Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1042 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени искове за главница с правна квалификация на
главния иск - чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, на евентуално
съединения иск – чл. 49
ЗЗД, както и на кумулативно съединения с тях акцесорен
иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „М.г.к.“ ЕООД, твърди, че на 12.06.2015 г. сключил с ответника „Х.к.и р.“ ЕООД договор за изработка, по силата на който му било възложено да изработи мебели срещу получаване на възнаграждение. Заявява, че изпълнил задължението си по договора като изработил поръчаните мебели и ги монтирал в указания от възложителя недвижим имот, находящ се в к.к. „Слънчев бряг“, който последният ползвал по силата на договор за наем, сключен с „У.Б.“ ЕООД. Страните по тази сделки постигнали уговорка, че ако възложителят не заплати уговореното възнаграждение до определен ден, изпълнителят ще има право да се снабди със заповед за незабавно изпълнение за връщане на изработените мебели. Доколкото „Х.к.и р.“ ЕООД не изпълнил задължението си за заплащане на възнаграждението на падежа ищецът се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които ответното дружество е осъдено да върне получените мебели в изпълнение на възникналото в негова тежест договорно задължение. Ищецът сочи, че „Х.к.и р.“ ЕООД не изпълнил своето задължение да върне изработените мебели, тъй като те липсвали, след като били оставени в имота, собственост на ответника „У.Б.“ ЕООД. Твърди, че в резултат на това поведение на „Х.к.и р.“ ЕООД той е претърпял имуществени вреди, представляващи претърпени загуби от това, че от неговия патримониум са извадени движими вещи – мебели, чиято стойност е в размер на 283 409, 55 лв.
Ищецът заявява, че ответникът „У.Б.“ ЕООД е собственик на недвижимия имот, в който са монтирани произведените от него мебели, като той е знаел, че те не са негова собственост, нито на лицето „Х.к.и р.“ ЕООД, който е ползвало имота по силата на сключен договор за наем. Въпреки това обаче този ответник след като отстранил наемателя от имота си, не му върнал намиращите се в него мебели и след това се разпоредил с тях в полза на другия ответник „Х.В.А.Н.“ АД. В резултат на тези действия на „У.Б.“ ЕООД ищецът не е успял да си върне държането върху мебелите и е претърпял имуществени вреди, представляващи стойността на тези движими вещи, която възлиза на сумата от 283 409, 55 лв.
Ищецът сочи, че ответникът „Х.В.А.Н.“ АД се разпоредил с мебелите, които са се намирали в закупения от него недвижим имот в полза на трето лице, като е знаел, че те са чужда собственост. В резултат на това ищецът не успял да придобие държането върху тях и претърпял имуществени вреди, представляващи стойността на тези движими вещи, която възлиза на сумата от 283 409, 55 лв.
Поради изложеното и като счита, че ответниците носят солидарна отговорност за причинените му имуществени вреди ищецът моли съдът да ги осъди да му заплатят солидарно сумата от 283 409, 55 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби от липсата на мебели, които той е произвел и има право да получи обратно. Ищецът претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по иска - „Х.к.и р.“ ЕООД, го оспорва. Твърди, че между него, като наемател, и „У.Б.“ ЕООД, в качеството му на наемодател, е сключен договор за наем за ползване на имота, в който са монтирани доставените от ищеца мебели. Заявява, че е отстранен от имота от наемодателя в нарушение на сключения договор. В резултат на това всички мебели останали в този имот и в държане на наемодателя и той не успял да изпълни задължението си да ги върне на ищеца. Поради изложеното ответникът моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът - „У.Б.“ ЕООД, оспорва предявения срещу него иск. Посочва, че по силата на сключен на 08.07.2015 г. договор е закупил изработените от ищеца мебели от „Х.к.и р.“ ЕООД, поради което е техен собственик и като такъв има право да ги държи. Заявява, че нито една движима вещ, чиято стойност ищецът претендира, не е повредена или унищожена. Поради изложеното отвтеникът моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по иска - „Х.В.А.Н.“ АД, го оспорва. Твърди, че никога не е ползвал или държал мебелите, които ищецът твърди, че е изработил. Заявява, че те не са се намирали в закупения от него недвижим имот и не са му предавани. Поради изложеното ответникът моли съдът да отхвърли предявения срещу него иск. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД срещу „Х.к.и р.“ ЕООД:
За да бъде
ангажирана договорната отговорност на неизправната по договора страна на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде
установено нaстъпването на всички елементи от
фактическия състав на тази правна норма, както следва: 1) съществуване на
договор между страните; 2) наличие на виновно неизпълнение на договорно
задължение от едната страна; 3) настъпване на имуществени вреди за другата
страна, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението; 4) причинна връзка между
неизпълнението на задължението и настъпилите вреди.
