№ 41
гр. Пловдив, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20245000500587 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 36923/11.11.2024г. от С. Н. Н.
,представлявана от адв.В. и адв.К. против решение № № 1224 / 25.10.2024г.
,постановено по гр.д.377 / 2022 г. по описа на ОС – Пловдив в частта ,в която
е отхвърлен предявения от нея иск против П.Р.Б. за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
20000лв. до пълния предявен от 40000лв., както и акцесорната претенция за
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 15.02.2017г. до 09.02.2019г. и за размера над
6088,89лв. до пълния предявен от 7633,32лв. Изложените оплаквания са
относно размера на обезщетението за неимуществени вреди като несъобразен
с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и установените по делото обстоятелства
относно обема и характеристиките на тези вреди, включително с оглед
личността и социалния статус на увредената, икономическите условия и
стандарта на живот. Заявява се искане за отмяна на решението в обжалваните
му части и за уважаване на предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди в пълния му предявен размер от 40000лв., както и за присъждане на
1
претендираните разноски от 2450лв.Претендират се разноски.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 35656/31.10.2024г.от П.Р.Б. против
същото решение в частта ,в която П.Р.Б. е осъдена да заплати на С. Н. Н.
обезщетение от 20 000лв. за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от
09.02.2022г. и обезщетение за забавено изпълнение от 6088,89лв. в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 09.02.2019г. до 08.02.2022г.;
обезщетение от 4 000лв. за имуществени вреди под формата на разходи за
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от 09.02.2022г. и
обезщетение за забавено изпълнение от 763,32лв. в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 09.02.2019г. до 08.02.2022г.; обезщетение от
477,06лв. за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, ведно със
законната лихва от 09.02.2022г. Жалбата се поддържа от П.Р.Б. само в частта
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди ,което този
жалбоподател счита да е в завишен размер като се заявява искане същото да
бъде намалено между 1 / 2 и 1 / 3 от присъденото такова от първата инстанция.
Отговори от страните не са постъпили.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими, подадени са в срока по чл.259,ал.1 от
ГПК от легитимирани лица – страните по делото, и касаят съответни
неблагоприятни за тях части на обжалваемото първоинстанционно решение, а
същото е валидно и допустимо като постановено по очертания с
обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска, поради което
следва спорът да бъде разгледан по същество.
С обжалваното решение съдът е приел по делото да е установено от
приложеното НОХД №8022/2015г. на РС- Пловдив, ведно с ДП
№**/2013г.последното да е образувано срещу лицето В.Т.Т. за престъпление
по чл. 211 вр. с чл.209 от НК като в хода на разследването, с постановление от
18.09.2013г. ищцата да е привлечена като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 211, пр.1 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от
НК и по отношение на нея да е взета мярка за неотклонение- парична
гаранция в размер на 2 000 лв.,която е внесена на 24.09.2013г.. Приел е
досъдебното производство да е приключило с мнение за предаване
обвиняемите на съд и срещу същите да е бил внесен на 15.09.2014г.
2
обвинителен акт в съда и да е образувано НОХД №5525/2014 г. по описа на
Пловдивски районен съд. С присъда № 67/13.02.2015г., постановена по
посоченото дело ,ищцата е била призната за невиновна в това , че в съучастие
като извършител с В.Т.Т., с цел да набави за себе си имотна облага, през м.
юни 2011г. в гр. П. е възбудила и до 27.08.2012г. в гр. П. е поддържала
заблуждение у Ю.Д.К. и с това да й е причинила имотна вреда в размер на 50
000 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай, и е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по
чл. 211, пр.1 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Постановената
присъда била протестирана от РП- Пловдив и с решение №292/01.12.2015г. по
ВНОХД №1450/2015г. на ПОС е отменена като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС- Пловдив, за което било образувано НОХД
№8022/2015г., по което е постановена присъда №147/13.05.2016г., с която
ищцата отново е призната за невиновна по повдигнато й обвинение и е
оправдана. По повод подаден протест от РП- Пловдив било образувано
ВНОХД №1564/2016г. на ПОС като с решение № 32/10.02.2017г.,което е
окончателно и не подлежи на обжалване , присъдата на първоинстанционния
съд е потвърдена в частта, касаеща ищцата.
На база на тази безспорна фактическа обстановка и във връзка със
събраните по делото доказателства за претърпени от ищцата болки и
страдания в резултат на гореизложеното – експертизи ,свидетелски показания
и писмени доказателства, съдът е приел ,че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на Държавата за репариране на претърпените от С. Н. неимуществени вреди
от незаконно воденото против нея наказателно производство,приключило с
оправдателна присъда и като е съобразил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е
приел ,че дължимото обезщетение следва да бъде в размер на 20 000 лв. ,в
който размер е уважил иска ,а за разликата до пълния предявен такъв от 40
000 лв. искът е отхвърлен. Уважени са като основателни и предявените искове
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди така ,както са
претендирани ,както и претенциите за заплащане на мораторно обезщетение
върху присъдените обезщетения за периода 09.02 .2019 г. – 08.02.2022г. като
съдът е зачел като основателно направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност на претенцията за присъждане на лихва за забава
за периода 15.02.207г. / както е претендирано / до 09.02.2019 г.
3
Решението е обжалвано в неговата цялост .
Описаната по-горе фактология не е оспорена с въззивните жалби като
със същите се атакува обжалваното решение в частта на присъдените
обезщетения като жалбоподателят ищец счита присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за занижено ,а жалбоподателят ответник счита същото
за твърде завишено. Последният не поддържа въззивната си жалба в
останалата й част ,а именно за изцяло отхвърляне на иска на основание чл.5
от ЗОДОВ ,както и досежно присъдените обезщетения за имуществени вреди.
Както се каза по –горе приетата за установено фактология във връзка с
воденото по отношение на ищцата наказателно производство ,приключило с
оправдателна присъдена , не е била спорна .
Веднага следва да се каже ,предвид пределите на въззивно обжалване
,очертани в с въззивните жалби, да няма спор ищцата да е претърпяла
обичайните вреди за лице ,обвинено в извършване на престъпление като
притеснение ,стрес ,несигурност ,накърнено достойнство, оронен авторитет
,чувство за онеправданост и несправедливост, страх от осъждане и
пр..Впрочем принципно тези неимуществени вреди дори не се нуждаят от
пълно и главно доказване доколкото са очевидни и са налице във всеки едни
случай на незаконно водено наказателно производство,приключило с
оправдателна присъда , и са в безспорна причинно следствена връзка с
последното.
По делото се претендира обезщетение и за понесени т.нар. специфични
вреди ,които ищцата счита да са завишените по интензитет болки и страдания
поради заеманата публична длъжност към момента на събитията - ****** на
ОС-П. ,медийна разгласа и влошено здравословно състояние –парализа на
трети очен нерв , довело до остро развило се изкривяване на лявото око ,с
невъзможност за движение към носа и отделно от това – световъртеж от
централен произход.
Не е оспорено по делото ,а се установява от представените писмени
доказателства ,твърдяното от ищцата обстоятелство ,че към инкриминирния
период същата е заемала длъжността ****** на ОбС - П. ,но тук следва да се
подчертае ,че повдигнатото й обвинение ,по което впоследствие е оправдана
,не е в длъжностно качество.
На следващо място от представените разпечатки от национални и
4
местни медии се установява повдигнатото срещу ищцата обвинение в измама
в особено големи размери да е намерило широк медиен отзвук .
По делото е изслушано заключение на СМЕ ,видно от което при ищцата
е налице страбизъм с лява очна ябълка ,която увреда често е коментирана като
пареза на функцията на окуломоторния нерв като в случая ,според експертите
, се касае за централна неврологична дисфункция на двуочното зрение като
зрението е запазено ,но е тежко и трайно увредено двуочното такова.Вещите
лице допускат с голяма вероятност да се касае за увреда с голяма давност или
за вродена дисфункция на механизмите на фузия при двуочно зрение ,която е
декомпенсирала в зряла възраст и пол при ищцата. Посочват също ,че сама по
себе си наличната симптоматика не може да бъде причинена от стрес или
силна емоция по никакъв начин, но същите могат да бъдат с роля на
влошаващи естествените ,свързани с възрастта и пола, механизми за
декомпенсация на наличната от преди това дисфункия ,която в по- млада
възраст е била компенсирана до степен на липса на симптоми. А от
случайните външни фактори за настъпване на такава декомпенсация посочват
реално най-голямо значение да имат случайни вирусни инфекции.
По делото са разпитани и свидетели. Същите познават ищцата -първата
свидетелка е нейна приятелка ,втората е нейна съседка , а св.В. е имал дълги
години делови отношения с нея. Същите установяват да знаят за воденото
наказателно производство за измама ,както и стресовото и депресивно
състояние ,в което Н. е изпаднала след началото и по време на същото
.Установяват същата да е изпитвала срам ,да се е чувствала омърсена , да се е
отдръпнала от близки и познати ,да се е затворила в себе си.
Изслушано е и заключение на СПЕ ,видно от което във връзка с
възникналата ситуация и неизвестния й и непредвидим изход ищцата е
претърпяла силен стрес ,който към настоящия момент е в значителна степен
преработен и не се наблюдават психопаталогични промени или трайни
негативни последици за психичното й състояние като според експерта ,при
липса на допълнителни стресогенни събития ,ищцата ще преодолее напълно
последиците от стреса ,изпитан във връзка с наказателното производство.
При така установеното приема се ,че освен обичайните неимуществени
вреди от незаконно воденото против ищцата наказателно производство ,не се
установи същата да е претърпяла болки и страдания, завишени по степен и
5
интензитет. Не може да се приеме влошаване на здравословното й състояние
да е в пряка причинна връзка с наказателното производство доколкото от
заключението на СМЕ става ясно ,че стресът и негативните емоции по
никакъв начин не могат да бъдат първопричина за конкретния й здравословен
проблем, който според експертите с доста голяма степен на вероятност е с
голяма давност ,т.е. далеч преди започване на производството ,или да се касае
за вродена дисфункция на двуочното зрение ,,проявила се на по-късен етап.
Не може да се приеме също така преживяният стрес от воденото против
ищцата наказателно производство да е бил в такава завишена степен в
сравнение с обичайния при такива ситуации ,че да сочи на изключителност.
Освен ,че СПЕ установява да не са налице психопаталогични промени или
трайни негативни последици за психичното състояние на ищцата ,според
експерта изпитаният стрес е с тенденция да бъде преодолян напълно. Данни
ищцата да е преживяла завишен по степен стрес над обичайния липсват и в
показанията на разпитаните свидетели.
Предвид казаното и като се съобрази продължителността на незаконно
воденото наказателно производство ,което не е извън рамките на разумния
срок – по-малко от 4 години ,при това в съдебна и досъдебна фаза , взетата
мярка за неотклонение ,която е „парична гаранция“ и по никакъв начин не е
нарушила естествения за ищцата начин на живот ,тежестта на престъплението
,в което е обвинена ,което е тежко умишлено такова ,обстоятелството ,че
макар към инкриминарния период ищцата да е била обществена личност като
****** на ОбС-П. ,престъплението ,за което е била обвинена не е в
длъжностно качество ,медийната разгласа , както и критерия за справедливост
,изведен от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ,съдът намира ,че обезщетение в
размер на 10 000 лв. е адекватна компенсация за претърпените от ищцата
неимуществени вреди в резултат на незаконно воденото наказателно
производство ,приключило с оправдателна присъда.
С оглед на горното предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се приеме за основателен и доказан до
посочения размер , до който следва да бъде уважен.
Основателен и доказан е и акцесорният иск за присъждане на мораторно
обезщетение върху посоченото обезщетение за периода 09.02.2019г.-
08.02.2022 г. ,в която връзка направеното от ответника възражение за изтекла
6
погасителна давност е основателно и следва да бъде зачетено. Същото
,изчислено от съда ,се явява в размер на 3 044.44 лева.
Гореизложеното налага извода ,че решението ,в частта ,в която на Н. е
присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от
10 000 лв. до присъдените 20 000 лв. , както и в частта ,в която е присъдено
мораторно обезщетение за периода 09.02.2019г.- 08.02.2022 г. над сумата от
3 044,44 лв. до присъдените 6 089,89 лв. се явява неправилно и следва да бъде
отменено ,вместо което се постанови друго ,с което тези искове за посочената
разлика бъдат отхвърлени.
Решението е правилно в частта ,в която на Н. е присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. ,както и в частта ,в която този
иск е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до претендираните 40 000 лв. ,а
също и в частта ,в която искът са присъждане на мораторно обезщетение е
уважен до размер на 3 044,44 лв. за периода 09.02.2019г.- 08.02.2022 г. ,като за
сумата над 6 088,89 лв. и за периода 15.02.2017 г. 09.02.2019 г. същият е
отхвърлен.В тази част същото следва да се потвърди.
Решението е обжалвано от ответника и в частта ,в която същият е осъден
да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди-
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство и
обезщетение за пропуснати ползи под формата на законна лихва върху
внесената гаранция за периода на нейното задържане ,както и съответните
мораторни обезщетения за периода 09.02.2019г.- 08.02.2022 г. От една страна
,в тази си част въззивната жалба е бланкетна ,а от друга страна не се и
поддържа ,поради което в тази му обжалвана част решението също следва да
бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта ,в която на ищцата са
присъдени разноски в първоинстанционното производство над сумата от
605,12лв. съобразно изхода от въззивното производство.
Тъй като въззивната жалба на Н. остава неудовлетворена на същата
разноски за въззивното производство не се дължат.
Ето защо съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 1224 / 25.10.2024г. ,постановено по гр.д.377 / 2022 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта ,в която П-Р.Б. е осъдена да заплати на С. Н.
Н. сумата над 10 000 лв. ,представляваща обезщетение за претърпени от
последната неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано
срещу нея незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.211 пр.1
във вр.чл.209 ал.1 във вр.чл.20 ал.2 във вр.ал.1 от НК ,за което е оправдана с
влязла в сила на 10.02.2017 г.присъда № 147/13.05.2016г. ,постановена по нохд
№ 8022/2015г. на РС-Пловдив ,ведно със законна лихва ,считано от
09.02.2022г. до окончателното изплащане , КАКТО и в частта ,в която П.Р.Б. е
осъдена да заплати на С. Н. Н. сумата над 3 044,44 лв.,представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главницата за периода 09.02.2019 г. – 08.02.2022 г. ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Н. ЕГН ********** с адрес гр.П.
,бул.“К.М.Л. „ №** против П.Р.Б. иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано
срещу нея незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.211 пр.1
във вр.чл.209 ал.1 във вр.чл.20 ал.2 във вр.ал.1 от НК ,за което е оправдана с
влязла в сила на 10.02.2017 г.присъда № 147/13.05.2016г. ,постановена по нохд
№ 8022/2015г. на РС-Пловдив за сумата над 10 000 лв. до присъдените
20 000 лв.,ведно със законна лихва ,считано от 09.02.2022г. до окончателното
изплащане, КАКТО И обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху главницата за периода 09.02.2019 г. – 08.02.2022г. за
сумата над 3 044,44 лв. до присъдените 6 088,89 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1224 / 25.10.2024г. ,постановено по
гр.д.377 / 2022 г. по описа на ОС – Пловдив в частта ,в която П-Р.Б. е осъдена
да заплати на С. Н. Н. сумата от 10 000 лв. ,представляваща обезщетение за
претърпени от последната неимуществени вреди в резултат на повдигнато и
поддържано срещу нея незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл.211 пр.1 във вр.чл.209 ал.1 във вр.чл.20 ал.2 във вр.ал.1 от НК ,за което е
оправдана с влязла в сила на 10.02.2017 г.присъда № 147/13.05.2016г.
,постановена по нохд№ 8022/2015г. на РС-Пловдив ,ведно със законна лихва
,считано от 09.02.2022г. до окончателното изплащане , КАКТО и в частта ,в
която П.Р.Б. е осъдена да заплати на С. Н. Н. сумата от 3 044,44
8
лв.,представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху главницата за периода 09.02.2019 г. – 08.02.2022 г.
ОТМЕНЯ решение № 1224 / 25.10.2024г. ,постановено по гр.д.377 / 2022
г. по описа на ОС – Пловдив в частта,в която П.Р.Б. е осъдена да заплати на С.
Н. Н. разноски за първоинстанционното производство над сумата от 605,12лв.
съобразно изхода от въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1224 / 25.10.2024г. ,постановено по
гр.д.377 / 2022 г. по описа на ОС – Пловдив в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9