Р Е Ш Е Н И Е
№ 309
гр. Велико Търново, 2.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Осми състав , в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана К.
при участието на секретаря П.И. и прокурора от ВТОП Св. И.,
изслуша докладваното от съдия К. адм. д. № 613 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Същото е образувано по искова молба на П.Г.Н. *** чрез процесуалния представител *** Д.Р. от САК против Националната агенция по приходите (НАП) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК. Претендира се обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от отменен по съдебен ред с Решение №72/06.03.2017г., постановено по адм. дело №6/2017г. по описа на Административен съд - Велико Търново, потвърдено с Решение №9872/18.07.2018г. по адм.дело №4408/2017г. на ВАС, мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за възстановяване на ищцата на служба. С исковата молба и молбата за изменение на иска са заявени искови претенции за претърпени имуществени вреди от неполучено възнаграждение като държавен служител в размер на 36 243,99 лв. за периода 06.12.2016г. до 17.08.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и лихва върху неполученото месечно възнаграждение в размер на 3 212,86 лв. за периода 06.12.2016г. до 17.08.2018г. и допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода 06.12.2016г. до 17.08.2018г. общо в размер на 6 559,90 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и лихва за забава за периода 06.12.2016г. до 17.08.2018г. общо в размер на 544, 35 лв. (уточнени в молбата за изменение на иска). Неимуществените вреди са оценени на 30 000лв. с дължима лихва от датата на увреждането до датата на исковата молба в размер на 5 177,00лв. и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се претендират претърпени имуществени и неимуществени вреди от бездействие на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, която се изразява в невъзстановяване на работа на държавния служител след обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл.100, ал. 2 от ЗДСл, на което основание ищецът е отстранен от длъжност. Имуществените вреди се изразяват в неполучено възнаграждение като държавен служител и допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Неимуществените вреди се изразяват във влошаване на здравословното състояние, накърняване на личното достойнство, служебен и семеен авторитет, добро име в обществото, тревожност, несигурност в утрешния ден, депресивни състояния. Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответникът по иска - Национална агенция по приходите, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди и моли за отхвърлянето им. Подробни доводи за неоснователност на исковата претенция излага в отговора на първоначалната искова молба и отговора на молбата за изменение на иска. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение като представя списък с разноски.
Представителят на ВТОП дава заключение за частична основателност на исковите претенции.Участващият в съдебното производство прокурор от ВТОП изразява становище за частична основателността на исковата претенция за имуществени и неимуществени вреди, като счита за доказано основанието за присъждане на обезщетението, но не и в претендирания размер. Намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за присъждане на обезщетение за исковия период, представляващо незаплатено трудово възнаграждение. По отношение на претендираните вреди от неполучено допълнително възнаграждение прокурорът счита иска за неоснователен с оглед характеристиката на това възнаграждение и липсата на реално положен труд за периода. Претендираният размер за обезщетение за неимуществени вреди намира за силно завишен, поради което предлага да бъде редуциран. Представителят на ВТОП намира за доказано по делото влошеното емоционална и психическо състояние на ищцата, но счита за недоказани твърденията за трайно влошаване на здравословното й състояние в резултат на невъзстановяването й на държавна служба, както и твърденията за уронване на достойнството и доброто име на ищцата. Основателни намира исковете за претендираните лихви върху основните искове.
Настоящият съдебен състав, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
П.Г.Н. е държавен служител, която последно е назначена за такъв на длъжността началник отдел „Селекция“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Велико Търново, с основно месечно възнаграждение от 1600,00 лв.
Със Заповед № ЗЦУ - 235/01.03.2016 г. на Изпълнителният директор на НАП и на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е отстранена временно от посочената служба на длъжността, тъй като срещу него е образувано наказателно производство за престъпление, извършено в качеството й на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК за периода от датата на връчване на заповедта до отпадане на предпоставките за отстраняването. В заповедта е посочено, че на основание чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, държавният служител няма да получава заплата за времето, през което е отстранен. Заповедта като необжалвана влиза в сила.
На 05.12.2016 г. П.Г.Н. подава молба до органа по назначаването си – изпълнителният директора на НАП, с искане за издаване на акт за възстановяването му на заеманата длъжност с оглед постановеното Решение № 5/12.05.2016 г. на КС по к. д. № 2/2016 г. По молбата липсва изрично произнасяне, което е оспорено от П.Н. по съдебен ред като с Решение №72/06.03.2017г., постановено по адм. дело №6/2017г. по описа на Административен съд - Велико Търново, мълчаливият отказ е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на органа по назначението за произнасяне. Решението на АСВТ е оставено в сила с Решение №9872/18.07.2018г. по адм.дело №4408/2017г. на ВАС. До момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене по настоящото производство съдебното решение не е изпълнено.
В хода на настоящото производство са приети като писмени доказателства документите, приложени към исковата молба; документите, изпратени с отговора на исковата молба, както и материалите по адм.дело №6/2017г. по описа на АСВТ.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според която обезщетението за неполучено възнаграждение за периода от 06.12.2016г. до 17.08.2018г., което П.Г.Н. следва да получи, изчислено на база брутното й месечно възнаграждение за последния месец преди отстраняването й от работа и последващите промени в размера на възнаграждението за длъжността началник на Отдел „Селекция“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Велико Търново считано от 01.01.2017г. и 01.01.2018г., възлиза общо на 36 243,99 лева, а лихвата върху тази сума за същия период е общо в размер на 3 212,86 лв. Вещото лице е изчислило, че за периода от 06.12.2016г. до 17.08.2018г. размерът на дължимото допълнително възнаграждение за постигнати резултати на ищцата за заеманата от нея длъжност, при съобразяване сумите, които лица със същото служебно правоотношение като нейното са получили, е общо в размер на 6 559,90 лева и лихвата върху тази сума е в размер на 544,35 лв. По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за исковия период, експертът е посочил, че дължимата лихва за забава върху тази сума е 5 167,08 лв.
Във връзка с прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза и на основание чл. 214, ал. 1, изр. трето от ГПК, с писмена молба, представена в съдебно заседание на 14.02.2019г. от ищеца е поискано увеличение на размера на предявените искове, както следва: за имуществени вреди от неполучени месечно възнаграждение за периода от 06.12.2016г. до 17.08.2018г. от 32 675,77 лв. на 36 243,99 лв.; претендираният размер на лихвата върху тази сума и за същия период от 2 734,45лв на 3 212,86 лв.; претендира обезщетение за неполучено допълнително материално стимулиране за периода от 06.12.2016г. до 17.08.2018г. в размер на 6 559,90 лв. и лихва върху тази сума в размер на 544, 35 лв. С определение от 18.04.2019г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал поисканото изменение на исковете за имуществени вреди, като общо претендираната от ищцата сума за имуществени и неимуществени вреди е 81 738,10 лв.
По искане на процесуалния представител на ищцата е назначена първоначална и повторна съдебно – медицинска експертиза. При първоначална съдебно – медицинска експертиза, след запознаване с предоставената медицинска документация и извършен клиничен преглед, включително неврологичен статус, вещото лице е констатирало, че здравословното състояние на П.Н. е добро и няма анамнестични и клинични данни за неговото влошаване. Заключението е оспорено от процесуалния представител на ищцата в частта, в която е установено, че здравословното състояние на Н. е добро. Предвид това, е назначена повторна съдебно – медицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение, че здравословното състояние на ищцата е относително стабилно. Проведеното през 2014 г. лъчелечение с „гама нож“ е ликвидирало артериовенозния шънт в мозъка, но има малък остатъчен обем от глиозна тъкан, която заедно с установения вроден дефект – хипоплазия на средната мозъчна артерия вляво, при психоемоционален стрес може да доведат до неврологично влошаване на състоянието на лицето, изразяващо се в усилване на главоболието, координационни и говорни нарушения, както и поява на епилептични припадъци. Според експертът всяко екстремно физическо и психоемоционално напрежение могат да доведат до горните усложнения, въпреки постоянната терапия със симптоматични медикаменти и такива контролиращи кръвното налягане.
