Р Е Ш
Е Н И Е
№ 16.07.2018
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На втори юли 2018 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера
Максимова
Секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 103 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 35 от 28.03.2018 година, постановено по гр. дело № 305/2017
година, ПРС е отхвърлил предявените от Л.Т.Б., ЕГН **********,***, действаща
чрез пълномощник: адв. П.М. от САК, против К.Ц.И., ЕГН **********,***, ИСКОВЕ с
правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, за установяване вземането на Л.Т.Б. от К.Ц.И. за сумата 1022.75
лв. (хиляда и двадесет и два лева и 75 ст.), представляващи половината от
направените разноски по погребението и панихидите на починалия им син Явор
Красимиров И., както и за сумата 390.33 лв. (триста и деветдесет лева и 33
ст.), представляващи половината от
платените разходи за топлинна енергия в съсобствен на страните имот в гр.
София, ул. „Калиманци“, бл. 101, вх. Е, ет. 3, ап. 90 за периода м. септември
2011 г. – 05.05.2015 г., ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от 17.02.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията, за което
вземане е издадена Заповед № 198/08.03.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 104/2017 г. по описа на Районен съд –
Попово.
Постъпила е въззивна жалба от адв. П.М. от САК в качеството й на
процесуален представител на Л.Т.Б., ЕГН **********,***, Съдебен адрес ***,
кантора 210, адв. П.М. от САК, срещу така посоченото съдебно решение с искане
за неговата отмяна поради следните съображения:
1. По отношение на размера на разноските за погребението на общото им с
ответника дете, сторени от ищцата, решаващият състав правилно ги е възприел
както по размер така и като елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД т.е.,
че за ищцата е налице обедняване до размера от 1 022,75 лева, както и факта, че
ответникът не е доказал да е сторил разноски в тази посака. Неправилно обаче
решаващият състав приема, че не са налице всички елемнти от фактическият състав
на чл.59 ЗЗД, а именно, че спестяването на разходите по погребението които
ответникът е следвало да извърши е релевантно за хипотезата на чл.59 ЗДД само
ако такива е следвало да бъдат извършени.
Според въззивника, в закона липсва изрично регламентирано задължение за
поемане разходите по погребението на едно лице, но в настоящия случай счита, че
въпреки, че на починалото лице не се е дължало издръжка към момента на смъртта
му, тези отношения могат същото да се подведат към задължението за издръжка.
Както законът възлага на най-близкия кръг от родственици даването на издръжка
на нуждаещото се лице, то същите следва да поемат и последните разходи,
направени по повод смъртта на това лице. Следователно, ответникът би бил също
задължено лице за издръжка на починалото си дете, толкова колкото е и ищцата по
смисъла на СК.
Излагат се съображения, че решаващият състав неправилно приема, че
неизпълнението на задълженията на ответника по погребението на сина му могат да
бъдат скрепени единствено с морална санкция. Според него обаче в случая следва
да се приложи общия принцип за възлагане на тежестите върху лицето, за което са
и ползите. С факта на смъртта на общото дете на страните, те са придобили
качеството на негови законни наследници. По делото са налице данни, че
наследодателят на страните е притежавал имущество към момента на смъртта си,
т.е. ответникът има имуществени ползи от смъртта на сина си.
Въззивната страна заявява, че е неправилен изводът на съда, че ищцата е
изпълнила свой нравствен дълг. Според нея, изпълнението на нравствен дълг не е
предвидено от закона общо основание за невъзможност за връщане на даденото.
Разпоредбата на чл. 55, ал.2 ЗЗД въвежда такова основание като изключение, но
същата не е приложима в настоящия случай, тъй като не се касае за получени от
ответника средства, които той да връща. Поради изключителния характер на
нормата, тя не може да се тълкува разширително, нито да се прилага по аналогия.
2. По отношение на задължението в размер на 390,33 лева, представляващи
половината от платени разходи за топлинна енергия за периода до 08.05.2015 г.,
до когато страните са били съсобственици на имот, находящ се в гр. София, ул.
Калиманци, бл.101, вх.Е, ет.З, ап.90, видно от Решение № П-61-33/08.04.2015г .
по гр.д. № 29303/2012г. по описа на 61 с-в СРС, прието и приложено като
доказателство в първоинстанционното производство, решаващият състав неправилно
е възприел тези разходи като лични само за ищцата, тъй като по делото не се
твърди, а и не се доказа кой е ползвал процесния имот. По силата на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката, задължено за това вземане е лице, което има
качеството потребител на топлинна енергия. Законът изрично свързва това
качество с притежавано право на собственост върху имот в етажна собственост или
право на ползване върху такъв имот, което в качеството му на собственик от
имота е основание да възникне задължение в негова тежест за плащане по смисъла
на закона.
