с 1 брой водомер, а след направено
проучване на 21.01.2013г. в имота е бил монтиран водомер, а ответникът е вписан
като потребител в имота с клиентски номер 980106.
С фактура № ********** /
25.03.2015г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 43,44 лева с
включен ДДС като стойност на предоставените на ответника ВиК услуги в имота за
периода 05.02.2015г. – 09.03.2015г. Издадена е и фактура № ********** /
24.04.2015г. за сумата в размер на 32,58 лева с включен ДДС с отчетен период
10.03.2015г. – 03.04.2015г.
Тъй като ответникът не е извършил
плащания по фактурите в посочените в тях срокове, съответно 24.04.2015г. и
24.05.2015г., “В.и к.” ЕАД *** на 12.01.2018г. е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.д. 36/2018г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането
и е издал Заповед № 23/15.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът Д.В.В. следва да заплати на
кредитора “В.и к.” ЕАД, ***, сумата в размер на 76,02 лева, представляваща
цената на доставена питейна вода и отвеждане на отпадъчни води за периода от
05.02.2015г. до 03.04.2015г. за обект, находящ се в град Несебър, ж.к. Черно
море, квартал 25, УПИ 1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.01.2018г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 47,02 лева,
представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена общо за периода от
26.04.2015г. до 05.01.2018г., сумата в размер на 25 лева, представляваща
разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на 50 лева за
юристконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, а възражение срещу нея не е
подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. За този начин на връчване на заповедта
за изпълнение е съобщено на заявителя – настоящия ищец, на когото е указано, че
има право да предяви иск за установяване съществуване на вземането си за
паричните суми по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщаването.
Съобщението с тези указания за връчени на ищеца на 10.04.2018г.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК, въз основа на
който е образувано настоящото дело, е предявен на 04.05.2018г.
Въз основа на ака установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният главен положителен иск
с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, във връзка с чл.322 от ТЗ и
чл.327, ал.1 от ТЗ е допустим.
Категорично се установи, че
страните са били обвързани през процесния период от валидно облигационно
правоотношение с предмет – доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на
отпадни води. През процесния период от време страните по делото са били в
облигационна връзка, а макар и писмен договор да не се представя, от останалите
писмени доказателства може да се направи несъмнен извод за наличието на
договорни отношения. Самото ползване на предлаганата услуга също е
доказателство за възникнали договорни отношения между страните. От една страна
претендираните от ищеца суми за заплащане са за период от време, през който
именно ответникът, по негово заявление, е имал качеството на абонат в ищцовото
дружество, а оттам и потребител на доставените от ищеца услуги. Сумите се
претендират като задължения, възникнали по времето, когато титуляр на партидата
е бил именно ответника Д.В.В.. Затова поради обстоятелството, че ответникът
през посочения период единствено е заявил качеството си на абонат на обекта на
потребление, същият дължи заплащане на стойността на предоставените от
ищеца-доставчик услуги, независимо дали е едноличен собственик на имота, където
се предоставя услугата, или притежава идеални части от него.
Ответникът съгласно чл.32, ал.1 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
град Бургас, е имал възможност да подаде писмено възражение срещу размера на
дължимите суми по процесните две фактури в срок – 7 работни дни от датата на
получаване на всяка от фактурите. Това той не е сторил.
В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и в Общите условия на „В.и к.“ ЕАД Б.
е посочено, че показанията на водомерите се отчитат на определен период от
време. В чл.31 на Общите условия на „В.и к.“ ЕАД Б. е посочено, че операторът
издава ежемесечни фактури и че потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. За отчитането на показанията на водомера, респ. служебното
начисляване на суми, е приложима разпоредбата на чл.35, ал.5 от Наредба №
4/04.09.2004г. Тези клаузи дават основание да се направи извод, че задължението
за заплащане на потребената питейна вода има характер на периодично плащане,
тъй като са определени периодите, в които се извършва отчитане показанията на
водомерите и фактурирането им, както и срока, в който трябва да се извърши
плащането. Следователно е налице периодичност на задължението, явно се касае до
повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време. Макар
законът да не съдържа легална дефиниция на понятието „периодично плащане“,
правната теория и практика са наложили единното разбиране, че при задължения за
периодично изпълнение длъжникът трябва в течение на определено време да
извършва еднородни престации – плащания, които се повтарят през определени или
неопределени периоди от време.
След като в Общите условия на „В.и
к.“ ЕАД *** е посочено кога става отчитането показанията на водомерите,
фактурирането и срока, в който трябва да бъде извършено плащането, както и
последиците от неплащането в срок, намира приложение общото правило, че „срокът
кани вместо човека“ и покана не е необходима за изпадането в забава.
Към момента на подаване на
заявлението и издаването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът
по заповедта и ответник в настоящия процес е дължал сумата по нея, а именно
сумата в размер на 76,02 лева. Именно в този размер на главницата е доказан
настоящия иск по чл.422 от ГПК, т.е. в пълния претендиран размер, която сума
представлява стойността на потребени В и К услуги за доставка, отвеждане и
пречистване на вода през отчетния период от 05.02.2015г. до 03.04.2015г.
Тази сума по главницата, както
и мораторната лихва, която също е включена в заповедта за изпълнение по чл.410
от ГПК, и които суми продължават да са изискуеми, не са заплатени нито след
издаване на заповедта за изпълнение, нито в хода на настоящото исково
производство. Поради това същите продължават да се дължат от ответника.
С оглед правилата на процеса в
полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, а именно сумата в общ размер на 525 лева,
включващи платена държавна такса в размер на 75 лева, разноски за възнаграждение
на особения представител на ответника в размер на 300 лева, и за
юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено на основание
чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Сумите по разноските по настоящото дело, направени
от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по направените в заповедното производство разноски, които съдът
намира за доказани в пълния им размер от 75 лева, която сума ответникът също
следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Ответникът не е направил
разноски, а и с оглед изхода на делото такива не му се следват на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.В.В. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ
на “В.и к.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***,
представлявано от изпълнителния директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата в
размер на 76,02 лв. (седемдесет и шест
лева и 02 ст.), представляваща цената на доставена питейна вода и отвеждане
на отпадни води за периода от 05.02.2015г. до 03.04.2015г. за обект, находящ се
в град Несебър, ж.к. Черно море, квартал 25, УПИ 1, за която сума са издадени
фактура № ********** / 25.03.2015г. за сумата в размер на 43,44 лева с включен
ДДС и фактура № ********** / 24.04.2015г. за сумата в размер на 32,58 лева с
включен ДДС, ведно със законната лихва,
считано от 12.01.2018г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 47,02 лв. (четиридесет и седем лева и 02
ст.), представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена общо за
периода от 26.04.2015г. до 05.01.2018г., за които суми е издадена Заповед №
23/15.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 36/2018г. по описа на
Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА Д.В.В. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “В.и к.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от изпълнителния
директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноските,
направени в заповедното производство, развило се по ч.гр.д.№ 36/2018г. по описа
на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА Д.В.В. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “В.и к.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от изпълнителния
директор инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата в размер на 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева), представляваща направени
по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: