№ 1546
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110209905 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Ц. Ц. срещу Наказателно постановление (НП) № *** г.
издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание-
„глоба“ в размер на 100 лева по чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП. Освен това са наведени и доводи за липса на достатъчно ясно и
пълно посочване на правната квалификация на нарушението, тъй като като нарушена е
посочена единствено бланкетната разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Сочи се и разминаване
между словесното описание на нарушението и разпоредбата на закона. Поради това се
претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц., редовно призован, не се явява лично, като се
явява неговият процесуален представител – адв. Стефанов, който поддържа жалбата. Моли
НП да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като описанието на нарушението е
непълно и липсва посочване, че жалбоподателят е бил участник в движението, като не се е
съобразил със светлинните сигнали. Допълва, че значението на светлинните сигнали е
уредено в ППЗДвП, който не е цитиран в НП. Затова моли за отмяна на НП и присъждане на
направените от жалбоподателя разноски за адвокатска защита.
Административнонаказващият орган – началник сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са изпратени писмени
бележки с доводи за потвърждаване на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 10.05.2024 г. около 11:26 ч. в гр. София, по бул. „Константин Величков”, с посока на
движение от ул. Пиротска към бул. Сливница, жалбоподателят Н. Ц. управлявал МПС – лек
автомобил марка ***, модел *** с рег. № ***, собственост на друго физическо лице. Водачът
бил сам в автомобила. На кръстовището на бул. „Константин Величков” с ул. Цар Симеон
имало монтирана светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа. При
приближаване на този светофар, управляваният от жалбоподателя автомобил навлязъл и
преминал през кръстовището по посока бул. Сливница при червен сигнал на светофарната
уредба за неговата посока на движение. Това било забелязано от патрул на 03 РУ СДВР,
включително и св. Й. Г.. Патрулният автомобил последвал водача и го спрял за проверка в
района на кръстовището на бул. Сливница и ул. Габрово. Св. Г. извършил проверка на водача
на автомобила, като установил самоличността му по представените документи и направил
справка в РСОД.
Въз основа на така установеното, св. Й. Г. Г. – на длъжност командир на отделение при
03 РУ СДВР съставил на жалбоподателя Н. Ц. АУАН № 1167393/10.05.2024 г. за нарушение
на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, /несъобразяване на поведението си със светлинните сигнали/, в
присъствие на нарушителя и на свидетел при установяване на нарушението, което се
установява от положените от тях подписи.
Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, като такива не са депозирани и в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация,
на 06.06.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на
сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР. Нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП било
описано като приближаване, навлизане и преминаване на забранителен /червен/ сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа.
Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя
на 17.06.2024 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 27.06.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Й. Г., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни. Св. Г. не си спомня подробности за случая, което е обяснимо
с оглед естеството на работата му и изминалия период от време. Но той потвърждава
написаното в АУАН и е категоричен, че щом е съставил АУАН за това нарушение, лично е
възприел преминаването на червен сигнал на светофара.
А от представената заповед от 2022 г. съдът установи, че свидетелят е преминал на
специално обучение по ЗДвП. Съдът се довери и на останалите писмени доказателства. На
практика жалбоподателят не оспорва извършването на самото нарушение, като не се
възползва от правото си да даде обяснения, а единствено излага правни доводи за отмяна на
НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
2
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.2.2, вр. 1.3.3 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
служителите на РУ в СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, ако са
преминали нарочен изпит по ЗДвП. А факта на успешно преминатия изпит се удостоверява
от Заповедта от 31.05.2022 г. Съгласно т. 3.6 от Заповедта от 02.12.2021 г. наказателни
постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в
СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
При издаването на НП са спазени законовите изисквания за точно и пълно описание на
нарушението и посочването на съответната правна квалификация.
Във връзка с възражението в жалбата относно непълната правна квалификация на
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, съдът намира следното :
В процесните АУАН и НП е посочено, че с действията си на 10.05.2023 г.
жалбоподателят Ц. е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като е преминал на
червен, забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа,
което е квалифицирано като „несъобразяване със светлинните сигнали“. Съдът взе предвид,
че както в акта, така и в НП ясно е описано, че той е сторил това докато е управлявал МПС,
което го определя и като един от участниците в движението, а именно водач на МПС. Освен
това в АУАН като правна квалификация на деянието е посочена по-пълната – чл. 6, т. 1, пр. 2
ЗДвП, което сочи именно задължението на участниците да съобразяват поведението си със
светлинните сигнали.
В доскорошната си практика по други подобни случаи, настоящият съдия-докладчик е
приемал, че доколкото разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна, то непосочването на
конкретната разпоредба в ППЗДвП, която въвежда забраната за преминаване на червен
сигнал на светофарна уредба в нормален режим на работа, представлява съществено
процесуално нарушение по чл. 57, ал.1, т. 6 ЗДвП.
Но актуалната практика на АССГ е непротиворечива, като константно се приема, че
това нарушение не е съществено и нарушението е описано по достатъчно пълен и ясен
начин за водача, който е преминал изпит за правоспособност. В този смисъл са и Решение №
2066 от 28.03.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 11699/2023 г., Решение № 21619 от
29.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 6218/2024 г., Решение № 10889 от 5.07.2024 г. на
АдмС - София по адм. д. № 4542/2024 г.
В тези влезли в сила съдебни актове, постановени по идентични случаи, еднопосочно
се приема, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и правна квалификация по
чл. 6, т. 1 ЗДвП в достатъчна степен внася яснота относно признаците на нарушението от
обективна страна, както и на нарушената разпоредба, с оглед което жалбоподателят е имал
възможност да организира защитата си. Поради това касационната инстанция приема, че не
е налице съществено нарушение, което може да обоснове незаконосъобразност на НП на
самостоятелно основание. В актуалната практика на АССГ е прието, че разпоредбата на чл.
6, т. 1 ЗДвП е точна, ясна и информативна в достатъчна степен, като освен това словесно е
описано, че се касае именно за несъобразяване със светлинните сигнали. Касационните
състави приемат още, че разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП не би могла да се приеме за
бланкетна и че е „абсурдно да се допусне, че правоспособен водач на МПС не е наясно какво
означават различните светлини на светофара“.
3
Макар съдията-докладчик да е на принципно различно становище относно характера
на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, в случая намира, че за да се гарантира еднаквото
третиране на идентични случаи, изразено чрез т.нар. принцип на „предвидимия съд“, следва
в случая да се съобрази с господстващото в съдебната практика становище.
Действително, както е изложено и в подадената жалба, конкретното значение на
червения сигнал на светофара е уредено в Правилника за прилагане на ЗДвП - в чл. 31, ал. 7,
т. 1, към който препраща и чл. 7, т. 1, б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на
движението по пътищата със светлинни сигнали. В чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, е
предвидено, че червена светлина на светофара означава "Преминаването е забранено".
Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма
такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът; когато светофарът е
поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека“. Разпоредбата детайлизира обективната страна и в частност
изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП. Но с
оглед горните съображения, се налага извода, че и без конкретното посочване на нарушената
разпоредба от Правилника или Наредбата, така изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка и правна квалификация в достатъчна степен изясняват установените признаците
на нарушението от обективна страна и дават една достатъчно пълна и точна правна
квалификация на нарушението. По този начин следва да се приеме, че е осигурено в пълнота
правото на защита на санкционираното лице.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка, като на още по-
силно основание това задължение следва да се изпълнява от водачите на МПС. От гласните
доказателства по делото несъмнено се установява, че при преминаването през пътния
участък от жалбоподателя, той е следвало да се съобрази със светлинните сигнали на
работещата в нормален режим светофарна уредба. Следователно, жалбоподателят, който е
навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба за
неговата посока на движение, забраняваща преминаването, е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата и по-конкретно на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата по чл. 6, т.
1 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и пряко е целял настъпването на същите. Жалбоподателят е съзнавал,
че минава през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, но е игнорирал
забраната за това и е продължил да управлява автомобила си, въпреки забранителния червен
сигнал.
Поради изложените по-горе съображения, съдът прие, че НП е изцяло правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В този смисъл се явява и неоснователна
претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски за адвокатска
защита.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г. издадено от началник сектор
към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Н. Ц. Ц. на основание чл.
53 от ЗАНН е наложено административно наказание- "глоба" в размер на 100 лева по чл.
183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5