Относно периода на заплатените суми счита, че е налице процесуално
нарушение, тъй като решаващият състав не е указал в тежест на ищцата, че не
сочи заплатените от нея фактури за процесния адрес кои периоди обхващат.
Предвид изложеното се моли за отмяна на атакуваното решение и за
уважаване на предявените искове.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна –
ответник по делото чрез адв. Р.К., в който въззивната жалба се оспорва. Моли се
за потвърждаване на обжалваното решение на ПРС.
Страните нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат К.,
който моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред ПРС са предявени обективно съединени искове с правна квалификация
по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 59 от ЗЗД, като ищцата твърди,
че с ответника като родители и законни наследници на починалия им син – Явор
Красимиров И., починал през м. септември 2011 г., дължат по-равно разноските за
неговото погребение, както и разноски, свързани с оставения в наследство от
него недвижим имот – топлинна енергия, поради което ищцата моли съда да осъди
ответника за половината от направените от нея разходи за погребението на сина
им и за заплатена от нея суми за топлинна енергия относно апартамент в гр.
София, останал в наследство от починалия им син.
Фактите по спора са установени както следва:
Не е спорно, че страните са родители и законни наследници на починалия
им син – Явор Красимиров И., починал през м. септември 2011 г. от насилствена
смърт. Не е спорно, че са приели наследство от сина си като по отношение на
апартамент в гр. София и лек автомобил, включени в наследствената маса, са
извършили съдебна делба, а по отношение вилен имот е налице висящо производство
за делба.
Тезата на ищцата почива на принципа „комуто ползите, нему и тежестите“ и
същата твърди, че след като ответникът е приел наследството на починалия си
син, в което наследство се включват недвижими имоти, той следва да отговаря за
половината от направените от нея разходи за погребението на сина им, както и за
половината от разходите, свързани с ползването на апартамента в гр. София за периода
м. септември 2011 г. – м. май 2015 г., които е направила тя. Твърди, че със
сумата 1022.75 лв. – половината от стойността на разходите за погребение и
панихиди на сина им, както и със сумата 390.33 лв.– половината от заплатените
разходи за топлинна енергия в съсобствения им имот, ищцата е обедняла, а
ответникът се е обогатил, като между обедняването и обогатяването е налице връзка, както и липсва правно основание за имущественото
разместване.
Няма спор по делото, че синът на страните е починал в резултат на
насилствена смърт през м. септември 2011 година и че е погребан по-късно – на
18.02.2012 г., като погребението е било организирано от майка му – ищец в
настоящия процес – Л.Т.Б.. Във връзка с твърденията й за направени от нея
разходи за погребението – закупуване на гробно място, ковчег, снимки,
некролози, църковни служби, надгробен паметник, траурна агенция, храни и
напитки за подаване, помени и др. от ищцата са представени и по делото са
приложени като писмени доказателства документи на обща стойност 2433.54 лв.
Във връзка с твърденията на ищцата за заплатени от нея в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД суми за предоставена топлинна енергия за горепосочения
имот за периода м. септември 2011 г. – 05.05.2015 г., по делото са приети като
писмени доказателства заверени копия на 6 бр. платежни нареждания (3 бр. от
13.05.2016 г., 2 бр. от 16.05.2016 г. и
1 бр. от 13.07.2016 г.). Като основание за плащане в платежните нареждания са
посочени номера на фактури без дати на издаване и периоди, за които се отнасят.
Общата заплатена сума по горепосочените платежни нареждания е в размер 780.66
лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
1. По претенцията за заплащане на разходи за погребение съдът съобрази
следното:
Несъмнено тази претенция не би могла да бъде предмет на разглеждане в
делбено производство, каквото се е развило между страните. Съгласно практиката
на ВКС претенцията за заплащане на разходите по погребение на дете/родител е
облигационна.ВКС приема, че разходите за погребение не могат да бъдат свързани
по никакъв начин с наследството. Наследството се открива в момента на смъртта
на наследодателя – чл. 1 от Закона за наследството. С решението за допускане на
делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник (чл. 282 ал. 1 от
отменения ГПК, възпроизведен дословно в чл. 344 ал. 1 от действащия ГПК).
Съпоставката на посочените текстове е дала основание на Пленума на ВС в ППВС
7/73 г. да приеме в т. 4 а), че в делбеното производство са допустими само
онези искания по сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата.
Всички последващи откриването на наследството парични взаимоотношения между
съделителите нямат връзка с делената съсобственост и подобни претенции трябва
да бъдат разглеждани в отделен процес. /В този смисъл Определение № 171 от 26.03.2009 г. по ч.гр.д. № 2105/2008 година, гражданска
колегия, четвърто гражданско отделение, ВКС/.
Погребалните и траурно-обредните услуги се извършват възмездно и въз основа на договор, като разноските обичайно се поемат от роднини,
близки, колеги, работодатели, държавни и общински органи и с оглед взаимоотношенията преживе, конкретния
случай, при който е настъпила смъртта, заслугите на покойника, материалното
положение на семейството му и пр. Единствената хипотеза, в която наследниците
са задължени за извършените разходи за погребание на дадено лице, е в случаите,
когато погребението се извърши от общината, при липса на поемането му от други
лица. Само тогава, в съответните общински наредби, включително на Столична
община, е предвидено, че общината има право да претендира направените в такива
случаи разходи за погребение от наследниците на погребаното лице.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разграничавана
хипотезата, когато наследниците се явяват задължени спрямо трето лице и това
трето лице претендира от тях определени суми, и хипотезата, в която се разглеждат вътрешните
взаимоотношения между наследниците, свързани с направен от тях разход и то по
повод на задължение, което е изпълнено от единия наследник. Ако трето лице
претендира суми от наследниците в това им качество по повод на задължение на
наследодателя или по повод на наличие на съсобственост, възникнала в резултат
на наследяване, то наследниците са отговорни спрямо това трето лице съобразно
своя дял. Вътрешните им взаимоотношения обаче може да са различни.
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на
правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита
на обеднелия. Формите, чрез които се реализира обогатяването, може да са
свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез
намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да
бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването
без основание, и то за чужда сметка, е релевантно към фактическия състав на чл.
59 ЗЗД.
По първата искова претенция за сумата от 1022.75 лв., представляваща половината от стойността на разходите за
погребение и панихиди на сина на страните, настоящият въззивен състав се
обединява около становището, че претенцията е неоснователна поради това, че
ищцата е извършила тези разходи със съзнанието, че изпълнява свой нравствен
дълг. За ответника би съществувало задължение да поеме съответна част от тези
разходи единствено ако погребението бе извършено от общината, която би
направила тези разходи като трете лице в изпълнение на задълженията си по
стопанисване на гробищните паркове на съответната територия на общината. Погребението
на починалия и последващите дейности, свързани с почитане на неговата памет,
макар и свързани с материални разходи за лицата, които са приели да ги
изпълнят, нямат характера на правни
задължения за тези лица. Лицето, което е извършило тези разноски, ги
върши в изпълнение на нравствен дълг към
починалия в знак на уважение.
В настоящото производство за ищцата несъмнено е налице обедняване,
изразяващо се в ефективно намаляване на имуществото й със сторените разноски за
погребение и панихиди на сина си, но същата ги е сторила със съзнанието, че
изпълнява моралния си дълг за отдаване последна почит към сина си.
Исковата претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли. ПРС е
стигнал до същия правен извод по този
иск, поради което решението му е правилно и законосъобразно в тази част и
следва да се уважи.
2. По второта искова претенция за сумата от 390.33 лв., представляваща половината от заплатените разходи за топлинна
енергия в съсобствения имот на страните, придобит в резултат от наследяване от
сина им, съдът съобрази следното:
Топлинната енергия е комунална услуга
и същата не представлява тежест за имота. Заплащане на същата се дължи
от лицето, на чието име е открита партида и което реално я е използвало. В
случая от приложеното по делото съобщение към фактура е видно, че получател е
именно лицето Л.Т.Б.. Освен това, от представеното от ответника и приложено по
делото заверено копие на молба от Л.Т.Б. по гр.д. № 29303/2012 г. по описа на
СРС е видно, че същата е обосновала възлагателното си искане в делбеното
производство по посоченото дело именно с факта, че както към момента на
откриване на наследството, така и към момента на подписване на посочената молба
– 26.06.2014 г. ищцата е ползвала този имот, в т.ч. следва да се приеме, че е
ползвала и доставяната до имота топлинна енергия. След като тя е ползвала
топлинната енергия, независимо от факта, че с ответника в процесния период от
време са били съсобственици на имота по наследство от сина им, то задължението
да заплати използваната от нея топлинна енергия, е било нейно, поради което и в
случая няма реално неоснователно разместване на имуществени блага.
Когато ползващият съсобственик сключи писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например
с откриването на
индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той
става клиент на топлинна енергия за битови
нужди, освен за
своята идеална част
от имота, и
за другата притежавана от другия съсобственик
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. След като
приложените по делото фактури са на името на ищцата, следва да се приеме, че
именно тя е в облигационни отношения с топлопреносното предприятие и дължи на
това основание сумите, които е заплатила.
Предявеният от ищцата иск в тази насока също е неоснователен и следва да
се отхвърли.
ПРС е постановил законосъобразно решение и в тази му част, което следва
да се потвърди.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35
от 28.03.2018 година, постановено по гр. дело № 305/2017 година по описа на ПРС
като правилно и законосъобразно.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.