По делото не е
спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че между „М.г.к.“ ЕООД и „Х.к.и р.“ ЕООД са възникнали
облигационни отношения по сключен на 12.06.2015 г. договор за изработка, по
силата на който за дружеството „М.г.к.“ ЕООД е възникнало задължение да изработи, достави и
монтира обзавеждане за обект „Х.К.и Р.“, находящ се в
к.к. Слънчев бряг, като отделните елементи, които са
част от обзавеждането, които трябва да бъдат изработени, както и изискванията
към тях са посочени в приложение № 1, представляващо неразделна част от сключения
договор. По силата на тази сделка за ответника „Х.к.и р.“
ЕООД е възникнало насрещно задължение да заплати на
изпълнителя възнаграждение за извършената работа, което е в размер на 308 308, 12 лв. без ДДС.
В производството
не се спори, че ищецът „М.г.к.“ ЕООД е изпълнил точно задължението си, поето с
описания договор, като е изработил, доставил и монтирал в обекта на възложителя
всички отделни елементи, представляващи част от поръчаното обзавеждане. Между
страните по този иск не се спори и за това, че възложителят „Х.к.и р.“ ЕООД не е изпълнил
възникналото в негова тежест задължение да заплати на изпълнителя
възнаграждение за извършената и приета работа в уговорения между страните срок,
който е определен по тяхна обща воля в чл. 3 от анекс от 05.09.2015 г., с който
се изменя част от съдържанието на договора за изработка, доставка и монтаж от
12.06.2015 г.
Ищецът твърди,
че с описания договор страните са постигнали уговорка, че при неизпълнение в
срок от възложителя на задължението му да изплати договореното възнаграждение,
за него възниква ново договорно задължение да върне мебелите, които са
изработени в изпълнение на тази сделка. Ето защо съдът трябва да отговори на
въпроса дали в съдържанието на сключения договор е включена такава клауза,
както и какъв характер има тя и оттам какви са нейните правни последици.
При тълкуване на
съдържанието на анекса от 05.09.2015 г., който е подписан от представители и на
двете дружества, които са страни по договора за изработка, доставка и монтаж от
12.06.2015 г. и с който валидно се изменят част от постигнатите с него уговорки,
е видно, че с чл. 3 от анекса те са постигнали съгласие да бъде определен нов
падеж на задължението на възложителя „Х.к.и р.“ ЕООД за заплащане на възнаграждението за извършената
работа, като от двете страни е направено изявление, че то е в размер на 364
089, 06 лв. с ДДС, както и че не е изпълнено на първоначално уговорения падеж.
С чл. 4 от анекса е уговорено, че при неизпълнение от възложителя на това
задължение и в така предоставения допълнителен срок, изпълнителят „М.г.к.“ ЕООД ще има
право да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл. 417 ГПК за връщане на изработените и предадени за ползване мебели.
За да отговори на въпроса какъв характер има клаузата на чл. 4 от анекса,
на която се позовава ищецът, съдът съобразява обстоятелството, че с нея
страните са уговорили предварително и изрично какви ще бъдат неблагоприятните
последици за възложителя при допуснато от него неизпълнение на основното му
задължение по договора за изработка, което е това да заплати възнаграждение на
изпълнителя в предоставения с анекса допълнителен срок за това. Освен това
съдът взема предвид и че последиците, които страните са се съгласили, че ще
настъпват в посочения случай, се изразяват в това, че възложителят, който е
единственият участник в сделката, който е получил нещо по нея, а именно
изработеното мебелно обзавеждане, се задължава да го върне на другата страна,
като е предвидено и че това ще може да стане по реда на заповедното производство,
уредено в ГПК.
Договорените от страните с чл. 4 от анекса последици на допуснатото от
възложителя неизпълнение на неговото задължени не представляват отнапред
уговорено по размер обезщетение, което цели да поправи претърпените от
изправната страна вреди, поради което трябва да се заключи, че с тази клауза не
е уговорено възникването на задължение за дължимост
на неустойка по чл. 92 ЗЗД, която е едно от формите на договорна отговорност.
Връщането на даденото по един двустранен договор представлява последица от допуснатото неизпълнение на възникнало по него задължение тогава, когато е реализирана договорната отговорност за неизпълнение спрямо неизправната страна чрез упражняване на възникналото в полза на изправната страна потестативно право да развали сключения договор по реда на чл. 87 ЗЗД – това е последицата, предвидена в чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Ето защо съдът приема, че с уговорката на чл. 4 от сключения анекс страните по договора за изработка всъщност са постигнали съгласие за това при какви обстоятелства ще възниква правото за изпълнителя да развали този договор, тъй като посочените в нея последици са такива, които настъпват именно при неговото упражняване. С тази клауза те на първо място са определили изрично какво неизпълнение на задължение на възложителя ще се счита за значително с оглед интереса на кредитора „М.г.к.“ ЕООД съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД и ще обусловя възникването на правото на последния да развали договора, като са договорили, че това ще бъде неизпълнение на задължението му за заплащане на уговореното възнаграждение след датата 30.09.2015 г. Освен това с чл. 4 от анекса те са уговорили и отклонение от правилото на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, в частта, с която е предвидено, че развалянето на един двустранен договор е обусловено от отправяне на изрично изявление от кредитора до длъжника, от предоставянето на последния на срок за доброволно изпълнение и от неговото изтичане. Това е така, тъй като волята на съдоговорителите, обективирана в цитираната клауза, е при допуснато неизпълнение от възложителя в уговорения с анекса срок за това, действието на сделката да се преустановява веднага след изтичането на този срок, т.е. без да се изпраща ново изрично изявление за разваляне от „М.г.к.“ ЕООД до „Х.к.и р.“ ЕООД, както и без да се дава на последния какъвто и да е срок за доброволно изпълнение. С оглед на така изяснения характер на клаузата на чл. 4 от анекса към процесния договор за изработка, трябва да се приеме, че с нея не е уговорено възникването в тежест на възложителя на каквото и да е отделно договорно задължение, чието неизпълнение да е основание за ангажиране на догoворната отговорност на този правен субект, а е уговорено само какви ще бъдат последиците от неизпълнение на вече възникнало за възложителя задължение по договора за изработка, което е това за заплащане на възнаграждение. След като уговорката на чл. 4 от анекса не създава някакво договорно задължение за „Х.к.и р.“ ЕООД, то при допуснато от това дружество отклонение от предписания с нея начин на поведение, не може да се ангажира договорната му отговорност за обезщетяване на претърпените от насрещната страна вреди по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Ако това дружество допусне отклонение от предписаното с клаузата на чл. 4 от анекса поведение, това би означавало само, че за ищеца без да е необходимо да бъдат осъществени каквито и да е други факти, възниква правото да развали сключения договор и то се счита за надлежно упражнено. Всички права, които възникват след това, в резултат от осъщественото разваляне на договора, не произтичат от сключената сделка, а имат извъндоговорен източник, тъй като от момента на упражняване на потестативното право по чл. 87 ЗЗД от изправната страна, се счита, че този договор никога не е бил сключван. Сред тях са както правото на всяка една от страните по него, която е дала нещо в изпълнение на този договор да го получи обратно, което е предвидено в чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, така и правото на тази страна да получи стойността на подлежащата на връщане вещ, която е дала в изпълнение на договора, тогава, когато тя е погинала или е била отчуждена или разходвана след получаване на поканата за връщането й, което е предвидено в чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Сред тях би могло да бъде също и правото на страната, на която трябва да бъде върната вещта, която е погинала, отчуждена или разходвана, да получи обезщетение за претърпените вреди от тази, която дължи да я върне, но само ако това е станало в резултат на неправомерното поведение на последната, като това право също ще има извъндоговорен характер, а не договорен характер – негов източник е осъществен деликт.
