Решение по дело №6925/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1599
Дата: 2 август 2024 г.
Съдия: Дарина Кирчева Йорданова
Дело: 20232120106925
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1599
гр. Бургас, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. Й.ОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. Й.ОВА Гражданско дело №
20232120106925 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от А. А. П., ЕГН **********, адрес: гр.
С. чрез адв.С. Х. Г., срещу С. С. А., ЕГН **********, адрес: село Т., общ.К., обл. Б. и Й. Х.
М., ЕГН **********, адрес: село Т., общ.К., обл. Б., с която се иска на основание чл.135 ЗЗД
обявяване за недействителен по отношение на ищеца, на следните сделки:
1/ сключения между ответниците договор за дарение на недвижим имот под формата
на нотариален акт № *** том 1 рег.№ 1184 дело № 133/ 04.04.2023 г. на нотариус Н.Н., рег.№
*** на НК, а именно за: 1/ 6 ид.ч. от 260/ 370 кв.м. от УПИ № V- 332 в кв.41 по плана на с. Т.,
одобрен със Заповед № 698/02.09.1968 г., променен със заповед № 2/ 04.01.1987 г.,
урегулиран от 370 кв.м., с административен адрес: село Т., общ.К., обл.Б., при граници: юг-
улица, изток-улица, север- УПИ № Н-331, запад- УПИ № III- 333, ведно с изградените в
поземления имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., навес със
застроена площ 18 кв.м. и намиращите се в имота трайни подобрения.
2/ сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот
във формата на нотариален акт № 173 том 1 рег.№ 1185 дело № 134/ 04.04.2023 г. на
нотариус Н.Н. -per. № *** на НК, с която длъжникът С. С. А., ЕГН: ********** продава на
Й. Х. М., ЕГН: ********** идеални части от същия недвижим имот, с административен
адрес: село Т., общ.К., обл.Б., а именно: 3/ 6 ид.ч. от 260/ 370 кв.м. от УПИ № V- 332 в кв.41
по плана на селото, одобрен със Заповед № 698/02.09.1968 г., променен със заповед № 2/
04.01.1987 г., урегулиран от 370 кв.м., с административен адрес: село Т., общ.К., обл.Б., при
граници: юг-улица, изток-улица, север- УПИ № Н-331, запад- УПИ № III- 333, ведно с
изградените в поземления имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м.,
навес със застроена площ 18 кв.м. и намиращите се в имота трайни подобрения.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът А. А. П. се явява кредитор на
ответника С. А., като вземанията са установени по съдебен ред - с решение № 203/
31.08.2023г. на PC - гр.К., влязло в законна сила на 29.09.2023 г., с което С. С. А. е осъдена да
1
заплати на А. А. П. сумата 4722 лв. представляваща връщане с оглед неосъществено
основание на надплатена продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба peг.
№ 2479/03.08.2017 г. на нотариус Н. С., за продажба на 17/18 ид.части от правото на
собственост на недвижим имот, находящ в гр. С., както и сумата 3000 лв.- представляваща
неустойка уговорена по същия предварителен договор за неизпълнение на задължението за
продажба на 17/18 ид.части от правото на собственост на недвижимия имот, както и сумата
2158.88 лв -.представляваща съдебни разноски. Решението е постановено по искова молба
подадена в съда на 15.11.2022 г. и вписана в Агенция по вписванията- СВ гр.К.. Въпреки че е
знаела за съществуващите задължения по предварителния договор ответникът А. се
разпоредила първоначално безвъзмездно, а впоследствие възмездно с всички свои идеални
части от процесния имот, като сключила договор за дарение на 1/6 ид.ч. и договор за
продажба на 3/6 ид.ч. от имота с Й. М., с когото живее в едно домакинство в същия имот,
заедно с нейния син А. Й.ов А. и макар да не е припознат от него е отгледан в семейството
като неин внук. Посочва се, че с така извършените сделки се затруднява значително
удовлетворяването на вземанията на кредитора, предвид намалението на имуществото на
длъжника. Твърди се, че предвид близките отношения с приобретателя същият е знаел за
увреждането. Затова се иска обявяване на сделката за относително недействителна, съгласно
чл. 135 ЗЗД. Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане до
разпит на един свидетел при режим на призоваване.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК от ответника С. С. А. е подаден
писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че сделките са
сключени с трето добросъвестно лице, което няма как да знае за предварителния договор и
задълженията по него. Посочва, че с прехвърлянето на имота се уреждат отношения с
роднини и съсобственици и не цели увреждане на ищеца. Счита, че ответникът Й. Х. М. не
попада сред кръга от лица по чл. 135, ал. 2 ЗЗД и знанието му следва да бъде доказано от
ищеца. Оспорват се доказателствените искания на ищеца. Моли се за допускане до разпит на
двама свидетели при режим на довеждане.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Й. Х. М. оспорва
претенцията като неоснователна. Посочва, че предварителният договор предмет на делото
пред Районен съд – К. не е бил вписан и не е бил оповестен на трети лица, поради което не е
станал достояние на ответника - приобретател по сделката. Твърди, че знанието за
увреждане не може да се предполага в случая, тъй като той не попада в кръга от лицата по
чл. 135, ал. 2 ЗЗД, и знанието подлежи на доказване от ищеца. Направено е искане за
допускане до разпит на двама свидетели.
