РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. гр.Мадан, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100196 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК от А. С.
Ю., ЕГН **********, с адрес гр.Р., ул. В. Л. № ..... против В..БГ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Д.Х. № ....., представлявано
от З. С. Р. и А. М. /с предишно наименование „***“ ЕООД/, за приемане за
установено в отношенията между страните, че уговорената „такса експресно
разглеждане“ предвидена в Договор за кредит № **** г., общите условия и
анексите към него е нищожна на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр.
чл. 22 ЗПК на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и ал. 146 от ЗЗП,
както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата сумата в размер от 528 лева, недължимо
платена като „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“,
предвидена в Договор за кредит № ****., общите условия и анексите към
него, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за кредит №
**** сключен с „4....“ ЕООД, съгласно който получава сумата от 200 лева при
ГПР 49.60%, годишен лихвен процент- 40.97%. Съгласно цитирания договор
ищцата следвало да заплати и такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 51.26 лева. Съгласно клаузата именувана „такса удължаване“ и чл.
13 от ОУ към Договор за кредит № ***** сключен с „4....“ ЕООД, била
предвидена допълнителна услуга „Удължаване на Срока за връщане на
кредита“, която услуга предвиждала удължаване на срока на връщане на
кредита, срещу заплащане на определена сума, определена в съобразно
Тарифата на Кредитора. За да бъда активирана тази услуга се сключвал
отделен Анекс към Договора за кредит. Поради невъзможност да върне
цялата сума, дължима по договора за кредит, на ищцата била предложена
1
опцията да сключи Анекс за удължаване на срока за връщане на сумата, за
която услуга се заплащала допълнителна такса. На 25.02.2021 г. ищцата
сключила Анекс за допълнителна сума към Договора за кредит, по силата на
който ищцата получила допълнително сумата от 900 лева, при ГПР от 49.7%,
при ГЛП от 40.97%, наред с това се начислявала и допълнителна „такса
експресно разглеждане“ в размер на 234 лева. На 20.04.2021г., ищцата
сключила АНЕКС за удължаване на срок към Договор за кредит № ****, по
силата на който удължила срока на връщане на общо дължимата сума с 30
дни, за което следвало да заплати предварително такса в размер на 264 лева.
На 08.06.2021 г. ищцата сключила Анекс за удължаване на срок към Договор
за кредит № ****, по силата на който срокът на връщане на общо дължимата
сума бил удължен с 30 дни, за което ищцата следвало да заплати
предварително такса в размер на 264 лева. Въз основа на сключените 2 бр.
анекса за удължаване на срок към договора за кредит ищцата заплатила такса
в размер на 528 лева. Ищцата счита, че така уговорените „такса експресно
разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“,
предвидени в Договор за кредит № ****, общите условия и Анексите към
него са нищожни на основание чл.10а, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, на
основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП.
В исковата молба се посочва, че възможността за събиране от
потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не
допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.
Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него, по своето
естество, представлявали такси и услуги, свързани, както с усвояването, така
и с управлението на кредита. Освен това посочва, че поради накърняването на
принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД се е
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Посочва, че в случая сумата,
която се предоставя по така уговорените „такса експресно разглеждане“ и
„такса удължаване на срока за връщане на общо дължимата сума“
съставлявали почти 100% от общата сума на отпуснатия кредит. По този
начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и
справедливост. Счита, че уговорените „такса експресно разглеждане“ и „такса
удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в Договор
за кредит № **** общите условия и Анексите към него са нищожни на
основание чл.143 ал.1 от ЗЗП. Уговорените такси били във вреда на
потребителя и не отговаряли на изискването на добросъвестност и
справедливост и водели до неравновесие в правата на страните, като по този
начин е в ущърб на ищцата. Посочените по-горе клаузи били неразбираеми и
не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Ищецът се позовава на чл. 21,
ал. 1 ЗПК, съгласно която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Посочва, че предвидените клаузи са неравноправни и по чл. 143, т.
5 ЗЗП, тъй като били необосновано високи. Позовава се на съображение 26 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
2
от 23.04.2008г. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК. Наред с това счита, че така уговорените клаузи „такса експресно
разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“,
предвидени в Договор за кредит № ***** общите условия и Анексите към
него са нищожни на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. На следващо място счита,
че така уговорените „такса експресно разглеждане“ и „такса удължава срока
на връщане на общо дължимата сума“, са нищожни поради това, че се стига
до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. По
изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че на
24.02.2021 г. между „4. ЕООД, с ЕИК *** като кредитодател и А. С. Ю. като
кредитополучател, е сключен Договор за кредит № *** в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. С подписване на процесния договор
кредитодателят предоставил на кредитополучателя сума в размер на 200.00
лева, представляваща главница по кредита. Кредитът бил за период от 30 дни
и бил с падежна дата 26.03.2021 г. Начислените такси и лихви по кредита
били: договорна лихва в размер на 6.73 лева и такса „Експресно разглеждане”
в размер на 51.26 лева. Така общият размер на кредита, който
кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на
стойност 257.26 лева. На 25.02.2021 г. А. С. Ю. сключила Анекс за
допълнителна сума към Договор за кредит № ****за сумата от 900 лева. Така
ищцата дължала по кредита: главница в размер на 1100 лева, такса за
експресно разглеждане - 234 лева и договорна лихва в размер на 36,04 лева.
Всички параметри по съществуващият Договор за кредит, с изключение на
размера на дължимата сума, оставали непроменени. С настъпване на
падежната дата- 26.03.2021 г., ищцата изпада в просрочие. На 20.04.2021 г.
ищцата сключила Анекс за удължаване на срок към Договор за кредит №
****. Съгласно т. 13.1 от Общите условия към Договора за кредит
Кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срокът за връщане
на кредита. Удължаването на срока за връщане била допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставяла по искане на
кредитополучателя, съобразно Тарифа на Кредитора. Ищцата е платила такса
за тази услуга в размер на 264 лева. Новата падежна дата е била 20.05.2021 г.
Всички параметри по съществуващият Договор за кредит, с изключение на
падежната дата, оставали непроменени. Считано от 21.05.2021 г., ищцата
отново изпаднала в просрочие. На 08.06.2021 г. ищцата сключила Анекс за
удължаване на срок към Договор за кредит № *****. Ищцата отново платила
такса за тази услуга в размер на 264 лева. Новата падежна дата е била
08.07.2021 г. Всички параметри по съществуващия Договор за кредит, с
изключение на падежната дата, оставали непроменени. След 08.07.2021 г.
ищцата окончателно изпаднала в просрочие. Към днешна дата, ищцата не
била погасила задължението си към ответника. Ответникът оспорва доводите
на ищеца за недействителност на клаузата, уреждаща такса „Експресно
разглеждане“ на основание чл. 10а. във вр. с чл. 22 от ЗПК. Посочва, че
ищцата заявила искане за ползване науслуга по експресно разглеждане,
3
поради което това е изрично отбелязано в искането за кредит и в
последващите искания за сключване на анекси към основния Договор.
Отделно, в процесния договор за кредит изрично и самостоятелно са
уговорени такси за ползване на тези услуги. Посочва, че таксата „Експресно
разглеждане“ няма задължителен характер, за разлика от общите разходи по
кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Ползването на
услугата „Експресно разглеждане“ гарантира на кредитополучателя
единствено получаването на отговор в посочения срок, но не гарантирало
отпускането на кредит. Заплащането на таксата било опционално, по избор на
потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за
кредит да бъде разгледано в рамките на 15 минути. Аналогично стоял
въпросът и с таксата за „Удължаване на кредита“. Посочва, че същата не е
елемент, който формира ГПР. С настъпването на падежната дата, ищцата не
била погасила задължението си към дружеството - ответник и е изпаднала в
забава, в следствие на което били сключени Анекси за удължаване на срок от
дата 20.04.2021 г, и от дата 08.06.2021. Така дължимите такси за удължаване
на срока на договора влизали в обхвата на чл. 19, ал. 3, т. 1 и не били елемент
от ГПР., респективно не е налице заобикаляне на закона, нито противоречие с
чл. 10а от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК. Такса удължаване на срока на
договора не попадала в пределите на чл. 10а от ЗПК, тъй като била
допълнителна, незадължителна услуга, която се предоставя на
кредитополучателя при изрично поискване. Посочва, че чл. 10а от ЗПК не е
сред изброените разпоредби в чл. 22 от ЗПК, които законът е уредил като
основания за недействителност на Договора за кредит. Неоснователно било и
твърдението за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предложение 3 от ЗЗД. Посочва, че единствен обективен и задължителен
показател за максималния размер на ГПР, е действащото правило на чл.19,
ал.4 от ЗПК, по силата на което, ГПР може да се уговаря свободно до размер
от 50 %. В процесния случай, при съблюдаване принципа за свобода на
договаряне, по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат
договор за кредит с годишен лихвен процент от и ГПР от 49.7%.
Несъстоятелно било твърдението на ищцата, че липсва еквивалентност между
размера на таксите и извършените услуги. Посочва, че предложените
механизми за експресно разглеждане и удължаване срока на искането за
кредит, давало възможност на кредитоискателя при спешна нужда от
средства, да получи отговор в рамките на петнадесет минути дали ще му
бъдат отпуснати или не такива или дали ще бъде допуснато удължаване на
срока по кредита. Ищцата изрично била заявила, че декларира, че е
информирана и приема услугите за експресно разглеждане на искането и
удължаване на кредита. Посочва, че не е необходимост от предоставяне на
погасителен план, тъй като сумата по кредита, заедно с начислената върху нея
лихва за срока на ползването на кредита (30 дни) и дължимата такса
експресно разглеждане се заплащали наведнъж на посочената в договора дата
за връщане на кредита, т.е. договорът не предвиждал кредитът да се погасява
на части с погасителни вноски. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните,
намира от фактическа и правна страна, следното:
4
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че на 24.02.2021 г. между тях е сключен Договор за кредит №
*****, по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 200 лева; на
25.02.2021г. между страните бил сключен Анекс към Договор за кредит №
****, по силата на който ищцата получила допълнителна сума в размер от 900
лева; на 20.04.2021 г. ищцата сключила Анекс за удължаване на срок към
Договор за кредит № *****; На 08.06.2021 г. ищцата сключила Анекс за
удължаване на срока към Договор за кредит № ****; ищцата е заплатила на
ответника сумата в общ размер от 528 лева „такса за удължаване на срока за
връщане на общо дължимата сума“ по сключените Анекси от 20.04.2021г. и
08.06.2021 г.
Като доказателство по делото е приет заверен препис на Договор за
кредит № **** г., сключен между 4..... ЕООД, ЕИК **** (с настоящо
наименование В..БГ), по силата на който ответното дружество в качеството
му на кредитор е предоставило сумата от 200 лева на ищеца-
кредитополучател, със срок на кредита – 30 дни, при лихвен процент за срока
на кредита от 40,94 %, ГПР 49,60%, сума на лихвата за сока на кредита 6,73
лева, такса за бързо разглеждане 51,26 лева. Представен е и заверен препис от
Анекс за допълнителна сума от 25.02.
2021 г. към договор за кредит № ***** г., с който била отпусната
допълнителна сума в размер на 900 лева на кредитополучателя А. С. Ю., като
общият размер на кредита възлизал на 1100 лева. Датата на връщане на
общата дължима сума била 26.03.2021 г., ГПР 49,7%, лихвен процент за срока
на кредита след отпускане на допълнителната сума 40,99%. В описания анекс
за допълнителна сума от 25.02.2021г. е посочено, че е начислена такса за
бързо разглеждане след отпускане на допълнителна сума в размер на 234
лева. Представен е и заверен препис от Анекс за удължаване на срок от датата
20.04.2021 г. към договор за кредит *****, съгласно е удължен срока за
връщане на общата дължима сума по кредита от 1370,04 лева до 20.05.2021 г.
В Анекс от 20.04.2021 г. е посочено, че таксата за удължаване на срока
възлиза на 264 лева. Представен е заверен препис от Анекс за удължаване на
срок от 08.06.2021 г. към договор за кредит **** г., съгласно който е удължен
срока за връчване на общата дължима сума по кредита от 1370,04 лева до
08.07.2021 г. Посочено е, че се дължи такса за удължаване на срока в размер
от 264 лева.
Съгласно раздел I, т. 1 „Определения“ от приложимите към договора
ОУ таксата за бързо разглеждане, представлява такса за предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която
гарантира на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от
подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис
на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при
подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна услуга по
кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на
Кредитора. Таксата за удължаване представлявала такса за предоставяне на
допълнителна, незадължителна услуга за удължаване на срока за връщане на
кредита със 7 (седем), 14 (четиринадесет) или 30 (тридесет) календарни дни
над първоначално определения срок за връщане на кредита. Таксата за
удължаване се предоставя на кредитополучателя в съответсвие с ОУ и
5
съгласно Тарифа на кредитора. Съгласно раздел III, т. 4 от ОУ Кредиторът се
задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане
на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от датата на
получаването му. Съгласно т. 4.1 кредиторът предоставя възможност на
кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане
за отпускане на кредит, услугата бързо разглеждане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на
кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на
отговор до 15 минути от изпращането му. Съгласно т.4.4 за заявката на
допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за
кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се
изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.
Дължимата сума за тази допълнителна услуга е посочена в специалните
условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична
на Началната страница. Съгласно т. 4.5 допълнителната незадължителна
услуга за бързо разглеждане не е задължителна условие за отпускането на
сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на
кредитополучателя да получи кредит. Съобразно т. 13.1 от ОУ
кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срока за връщане
на кредита. Удължаването на срока за връщане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя,
съобразно Тарифа на кредитора. Кредиторът имал правото ,съобразно
индивидуалната оценка на кредитополучателя да откаже предоставянето на
заявената услуга. Като доказателство по делото е приет заверен препис от
СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който са
описани параметрите на първоначално сключения между страните Договор за
кредит № **** г.
Предвид така установените факти, съдът приема следното:
Съдът приема, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът
пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно
като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9
ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Относно предявения иск за недействителност на „такса експресно
разглеждане“ предвидена в Договор за кредит № ***** г., общите условия и
анексите към него:
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. С оглед характера на услугата, същата е свързана с
разглеждане на заявката на потребителя и усвояването на кредита във
времево отношение, респективно – с основното задължение на ответника по
договора да предостави заемната сума. Следователно, е налице нарушение на
6
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава такса. С
предвиждането на такава такса реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на
всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. С това
допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му размер от 49,60 %,
съотношението между главницата от 200 лева, таксата за експресно
разглеждане, която възлиза на 51,60 лева, възнаградителната лихва от 6,73
лева, както и срока на договора за кредит от 30 дни. Същото се отнася и за
сключения Анекс за допълнителна сума от 25.02.2021 г. към договора за
кредит, съгласно който е отпусната допълнителна сума от 900 лева, при сума
на лихвата след отпускане на кредита в размер на 36,04 лева, лихвен процент
от 40.99% за срока на кредита след отпускане на допълнителната сума (който
срок остава едномесечен) и ГПР 49,70 %. При включване на уговорената
между страните такса за бързо разглеждане в размер на 234 лева след
отпускане на допълнителна сума, то би се стигнало до надвишаване на
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба
ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
МС.
Не се споделят доводите на ответника, че в случая се касае за начислена
комисионна за допълнителни услуги по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, свързани с
договора за потребителски кредит. „Допълнителни услуги“ по чл.10а ал.1
ЗПК са такива услуги , които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата
/заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж . Допълнителни услуги
са, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. В случая става въпрос за забранената
от чл.10а, ал.2 ЗПК такса за действия свързани с усвояването на кредита във
времево отношение, която има характер на скрито възнаграждение, което не е
включено в ГПР и води до скрито оскъпяване на кредита. Предвид
изложеното клаузата, уреждаща заплащането от страна на кредитополучателя
на „такса експресно разглеждане“ предвидена в Договор за кредит № **** г.,
общите условия и анексите към него е нищожна като противоречаща на чл.
10а, ал. 2 ЗПК и заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с оглед на което
предявеният иск следва да бъде уважен.
По отношение на предявения иск да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцата сумата в размер от 528 лева, недължимо платена като
„такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“,
предвидена в Договор за кредит № *****г., общите условия и анексите към
него:
Съдът намира, че клаузата, въз основа на която са начислени такси за
удължаване на срока е уговорена в нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2
от ЗПК, доколкото същата е начислена за действие, свързано с управление на
кредита, а не за допълнителна услуга по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Както се
7
спомена по-горе, допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са
такива, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните
– предоставяне на парична сума и връщане на същата на определен падеж.
Промяната на падежа на задължението е действие по управление на кредита,
доколкото е относимо към основното задължение на кредитополучателя да
върне предоставената сума по договора. От друга страна съгласно чл.33 ал.1
от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Възлагането в тежест на
потребителя на допълнителна такса за управление на договора за кредит в
случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в
размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл.10, ал.2 ЗПК
и чл.33, ал.1 ЗПК. /В този смисъл е и Решение № 345 от 09.01.2019 г. по т. д.
№ 1768/2018 г. по описа на ВКС/. Налице е и противоречие и с чл.143 т.5
ЗЗП, тъй като при неизпълнение на основното задължение на потребителя да
заплати уговорената сума на определения падеж е начислено необосновано
високо – спрямо срока на забавата обезщетение, което възлиза на сумата от
264 лева за един месец по Анекс 20.04.2021г., с който датата на връщане на
общата дължима сума е изменена на 20.05.2021г. и 264 лева за един месец по
Анекс от 08.06.2021 г., с който датата на връщане на общата дължима сума е
изменена на 08.07.2021 г. Ето защо клаузите, въз основа на която са
начислени такси за удължаване на срока на договора за кредит са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговарят на
изискването за добросъвестност и нарушават равновесието между правата и
задълженията на търговеца и на потребителя. Предвид изложеното клаузите,
уреждаща заплащането от страна на кредитополучателя на „такса експресно
разглеждане“ са нищожни на осн. чл.10, ал.2 ЗПК, чл.33, ал.1 ЗПК и чл. 143,
т. 5 вр. 146, ал. 1 от ЗПК, а заплатените по тях суми подлежат на връщане на
кредитополучателя на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Липсва спор между
страните, че процесната сума от 528 лева е заплатена от ищеца в полза на
ответното дружество, както следва: във връзка със сключен Анекс от
20.04.2021г. за удължаване на срок към Договор за кредит № **** ищцата е
заплатила сумата от 264 лева, както и във връзка със сключен Анекс от
08.06.2021 г. за удължаване на срок към Договор за кредит № **** ищцата е
заплатила сумата от 264 лева. С оглед на което предявеният иск се явява
доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски,
като доказа такива в размер на 100 лева - платена държавна такса, която ще се
присъди изцяло, на основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който му е
предоставена безплатна правна помощ от адв. М. М. на основание чл. 38, ал.
1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под
която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се
определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. М. в размер
на 300 лева, която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника
на ищцата. Предвид изложеното съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. С. Ю., ЕГН
**********, с адрес гр.Р., ул. В. Л. № ****, и В..БГ ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Д. Х. № ....., представлявано от З.
С. Р. и А. М., че клаузата, предвиждаща „такса експресно разглеждане“ в
Договор за кредит № **** г., общите условия и анексите към него е нищожна
като заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА В..БГ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. Д. Х. № ...., представлявано от З. С. Р.и А. М. да заплати на А. С. Ю.,
ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. В. Л. № **** сумата от 528 лева
(петстотин двадесет и осем лева), недължимо платена като „такса удължаване
срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидена в Договор за кредит
№ ****г., общите условия и анексите към него, ведно със законната лихва
върху от датата на депозиране на исковата молба- 15.06.2022г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 100 лева (сто лева) – разноски
за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА В..БГ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. Д. Х. № ....., представлявано от З. С. Р. и А. М. да заплати на адв. М. В.
М., АК П., съдебен адрес: гр. П., бул. П. № ...... сумата от 300 лева (триста
лева) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9