№ 14816
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110140166 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на исковата молба на ........ срещу ...., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 1175,51 лева
–регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско ” по щета №0300/21/491/500210 с включени ликвидационни разходи за обработка на
щетата, за вреди по лек автомобил „.....“ с рег. ...., настъпили в резултат на ПТП на
07.07.2021г., причинено виновно от водача на лек автомобил „.....“ с рег. № ......., застрахован
по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.07.2022г., до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 07.07.2021 г. около 18,30 часа в
град ........, водачът на лек автомобил „.....“ с рег. № ....... реализирал пътно-транспортно
произшествие, като губи контрол върху управляваното от него МПС, отнема предимството
на друг автомобил, който отклонявайки се от пътя си причинява щети по паркиралия на
място лек автомобил „.....“ с рег. ...., със собственика на който ищецът е имал сключена
имуществена застраховка „Каско“ – застрахователна полица №20-0300/412/5004674, валидна
от 28.12.2020 г. до 27.12.2021 г. За реализираното ПТП е съставен Протокол за ПТП
№1754807 от 07.07.2021 г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР - РУ гр. ......... За
нарушиението на виновния водач на лек автомобил „.....“ с рег. № ....... е съставен АУАН. За
нанесените по застрахования при ищеца автомобил е образувана преписка по щета
№0300/21/491/500210, по която след направен опис и направена калкулация на собственика
на автомобила е изплатено обезщетение определено по експертна оценка в размер на
1175,51 лева.. Допълнително ищцовото дружество е направило ликвидационни разходи в
размер на 15.00 лева. С изплащането на посоченото обезщетение застрахователят е встъпил
в правата на увреденото лице срещу деликвента и неговия застраховател по гражданска
отговорност. Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на лек
автомобил „.....“ с рег. № ....... е имал сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на произшествието. Поддържа, че до
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на сумата в размер на платеното
обезщетение с включени ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева като ответникът не
е направил плащане до предявяване на исковата молба пред съда. Претендира разноски по
представен списък по чл. 80 ГПК.
1
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество .... и в срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва
механизма на ПТП, както и настъпването на същото. Твърди, че представеният констативен
протокол касае друго произшествие, а не процесното. Твърди, че вината на водача на лек
автомобил „.....“ с ДК № ....... не е доказана, изключителна вина има водачът на лек
автомобил „.....“ с рег. № ...... Оспорва причинно-следствената връзка, както и настъпилите
вреди и техният размер. В условията на евентуалност поддържа, че е налице съпричиняване.
При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга, както действията с които водачът на лек автомобил „.....“ с рег. № .....
е причинил ПТП-то, евентуално, че е допринесъл за настъпване на вредите в условията на
съпричиняване. В негова тежест е и да обори презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Страните не спорят, че между собственика на лек автомобил „.....“ с рег. № ..... –
„...........“ АД и ищцовото дружество е налице валидно правоотношение по договор за
имуществено застраховане „Каско“, обективиран в застрахователна полица №20-
0300/412/5004764 със срок на действие 28.12.2020 г. до 27.12.2021 г. с договорен начин на
ликвидация в доверен сервиз. Собствеността на лекия автомобил не се оспорва, а и се
установява от приетия по делото регистрационен талон - част II.
От представената застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, се установява, че по отношение на лек автомобил „.....“ с рег. № ....... към
датата на процесното ПТП – 07.07.2021 г. е налице валидна застраховка, сключена с
ответното дружество и със срок на покритие 17.05.2021 г. до 16.05.2022 г. Фактът на
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между ответното
дружество и водача на лек автомобил „.....“ с рег. № ....... сочи, че отговорността на водача е
покрита.
От приобщените по делото протокол за ПТП №1754806 от 07.07.2021 г. и №1754807 от
07.07.2021 г. изготвени от мл. автоконтрольор при ОДМВР - РУ гр. ........, заключението на
САТЕ неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, както
и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. Н. Н. – водач на лек
автомобил „.....“ с рег. № ....., се установява, че на 07.07.2021 г. около 18.30 часа в град ........
на кръстовището между улиците „....“ и „......“ лек автомобил „.....“ с рег. № ....... поради
отклоняване на вниманието при навлизане в кръстовището губи контрол над автомобила и
отнема предимството на лек автомобил „........‘ с рег. №............, който се отклонява надясно и
удря в задната част паркирания на място лек автомобил „.....“ с рег. № ...... Независимо от
оспорванията на ответника, че протоколите за ПТП не отразяват преките впечатления на
полицейския служител относно механизма на произшествието следва да се обърне
внимание, че същите са съставени след снети сведения от всички участници, които са се
2
подписали без възражения. Същевременно видно от протокола за ПТП полицейският
служител е констатирал видими щети по лек автомобил „.....“ с рег. № ...... Изразяващи се в
деформирана задна част. Според заключението на САТЕ щетите по лек автомобил „.....“ с рег.
№ ..... се намират в причинно следствена връзка с механизма на настъпване на ПТП на
07.07.2021 г. в град .........
Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, както и на заключението на
неоспорената по делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат
на което е причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е
настъпило единствено в резултат от действията на водача на лек автомобил „.....“ с рег. №
......., който е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. От
Протоколите за ПТП е видно, че по отношение на водача на лек автомобил „.....“ с рег. №
....... е било взето административно отношение като му е бил съставен АУАН с бл.
№000954/04.07.2021 г., въз основа на който е издадено и НП №21-0239-001177/09.08.2021 от
Началника на ОДМВР п, РУ ........, влязло в сила на 08.12.2022 г. С поведението си водачът
на лек автомобил „.....“ с рег. № ....... е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП като е загубил контрол
над управляваното от него МПС, което освен противоправно, е в колизия с общата
императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо. Същото е и виновно, като
от страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, поради което направените от ответното дружество възражения в този смисъл са
неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото се установи , че застрахования при ищеца
лек автомобил е бил в паркирано състояние, а според показанията на свидетеля Н. по време
на инцидента той дори не е бил при колата. Установи се, че субективните действия на водача
на лек автомобил „.....“ с рег. № ....... са станали причина за настъпване на произшествието.
Водачът не е съобразил поведението си със задължението да контролира управляваното от
него МПС по време на движение.
За нанесените по лек автомобил „.....“ с рег. № ..... увреждания при ищеца е образувана
преписка по щета №0300/21/941/500210, по която след извършен опис и доклад ищцовото
дружество е определило обезщетение по експертна оценка, което е изплатено на
правоимащото лице. Със заплащането на извършения ремонт застрахователят е изпълнил
задължението си по договора за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за изплащане на
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
При тези данни съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
3
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/.
В разглеждания случай съгласно приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено,
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил „.....“ с рег. № .....
изчислена на база пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие възлиза
на 1329,10 лева с ДДС. Претендираната от ищеца сума е в по – малък размер от установения
дължим такъв, поради което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение също се явява неоснователно. Съдът счита, че сумата
15.00 лева съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, При
това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на сумата от 1175,51 лева,
представляващи изплатено обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му, се
явява доказана по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 26.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
901,60 лева, от които 50,00 лева за държавна такса, 350,00 лева за депозит за вещо лице и за
свидетел и 501,60 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ....... да заплати
на ...... със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание чл. 411 КЗ сумата 1175,51
лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” по щета №0300/21/491/500210 с включени ликвидационни
разходи, за вреди по лек автомобил „.....“ с рег. ...., настъпили в резултат на ПТП на
07.07.2021г., причинено виновно от водача на лек автомобил „.....“ с рег. № ......., застрахован
по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.07.2022г., до окончателното плащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 901,60 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4