За установяване на посочените в исковата молба неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелката Н.С. К.– дъщеря на ищцата П.Н., и свидетелката Н.В.П. – близка приятелка на ищцата. Според показанията на св. К., след отстраняване на майка й от длъжност, здравословното й състояние се е влошило поради заболяването и стреса, не се чувствала пълноценна поради липсата на работа и доходи. Посочва, че след решението за Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, ищцата подала молба за възстановяване на заеманата от нея длъжност в НАП, но междувременно отново започнала да заваля думите, да повръща, имала постоянно главоболие и се наложило лечение. Свидетелката К. твърди, че майка й била емоционално съсипана, в депресия, във влошено здравословно състояние, каквито оплаквания нямала преди да бъде отстранена от длъжност.
Свидетелката Н.В.П.
заявява, че отстраняването си от длъжност ищцата П.Н. приела много трудно, не
се чувствала физически, емоционално и психически добре. Посочва, че след като
не била възстановена на заеманата от нея длъжност в НАП, се появили
оплакванията, които имала преди това във връзка с откритото й заболяване –
често прилошаване, завалване на думи. Изпитвала притеснения, че няма да може да
помага на дъщеря си, която очаквала в този момент дете, тъй като се чувствала
физически несигурна. Изпаднала в нервна криза в началото на 2017 година, когато
не можела да става и се наложило да
посети специалист - невролог.
От описаната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от ЗДСл служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ, а от своя страна чл.1, ал.2 от ЗОДОВ препраща за разглеждане на исковете към реда, установен в АПК. По аргумент от чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 204 и сл. от АПК, основание за такова обезщетение е налице при отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи и длъжностни лица на държавата и общините при или по повод изпълнение на административна дейност, и настъпили вследствие на съответния акт, действие или бездействие вреди. Без значение е дали отмяната е постановена от съда по повод обжалване по съдебен ред или от административния орган при условията на чл. 91 от АПК. В случая, с Решение №72/06.03.2017г., постановено по адм. дело №6/2017г. по описа на Административен съд - Велико Търново, е отменен като незаконосъобразен административен акт – мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП по заявление на П.Г.Н., с което е поискано възстановяване на служба в ТД на НАП – Велико Търново и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне. Решението на АСВТ е оставено в сила с Решение №9872/18.07.2018г. по адм.дело №4408/2017г. на ВАС. Предвид това, искът с правно основание чл. 1, ал 1 от ЗОДОВ е процесуално допустим, доколкото е предявен съгласно чл. 204, ал 1 от АПК след като административният акт - мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП, чийто адресат е ищцата, е отменен с влязло в сила решение, след обжалване по съдебен ред.
Съгласно
нормата на чл. 205 от АПК като ответник в процеса следва да се конституира
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие се претендират вредите, поради което ищецът правилно е посочил надлежния ответник по
иска-
НАП – град София. За да бъде
допустим още ищецът следва да има правен интерес и такъв е заявен от факта, че
се претендира обезвреда на имуществени и
неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен административен акт.
Следователно, искът е предявен при наличие на активна и пасивна легитимация,
заявен след отмяната на административния акт, пред компетентния съд и като
такъв се явява допустим за разглеждане по същество.
Искът е предявен в петгодишния давностен срок
от претендираното бездействие.
Разгледани по същество,
исковете са частично основателни. Мотивите на съда в тази насока са следните:
Претендираните от ищцата преки
и непосредствени вреди от незаконосъобразното отстраняване от длъжност са
имуществени и неимуществени.
Като имуществени вреди се претендират
неполучено трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за постигнати
резултати, ведно със съответните лихви.
Съгласно нормата на чл. 204 от АПК Държавата
и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински
административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредите Следователно отговорността е обективна,
гаранционно- обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на
ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по
чл.49 от ЗДД. Поради което съдът е
квалифицирал подаденият иск по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, който текст е аналогичен с хипотезата на чл. 45 от ЗЗД при непозволено
увреждане. Горното е от съществено значение
при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на задължението за поправяне на
причинените вреди, предвид пар.1 от ЗР на ЗОДОВ, а именно : За неуредените в този закон въпроси се
прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.”.
По отношение на
исковата претенция за неполучено трудово възнаграждение за периода от 06.12.2016г.
до 17.08.2018г. съдът намира същата за основателна. През целия посочен период П.Н.
е била отстранена от работа на несъществуващо правно основание и при заявено
изрично от него искане за преразглеждане на заповедта за отстраняване и липса
на произнасяне от органа по назначаването. Ето защо, съдът намира наличието на
преки вреди от непроизнасянето на Изпълнителния директор на НАП за целия
период, а не само за периода от влизане в сила на съдебно решение по оспорения
мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП до получаване на заповедта за
възстановяване на служба (18.07.2018г.-23.08.2018г.), както претендира в отговора
на исковата молба процесуалният представител на ответника. След като със
решение на съда е прието, че липсата на произнасяне представлява
незаконосъобразен административен акт, то през целия период на действие на този
акт се формират неблагоприятни последици за адресата му. Размерът на дължимото
възнаграждение за длъжността началник на отдел „Селекция“ в Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП – Велико Търново за исковия период 06.12.2016г. до 17.08.2018г.
възлиза общо на 36 243,99 лв., съгласно заключението на вещото лице.
Исковата претенция е в същия размер съобразно допуснатото изменение на иска,
поради което и в този размер следва да бъде уважена, ведно със законната лихва
от 20.08.2018г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното
заплащане на главницата. Върху неполучените месечни трудови възнаграждения
дължимите лихви за периода 06.12.2016г. до 17.08.2018г. са общо в размер на 3 212,86
лв., съгласно заключението на вещото лице и в този размер искът следва да бъде
уважен.
По отношение претендираните
имуществени вреди от неполучено допълнително възнаграждение за постигнати
резултати за периода 06.12.2016г.-17.08.2018г., съдът намира исковата претенция
за неоснователна. Размерът на пропуснатите месечни възнаграждения се определя
на база брутна месечна заплата, включваща основно месечно възнаграждение и постоянните
допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения, получавани от
служителите за постигнати резултати (т. н. материално стимулиране) нямат
характер на задължителен елемент от трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 67,
ал. 8 ЗДСл, допълнителното възнаграждение за постигнати резултати (по чл. 67,
ал. 7, т. 5 ЗДСл) се определя за точно и в срок изпълнение на поставени задачи.
То зависи от резултата на трудовия процес и се начислява и изплаща на служителя
в съответствие с количеството и качеството на действително извършената работа.
Преценката за личния принос на служителя и проявения от него професионализъм
при изпълнение на работата му може да бъде извършена само при реално положен
труд, поради което допълнително възнаграждение за постигнати резултати не е
дължимо за времето, когато служителят не е бил на работа, независимо от
причините за това. Изплащането на допълнителните възнаграждения е обусловено от
преценката на работодателя, формирана според ефективното изпълнение на
служебните задължения от служителя. През времето, в което държавният служител е
отстранен от работа поради повдигнато обвинение за престъпление, извършено от него в качеството му на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния
кодекс, той не изпълнява служебните си задължения и преценка за личния му
принос, основана на реални факти, не може да бъде извършена. Предвид това, не
му се дължи допълнително възнаграждение за материално стимулиране за периода от
отстраняването от заеманата длъжност до неговото възстановяване на служба. Тези
изводи се подкрепят и от представените от ответника Вътрешни правила за
работната заплата на работещите по служебно и трудово правоотношение в НАП,
утвърдени със заповед №ЗЦУ 421/31.03.2014г. на изпълнителния директор на НАП.
Според чл.32 и сл. от цитираните правила и приложение № 4 към чл.33 „Правила за
определяне на индивидуалния размер на средствата за допълнително възнаграждение
за постигнати резултати” индивидуалния размер на средствата за допълнителните
възнаграждения за постигнати резултати на всеки служител се определяли според
коефициента за разпределение на средствата в съответното звено в ТД на НАП, личният принос на служителя
за постигнатите резултати, действителното отработено време и коефициент за
длъжността, т.е. средствата за допълнително материално стимулиране не са
дължими винаги като част от брутното възнаграждение, а се определят в
зависимост от действително реализирани резултати при реално изпълнение на
служебните задължения. В този смисъл е трайната практика на ВКС по дела срещу
Прокуратурата на РБ по чл.2 от ЗОДОВ при оправдаване на отстранен на основание
чл. 100, ал. 2 от ЗДСл държавен служител (Решение № 227/26.10.2017 година по
гр.д. № 4488 по описа
за 2016 година на ВКС; Решение №123/04.10.2018 по дело №716/2018 на ВКС, ГК,
III г.о.). Предвид това, съдът намира за неоснователна и исковата претенция за
присъждане на мораторна лихва за периода 06.12.2016г.-17.08.2018г. по отношение
на поисканото обезщетение за неизплатено допълнително възнаграждение за
постигнати резултати.
По отношение
претендираните неимуществени вреди съдът намира искът за частично основателен. Налице
връзка с чл. 52 от ЗЗД по отношение техния размер, който се определя от
съда по справедливост. Следва
най-напред да се отбележи, че отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ има близък до
деликта характер и произтича от извън облигационен източник, който, най-общо
казано, представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод
на упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като
незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на незаконно съобразен
административен акт. Извън това следва да се маркира и че за разлика от
класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл.45 – 54 от ЗЗД, отговорността
за специалния „деликт“, произтичащ от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ, е
обективна и безвиновна по арг. от чл.4 от ЗОДОВ, като фактическият и състав не
изисква вина под форма на умисъл или небрежност.
За да бъде уважен искът за
претърпени неимуществени вреди, следва да са кумулативно изпълнени следните
елементи от фактическия състав на горепосочената норма: незаконосъобразност на административен акт,
действие и бездействие, преки неимуществени вреди настъпили от него, причинно –
следствена връзка между тях. Доказателствената тежест за установяване на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетението
за вреди, в какъвто смисъл е и даденото указание от настоящата инстанция с
определение от 30.3.2017г. по настоящото дело.
Първият елемент от фактическия
състав на
отговорността е прогласена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действието или
бездействието на административен орган. Според ТР № 3/ 22.04.2004 г. по Т.Гр.Д.
№3/ 2004 г., ОСГК, ( т.3 и т.4,)
посочената незаконосъобразност ней- общо
казано на действия ( бездействие) на администрацията е елемент от фактическия
състав,при осъществяване на който възниква правото на ищеца за репариране на
причинените вреди, като в конкретния случай се касае за отменен като незаконосъобразен административен акт –
мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП във връзка с молба за
възстановяване на длъжност. Този факт се доказва от приложеното АД № 6/2017г. на Административен съд -
Велико Търново и съдържащото се в него Решение №72/06.03.2017г., с което
е отменен като незаконосъобразен
административния акт - мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП и
преписката е върната на органа по назначението за произнасяне. Решението на
АСВТ е оставено в сила с Решение №9872/18.07.2018г. по адм.дело №4408/2017г. на
ВАС. С исковата молба, съгласно нейния петитум, се касае за обезщетяване на неимуществени
вреди, причинени от незаконосъобразния мълчалив отказ на административния орган
да възстанови ищцата на заеманата от нея длъжност в ТД на НАП – Велико Търново.
Съдът намира,
че в случая е доказано осъществяването на първия елемент от фактическия състав
на отговорността на държавата за вреди, наличието на незаконосъобразен
административен акт, чийто адресат е ищцата,отменен по съдебен ред.
На следващо място, ищецът следва да докаже наличието на вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията , като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществен вреди са нематериални блага като накърнен обществен престиж, пропусната възможност за професионална реализация, страдания, незачитане на човешко достойнство, право на свобода на личността, и други, които следва се конкретизират от ищеца по вид и размер. Съдебната практика свежда неимуществените вреди до две големи групи: това са причинени физически болки и емоционални страдания. С настоящата искова молба се претендират настъпване на двете групи вреди, под формата на влошено физическо и емоционално състояние на ищцата, които са довели до влошаване на здравословното й състояние, промяна на нейната психика и душевни страдания като стрес, несигурност, притеснение, нараняване на нейната самооценка, чест и достойнство, срам, чувство за непълноценност в професионален и личен аспект. Невъзстановяването й на длъжност е причинило и неимуществени вреди във вид на уронване на авторитета на ищцата пред служители, познати и съседи и е породило съмнения в нейната добра репутация.