Предявеният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД следва да бъде
установено обстоятелството, че ищецът е кредитор на ответника, съществуването на вземане
към него към момента на сключване на атакувания договор, както и че с извършването на
определени правни действия ответникът-длъжник е намалил имуществото си, поради което
това действие уврежда кредитора, включително и че длъжникът е знаел за увреждането, а
при възмездна сделка – и лицето, с което е договарял.
Безспорно по делото е обстоятелството, че между ищеца и ответника С. С. А. е
съществувало договорно правоотношение от 2017 г. по предварителен договор за покупко-
продажба на 1/18 ид.част от недвижим имот в гр. С., както и че със съдебно решение №
2
203/31.08.2023 г. по гр.д.№ 1011/2022 г. на К.ски районен съд, договорът е бил обявен за
окончателен, като ответникът С. А. е осъдена да заплати сумата 4722 лв. представляваща
връщане с оглед неосъществено основание на надплатена продажна цена по предварителен
договор за покупко-продажба peг. № 2479/03.08.2017 г. на нотариус Н. С., за продажбата на
останалите 17/18 ид.части от правото на собственост на недвижимия имот, находящ в гр. С.,
както и сумата 3000 лв.- представляваща неустойка уговорена по същия предварителен
договор за неизпълнение на задължението за продажба на 17/18 ид.части от правото на
собственост на недвижимия имот, както и сумата 2158.88 лв. - представляваща разноски по
делото.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се явява кредитор на ответника С. С. А.,
който извод изцяло съответства на дадените указания по приложението на закона с
тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК. Съдът
приема, че ищците придобиват качеството на кредитори, по отношение на продавача по
предварителния договор, от момента на неговото сключване, а именно още през 2017 год.
Това е така, защото лице, което има качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД, може
да е всеки титуляр на парично или непарично вземане, което не е прекратено или погасено
по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо, или да е
установено с влязло в сила решение. Не могат да бъдат споделени доводите на ответната
страна, че това качество ищецът е придобил едва с влизане в сила на решението за връщане
на платената продажна цена и неустойка. При сключване на предварителния договор
купувачът по него става кредитор не само на действията по обявяване на договора за
окончателен, а и за всички произтичащи от него права – включително да иска връщане на
надплатената цена и неустойка за неизпълнение. Тези вземания, макар и съдебно признати с
посоченото решение, представляват последица от сключения предварителен договор и
неговото неизпълнение. Следователно, купувачът е кредитор и по отношение на сумите,
които се заплащат или дължат от продавача съобразно уговореното, включително и при
неизпълнение на някое от задълженията. Затова възраженията на ответника относно липсата
на качеството на кредитор на ищеца до датата на влизане в сила на решението по гр.д.№
1011/2022 г. на К.ски районен съд, е неоснователно.
По делото е безспорно, че ответникът С. С. А. се е разпоредила с две сделки –
възмездна и безвъзмездна - с притежаваните от нея общо 4/6 идеални части, в полза на
втория ответник Й. Х. М., по силата на договор за дарение и договор за покупко-продажба,
от следния недвижим имот с административен адрес село Т., общ.К., обл.Б., а именно: първо
с договор за дарение на недвижим имот под формата на нотариален акт № *** том 1 рег.№
1184 дело № 133/ 04.04.2023 г. на нотариус Н.Н., рег.№ *** на НК е дарила 1/6 ид.ч. от
имота, а след това с договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на
нотариален акт № 173 том 1 рег.№ 1185 дело № 134/ 04.04.2023 г. на нотариус Н.Н., peг. №
*** на НК, е продала на ответника 3/6 ид.ч. от имота.
Извършването на разпоредителните сделки с имота е сторено през 2023 г., т.е. след
възникване на задълженията по предварителния договор, който датира от 2017 г. и касае
имуществени права на ищеца. Действително вземанията са били установен със сила на
пресъдено нещо с влизане в сила на решението по гр.д.№ 1011/2022 г. на К.ски районен съд,
на 29.09.2023г., но това обстоятелство е ирелевантно, доколкото датата на тяхното
възникване предхожда сделката. Още повече, че исковата молба е била вписана на
18.11.2022г.
Следователно е налице хипотезата на ал. 1 на чл. 135 ЗЗД. С извършеното
разпореждане с общо 4/6 от имота на 04.04.2023 г., в полза на Й. Х. М., ответникът С. С. А. е
намалил имуществото си, което служи като общо обезпечение на неговите задължения и е
3
увредил кредитора. Увреждането произтича от обстоятелството, че ответникът е прехвърлил
своите имуществени права и така е намалил притежаваното от него имущество, като е знаел
за съществуващото и неудовлетворено вземане на ищеца. С други думи, с осъществената
сделка от патримониума на длъжника се прехвърлят имуществени права, с което се намалява
имуществото му, което съгласно чл. 133 ЗЗД служи за обезпечение на всички задължения на
лицето. Следователно сделката е увреждаща по отношение на ищеца. За иска по чл. 135 ЗЗД
е без значение обстоятелството с какво друго имущество разполага длъжникът и дали то е
достатъчно за удовлетворяване на кредитора. Това е така, защото законодателят дава
приоритет на изпълнението на съществуващите задължения и право на кредитора да избере
срещу кое имущество на длъжника да насочи своето изпълнение. Разпоредителното
действие води несъмнено да намаляване на имуществото, тъй като се намалява
възможността на кредитора да се удовлетвори от имота, предмет на сделката.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск по отношение
на договора за дарение, с нотариален акт № *** том 1 рег.№ 1184 дело № 133/ 04.04.2023 г.
на нотариус Н.Н., рег.№ *** на НК, се явява изцяло основателен и доказан и договорът за
дарение следва да бъде обявен за относително недействителен по отношение на ищеца.
Следва да се посочи, че за тази сделка е без значение какви са отношенията между двамата
ответници, доколкото знанието на дарения за съществуващото задължение на дарителя и
възможността за обявяване на сделката за относително недействителна е ирелевантно,
съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Що се отнася до договора за покупко-продажба в случая е налице хипотезата на чл.
135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като ищецът следва да установи и знанието за увреждане у всеки от
ответниците, доколкото се касае за възмездна сделка. Не се налага провеждане на доказване
на намерението за увреждане, каквото се изисква в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, тъй като
качеството на кредитор на ищеца е възникнало преди увреждащата сделка.
За установяване на знанието за увреждане по делото са приети писмени
доказателства, от които се установява, че двамата ответници са регистрирани и живеят на
един и същ адрес. За това обстоятелство сочат и показанията на разпитаните в хода на
процеса свидетели – свид. А. П. (служител в Кметство с. Т.) и свид. С. Д. (внучка на
ответника С. С. А.). Последната категорично посочва, че Й. живее с баба й от 2020 г., но от
малък е идвал в къщата им, помагал й за двора и сега също й помага. Свид. Д. посочва, че тя
е знаела за предварителния договор от нейната баба, но Й. не е знаел нищо. След това
заявява, че не знае дали Й. е знаел за воденото дело, нито й е известно кой е водил баба й за
делото. Това противоречие в показанията внася съмнение в изложеното от свидетеля по
отношение на знанието на Й.. Свидетелят категорично заявява, че той е много близък с баба
й и живеят заедно, помага й във всичко, израснал е у тях. Това се цени от съда като
достатъчно доказателство за близостта в отношенията между ответниците. Потвърждение на
този извод са и показанията на свид. О. М. Х., който посочва, че по време на сделката по
предварителния договор е присъствало и момче, което свидетелят разпознава като ответника
и му е било казано от А., че е внук на С.. Установява се от извършените справки за адресна
регистрация, че и майката на Й. М. също е регистрирана от 2004 г. по постоянен адрес в с.Т.,
в дома на С. А. на ул. Е. С. Всички събрани по делото доказателства, макар и косвени, водят
до единствения възможен извод, че присъствайки в дома на продавача и бидейки неин
близък, който й помага във всичко, ответникът М. е бил запознат към датата на сделката с
обстоятелството, че между С. и ищеца е бил сключен договор и се води дело, образувано
през 2022г. От това може да се направи извод за знание у двете договарящи страни за
съществуването на вземане на кредитор на продавача, какъвто е ищеца и възможността за
неговото увреждане с процесната сделка.
4
По изложените съображения съдът намира, че са налице всички предпоставки за
уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД и договорът за покупко-продажба във формата на
нотариален акт № 173 том 1 рег.№ 1185 дело № 134/ 04.04.2023 г. на нотариус Н.Н., peг. №
*** на НК, следва да бъде обявен за относително недействителен по отношение на ищеца.
Предвид изхода от делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на
ответниците следва да бъде възложеното заплащането на направените разноски от ищеца в
размер на общо 1640 лв., от които 140 лв. – такси и 1500 лв. – адвокатско възнаграждение,
съобразно представения списък.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на А. А. П., ЕГН
**********, адрес: гр. С. чрез адв.С. Х. Г., сключените договори между С. С. А., ЕГН
**********, адрес: село Т., общ.К., обл. Б. и Й. Х. М., ЕГН **********, адрес: село Т.,
общ.К., обл. Б., а именно:
1/ договор за дарение на недвижим имот във формата на нотариален акт № *** том 1
рег.№ 1184 дело № 133/ 04.04.2023 г. на нотариус Н.Н., рег.№ *** на НК, на с който
длъжникът С. С. А., ЕГН: ********** дарява на Й. Х. М., ЕГН: ********** собствените си
1/ 6 ид.ч. от 260/ 370 кв.м. от УПИ № V- 332 в кв.41 по плана на с. Т., одобрен със Заповед №
698/02.09.1968 г., променен със заповед № 2/ 04.01.1987 г., урегулиран от 370 кв.м., с
административен адрес: село Т., общ.К., обл.Б., при граници: юг-улица, изток-улица, север-
УПИ № Н-331, запад- УПИ № III- 333, ведно с изградените в поземления имот масивна
жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., навес със застроена площ 18 кв.м. и
намиращите се в имота трайни подобрения.
2/ договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт
№ 173 том 1 рег.№ 1185 дело № 134/ 04.04.2023 г. на нотариус Н.Н. -per. № *** на НК, с
която длъжникът С. С. А., ЕГН: ********** продава на Й. Х. М., ЕГН: **********,
собствените си идеални части от същия недвижим имот, с административен адрес: село Т.,
общ.К., обл.Б., а именно 3/ 6 ид.ч. от 260/ 370 кв.м. от УПИ № V- 332 в кв.41 по плана на
селото, одобрен със Заповед № 698/02.09.1968 г., променен със заповед № 2/ 04.01.1987 г. ,
урегулиран от 370 кв.м., с административен адрес: село Т., общ.К., обл.Б., при граници: юг-
улица, изток-улица, север- УПИ № Н-331, запад- УПИ № III- 333, ведно с изградените в
поземления имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., навес със
застроена площ 18 кв.м. и намиращите се в имота трайни подобрения.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН **********, адрес: село Т., общ.К., обл. Б. и Й. Х. М., ЕГН
**********, адрес: село Т., общ.К., обл. Б., да заплатят на А. А. П., ЕГН **********, адрес:
гр. С., сумата от 1640 лв. (хиляда шестстотин и четиридесет лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5