№ 593
гр. Варна, 15.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500267 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 90194/30.11.2023г.
по регистратурата на ВРС подадена от А. А.-Ф., гражданка на К., ЛНЧ**********, чрез
процесуалния й представител срещу Решение № 3559/06.11.2023г. постановено по гр.д. №
11430/2022г. по описа на ВРС, 52-ри състав, В ЧАСТТА, с която съдът Е ПРЕКРАТИЛ
брака между Е. Х. Ф., роден на 01.10.1940г. във Федерална република Г., постоянно
пребиваващ в Република България, ЛНЧ ********** и А. А.-Ф., родена на 08.07.1957г. в
Република К., постоянно пребиваваща в Република България, ЛНЧ **********, сключен на
15.03.2012г. с акт № ...., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.А.,
Република К. и вписан в регистъра на сключените бракове на 15.03.2012г. под № 50-324-12-
000020, с рег. № 203, на основание чл.49, ал.1 от СК и Е ОБЯВИЛ, че вина за
разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи.
Въззивницата А. Ф., чрез процесуалния си представител оспорва постановеното
решение с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на същото. Поддържа
заявеното в отговора на исковата молба становище, че макар между нея и съпруга и Е. Ф. да
е имало епизодични конфликти, бракът им не е дълбоко и непоправимо разстроен. Счита, че
заявеното от Е. Ф. желание за разтрогване на брачната им връзка се дължи на напредналата
му възраст и свързани с това заболявания на психиката, които често пъти са били причина за
негови изблици на агресия спрямо нея. Посочва, че в рамките на 4 години е имало 5 случая,
в който е търсила помощ от полицията във връзка с негови актове на домашно насилие, но в
останалото време са живели като нормално семейство. Оспорва достоверността на
събраните по делото гласни доказателства на свидетеля Г. А. в частта, с която се посочва, че
съпругата е присвоила пари и други лични вещи на съпруга си, че го е нападала и е
проявявала агресия спрямо него, в следствие на което Е. Ф. е забелязван с охлузвания по
1
лицето и ръцете. Оспорва се и заключението на проведената СПЕ като основана на
доказателства, които не са събрани по делото, както и поради това, че вещото лице не е
отговорило на всички поставени задачи, в това число, че не са съобразени изложените от
ответницата твърдения за емоционалните изблици на ищеца. Прави доказателствено искане
за провеждане на нова СПЕ със същата задача.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и искът за прекратяване на брака
между Е. Ф. и А. Ф. да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност, при извод за наличие
на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между тях, да бъде прекратен, но поради
изключителната вина на съпруга.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Е. Ф., чрез процесуалния му представител, с който заявява становище
за неоснователност на същата както и за правилност и законосъобразност на решението на
ВРС.
Счита за правилни изводите на съда за наличието на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, което е основано на съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства. Счита, че и тримата разпитани свидетели са изложили впечатленията си за
влошените отношения между страните, които са завършвали често с подаване на сигнали в
полицията. Споделя извода на съда, че запазването на брачната връзка е безпредметно, а
вина за разстройството на брака има всеки от двамата съпрузи, поради което моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Възразява срещу направеното от въззивника доказателствено искане за провеждане
на повторна СПЕ, поради липса на основание, с оглед даденото категоричното заключение
от вещото лице относно психичното здраве на Е. Ф..
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията
по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за
разглеждане на жалбата е внесена.
Въззивникът и въззиваемият се представляват от пълномощници с права за въззивна
инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащия на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав намира, че направеното от въззивника доказателствено
искане за провеждане на повторна СПЕ на Е. Ф. следва да бъде оставено без уважение.
Психологическо обследване на личността на съпруга е направено в първоинстанционното
разглеждане на делото, като заключението на вещото лице е оспорено с мотиви идентични
2
на тези, с които се обосновава настоящото доказателственото искане, а именно поради това,
че не е отговорено в пълнота на поставените задачи. СПЕ е била допусната по искане на
ответника А. Ф. и към експерта е поставен един единствен въпрос –„Страда ли ищецът от
психиатрично заболяване?“, на който е даден категоричен и обоснован отговор от вещото
лице. В съдебното заседание е направено искане от ответната страна за допълнително
заключение, което правилно е било оставено без уважение, предвид на това, че даденото
такова не е непълно или неясно. Не е направено искане на повторна експертиза и по такова
съдът не се е произнасял, следователно не е налице допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение. Налице е забрана по чл.266, ал.1 от ГПК за сочене на
доказателства, които страната е могла да представи в първоинстанционното производство, а
не са налице и изключенията по чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, поради което искането не следва
да бъде уважавано.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 90194/30.11.2023г. по
регистратурата на ВРС подадена от А. А.-Ф., гражданка на К., ЛНЧ**********, чрез
процесуалния й представител срещу Решение № 3559/06.11.2023г. постановено по гр.д. №
11430/2022г. по описа на ВРС, 52-ри състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане провеждането на
повторна СПЕ.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 267/2024г. по описа на ВОС за разглеждане
в открито съдебно заседание на 20.03.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се
призоват страните, чрез пълномощниците им, ведно с препис от настоящото определение.
На въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3