Според настоящата инстанция са доказани част от претендираните неимуществените вреди, макар и не с интензитета, който ищецът претендира, и причинно – следствената връзка между тях и незаконосъобразното бездействие на административния орган, поради което същите следва да се обезщетят, но не в претендирания от размер. Изцяло се кредитират в тази насока показанията на св. К. и св. П. с оглед на степента им на конкретност, последователност и относимост към предмета на доказване по делото - причинените болки и страдания на ищцата, както и на непосредствения контакт, който са имали с ищцата от отстраняването й от държавна служба, в периода на подаване на молба за възстановяване във връзка с решението на конституционния съд и бездействието на административния орган да се произнесе по подадената от нея молба. Тук следва да се отбележи, че заинтересоваността на свидетелите при доказване на претенция за неимуществени вреди не следва да се абсолютизира. Трайната съдебна практика е в смисъл, че настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, което указва необходимостта съответните свидетели да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение.
От събраните по делото гласни доказателства се установява влошаване на психическото и емоционално състояние на ищеца в резултат от бездействието на административния орган. Разпитаните по делото свидетели описват надеждите на ищцата П.Н. от Решението на Конституционния съд, вярата за спазване на закона от Изпълнителния директор на НАП и последвалото притеснение, отчаяние и депресия. Фактът, че именно държавна администрация, която проверява законосъобразността на действията на трети лица, сама не спазва закона, усилва негативното въздействие върху психиката на ищцата. Липсата на доходи за издръжка, води до несигурност, психически и емоционален стрес за Н., невъзможност да помага финансово на дъщеря си, която по това време очаквала дете. Следователно, доказано се явява наличието на психически и емоционален дисконфорт на ищцата през исковия период.
Наведеното в исковата молба твърдение, че бездействието на административния орган да се произнесе по подаденото от нея искане за възстановяване на длъжност се е отразило неблагоприятно върху авторитета и доброто име на Н. сред колеги и приятели съдът намира за недоказано. По делото всъщност няма никакви доказателства за претендираното уронване на доброто име и авторитет на ищцата, за негативно отношение и за злепоставянето й пред близки, познати и колеги, нито че същите произтичат именно от отменения незаконосъобразен мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП. Предвид това, дължима обезвреда за тези неблагоприятни въздействия не следва да се присъжда, като неоснователна и недоказана.
В исковата молба се навеждат
твърдения за негативно въздействие върху здравословното състояние ищцата, довело до
влошаване здравето в резултат на бездействието на изпълнителния директор
на НАП. В тежест на ищеца е да установи твърдяното влошено здравословно
състояние, произтичащо именно от отменения акт, в пряка причинна връзка с него.
За доказване на тези твърдения е представена медицинска документация, в т.ч.
решения на ТЕЛК, рецепти от невролог, амбулаторни листи от извършени прегледи и
епикризи, както и е назначена съдебно - медицинска експертиза.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по назначената първоначална и повторна съдебно - медицинска експертиза, са налице реално настъпили неимуществени вреди - здравословни проблеми на Н., вследствие на незаконосъобразния мълчалив отказ на административния орган да възстанови ищцата на държавна служба, но влошеното здравословно състояние е било краткотрайно и не е продължило през целия исков период. По - голямата част от представените по делото амбулаторни листове, епикризи, рецепти, касаят период различен от този, посочен в исковата молба, през който се твърди влошено здравословно състояние. От тях не може да се изведе извод за пряка причинна връзка между отразеното състояние и поставена диагноза с твърдяното въздействие от отменения акт.
Видно от представените писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, ишцата е диагностицирана с „артериовенозна малформация“ в браздата, разделяща челния и страничен дял на лявата голямомозъчна хемисфера за първи път през 2014 година, за което заболяване е освидетелствана с 57 % трайно намалена работоспособност с решение на ТЕЛК. След проведена терапия през месец август 2014 година е ликвидиран артериовенозния шънт, но при извършен ЯМР се установява, че малък остатъчен обем от глиозна тъкан, която вещото лице по повторната СМЕ определя като пострадиционен остатък след проведеното лъчелечение. Експертът посочва, че от последния ЯМР през 2019 г. към това заболяване допълнително е констатиран друг вроден дефект на мозъчните съдове – хипоплазия на средната мозъчна артерия в ляво.
Обстоятелството,че ищцата страда от конкретно заболяване в никакъв
случай не означава, че не може да бъде прието, че в резултат на
незаконосъобразния административен акт не може да претърпи неимуществени вреди,
изразяващи се във влошаване на здравословното й състояние. Но тук следва да се
посочи, че диагностицираният впоследствие през настоящата година вроден дефект
(хипоплазия на средната мозъчна артерия в ляво) на Н., не би могъл да бъде проявление и резултат от
незаконосъобразния мълчалив отказ на административния орган, но както това
заболяване, така и другото
заболяване на ищцата, с оглед характера им, според повторната СМЕ, при настъпване на
екстремно физическо и емоционално напрежение са реални рискови фактори за
неврологично влошаване. Ищцата е подала заявление за възстановяване на служба
на датата 05.12.2016 година, по което изпълнителният директор не се е
произнесъл и това му бездействие е представлява мълчалив отказ по смисъла на
чл. 58 от АПК, оспорен по съдебен ред и обявен за незаконосъобразен с влязло в
сила решение. Твърденията в исковата молба са за влошено здравословно състояние
именно от това бездействие на административния орган и непосредствена връзка с
този административен акт се установява единствено с оплакванията за
световъртеж, говорни нарушения и главоболие и издадения амбулаторен лист №
010003 от 04.01.2017
г. и етапната епикриза от същата дата (л.59-60 от делото), в които са описани
горните оплаквания на Н.. След тази дата липсват доказателства за
неблагоприятни промени в здравословното състояние на ищцата или за нейната хоспитализация.Оплакванията,
във връзка с които са издадени амбулаторнилисти през месец март, юни,
септември, ноември и декември 2016 година (л.47-51 от делото), съдът намира, че
не са в причинно-следствена връзка с бездействието на ответника, тъй като са
възникнали в период, предхождащ този, през който се е формирал мълчалив отказ
по смисъла на чл. 58 от АПК и ищцата е търпяла бездействието на ответника. Тези
неразположения на ищцата са възникнали след задържането й през февруари 2016г.
във връзка с повдигнато обвинение от прокуратурата и последвалото издаване на
Заповед №ЗЦУ-235/01.03.2016г. на изпълнителния директор на НАП, с която П.Н. временно е
отстранена от длъжност на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл., но преди подаване на
заявлението за възстановяване на държавна служба от 05.12.2016г.
Настоящият съдебен състав намира за доказан и следващия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличието на причинно - следствена връзка между административния акт, фактическото действие или бездействие и настъпилите неимуществени вреди (влошено психическо и емоционално състояние, краткотрайни здравословни проблеми). Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка последица, означава че административният акт има непосредствено, директно въздействие върху правната сфера на увредения, като тази връзка не трябва да бъде опосредена. В решение №1258/2008г. на ВКС по гр.д.730/2006г.на ІV гр.д. е дадено определение какво следва да се разбира под „преки“ и „непосредствени“ вреди. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази изричното указание на законодателя, в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от фактическите действия и бездействия трябва да са настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност. Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи държавна служба. Следва да се посочат съответните легални определения: При изпълнение” на административна дейност означава, че увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на възложени служебни функции.,а „По повод” изпълнението на административната дейност е израз, който указва на други действия, с които се причиняват вреди по време или след изпълнението на възложената административна дейност, които не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по подготовка, по улесняването извършването на възложената работа, за запазване резултата от нея и други. Съдът счита, че тези психически болки, страдания, неудобства и здравословни оплаквания през месец януари 2017г. са в причинно – следствена връзка с незаконосъобразното бездействие на ответника. Според събраните по делото гласни доказателствени средства, не се констатират други причини – факти, събития или състояния – които да са обусловили посочените неудобства. Както се отбеляза, от събраните по делото и ценени съвкупно доказателства се установява, че тази промяна е настъпила по отношение на ищцата след изтичане на срока, в който административният орган е следвало да се произнесе по подаденото от нея заявление от 05.12.2016 г. за възстановяване на работа и последното е единственото обстоятелство, което е довело до проявлението им
Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите от незаконните действия и бездействия на административния орган. Съдът намира, че тези емоционални и психически страдания, неудобства и болки, както и здравословните оплаквания не следва да се обезщетяват с претендирания размер на обезщетението. В това отношение следва да се съобразят както продължителността, така и интензитета им, а и влиянието им върху личността на ищцата. Съдът намира, че влиянието на незаконосъобразния мълчалив отказ на ответника върху личността на ищцата не е в степен, която обективно е довела до значителна промяна на психическото й здраве, психическото й състояние с течение на времето се е възстановило от така изживения стрес и негативни емоции. Ангажираните в процеса доказателства по отношение на здравословното състояние на Н. след формирания мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП не са за трайно влошаване на състоянието на лицето, поради което настоящият състав намира, че така установените неимуществени вреди върху ищцата от бездействието на административния орган следва да бъдат оценени на 5 000лв. и искът да се отхвърли в останалата част до претендираната сумата от 30 000 лева като неоснователен и недоказан. Следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 5000,00 лв. от датата на предявяване на исковата молба (20.08.2018г.) до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на заявената в исковата молба претенция за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира че същото следва да се присъди от датата на влизане в сила на решението, с което мълчаливият отказ на изпълнителният директор е признат за незаконосъобразен, а не както е поискано в исковата молба - от датата, следваща датата на подаване на заявлението за възстановяване на ищцата на длъжност (06.12.2016г.). В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Видно от приобщените по делото доказателства, и на съда е служебно известно, че Решение №72/06.03.2017г., с което е отменен като незаконосъобразния мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП и преписката е върната на органа по назначението за произнасяне е оставено в сила с Решение №9872 от 18.07.2018г. по адм.дело №4408/2017г. на ВАС. Предвид това, мораторната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,000 лева следва да се присъди от дата 18.07.2018г. до 17.08.2018 г.(последната заявена в исковата молба) и възлиза на 43,06 лева, според използвания от съда електронен калкулатор за лихви, достъпен на електронен адрес http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp и да се отхвърли за сумата до поисканите 5 177,00 лв.
Основателни са исканията и на двете страни за присъждане на разноски като такива следва да се присъдят съобразно уважената съответно отхвърлената част от иска. Жалбоподателят е направил разноски за настоящето дело общо в размер на 3 760,00 лева, от които платена държавна такса от 10 лв., 2 650 лева платен хонорар за един адвокат, 300 лв. – депозит за ССЕ, 200 лв. – депозит за първоначална СМЕ и 600 лв. – депозит за повторна СМЕ. При този изход на спора, частично основателна е и тази претенция на ищцата, като съразмерно на уважената част от иска на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 2 047,02 лева. Съобразно отхвърлената част от иска, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 136,67 лева.
|
|
Водим от горното, Великотърновският административен съд, четвърти
състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите – град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, да заплати на П.Г.Н. ***, сумата от 36 243,99 лв. / тридесет и шест хиляди двеста четиридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки / за периода 06.12.2016г. до 17.08.2018г., представляваща претърпени от лицето имуществени вреди (неизплатено месечно възнаграждение) от незаконосъобразен административен акт – мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2016г. до 17.08.2018г. общо в размер на 3 212,86 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите – град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, да заплати на П.Г.Н. ***, сумата от 5 000лв. / пет хиляди лева /, представляваща претърпени от лицето неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2018г. до 17.08.2018 г.( датата, заявена в исковата молба) в размер на 43,06 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от П.Г.Н. ***, против Националната агенция по приходите – град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразния мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за възстановяване на длъжност, в останалата му част, за разликата от 5000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лв. за периода 06.12.2016г. до 17.08.2018г. и претендираната законна лихва за същия период за разликата от 43,06 до предявения размер от 5 177,00лв., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от П.Г.Н. ***, против Националната агенция по приходите – град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразния мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за възстановяване на длъжност общо в размер на 6 559,90 лв. за периода 06.12.2016г. до 17.08.2018г., представляващи сумата от неполучено допълнително материално стимулиране, ведно със законната лихва върху тази сума за същия период в размер на 544,35 лв. и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите – град София, да заплати на П.Г.Н. ***, сумата от 2 047,02 лв. / две хиляди четиридесет и седем лева и две стотинки/, представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.Г.Н. ***, да заплати на Националната агенция по приходите – град София, сумата от 136,67 лева (сто тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: