РЕШЕНИЕ
13.06.2022 г. гр. Берковица
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕНА П.
при секретаря Светлана Петрова, като разгледа докладваното от съдия П. гр.д. № 379 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от М.Н.Б., с ЕГН: **********,***, чрез адв. М.К., срещу И.К.И., с ЕГН: *** *** с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на следните имоти:
1. ПИ с идентификатор 07510.61.7, с площ 370 кв.м , трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за паркинг, съседи: 07510.61.10, 07510.61.11, 07510.61.9,
2. ПИ с идентификатор 07510.61.11, с площ 433 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, съседи : 07510.61.10, 07510.255.1, 07510.61.9, 07510.61.7 и
3. ПИ с идентификатор 07510.61.12, с площ 352 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, съседи: 07510.61.10, 07510.61.5, 07510.255.1, 07510.61.1 1.
Ищцата твърди, че с Решение от 21.04.2003г. на ОС Монтана по гр.д. 116/2002г. е възстановено правото на собственост на нея и брат й И. Николов Ананиев като наследници на Никола И. Ананиев върху земеделска земя - ливада, с площ от 2950 кв.м., в местността „Друмо“ в съществуващи стари реални граници. След влизане в сила на съдебното решение било издадено Решение № 1211/22.05.2003г. на ОСЗ Берковица за възстановяване правото им на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници. След справка в СГКК ищцата установила, че само 1129 кв.м. от собствените й 2950 кв.м. са вписани на нейно име. Останалата част от имота била нанесена като отделни поземлени имоти с идентификатор 07510.61.7, ПИ с идентификатор 07510.61.11 и ПИ
с идентификатор 07510.61.12. Всички имоти били актувани като държавни и впоследствие прехвърлени с договори за покупко-продажба на частна държавна собственост от Областен управител Монтана на ответника И.К.И.. Съгласно чл. 3 от договорите за продажба владението било предадено на ответника в деня на сключването им.
Твърди, че извършените продажби нямат прехвърлително действие, защото праводателят на ответника не е бил техен собственик. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде владението на процесиите имоти.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата - адв. К., поддържа исковата молба, моли искът да бъде уважен и претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът И.К.И. оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че предявеният иск е недопустим поради липса на положителна процесуална предпоставка, а именно да е налице реституиран обект в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Твърди също така, че ищцата не може да се легитимира като собственик на основание приложеното Решение № 1211/22.05.2003г. на ОСЗ Берковица без приложена към решението скица за индивидуализиране на имота. Оспорва предявения иск като неоснователен поради обстоятелството, че процесиите три поземлени имота не са част от възстановения на наследниците на Никола Ананиев по реда на ЗСПЗЗ имот в землището на село Бързия, местност „Друмо“. Наред с това ответникът твърди, че е собственик на процесиите имоти на основание покупко-продажба с продавач Областен управител Монтана след провеждане на приложимите законови разпоредби на ЗДС и ППЗДС. Оспорва по съдържание представените с исковата молба Заповед РД-15-411/10.12.2003г. на Кмета на Община Берковица и Заповед РД-15-64/29.01.2004г. на Кмета на Община Берковица и твърди, че процесиите имоти никога не са били собственост на Община Берковица. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител - адв. С., поддържа отговора на исковата молба, пледира за отхвърляне на исковата претенция и претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, прието е заключение по назначена съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно с чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници /л.24/, ищцата е наследница на Никола И. ***, починал на 01.05.1985 г.
Установява се от приложеното заверено копие от преписка 10272/02.04.2002г. по заявление на М.Н.Б., че с решение № 1191/10.04.2002г. Общинска служба по земеделие и гори, гр.Берковица, е отказала да възстанови правото на собственост на наследниците на Никола И. Ананиев върху ливада от 2.950 дка, находяща се в м."Друмо” в землището на с.Бързия, мотивирайки се, че върху имота са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването му, поради което бившите собственици ще бъдат обезщетени по реда на чл.Юб, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Това решение е отменено в частта на отказа с Решение на Окръжен съд - гр.Монтана от 21.04.2003г., по гр.д. № 116/2002г., като съдът постановява възстановяване правото на собственост на наследниците на Никола И. Ананиев върху ливада от 2.950 дка, находяща се в м.“Друмо” в землището на с.Бързия, в съществуващи стари реални граници, при граници: от две страни път и от две страни земи общинска собственост.
В изпълнение на решението на Окръжен съд - Монтана от 21.04.2003г., Общинска служба по земеделие и гори, гр.Берковица, постановява Решение № 1211/22.05.2003г., с което възстановява правото на собственост на наследниците на Никола И. Ананиев върху ливада от 2.950 дка, находяща се в м.”Друмо” в землището на с.Бързия, в съществуващи стари реални граници, при граници: от две страни път, а от север и югозапад - общинска собственост. В решението е записано, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с точните размери на имота.
Във връзка с определяне на точните граници на възстановената ливада от 2.950 дка и изготвяне на скица на възстановения имот безспорно е установено, че възстановеният имот представлява част от парцел 11-671, кв.61 по регулационния план на с.Бързия от 1926г. Съгласно регулационния план на с.Бързия от 1954 г., част от парцел 11-671, кв.61 по регулационния план на с.Бързия от 1926 г., имаща площ 2.950 дка, остава извън регулацията на населеното място. Тази част е идентична с признатата за възстановяване ливада.
Към датата на влизане в сила на решение на Окръжен съд - Монтана от 21.04.2003 г. по гр.д № 1 16/2002г., за землището нас.Бързия има одобрена карта на възстановената собственост, обединяваща данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници на
земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ.
За отразяване в картата на възстановената собственост на границите на частта от парцел 11-671, кв.61 по регулационния план на с.Бързия от 1926г., която съгласно регулационния план на с.Бързия от 1954г. се намира извън регулация, са предприети следните действия:
1. Със заповед № РД-15-153/29.03.2004г. на кмета на община Берковица е одобрено допълването на действащия кадастрален план на с.Бързия, одобрен със заповед № 539/1974г. на МТРС, с новообразуван поземлен имот пл. № 861, съгласно акт от 17.02.2004г. за непълноти (грешки) в одобрения кадастрален план. Този новообразуван поземлен имот пл. № 861 е идентичен с частта от 11-671, кв.61 по регулационния план на с.Бързия от 1926г., която съгласно регулационния план на с.Бързия от 1954г. се намира извън регулация. В последствие е изработен помощен план, с който са определени координатите на чупките на новообразуван поземлен имот пл.№ 861 в координатна система 1970г., за да е възможно отразяването му в КВС на с.Бързия.
2. С молба № 06-51/03.09.2007г., подадена от Георги Илиев Митков - пълномощник на ищцата, по реда на Наредба № 49/2004г. за поддържане на картата на възстановената собсвеност (КВС), е поискано да бъдат въведени в КВС данните от изработения помощен план, в следствие на което да бъде издадена скица на имота, възстановен на наследниците на Никола И. Ананиев.
3. След въвеждането на данните от помощния план в КВС е обособен проектен имот № 000702 с площ 2.950 дка, като са обособени три части с различен статут - една част от проектния имот № 000702 попада в границите на урбанизираната територия - с.Бързия, представляващ имот с проектен № 000071 по КВС, с площ 247 кв.м., впоследствие ПИ с идентификатор 07510.303.57 - без собственик.
Друга част от проектния имот № 000702 попада в границите на имот с проектен № 000044, с площ 1574 кв.м., който в регистрите към КВС е записан като път II клас Монтана-София, държавна публична собственост, по КК на с. Бързия част от ПИ № 07510.255.1 и 07510.303.60 - път от републиканската пътна мрежа.
Трета част от проектния имот № 000702 в КВС на с.Бързия, с площ 1129 кв.м. попада върху следните имоти:
върху част от имот № 061001, записан в регистрите към КВС с начин на трайно ползване „паркинг” — държавна частна собственост;
върху имот № 061002, записан в регистрите към КВС с начин на трайно ползване „друга селищна територия” — държавна частна собственост;
върху имот № 061003, записан в регистрите към КВС с начин на трайно ползване „друга селищна територия” — държавна частна собственост;
върху част от имот № 061004, записан в регистрите към КВС с начин на трайно ползване „друга селищна територия” — държавна частна собственост;
върху част от имот № 061006, записан в регистрите към КВС с начин на трайно ползване „полски път” — общинска публична собственост;
На 10.09.2007 г. е извършена промяна в КВС на землище с. Бързия, в следствие на която са закрити партидите на имоти с №061001, 061002, 061003, 061004 и 061006, като е открита партида на имотс № 061009 с площ от 1.129 дка, образуван от закритите имоти или части от тях, който имот № 061009 е идентичен с третата част от проектния имот с № 000702.
За имот № 061009 в регистрите на КВС е записано, че представлява естествена ливада, собственост на наследниците на Никола И. Ананиев.
Установено е, че за имота извън регулация с № 061009, впоследствие ПИ с идентификатор № 07510.61.9, с площ от 1.129 дка, ОСЗ-Берковица е издала скица№ КО-3679/09.03.2010 г. по заявление № 06-13/09.03.2010 г. от пълномощник на ищцата.
Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза на в.л. Л.П., която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена, Имот № 061009 по КВС на с.Бързия и имот 07510.61.9 по КККР съвпадат изцяло. Видно от приложение № 6 към експертизата, процесиите ПИ с идентификатор 07510.61.7 по КККР на с.Бързия, ПИ с идентификатор 07510.61.11 по КККР на с.Бързия и ПИ идентификатор 07510.61.12 по КККР на с.Бързия не са идентични с част от имота в местността ”Друмо”, възстановен на наследниците на Никола Ананиев.
Установява се, че процесиите имоти са били актувани като частна държавна собственост с Акт № 3732 от 15.04.2015 г. и Акт № 3819 от 21.06.2016 г. и впоследствие прехвърлени на ответника от областния управител на гр. Монтана с договори за покупко-продажба от 05.10.2016 г. и 29.12.2016г., надлежно вписани в СВ.
От разпита на св. Катка Антониева и на св. И. Антониев се установява, че наследодателят на ищцата Никола Ананиев бил собственик на ливада от 9 дка, 1/3 от която останала в наследство на ищцата Б.. Част от имота към момента бил заграден от ответника.
От разпита на св. Е.Б. се установява, че имотът на ищцата се намира срещу бившата балнолечебница, сега фабрика за вода „Ком“. През 1968-1969 година там прокарали пътя Лом-София, който разделя имота на две. Между новия и стария път през 1971 година била изградена минерална баня, паркинг, който да я обслужва, павилион за храна и обръщало за автобуси. Понастоящем обръщалото все още го има, но паркинга попада в имоти.
От разпита на св. Атанасов се установява, че между новия и стария път останал триъгълник, където били изградени паркинг, обръщало за автобуси, павилиончета.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС. Предмет на иска по чл. 108 ЗС е признаване на собственост и предаване на владението, като няма спор в теорията и съдебната практика по това, че вещта, която се ревандикира, трябва да е индивидуално определена , което следва от това, че всяко вещно право е конкретизирано върху определена вещ.
Съдът счита предявеният иск за недопустим по следните съображения:
Ищцата твърди в исковата молба, че е собственик на процесиите имоти на основание реституция, осъществена по реда на ЗСПЗЗ. Позовава се на влязло в сила решение на Окръжен съд - Монтана от 21.04.2003г. и Решение № 121 1/22.05.2003г., с което ОСЗГ - гр. Берковица възстановява правото на собственост на наследниците на Никола И. Ананиев върху ливада от 2.950 дка, находяща се в м.”Друмо” в землището на с.Бързия, в съществуващи стари реални граници, при граници: от две страни път, а от север и югозапад - общинска собственост.
Целта на реституцията, уредена в ЗСПЗЗ, е да възстанови правото на собственост, което юридически не е отнето, но фактически владението върху него е отнето, като обособи обекта, върху който се възстановява това право, като установи съществуващите реални граници или ги възстанови, /когато това е възможно/, а когато старите граници не са запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в същата местност, върху които да се възстанови собствеността.