При
съобразяване на твърденията на ищеца, направени в исковата молба и в
допълнително представените по делото в изпълнение на дадените от съда указания
молби-уточнения, се налага изводът, че ищецът основава вземането, което счита,
че има към ответника „Х.к.и р.“ ЕООД на договорно основание – той сочи изрично,
че то е възникнало от сключения на 12.06.2015 г. договор за изработка, като се
позовава на уговорката в чл. 4 от анекса към този договор и сочи, че с нея е
уговорено възникването на договорно задължение на възложителя да върне
изработените мебели, което не е изпълнено точно. Ищецът изрично заявява и че
договорът за изработка не е развален /изявление в тази насока е обективирано в молбата от 29.06.2017 г./, което означава,
че с предявения иск той не претендира да бъдат приложени някои от предвидените
в закона последици от осъщественото разваляне на договора и възникващите с
оглед на това права, включително това по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, а иска да бъде
ангажирана договорната отговорност за вреди, която ответникът носи. По
изложените в предходния абзац мотиви обаче съдът намира, че по силата на
сключения 12.06.2015 г. договор за изработка, изменен с анекс от 05.09.2015 г.
и конкретно по силата на чл. 4 от анекса за „Х.к.и р.“ ЕООД не възниква твърдяното
в исковата молба договорно задължение да върне полученото от „М.г.к.“ ЕООД
мебелно обзавеждане. Такова задължение възниква за ответника едва след
разваляне на сключения договор и като последица от него, но не и въз основа на
самия договор. След като за ответника не е възникнало на соченото от ищеца
договорно основание задължение да върне полученото мебелно обзавеждане, то няма
как да бъде ангажирана и неговата договорна отговорност за неизпълнение на
такова задължение на основание чл. 79, ал. 1, предл.
2 ЗЗД, каквато претенция е предявена по настоящото дело.
Претендираното от ищеца право да получи обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, които са пряка последица от неизпълнение на задължението на ответника „Х.к.и р.“ ЕООД да върне полученото мебелно обзавеждане, не може да възникне на твърдяното от него договорно основание и защото при прилагане на клаузата на чл. 4 от анекса се налага изводът, че сключеният договор за изработка е развален, считано от 01.10.2015 г., която дата е тази, следваща изтичането на предоставения на възложителя последен срок за доброволно изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение за извършената работа. От момента на разваляне на договора, т.е. от 01.10.2015 г. и с оглед на обратното му действие в отношенията между съдоговорителите, както и по отношение на всяко трето лице, освен в случаите на чл. 88, ал. 3 ЗЗД, какъвто не е процесния, се приема, че тази сделка не е била сключвана и че не е пораждала правни последици, включително такива по възникване на каквито и да било задължения в тежест на страните по нея съгласно постигнатото между тях съгласие. Следователно след 01.10.2015 г. дори и да беше уговорено в договора за изработка, за „Х.к.и р.“ ЕООД въз основа на тази сделка не може да възникне задължение да върне произведените и монтирани мебели и неизпълнението на това задължение не може да бъде основание за ангажиране на договорната отговорност за вреди на това дружество. За изпълнителя по развалената сделка, който не може да получи обратно това, което е престирал по нея биха могли да възникнат права по чл. 57, ал. 2 ЗЗД или предвид твърденията, че той се снабдил с изпълнителен лист за връщане на полученото по разваления договор, правото по чл. 521, ал. 2 ГПК, което се упражнява направо в образувано изпълнително производство и не е нужно да бъде защитавано пред съда. Тези права обаче са породени не от договора, а произтичат от извъндоговорен източник. Както беше посочено в настоящото производство „М.г.к.“ ЕООД не е предявил иск за защита на някое от тези свои права, поради което и при спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да се произнася дали те са възникнали или не и не може да присъди претендираната по делото сума въз основа на направен извод за тяхното съществуване.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото не се доказа осъществяването на предпоставките, при които възниква отговорността на ответника „Х.к.и р.“ ЕООД по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, което прави предявеният срещу това дружество иск изцяло неоснователен и той следва да се отхвърли.
По предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу „У.Б.“ ЕООД:
При съобразяване
на твърденията на ищеца, на които основава иска си срещу ответника „У.Б.“ ЕООД, се налага
изводът, че той твърди, че вземането му за обезщетение към това дружество е
възникнало от противоправното поведение на негови
служители, което се изразява в това, че те без да имат право са задържали чужди
движими вещи, представляващи елементи от мебелно обзавеждане, което „М.г.к.“ ЕООД е
изработило и доставило по сключен с „Х.к.и р.“ ЕООД договор. Следователно така предявеният осъдителен
иск трябва да се квалифицира по чл. 49 ЗЗД.
