Решение по дело №1967/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Производството по делото е образувано по жалба на И.И.С., ЕГН **********, Р.Б.И., ЕГН ********** и К.И.И., ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу Заповед №220/24.08.2023 г. издадена от кмета на Район „Младост“ Община Варна, с която е наредено премахването на „Сграда с идентификатор № ***находящо се в имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр. Варна, с основание че сградата не подлежи на ремонт.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, както и поради нарушение на материалния закон. Навеждат се твърдения за липса на законови предпоставки за издаване на процесната заповед, както и за това, че същата е немотивирана, тъй като не става ясно защо административния орган е решил, че сградата не подлежи на ремонт и следва да бъде премахната.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите, поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представени са подробни писмени бележки, които преповтарят мотивите на административния орган изложени в обжалваната заповед.

Административен съд – Варна в настоящия си състав съобрази, че жалбата, с която е сезиран, е подадена в срока по чл.215, ал.4, предл. І-во от ЗУТ, срещу заповед на Кмета на район „Младост“, Община Варна, издадена в производство по реда на чл.195 и сл. от ЗУТ, поради което на основание чл.215, ал.5 от същия закон е допустима за разглеждане.

След като са запозна с доказателствата, представени от страните, в това число – и административната преписка, съдът установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателите са собственици по наследство на сграда с идентификатор ***.1. Сградата е построена върху имот частна държавна собственост и е със статут на търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, видно от Удостоверение за търпимост №51/18.11.2013 г., издадено от главен архитект на Район „Младост“ Община Варна. За собствеността на имота има издадени както Акт за държавна собственост №12640/26.01.1976/л.62 от преписката/, така и Нотариален акт по обстоятелствена проверка №68/2023 г., признаващ за собственици на имота Радостин Стефчов Добрев и Илиан Бориславов Янакиев.

На 24.07.2023 г. комисия назначена със Заповед №154/06.07.2023 г. на кмета на район „Младост“ Община Варна е извършила проверка на процесната сграда и е установила, че сградата е необитаема, фасадните зидове на много места са покрити с растителност, мазилката по тях на честа е с пукнатини, а в други участъци липсва, стоманобетонният покрив на едно от помещенията е започнал да се разрушава и дървената конструкция на покрива има големи провисвания и целия покрив може да се самосрути от собствената си тежест. Въз основа на горните констатации, комисията е извела становище, че поради износване сградата в този си вид е много опасна за ползване, негодна е за живеене, застрашена е от самосрутване, представлява реална опасност за сигурността, здравето и живота на гражданите, създава условия за пожари и е вредна в санитарно-хигиенно отношение.

На 01.08.2023 г. жалбоподателката И.С. е депозирала в районната администрация „становище“, в което изразява несъгласието си с констатациите вписани в констативния протокол от 24.07.2023 г. В становището си твърди, че още на 19.06.2023 г. е наела работници, които да извършат ремонт на покривната конструкция на сградата, които още на същия ден са премахнали целия покрив, а когато на следващия ден са отишли, за да започнат изграждането на нов покрив, достъпа до имота е бил препятстван от неизвестни за С. лица. Липсата на достъп до имота е и причината сградата да е в такова състояние. В края на становището е отправено искане към администрацията за съдействие за осигуряване достъп до имота, за да могат да бъдат довършени ремонтните работи на покривната конструкция.

Вместо това, на 11.08.2023 г. комисията изготвила констативния протокол от 24.07.2023 г. е заседавала повторно и препотвърдила заключението си, че процесната сграда е в лошо техническо състояние, негодна е за експлоатация, с премахната дървена покривна конструкция и незащитени от атмосферни влияния и рушащи се носещи фасадни зидове, опасна е за здравето и живота на гражданите, застрашена е от самосрутване и не може да се поправя или ремонтира.

Въз основа на горните констатации комисията е предложила на кмета на район „Младост“ да издаде заповед, с която да задължи жалбоподателите да премахнат процесната сграда.

От своя страна кмета на район „Младост“ е възприел еднозначно предложението на комисията и е издал процесната заповед №220/24.08.2023 г., с която на основание чл.196, ал.3 вр. чл.195, ал.6 от ЗУТ е наредил премахването на сграда с идентификатор ***.1.

В хода на съдебното производство беше назначена СТЕ, която трябваше да даде отговор на въпросите за техническото състояние на сградата, както и за възможността същата да бъде поправена и заздравена без да е необходимо нейното премахване.

Видно от заключението на вещото лице, което не беше оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и обосновано, отговарящо на събраните по делото доказателства, съществува техническа възможност за поправка и заздравяване на сградата, без да е необходимо нейното събаряне. Както в заключението, така и в разпита си вещото лице потвърди, че всяка една от стените на сградата се явява носеща, изградена е от плътни тухли. Зидовете са видимо отвесни и без значителни вертикални отклонения, свързани са помежду си и ясно очертават застроителните параметри на сградата. Лошото текущо състояние на сградата се дължи на липсата на покрив, но както той, така и сградата, като цяло могат да бъдат ремонтирани.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Съображенията за това са следните:

Съдът намира, че процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон.

Заповедта противоречи на чл. 195, ал.6 от ЗУТ. В тази алинея са посочени предпоставките, които следва да са налице в своята съвкупност за да може кмета да издаде заповед за премахване на един строеж. За да е налице основание една сграда да бъде премахната трябва поради естествено износване или други обстоятелства да е станала опасни за здравето и живота на гражданите, негодна за използване, застрашена от самосрутване, да създава условия за възникване на пожар или да е вредна в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи или заздрави.

Вярно е, че от една страна, още с Констативен протокол от 24.07.2023 г. комисия назначена от кмета на район „Младост“ Община Варна е освидетелствала сградата, като опасна и застрашена от самосрутване. Нито в протокола от 11.08.2023 г. на същата комисия, нито в процесната заповед е обсъдено становището на жалбоподателката С., че същата е започнала ремонт на сградата, който обаче е препятстван от неизвестни лица. Горното води и до заключението за липса на мотиви в оспорената заповед, което е самостоятелно основание за нейната незаконосъобразност.

От друга страна констатациите на комисията относно заплахата от самосрутване, и невъзможност сградата да бъде ремонтирана, бяха опровергани в заключението на вещото лице, приобщено по делото, което потвърди, че сградата не е застрашена от самосрутване и може да бъде поправена и заздравена.

Ето защо съдът намира, че не са били налице законовите предпоставки на чл.195, ал.6 от ЗУТ за премахване на процесната сграда.

По делото беше направено искане от страна на жалбоподателите за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл.166, ал.4 от АПК. С определение №2469/13.09.2023 г. съдът спря изпълнението на заповедта. С определение №11983/05.12.2023 г. по адм.д. №10934/2023 г. по описа на ВАС, състав на ВАС е отменил определението на съда.

С молба от 07.12.2023 г. процесуалния представител на жалбоподателите е направил ново искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като се позовава на заключението на приетата по делото СТЕ, като ново обстоятелство, неизвестно на състава на ВАС при постановяване на определението му.

Ответника по жалбата не изразява становище по това искане, въпреки предоставената му възможност.

С оглед разпоредбата на чл.166, ал.1 от АПК, съдът намира, че искането е допустимо, тъй като е направено преди влизане на решението на съда в сила. Освен това същото е и основателно по следните съображения. Съдът също намира, че изслушаната по делото СТЕ, се явява ново обстоятелство, възникнало след издаване на заповедта и неизвестно на състава на ВАС при постановяване на определението му. Като съобрази изводите в настоящото решение за незаконосъобразност на оспорената заповед, настоящия състав на съда намира, че на още по-голямо основание, предварителното й изпълнение следва да бъде спряно.

С оглед изхода на делото и направеното от страна на жалбоподателите искане за присъждане на сторените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Същото е придружено със списък по чл.80 от ГПК и договори за правна помощ и съдействие, от които е видно, че И.С. е заплатила адвокатското възнаграждение от 1250 лв., в брой. Жалбоподателите Р.И. и К.И. са защитавани от адв. Т. без да му бъде заплащано възнаграждение, на основаниен чл.38, ал.1 от ЗА. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт разноските по делото се поемат от бюджета на органа издал акта. Съобразно горното, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на И.И.С. разноски в размер на 1750 лв., от които 10 лв. за заплатена държавна такса, 490 лв. за заплатено възнаграждение за вещото лице и 1250 лв. адвокатско възнаграждение. На Р. Б И. и К.И.И. по 10 лв. за заплатената от тях държавна такса. На адв. Т. 2500 лв. на основание чл.8, ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, чл.166, ал.3 от АПК, Административен съд – Варна, ХХІV-ти състав:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №220/24.08.2023 г. издадена от кмета на Район „Младост“ Община Варна, с която е наредено премахването на „Сграда с идентификатор № ***находящо се в имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр. Варна.

СПИРА изпълнението на Заповед №220/24.08.2023 г. издадена от кмета на Район „Младост“ Община Варна, с която е наредено премахването на „Сграда с идентификатор № ***находящо се в имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр. Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И.И.С. разноски в размер на 1750/хиляда седемстотин и петдесет/ лв.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р. Б И. разноски в размер на 10/десет/ лв.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на К.И.И. разноски в размер на 10/десет/ лв.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат М.Т.Т. сума в размер на 2500/две хиляди и петстотин лева/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

В частта, с която е спряно изпълнението на Заповед №220/24.08.2023 г., решението има характер на определение, като същото подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщаването му, с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия: