Решение по дело №706/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 12, ал. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Образувано е по жалба, подадена от Н. М. П. от [населено място], [ЕГН], срещу Писмо рег. № РА25006514ВН_009ВН/02.04.2025г. на Кмета на община Варна, в частта, в която по реда на чл. 12 ал.2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите е забранил използването на озвучителна техника при провеждането на индивидуални протестни действия, заявени с Уведомление рег. № РД25006514ВН/11.03.2025 г. в периода 20.03.2025 -14.04.2025 г., от понеделник до петък в интервала 09,00 – 17,30 ч., в близост до сградите на Окръжен съд – Варна, Районен съд – Варна, Административен съд – Варна и Съдебно-изпълнителна служба.

В жалбата си, Н. П. твърди, че оспореното писмо нарушава Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и нарушава правото му на протест. С оглед това, че писмото е издадено в изпълнение на Решение № 3642/01.04.2025г., постановено по адм.д.№ 598/2025г. по описа на Административен съд – Варна, жалбоподателят приема, че постановената от Кмета на община Варна забрана за ползване на озвучителна техника е в противоречие и с цитираното съдебно решение. Същата била несериозна, защото целта на протестите била хората да бъдат чути, без значение дали и на кого пречат. Приема, че в Закона за събранията, митингите и манифестациите не е регламентирана забрана за ползване на озвучителна техника. Формулира искане за отмяна на оспореното писмо в обжалваната част.

В открито съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.В.Чилингиров, назначен от съда по реда на чл.26 ал.2 ЗПП, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълва, че използваната от жалбоподателя техника не е с голям обхват на действие и не нарушава обществения ред. Кметът на общината имал ангажимент в случай, че действително бъде нарушен общественият ред, при необходимост нарушителят да бъде санкциониран, но не и предварително да се забранява правото му на протест. Моли за решение в този смисъл.

Ответникът в производството, Кметът на Община Варна, чрез представител по пълномощие счита жалбата за неоснователна. На подробно изложени в писмо с.д.№ 5984/08.04.2025г. доводи, приема, че използването на озвучителна техника в централната част на града, пред съдебни институции, не само застрашава, но и нарушава обществения ред на територията на община Варна, нарушава също така правата и свободите на другите граждани, тъй като освен, че на посочените в Уведомлението места има сгради, в които е невъзможно пълноценно да се осъществяват трудови и служебни задължения, на други граждани се нарушава правото да получат достъп до съд.

Съдът, след като се запозна с твърденията и уточненията на жалбоподателя, представените от него доказателства и административната преписка, приема за установено от фактическа страна следното:

С уведомление рег. № РД25006514ВН/11.03.2025 г., подписано с квалифициран електронен подпис и регистрирано в деловодството на Община Варна на 11.03.2025 г., жалбоподателят е уведомил кмета на общината, че от 14.03.2025 г. до 14.04.2025 г. ще провежда индивидуални протестни действия пред и около сградите на Окръжен съд – Варна, Районен съд – Варна, Административен съд – Варна и Съдебно-изпълнителна служба, по повод протести срещу магистрати. За време на провеждане на протеста е посочил понеделник до петък от 09,00 ч до 17,30 ч. Като средства, които ще използва, е посочил високоговорител, който не представлява озвучителна техника, свирка и евентуално барабан или ударен инструмент, като се позовава на чл. 38 и чл. 39 от Конституцията на Република България. Не се установяват приложени към уведомлението доказателства. Писмото е постъпило в електронната поща на Община Варна на 11.03.2025 г. в 14,56 ч.

Ответникът се е произнесъл по уведомлението с писмо рег. № РА25006514ВН_002ВН/19.03.2025 г., което е обжалвано от Н.П. по съдебен ред. В образуваното адм.д.№ 598/2025г. е постановено Решение № 3642/01.04.2025г., с което е отменено разпореждането на Кмета на община Варна да не се използва озвучителна техника при провеждане на индивидуални протестни действия по повод личен мотив по уведомление рег. № РД25006514ВН/11.03.2025 г., обективирано в Писмо рег. № РА25006514ВН_002ВН/19.03.2025 г. на Кмета на Община Варна. Съответно Уведомление рег. № РД25006514ВН/11.03.2025 г. е върнато на Кмета на Община Варна за ново разглеждане и произнасяне в частта относно заявените за използване средства, в срока по чл. 12, ал. 3 от Закона за събранията, митингите и манифестациите и в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото решение.

В изпълнение на съдебното решение, Кметът на Община Варна е постановил оспореното в това производство Писмо рег. № РА25006514ВН_009ВН/02.04.2025г., с което е съгласувал провеждането на индивидуални протестни действия в периода и с местоположение както са заявени от жалбоподателя в депозираното от него уведомление рег. № РД25006514ВН/11.03.2025 г. Вменил е като задължение за организатора на протестните действия да се спазва общественият ред; Да не се пречи на свободния достъп на гражданите до сградите на институциите; Да не се използва озвучителна техника; Да се приведе използваният за мероприятието терен в чист и естетичен вид. Изрично е указано, че при неизпълнение на горецитираните задължения, организаторът на инициативата подлежи на санкции.

Недоволен от забраната за използване на озвучителна техника, Н.П. я обжалва в това производство с твърдения за нейната незаконосъобразност, изложени по-горе.

Като съобрази гореизложената фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Обжалваното писмо инкорпорира освен съгласуване на действията, изложени в уведомлението, подадено от жалбоподателя, така също и частична забрана за използване на озвучителна техника. В тази част, писмото попада в обхвата на чл.12 ал.2 от ЗСММ, именно където законът предвижда правомощие на кмета на общината да забрани провеждането на съответното събитие. Действително законът не регламентира изрично правомощие за налагане на частична забрана по отношение на част реквизитите, но per argumentum a fortiori, този, който има право на по-голямото, има право и на по-малкото. Забраната е наложена в писмен акт в срока по чл.12 ал.3 от с.з. от материално компетентен орган, предвид което съдът приема, че в обжалваната част писмото е валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.12 ЗСММ. Същият акт е издаден в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановяването му. Не се констатират пороци, съществено засягащи процесуалната законосъобразност на оспорената забрана, доколкото при издаването на писмото, в което е инкорпорирана са съобразени правилата, регламентирани в ЗСММ.

Съгласно чл. 12, ал.2 от ЗСММ, Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че: т.1.са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната; т.2. застрашават обществения ред в съответното населено място; т.3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка; т.4. нарушават правата и свободите на другите граждани. Правомощието на Кмета на общината да забрани провеждането на събрание, митинг или манифестация е регламентирано в условията на оперативна самостоятелност, даваща право на преценка на компетентния орган да избере един от два или повече законосъобразни варианта на управленско решение. Упражняването на оперативна самостоятелност и свързаният с това избор на целесъобразно решение е израз на правилното виждане и постигане на целта на закона от административния орган. Съгласно чл. 145, ал.1 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът осъществява само контрол за законосъобразност на административните актове, като проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Доколкото частичната забрана, оспорена тук за използване на озвучителна техника е постановена в рамките на оперативна самостоятелност на оправомощения административен орган, на контрол за законосъобразност от съда подлежи само наличието на условията, визирани в чл. 12, ал.2 от ЗСММ, но не и преценката по целесъобразност на административния орган да наложи забраната.

Според настоящия състав на съда, в случая се установява наличие на една от визираните в законовата разпоредба предпоставки, пораждаща правомощието на кмета на общината в условията на оперативна самостоятелност да постанови забрана на планираното протестно мероприятие, а именно регламентираното в разпоредбата на чл.12 ал.1 т.4 ЗСММ правомощие за забрана за провеждане на събитието, когато то нарушава правата и свободите на другите граждани.

Съгласно чл.39 от Конституцията на Република България, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Следва да се отбележи, че свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. В Решение № 7/1996 г. , постановено по к. дело № 1/1996 г., Конституционния съд приема, че свободата на словото /правата по чл. 39 - чл. 41 от КРБ/ няма абсолютен характер, като е разграничил основанията за ограничаването й по следния начин: за защита на националната сигурност / чл. 41, ал. 1/; запазване на обществения ред и превенция на престъпността /чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1/; защита на здравето и морала /чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1/; защита на репутацията и правата на другите граждани /чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2/; съображения за запазване на тайна /чл. 41, ал. 2/. Видно от мотивите на това решение, накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение, както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено.

По-нататък в осъществяване на своята компетенция, Конституционният съд е посочил в решение № 20/1998г. по к. дело № 16/1998 г., че правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация е прогласено и в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи , но то не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ и не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. Т. ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от ЕКПЧ, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Съгласно цитираното решение, когато конкретизират ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, Конституцията освен останалите посочва правата и доброто име на другите граждани, а ЕКПЧ - репутацията и правата на другите.

Служебно известен факт на съда в този състав са образуваните десетки дела по жалби, подадени от същия жалбоподател, в които се споменават имена на адвокат, съдебен изпълнител, съдии от районен, окръжен и административен съд, съдии от Върховен административен съд, в контекст, който уронва техните добро име, престиж и репутация. Категорично е заявено желанието на жалбоподателя, да ги достигне „неговото възмездие“ и „ да приемат грях на душите си“.

Същевременно, той заявява местоположения на индивидуалните си протести непосредствено пред входовете на сградите на СИС, ВРС, ОС-Варна, АдмС-Варна и ВАС на РБ, където ежедневно се провеждат съдебни заседания по дела, в които други лица търсят и следва да получат правосъдие. Използването на озвучаване извън пределите на допустимото и без значение от вида на съответния инструмент или техника, категорично нарушава правата на всички останали граждани, които в периода на протеста желаят да осъществяват правомощията и задълженията си в сградите, пред които се протестира. В тях не се помещават само магистрати и служители, а и всички останали – страни по делата, процесуални представители, вещи лица, свидетели и др., които са призовани да присъстват на открити съдебни заседания.

Най-накрая следва да се отбележи, че индивидуалният протест на жалбоподателя не е забранен. Той е съгласуван/разрешен във всичките му аспекти, с изключение на правото да се използва озвучителна техника. Преценката за това е изцяло в оперативната самостоятелност на кмета на Община Варна. Респективно постановената забрана не е прекомерна, а е съразмерна и обусловена от местоположението на протестите – пред обществени сгради. Мотивите за налагането й, в изпълнение на Решение № 3642/01.04.2025г., постановено по адм.д.№ 598/2025г. са изложени в същия смисъл и кореспондират с посочените в обжалваното писмо фактически и правни основания.

Гореизложеното в неговата съвкупност мотивира съда да формира извод за неоснователност на жалбата, респективно за наличие на предпоставки за отхвърлянето й.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, правото на разноски за производството е възникнало за ответника. Нормата на чл. 78, ал. 7, изр. второ от ГПК касае отговорността на получилото правна помощ лице за разноските, направени от противната страна като участник в съдебното производство каквото е и общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Предвид изложената регламентация и като съобрази, че на Н. П. е назначен процесуален представител по реда на ЗПП, съдът приема, че на основание чл. 143, ал.3 от АПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и правна сложност на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

По гореизложените съображения и на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Н. М. П. от [населено място], [ЕГН], срещу Писмо рег. № РА25006514ВН_009ВН/02.04.2025г. на Кмета на община Варна, в частта, в която по реда на чл. 12 ал.2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите е забранил използването на озвучителна техника при провеждането на индивидуални протестни действия.

ОСЪЖДА Н. М. П. от [населено място], [ЕГН], да заплати на Кмета на община Варна сумата 100.00 (сто) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

На основание чл. 12, ал. 4, изречение последно от Закона за събранията, митингите и манифестациите решението е окончателно.