Отговорността по
чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на
лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното да извърши
определена работа лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на
възложената му работа. С оглед на това фактическият състав, при който за
възложителя на работа възниква деликтната отговорност
по чл. 49 ЗЗД, включва установяването на следните елементи: 1) извършено деяние
от лице, на което е възложена работа; 2) деянието да е противоправно;
3) вина на лицето, което е извършило деянието; 4) настъпила вреда; 5) вредата
да е причинена при и по повод изпълнението на възложената му работа; 6) наличие
на причинна връзка между противоправното поведение на
лицето, на което е възложена работа, и претърпените вреди.
Между страните в
производството не е спорно, че към момента на сключване и изпълнение на
договора за изработка на мебелите от 12.06.2015 г. недвижимият имот, в който са
монтирани мебелите, които ищецът е изработил по възлагане от „Х.к.и р.“ ЕООД, е бил собственост на
ответника „У.Б.“ ЕООД и е бил предоставен за временно и възмездно ползване на „Х.к.и р.“ ЕООД, по сключен между
последните две дружества договор за наем. Не се спори и че това обзавеждане е
останало в държане на наемодателя „У.Б.“ ЕООД след прекратяване на сключения договор за наем и предаване на наетия имот
от наемателя на наемодателя.
За да бъде противоправно действието, допуснато от служителите на дружеството
„У.Б.“ ЕООД,
по задържане на мебелното обзавеждане, което е изработено от ищеца и предадено
на лицето, с което той е имал сключен договор, трябва да се установи, че то
противоречи на определена правна норма.
В случая от
съдържанието на представения по делото договор за наем, сключен на 08.07.2015
г. между „У.Б.“ ЕООД, като наемодател и „Х.к.и р.“ ЕООД, като наемател, се установява, че наемателят е
поел задължение да направи инвестиция в имота, който му е предоставен за възмездно
ползване като четиризвезден хотел, която се изразява
в извършване на строително-монтажни и довършителни работи /чл. 1.2. от
договора/. Страните по тази сделка са се съгласили, че разходите за инвестицията
ще се платят от наемателя, като неговото задължение за наемна цена ще се намали
със стойността на направените разходи и след прекратяване на наемния договор всичко,
което се включва в направената инвестиция, ще остане в собственост на
наемодателя /чл. 8.1., чл. 8.2., чл. 8.3. и чл. 22.3. от договора/. Следователно
от представените по делото доказателства се установява, че по силата на сключен
договор за ответника „У.Б.“ ЕООД е възникнало правото да придобие собствеността върху всички намиращи се в
имота вещи и подобрения, които са изградени там в изпълнение на задължението на
„Х.к.и р.“ ЕООД да извърши
уговорената между страните инвестиция. Ответникът твърди, че монтираното от ищеца
в собствения му имот обзавеждане е част от инвестицията, която наемателят се е
задължил да изпълни в него, поради което и в упражняване на правото, което е
възникнало по договора за наем той го е задържал и не го е върнал на наемателя
при прекратяване на сключения договор. Ето защо и доколкото в процеса се
установи, че такова право е възникнало по сключения договор, за да се приеме,
че поведението на служителите на ответното дружество по задържане на мебелното
обзавеждане е противоправно, трябва да се докаже, че
те са злоупотребили при упражняването на това право, което е налице, когато то
е упражнено умишлено не за да бъдат задоволени интересите на неговия титуляр, а
единствено и само за да се навреди другиму, в случая на ищеца /арг. от чл. 8, ал. 2 ЗЗД/.
В случая извод за злоупотреба с право може да се направи, ако се установи, че въпреки че е съзнавал, че изработените мебели не са част от уговорената с договора за наем инвестиция или че „Х.к.и р.“ ЕООД дължи да ги върне на лицето, с което е сключило договор за изработка, „У.Б.“ ЕООД, ги е задържал и е целял с това свое поведение да попречи тези мебели да бъдат върнати в патримониума на изпълнителя по разваления договор в изпълнение на задължението по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД и така да му навреди. По делото от ищеца, който е страната, която черпи благоприятни правни последици от установяване на посочените факти в настоящия процес, няма представени доказателства, от които да е видно, че те са осъществени. По делото е установено, че отношенията между страните по договора за наем във връзка с направената по него допълнителна инвестиция, част от която се твърди да са и изработените от ищеца мебели, са уредени преди ищецът да се снабди с изпълнителен лист за връщане на изработените от него мебели по реда на чл. 417 ГПК, което е станало на 24.10.2016 г. и следователно преди да бъде образувано изпълнително дело срещу „Х.к.и р.“ ЕООД за установеното с изпълнителния лист задължение за предаване на вещите. Това е станало с две нотариални покани, които са изпратени от всяка една страна по наемния договор до другата, на която са връчени. С първата нотариална покана, връчена на 19.07.2016 г. наемателят е посочил стойността на направената от него инвестиция и е описал всички изпълнени за негова сметка довършителни работи, сред които има посочени и монтирани мебели. С втората нотариална покана, която е връчена на 07.10.2016 г., наемодателят е уведомил наемателя, че приема изпълнената инвестиция и извършва прихващане на задължението на наемателя за заплащане на наемна цена със стойността на направените разходи за извършените довършителни работи. След като „У.Б.“ ЕООД е уведомено, че „Х.к.и р.“ ЕООД е извършило разходи за доставка и монтаж на мебели в наетия от него недвижим имот и е приело, че те са част от уговорената между тях инвестиция преди да бъде образувано изпълнително дело, по което съдебен изпълнител да извършва действия по издирване на обзавеждането, за да може същото да бъде върнато на ищеца, то трябва да се приеме, че ответното дружество не е съзнавала, че ако задържи мебелите, ще увреди нечии чужди интереси и следователно няма как да е целял тази правна последица. По делото няма представени доказателства за това, че към момента на установяване на държане върху мебелите „У.Б.“ ЕООД е узнал по друг начин за това, че договорът за изработка, в изпълнение на който те са изпълнени, е развален и възложителят на работата дължи да ги върне. Така посочените факти опровергават извода, че поведението на ответника е извършено със съзнанието и с единствена цел да бъде увредено дружеството „М.г.к.“ ЕООД. В тежест на ищеца в настоящия процес е да установи противоправността на деянието като елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, което в конкретния случай не е направено, поради което за него са неблагоприятните последици от това и съдът трябва да приеме, че действията на „У.Б.“ ЕООД по задържане на изработените от ищеца мебели не са противоправни и не могат да бъдат основание за ангажиране на деликтната му отговорност. Това е достатъчно, за да може съдът да направи извод, че в полза на ищеца не е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 49 ЗЗД, без да се произнася по въпросите настъпили ли са твърдените имуществени вреди и налице ли е причинна връзка между тях и описаното в исковата молба поведение. Това прави предявеният осъдителен иск неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу „Х.в.а.н.“ АД:
При съобразяване
на твърденията на ищеца, на които основава иска си срещу ответника „Х.В.А.Н.“ АД, се налага
изводът, че той твърди, че вземането му за обезщетение към това дружество е
възникнало от противоправното поведение на негови
служители, което се изразява в това, че те, въпреки че са знаели, че намиращите
се в собствения му имот чужди движими вещи, представляващи елементи от мебелно
обзавеждане, което „М.г.к.“ ЕООД е изработило и доставило по сключен с „Х.к.и р.“ ЕООД договор, са се разпоредили
с тях в полза на трето лице. Следователно така предявеният осъдителен иск
трябва да се квалифицира по чл. 49 ЗЗД.
Както беше
посочено в мотивите по предявения срещу „У.Б.“ ЕООД иск, за да бъде ангажирана отговорността по чл.
49 ЗЗД на възложителя на работа, първо трябва да бъде доказано, че от лице, на
което той е възложил работа, е извършено деяние, както и че това деяние е противоправно.
По делото не са
представени никакви доказателства, от които да се установява, че ответникът „Х.В.А.Н.“ АД се е
разпоредил с мебелите, които са изработени от „М.г.к.“
ЕООД по възлагане от „Х.к.и р.“ ЕООД, в полза на трето
лице – не се установява от ответното дружество да е сключена някаква разпоредителна
сделка с правото на собственост върху тези движими вещи. В производството
липсват ангажирани доказателства дори за факта, че тези движими вещи са
преминали в държане на „Х.В.А.Н.“ АД, което е необходима предпоставка, за да се
приеме, че след това той ги е предал в полза на друг правен субект или че ги е
унищожил. Дори напротив, представени са доказателства, от които е видно, че
въпреки, че това дружество е придобило правото на собственост върху недвижимия
имот, в който тези мебели са били монтирани, от „У.Б.“ ЕООД, страните по
договора за продажба изрично са се съгласили, че наличните в имота движими
вещи, които не са трайно прикрепени, каквито са мебелите, няма да бъдат
предадени на купувача, а ще бъдат изнесени от имота от продавача в срок до
17.10.2016 г. Това се установява от съдържанието на приемо-предавателен
протокол от 01.08.2016 г., намиращ се на от л. 391 до л. 392 от делото на СГС, който
е подписан от представители на двете договарящи страни. След като ответното
дружество „Х.В.А.Н.“ АД не е придобило правото на собственост и не е получило държането върху
движимите вещи, които са изработени от
ищеца, то няма как да извърши действия по предаването им след това на трето за
спора лице.
Предвид
изложеното трябва да се заключи, че в производството
не се установи наличието на твърдяното
от ищеца противоправно поведение на служители на ответното дружество, което означава, че
не се доказа осъществяването на първия елемент от фактическия състав на
приложимата правна норма на чл. 49 ЗЗД. Това прави иска, предявен срещу „Х.В.А.Н.“ АД неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответниците е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива им се следват.
По делото се доказаха реално заплатени от „У.Б.“ ЕООД разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 10 231 лв., от които сумата от 955 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и сумата от 9 276 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
По делото се доказаха реално заплатени от „Х.к.и р.“ ЕООД разходи за водене на настоящото дело, в размер от 50 лв. – платен депозит за призоваване на свидетел.
По делото се доказаха реално заплатени от „Х.В.А.Н.“ АД разходи за водене на настоящото дело, в размер от 100 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.г.к.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
със съдебен адрес:***4, срещу „Х.к.и р.“ ЕООД, с ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:***, „У.Б.“ ЕООД, с ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:***, „Х.В.А.Н.“ АД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сума в размер на 283 409, 55 лв. /двеста
осемдесет и три хиляди четиристотин и девет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща сума, която е дължима
както следва: 1) от „Х.к.и р.“ ЕООД като обезщетение за претърпени от „М.г.к.“
ЕООД имуществени вреди под формата на претърпени загуби, представляващи
стойността на мебелно обзавеждане, изработено в изпълнение на договор за
изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г., които вреди са причинени в
резултат от неизпълнението от „Х.к.и р.“ ЕООД на задължение да върне това
мебелно обзавеждане на „М.г.к.“ ЕООД, възникнало в негова тежест по силата на договор
за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г.; 2) от „У.Б.“ ЕООД като
обезщетение за претърпени от „М.г.к.“ ЕООД имуществени вреди под формата на
претърпени загуби, представляващи стойността на мебелно обзавеждане, изработено
в изпълнение на договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г., които
вреди са причинени в резултат от противоправното
поведение на служители на „У.Б.“ ЕООД,
което се изразява в това, че те без да имат право са задържали чужди движими
вещи, представляващи мебелно обзавеждане, което „М.г.к.“ ЕООД е изработило и
доставило по сключен с „Х.к.и р.“ ЕООД договор
за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г.; 3) от „Х.В.А.Н.“ АД
като обезщетение за претърпени от „М.г.к.“ ЕООД имуществени вреди под формата
на претърпени загуби, представляващи стойността на мебелно обзавеждане,
изработено в изпълнение на договор за изработка, доставка и монтаж от
12.06.2015 г., които вреди са причинени в резултат от противоправното поведение на служители на „Х.В.А.Н.“ АД, което се изразява в
това, че те без да имат право са се разпоредили в полза на трето лице с чужди
движими вещи, представляващи мебелно обзавеждане, което „М.г.к.“ ЕООД е
изработило и доставило по сключен с „Х.к.и р.“ ЕООД договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „М.г.к.“ ЕООД да заплати на „Х.к.и р.“ ЕООД сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото, на „У.Б.“ ЕООД сума в размер на 10 231 лв. /десет хиляди двеста тридесет и един лева/, представляваща направени разноски по делото, както и на „Х.В.А.Н.“ АД сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: