мотиви към присъда № 260077 /26.05.2021г. по н.о.х.д. № 4357/ 2021г.
по описа на Районен съд –Бургас
Производството по делото е образувано по
повод обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.Бургас, с който на И.А.Д. с
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура – гр.Бургас поддържа обвинението срещу подсъдимия. Пледира за осъдителна присъда, като счита обвинението
за безспорно доказано. Моли съда да признае подсъдимия за виновен
и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок за не по-малко от 2 години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от 5 години.
Подсъдимият разбира обвинението. Признава се
за виновен. Съжалява за деянието. Не дава обяснения в хода на съдебното
следствие.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимия
И.А.Д. е роден на ***г*** ЕГН **********. Същият е с постоянен
адрес ***, настоящият – ****. Той е българин, български гражданин, разведен,
осъждан със средно образование. По
негови данни, работи като мебелист.
Свидетелката Т.Й.
притежавала апартамент, находящ се в ****. През 2017г. заедно с дъщеря си
свидетелката Г.Й. извършили ремонт и закупили ново обзавеждане, което било
монтирано от подсъдимия Д..
В края на 2018г. свидетелката
Т.Й. се прибрала от Република Италия и след направен оглед на мебелите в дома
си установила, че дъното на единия от шкафовете било пропаднало. За ремонта на
този шкаф тя потърсила подсъдимия, който се отзовал още на същия ден, а на
следващия - извършил ремонта, за което поискал сумата от 40 лева. В разговор с
него свидетелката Т.Й. споделила, че се нуждае от душ кабина, която да бъде
монтирана в банята. Той от своя страна я убедил, че по-добре би било, душ
кабината да не се купува готова, а да се направи чрез поставяне на стъклена
преграда и камък. По този начин също щяла да се обособи душ кабина, но на
по-ниска цена. Подсъдимият заявил, че може да достави и монтира всички
необходими елементи за изграждането на душ кабината. Предполагаемата сума,
която щяла да е необходима, според подсъдимия Д. възлизала на около 700 лева.
Свидетелката Й. се съгласила с предложението на подсъдимия.
На следващият ден подсъдимият
се обадил по телефона на свидетелката Т.Й. и и съобщил, че се намирал в
магазин, в който се продава камък и стъклена преграда, които бил необходим за
изграждането на душ кабината и попитал дали и е необходима фактура. Свидетелката
Й. пожелала да бъде закупен въпросния камък, но подсъдимият Д. и казал, че не
разполага с пари за закупуването му. Й. изразила готовност да предостави на подсъдимия
сумата от 450 лева, с които да бъдат закупени всички необходими материали. Още
същия ден, подсъдимият Д. отишъл до дома на свидетелката Й. и от нея получил
сумата то 450 лева, която трябвало да послужи за закупуването на материалите
необходими за договорения ремонт на санитарното помещение.
На 31.12.2018г. подсъдимият Д.
отишъл до дома на свидетелката Й. и поискал остатъка от договорената сума за
ремонта на душ кабината, а именно 250 лева, като излъгал, че детето му се
нуждаело от лечение. Още през първия работен ден на 2019г. свидетелката Й.
потърсила Д., за да разбере кога ще бъде извършен обещания ремонт. От отговора
му тя разбрала, че обещаното няма да бъде изпълнено, поради което, преди да
замине за Република Италия, тя подала жалба в Пето РУ на МВР-Бургас.
Свидетелката В. С.
притежавала жилище находящо се в ****, което обитавала заедно със семейството
си. Тя познавала бившите работодатели на подсъдимия, както и самия него, тъй
като преди време монтирал мебели в дома и.
През месец май 2019г.
свидетелката С. започнала ремонт на жилището си. Тя случайно срещнала подсъдимияв
в ж.к.“С.“ и от него разбрала, че вече не работел при техните общи познати, а
се занимавал отново с изработка и монтаж на мебели, но вече работел за себе си.
Свидетелката се поинтересувала дали подсъдимият можел да изработи и монтира
гардероб в една от стаите на жилището и, на която подсъдимия Д. отговорил
утвърдително. Още на същия ден, подсъдимият Д. отишъл до дома на пострадалата,
огледал помещението, в което следвало да се монтира гардероба и взел размери за
бъдещата мебел и си тръгнал.
В продължение на една седмица
подсъдимия и свидетелката С. ежедневно обсъждали, посредством телефонни
разговори, варианти за цветовото решение на бъдещата мебел, възможни бъдещи
ремонти на подовата настилка и ел.инсталацията на помещението. След всички
направени уточнения подсъдимият заявил, че възложения му за изработка и монтаж
гардероб щял да бъде на стойност 1050 лева.
Седмица по-късно подсъдимият Д.
дошъл в дома на пострадалата и поискал сумата от 800 лева за закупуване на
материали за поръчаната мебел. С. не се съгласила да даде цялата сума, а
предала само 400 лева, която сума следвало да се счита за предплата, за
изработването на процесния гардероб. За предаването на паричната сума не бил
съставен писмен документ. Няколко дни след това подсъдимият Д. отново отишъл до
дома на свидетелката С. и поискал още 200 лева, които според него, били
необходими за закупуването на механизмите на бъдещата мебел. Пострадалата му
предала и тази сума, като отново не бил изготвен документ за това.
След известен период от
време подсъдимият Д. отново потърсил свидетелката С.. Този път поискал сумата
от 300 лева, която също била предназначена за изработването на гардероба.
Пострадалата му дала поисканите 300 лева, като заявила изрично, че няма да даде
други пари преди да бъде доставена и монтирана процесната мебел. Така общата
сума, която свидетелката С. предала на подсъдимия до този момент достигнала 900
лева.
Един месец след последната им
среща свидетелката С. потърсила подсъдимия и го попитала дали е готов
гардероба. Той от своя страна отговорил, че го е направил, но нямал време да го
монтира. Месец след това свидетелката отново потърсила подсъдимия и се
поинтересувала за датата, на която ще бъде изпълнена поръчката и. Подсъдимият отново
казал, че няма възможност да монтира гардероба. Този път пострадалата му предложила
да наеме фирма за монтажа, а той само да съдейства за доставката на елементите
за гардероба, но Д. отказал и заявил, че той ще го монтира. Няколко месеца
по-късно, подсъдимият споделил на пострадалата, че въобще не е изработил
поръчания гардероб.
Установената фактическа обстановка напълно кореспондира със показанията
на свидетелите Т.Й., Г.Й., В.С.. От страна на съда
констатираните противоречия и несъответствия в показанията на свидетелите Т.Й.
и Г.Й., бяха отстранени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК и
приобщени към доказателствената съвкупност. Доказателствата
са събрани съобразно предвидените в НПК способи, като свидетелските показания
са обективни, логични и кореспондират, както помежду си така и с останалия
доказателствен материал в подкрепа на обвинителната теза, поради съдът ги
кредитира изцяло.
Така установената
фактическа
обстановка сочи за осъществен от подсъдимия
състав на престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като за времето от
неустановена дата през месец декември 2018г. до края на месец май 2019г., в
гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си или за другиго имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у В.И.С. и Т.Р.Й.,
че ще извърши срещу заплащане дадени услуги и с това им причинил имотни вреди в
общ размер на 1600 лева, както следва:
l.Ha неустановени дати през
месец декември 2018г. в гр.Бургас, с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Т.Р.Й., че
ще закупи и монтира в дома и, находящ се в ****, душ
кабина, с което причинил на Й. имотна вреда в размер на 700 лева;
2.На неустановени дати през
месец май 2019г., в гр.Бургас, с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение у В.И.С., че ще изработи и монтира в домът и, находящ
се в ****, гардероб, с което причинил на С. имотна вреда в размер на 900 лева.
В престъпната деятелност на подсъдимия са налице
признаците на продължавано престъпление, тъй като гореописаните деяния
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, така че последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Обект на престъплението измама са обществените отношения свързани с упражняването на правото на
собственост. Изпълнителното деяние е осъществено, като подсъдимият е възбудил и поддържал у различни лица заблуждение, че ще извърши
срещу заплащане дадени услуги и с това им причинил имотна вреда. Той е спечелил
доверието на пострадалите свидетели, като е създал неверни представи у тях, и
ги е мотивирал да се разпоредят с парични средства. Налице е причинна
връзка между заблуждението, в което свидетелите са били въведени и поддържани,
и извършените от тях разпоредителни действия със собствените им пари. Налице е
съставомерен резултат - имотна вреда в общ размер на 1600 лева, която е в пряка
връзка с извършените от свидетелите разпоредителни действия в състояние на
заблуждение, в което са били въведени и поддържани от подсъдимия през
инкриминирания период.
Деянието
е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
За наличието на специалната цел по чл.209, ал.1
от НК може да се съди от поведението на подсъдимия, непосредствено
преди и след действията му по възбуждане и поддържане на заблуждение у
пострадалите. При осъществяване на деянието Д. е
преследвал користна цел, а именно да набави за себе си имотна облага и с това е причинил имотна вреда на пострадалите лица в
посочения в обвинителния акт размер, която е съставомерна последица от
престъпното му поведение.
При определяне на наказанието на подсъдимия
Д., съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът констатира,
че в случая не са
налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да водят до приложението на чл.55 от НК,
при което определи наказанието при приложението на чл.54 от НК,
като съобрази степента на обществена
опасност на престъплението, като деяние с оглед на конкретните условия, място,
време, обстановка на осъществяване и личността на подсъдимия.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете изразеното от Д. признание на вината и съжаление за деянието. Независимо
от настъпилата реабилитация преди осъществяване на деянието съдът взе
предвид, като
отегчаващо отговорността обстоятелство, че предходно
деяние, за което е била
ангажирана
наказателната отговорност на Д. е
било за същото такова престъпление, като
схемата, по която е въвеждал в заблуждение пострадалите лица е еднотипна. Не
следва да се пренебрегва и обстоятелството, че инкриминираното
деяние обхваща две отделни едрородни
прояви, като общият размер на нанесената вреда на пострадалите лица е 1600 лева. Тези обстоятелства мотивираха съда да определи наказанието на подсъдимия на основание чл.209, ал.1, във вр. чл.26 от НК, вр. чл.54 от НК, отчитайки превес на смекчаващите обстоятелства, като му наложи наказание лишаване от свобода под
средния
размер към минимума, а именно лишаване
от свобода за срок от 2 години. С така наложеното наказание съдът намери, че
в оптимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанията съгласно чл.36 от НК.
Отчитайки факта на настъпилата реабилитация
по чл.88а от НК по предходните осъждания преди осъществяване на престъплението,
предмет на настоящото производство, съдът прецени, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително наложеното наказание да бъде
търпяно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи неговото изпълнение
за сок от 5 години.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
Председател
:
Вярно с оригинала: Г.Ст.