Възстановяването не настъпва по силата на закона, а след провеждане на административна процедура, завършваща с решение на ОСЗ по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ - за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници, или по чл. 27 ал. 1 ППЗСПЗЗ - за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне. Тези решения имат конститутивно действие, което означава, че собствеността се възстановява за в бъдеще, след влизането им в сила, т.е. след индивидуализацията на земите, с което отпадат правата на държавата върху тях. /Така Решение № 430 от 17.05.2016 г. по гр. д. № 7408 /2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/.
Според първоначалната редакция на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ не е имало изискване решението за възстановяване да е придружено със скица. С изменението на закона - ДВ бр. 45/1995 г. са дадени по-подробни указания какво трябва да съдържа решението като данни за размера и категорията на имота, граници, съседи, ограничения на собствеността, като се въвежда и изискването за прилагане на скица. Съгласно редакцията от ДВ бр. 68/1999 г. изрично се посочва, че влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на нотариален акт.
С решения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл.290 и сл. ГПК и съгласно разясненията в TP № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС /решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1333/2009 г. на 1-во г. о. ВКС, решение № 555 от 22.10.2009 г. по гр. д. № 104/2009 г. и решение № 511 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1080/2009 г., двете на Н-ро г. о. ВКС/, е прието, че правното действие на решенията на органа по поземлената собственост се преценява съобразно редакцията на закона, действала към момента на постановяването им. Затова решенията, постановени след влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ по ДВ, бр. 45/1995 г., удостоверяват правото на собственост върху земеделската земя едва след издаването на скица към тях, когато и приключва административната процедура по възстановяване на собствеността. Съдържащото се в чл.14, ал.1, т. 1, изр.З от ЗСПЗЗ изискване за скица към решението цели да бъдат индивидуализирани подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделските имоти, които се намират извън границите на урбанизираните територии. Когато тези имоти се намират в границите на урбанизираните територии, тяхната индивидуализация се постига чрез предвидените в закона удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, които се издават от органите на общината и въз основа на които ПК /понастоящем ОСЗ/ постановява решението си.
Съгласно Решение №2044 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11557/2008.г, прилагането на скица е задължителен елемент от решението и липсата на скица препятства възможността лицето да предяви иск по реда на общото гражданско производство за разрешаване на евентуално възникнал спор за собственост върху един и същи имот.
В конкретния случай по делото не бяха ангажирани доказателства за издадено удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, поради което съдът приема, че адмипистративното производство не е приключило и ищцата няма надлежен титул за собственост.
Съдът съобрази също така Решение № 104 от 22.07.2019 г. по гр. д. №3151/2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение и Решение № 144 от 15.01.2021 г. по гр.д. № 3694/2019 г.., ГК, I ГО на ВКС, в които се приема, че за да бъде уважен положителен установителен или ревандикационен иск за собственост, основан на земеделска реституция, ищецът трябва да се легитимира като собственик към момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество. При незавършена процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ липсва правен интерес от търсената защита с иска за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК или 108 ЗС, защото ищците не могат да се легитимират като собственици. Производството по такива искове е недопустимо и следва да се прекрати, вместо да се постановява решение по съществото на спора, което би формирало сила на пресъдено нещо.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът по чл. 108 ЗС е преждевременно предявен, за ищцата липсва правен интерес от търсената защита и производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.
По разноските:
В процесния случай е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и на ответника се дължат сторените по делото и доказани разноски съгласно представен списък в размер на 1300,00 лева /хиляда и триста лева/, от които 1000,00 лева - адвокатски хонорар и 300,00 лева - депозит за вещо лице.
Така мотивиран съдът
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от М.Н.Б., с ЕГН: **********,***, чрез адв. М.К., срещу И.К.И., с ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС поради недопустимост.
ОСЪЖДА М.Н.Б., с ЕГН: **********,*** да заплати на И.К.И., с ЕГН: **********,***, сумата от 1300,00 лева /хиляда и триста лева/, представляваща разноски по делото на осн. чл. 78, ал.З ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Монтана.
/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: