Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 14224 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 20234613
от 26.10.2020 г., постановено по гр. д. № 54117/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че К.О.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.200,
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, сумата от 522, 93 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г. доставена в
топлоснабден имот – апартамент № 9, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. „********,
абонатен № 400150, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 33073/2017 г. по описа на СРС, 51 състав. Искът за главница за
потребена топлинна енергия е отхвърлен за горницата над присъдения размер до
пълния предявен размер от 522, 94 лв. Изцяло
отхвърлен е искът за главница за дялово разпределение в размер на 51, 62 лв. за
периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г , както и исковете, предявени на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 62, 38 лв., представляваща лихва за забава върху
стойността на топлинната енергия за периода 15.09.2015 г. – 28.04.2017 г. и за сумата от 9, 98 лв., представляваща лихва
за забава върху стойността за дялово разпределение за същия период. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 626, 46 лв., представляваща разноски в
исковото производство и сумата от 60, 63 лв. – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.“ ООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове е
депозирана въззивна жалба от ответника К.О.Т., чрез
назначения му процесуален представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, адв. Ц.И.
от САК. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Съдът не е обсъдил направените от него възражения с отговора на исковата молба.
Поддържа, че представените доказателства не установяват безусловно, че межди
него и топлопреносното дружество има сключен валиден договор за доставка на
топлинна енергия за исковия период. В т. II.2 от договора от 07.11.2007 г. между „Т.С.“ ЕАД и
фирмата за дялово разпределение „Т.“ ООД е предвидено същия да е за срок от 3
години, считано от датата на подписването, поради което договора е изтекъл през
2010 г., като липсват данни за неговото продължаване. Наред с това липсва и
договор, който да е сключен от етажната собственост с фирмата за дялово
разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли
предявените искове в тази им част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не
депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответника от „Т.С.” ЕАД. С
молба от 21.10.2021 г. излага становище за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли въззивната жалба, като му присъди сторените по
делото разноски вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Т.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба на ответника.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът К. О. Т. е потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент
9, находящ се в гр. София, общ. ********, като му дължи сумата от общо 646, 92
лв., от която: 522, 94 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. – 30.04.2016 г., сумата от 62, 38 лв. законната лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2015 г. – 28.04.2017 г., сумата от 51, 62 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и сумата от 9, 98 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2015 г. – 28.04.2017 г. Във връзка с подадено на 25.05.2017 г. заявление,
по ч. гр. д. № 33073/2017 г. на СРС, 51 състав, е постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, която е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление. Ищецът претендира установяване на вземанията му,
предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът чрез
назначения му процесуален представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, адв. Ц.И. от
САК, оспорва предявените искове. Счита, че по делото не са ангажирани
достатъчно доказателства за сключен между страните договор за доставка на
топлинна енергия в процесния имот. Твърди, че договорът между топлопреносното
дружество и фирмата за дялово разпределение е изтекъл през 2010 г. т. е. преди
заявения период, както и не е представен договор сключен между етажната
собственост, в която се намира процесния имот и фирмата за дялово
разпределение. Счита, че по делото не доказано, че именно ответникът е
ползвал имота през процесния период. Позовава
се на изтекла погасителна давност, която на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД е 3
години. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
На
25.05.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. О. Т. за сумата от 574, 56 лв. – главница,
както и 72, 36 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 28.04.2017 г. В
т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът през периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г. е ползвал топлинна енергия доставена в топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, община Слатина, ул. „********, ап.9, абонатен № 400150. Същият не е заплатил и дължимата от него сума
за топлинна енергия и стойността на изравнителните сметки за процесния период.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: 522, 94 лв. - главница и 62, 38
лв. - лихва, а за дялово разпределение: 51, 62 лв. - главница и 9, 98 лв. -
лихва. Претендира сторените в производството разноски в размер на 25 лв. –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
С
разпореждане от 01.06.2017 г. по ч. гр. д. № 33073/2017 г. на СРС, 51 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжника К.О.Т., като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер
на 25 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно
от представения нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 171,
том III,
рег. № 4130, дело № 525/2007 г. на 11.12.2007 г. К.Н.Д.е продал на К.О.Т. процесния
имот – апартамент *********, находящ се в гр. София, район „*********
Съгласно
представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 11.12.2007
г., последният е учредил договорна ипотека в полза на „ОББ” АД върху собствения
си недвижим имот – апартамент *********, находящ се в гр. София, район „*********
Приложено
е и искане на ЧСИ Р.А., рег. № 848 КЧСИ до Служба по вписванията гр. София от
19.08. (годината
не се чете)
за вписването на възбрана върху процесния недвижим имот, собственост на
ответника, като обезпечителна мярка за изплащане на парично задължение по
изп.дело № 20148480400446.
С заявление - декларация от 02.11.2009 г. ответникът
е поискал откриване на партида за имота на негово име.
Съгласно
приложено удостоверение, издадено от „Географска информационна система - София”
ЕООД е налице
идентичност по отношение на старият адрес на процесния топлоснабден имот,
находящ се в ж.к. „Христо Смирненски - ********“ и настоящия адрес на имота в ул.
„********с вх.А, Б, В и Г.
Видно от представения протокол от проведеното на 20.09.2007 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.
„********, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.“ ООД,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Пред СРС е ангажиран договор № У-№101/01.11.2007
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.“ ООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
С определение от 16.06.2020 г., СРС, 51 състав,
след като е констатирал нередовност на исковата молба, в която било посочено,
че презимето на ответника е „О.“, а
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № ********** г. по описа на
СРС, 51 състав била издадена с презиме „О.“ , указал на ищеца в едноседмичен
срок от уведомяването да посочи изрично презимето на ответната страна.
С молба от 19.06.2020 г., ищецът уточнил, че
исковете му са предявени срещу К.О.Т., с ЕГН **********.
От
заключението на вещото лице инж. М.Т.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническа експертиза, се установява, че абонатната станция в процесната сграда
– етажна собственост е автоматична, с пластинчати топлообменници. Постъпилата в
нея топлинна енергия се измерва посредством общ топломер, който се отчита по
електронен път в 0:00 часа на първо число на месеца. Технологичните разходи на
абонатната станция се изчисляват със специализиран софтуер и проверката на
месец е достатъчна да се провери верността на математическия модел , който
програмата за изчисление на тази величина следва. В случая тези разходи са
приспаднати за сметка на топлопреносното дружество, а чистото количество
топлинна енергия е достигнало при потребителите в сградата – етажна собственост
разпределено за отопление и битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е
констатирало, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите
метеорологични проверки, както следва: на 08.11.2011 г., 17.01.2014 г. ,
06.10.2015 г. и 12.09.2017 г. Проверката на топломера за 2013 г. обаче е
направена 2 месеца и 9 дена след законовия 2 годишен срок, което е нормативно
нарушение. При това положение от техническа гледна точка, когато макар и след
определения срок за метеорологичен контрол заключението на оторизирания за
проверка контролен орган ДАМТН е „съответства на одобрения тип“, то може да се
заключи в случая, че през този период общия топломер е бил годно средство за
търговско измерване. Дяловото
разпределение в сградата е извършено в съответствие с нормативните изисквания
след края на съответния отоплителен сезон съгласно Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
Установено е също така, че абонатът заплаща топлинна енергия от сградна
инсталация, разпределена от фирмата за дялово разпределение между всички
абонати в сградата пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. В
процесният имот през исковия период е имало 2 бр. водомери за топла вода, като
абонатът е осигурил достъп за проверка и е подписал на 24.05.2015 г. и
24.05.2016 г. главните отчети на топломера и водомерите. Вещото лице е
установило, че размерът на дължимата сума по данни на фирмата за дялово
разпределение за периода м.05.2014 г. – м. 04.2016 г. възлиза на сумата от 522,
93 лв., без в посочената сума да са включени предишни неплатени и просрочени
суми или изравнявания за периоди извън процесния и лихви по тях.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията,
действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за
битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.:
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния имот, в каквато насока
са и ангажираните по делото писмени доказателства, обсъдени по – горе. С оглед
на това същият, в качеството си на собственик на процесния имот, се явява и
потребител на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила
от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза
ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу Общите
условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и 2014 г.,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същият ги е приел.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират
спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага
изводът, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия
за битови нужди относно процесния имот. За съществуването на облигационно
правоотношение между страните няма значение дали лицето реално е ползвало
топлоснабдения имот или не. Ето защо не е необходимо ангажирането на
доказателства от ищца в тази насока.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът
не е доказал по делото доставеното количество топлинна енергия
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. От
експертното заключение се установи, че за процесния топлоснабден имот е
начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и сградна
инсталация, като нейната стойност е определена съобразно нормативните
изисквания. Същото не е оспорено от страните, като жалбоподателят не е
ангажирал пред първата и въззивната инстанция доказателства, които да
разколебаят или опровергаят изводите на вещото лице относно доставените
количества топлинна енергия до процесния имот през исковия период.
Съгласно заключението на вещото лице
по изслушаната пред СРС съдебно – техническата стойността на реално потребената
топлинна енергия за исковия период 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. възлиза на
сумата от 522, 93 лв.
Релевираните от жалбоподателя доводи
относно срокът на договора, сключен между ищеца и фирмата за дялово
разпределение, нямат отношение за спорното правоотношение. Правно релевантно е
обстоятелството, че до процесния имот е доставена топлинна енергия през
разглеждания период, като нейната стойност е определена съобразно нормативните
изисквания за това. Уто защо доводите на жалбоподателя се явяват неоснователни.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът
по жалбата претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Предвид обстоятелството, че същият не е депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба, както и не е представляван в проведеното
открито съдебно заседание в настоящото производство, следва да се приеме, че
същият не е защитаван от юрисконсулт. Ето защо не са налице предпоставките на
чл.78, ал.8 вр.3 ГПК и на страната не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в настоящата
инстанция.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20234613 от 26.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 54117/2018 г. по описа
на СРС, I ГО, 51
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която
е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***,
срещу К.О.Т., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.79,
ал.1 предл.1 ЗЗД, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, че К.О.Т., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 522, 93 (петстотин двадесет и два лева и деветдесет и
три стотинки) лв., представляваща стойност за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. в топласнабден имот – апартамент
№ 9, находящ се в гр. София, община ********, абонатен № 400150, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 33073/2017 г. по описа на СРС, 51 състав.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.“ ООД, ЕИК*******,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.