Р
Е Ш Е Н И Е
№ 225/20.02.2020г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, осми наказателен състав,
на единадесети
февруари, две хиляди и двадесета година,
в публичното
заседание в следния състав:
Председател : Петя Георгиева
Секретар :
Златка Калоянова
Прокурор :
…………………….
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер
5410 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод жалбата на А.И.А. ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № 19-0769-004926/ 10.10.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са
отнети 12 контролни точки. С жалбата се
сочат доводи за незаконосъобразност, като се иска отмяна на обжалваното
постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок за
обжалване от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното :
На 24.09.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 23.09.2019г., около 04:55 часа в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, до бл.62 е управлявал личното
си моторно превозно средство л.а.„Мерцедес ML“
с рег.№*******, като е отказал да му бъде извършена проверка за с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ARВВ 0029 за
установяване употребата на алкохол. На жалбоподателя
е издаден
талон за медицинско изследване № 0065754.
Същият не е представил при проверката свидетелство за управление на моторно
превозно средство и контролен талон към него.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същият е в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.
При съставяне на акта жалбоподателят не е направил възражения и не е дал
обяснения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е безспорно установено и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 10 лева, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са отнети 12
контролни точки.
Установената с акта фактическа обстановка
кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Свидетелите Т.А. и Т.Б. в показанията си сочат, че нарушението е констатирано
по повод полицейска проверка. На посочената в акта дата жалбоподателят е
управлявал процесното превозно средство, като при подаден сигнал от контролните
органи, същият е спрял. Поканен да бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на употребата на алкохол, жалбоподателят е отказал по
причина, че е асматик, за което представил медицински документи. Съгласно
разпоредбата на чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или
техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато: 1.лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
2.лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
3.физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. В случая е била налице хипотезата по т.3, като
контролните органи са приели, че състоянието на жалбоподателя не е позволявало
проверка с техническо средство, предвид твърдяното заболяване. Видно от
приложения към преписката талон за медицинско изследване жалбоподателят е
отказал да му бъде извършено медицинско изследване за употреба на алкохол. В
приложения протокол за медицинско изследване свидетелят А.М. е удостоверил, че
жалбоподателят не желае кръвна проба и в този смисъл е ирелевантно, че
изготвения протокол за медицинско изследване, не е в съответствие с приложения
образец в Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Липсват категорични доказателства, кореспондиращи със защитната
теза на жалбоподателя, че същият боледува от диабет и по тази причина не би
могъл да извърши медицинското изследване за установяване употреба на алкохол.
За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол или наркотично вещество, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лева. Съгласно § 6, т.25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, според съда е безспорно доказано, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя.
Вмененото нарушение е на просто извършване и
не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Същото е извършено
виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си.
При осъществения съдебен контрол относно
преценката за наличие на хипотезата по чл.28 от ЗАНН съдът намери, че
констатираното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
други такива нарушения. Наложените кумулативни наказания глоба и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство са определени в съответствие с
чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което наказателното постановление е
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено в тази му част.
Наред с гореописаното нарушение се установи, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според посочената
разпоредба, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него. Нарушението се доказва по безспорен начин от
събраните гласни доказателства и по същество не се оспорва от жалбоподателя,
поради което фактите правилно са били съотнесени към санкционната норма на
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Деянието не представлява маловажен случай, по
причина, че не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните нарушения от същия вид, поради което постановлението и в тази му
част следва да се бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-004926/ 10.10.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на А.И.А. ЕГН ********** с адрес *** е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са отнети 12 /дванадесет/
контролни точки
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд- гр. Бургас в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС