Решение по дело №433/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Харманли,  26.01.2021 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по жалба от Г.Д.С. ЕГН ********** с адрес ***  срещу Наказателно постановление № 271-858 от 01.10.2020г. на Началника на РУ гр. Харманли, упълномощен със заповед № 8121з-595/26.05.2015г.  на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева по чл. 212 от ЗОБВВПИ, за нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление и  подробни доводи обуславящи отмяната на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява.Същият се представлява от адв. Н.П. ***, кожйто оспорва жалбата и сочи конкретни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

 Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Въззивната жалба  е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 31.08.2020 г. в  гр. Харманли, пл. „ **** в хода на извършена от свид. Г.В.Г., младши полицейски инспектор „ КОС”при РУ – Харманли при извършена проверка на разрешението му за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с №20150140219/2015г.констатирах,че С. съхранява в дома си след 27.08.2020г. огнестрелно оръжие /ловна пушка „Ескорт"кал.12 с №081224/без получено разрешение за съответната дейност от Началник РУ по постоянен адрес. В резултат с протокол съставен на 03.09.2020г. Г.Д.С.    предал доброволно в РУ Харманли при ОД на МВР-Хасково на съхранение  Ловна пушка, мари „Ескорт", кал. 12 с фабр .№ 081224 ; 2.Разрешение за съхранение, носене употреба    на    огнестрелно    оръжие    и    боеприпаси    за    тях    с № 20150140219/28.08.2015г. и приложение към него. На жалбоподателя на 03.09.2020 г., в негово присъствие, е съставен от свид. Г.В.Г. Акт за установяване на административно нарушение № 271-858/03.09.2020г. АУАН е предявен на жалбоподателя, който подписал същия, като в съответната графа е записал, че няма възражения. Възражения срещу съставения акт не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок.

Жалбоподателят не оспорва положеният подпис от него  в разписката на Наказателно постановление № 271-858 от 01.10.2020г. на Началника на РУ гр. Харманли и не са събрани доказателства, които да опровергават, че същият е получил атакуваното НП.

При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.

При издаване на наказателното постановление,след като с Постановление на прокурор в РП – Харманли  от 17.09.2020 г. било отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и преписка вх. № 671/2020 г. била прекратена, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ наложил процесното административно наказание.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.В.Г. и Я.Г. Янчев относно обстоятелствата, свързани предприетите от тях действия за установяване на фактите във връзка с твърдяното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, съгласно чл. 215, ал.1 и ал.2 ЗОБВВПИ, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 ЗОБВВПИ (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 37 от 2019 г., доп., бр. 100 от 2020 г.) Лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване писмено или по електронен път на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.

По силата на чл. 212 ЗОБВВПИ, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

На следващо място, според чл. 215, ал. 1 ЗОБВВПИ, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от полицейските органи на МВР, а в ал. 2 на цитираната разпоредба се сочи, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. За неуредените в ЗОБВВПИ случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, съгласно текста на чл. 215, ал. 3.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на АУАН лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Изискването на този текст от закона относно минимално необходимото съдържание на акта за установяване на административно нарушение не е самоцел, а пряко кореспондира с правото на защита на лицето, което с действието по съставяне на акта се привлича към административнонаказателна отговорност. То следва да е наясно и да знае всички факти от състава на нарушение - дата, място и начин на извършване, за да е в състояние да организира защитата си. Това изискване цели да обезпечи и възможността за осъществяване на съдебен контрол. Описанието на административното нарушение следва, дори и да е кратко или лаконично, да е всякога пълно, точно и изчерпателно, като съдържа посочване на всички съставомерни признаци, характеризиращи нарушението от обективна страна. Направеното описание пък е необходимо да е релативно на посочената като нарушена правна разпоредба. В случая, приета и посочена от актосъставителя като нарушена е разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, която норма действително не е санкционна, тоест не съдържа сама по себе си състав на нарушение. От друга страна от доказателствената съвкупност безспорно се установява, че жалбоподателят след 27.08.2020г. до 31.08.2020г.,/ датата на извършената проверка/  е съхранявал без разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, който срок е изтекъл на 27.08.2020г. срок на валидност Ловна пушка, марка „Ескорт", кал. 12 с фабр.№ 081224, с което нарушил изискванията на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ - реално е съхранявал оръжие без да притежава съответното разрешение за това. Наистина законодателят не поставя като изискване при изтичане на разрешението то задължително да бъде предадено в съответното РУ на МВР. Лицата могат да изберат една измежду няколко възможносто за правомерно поведение при изтичане на срока на издаденото разрешение за съхранение – да предадат оръжията в районното управление, да го продадат или да го отчуждят по друг предвиден в закона начин, но при всички случаи като резултат те не трябва да държат оръжие, ако нямат издадено разрешение. Когато разрешението за съхранение на оръжие обаче изтече и те продължат да го съхраняват, това е равносилно на съхранение на оръжие без съответното разрешение, т.е. нарушена е разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Съгласно този текст лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Установено в случая по необходимия безспорен и категоричен начин е съхранението на две огнестрелни оръжия /пушки марка "Збрьовка", клибър 12 с № 20097 и ловна пушка марка "Иж", калибър 12 с № Х 14089/, за времето от 01.04.2017 г. до 05.04.2017 г., без жалбоподателят да притежава валидно разрешение за съхранение на тези две огнестрелни оръжия. Този факт всъщност не се и отрича от него. В атакуваното НП постановление е посочен период   следващ изтичане на разрешението след 27.08.2020г. до датата, когато нарушението е било установено - 31.08.2020г. Същественото в случая е, че към 31.08.2020 г. - датата, посочена в АУАН и в НП като дата на извършване на нарушението, жалбоподателят е продължавал да осъществява нарушението, имащо характер на продължено. При това положение непосочването на целия период на извършване на нарушението не представлява процесуално нарушение, тъй като както вече бе посочено към датата, посочена в АУАН и в НП нарушението не е било преустановено, а е било налице.

Неоснователни са наведените доводи от защитника на жалбоподателя, че административно наказващият орган е приложил неправилно закона спрямо установените по делото факти, тъй като деянието на жалбоподателя се изразявало в неподновяване в срок на разрешителни за съхранение на огнестрелни оръжия, за което законодателят предвидил изричен състав на нарушение по чл. 87 от ЗОБВВПИ, а в случая глобата била наложена за нарушение по чл. 56, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено с изброени документи. В АУАН и в наказателното постановление ясно е описано процесното нарушение, изразяващо се в съхранение на огнестрелно оръжие без издадено разрешение за тази дейност, с оглед на което правилно е прието, че е допуснато нарушение именно на разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗОБВВПИ, а не на чл. 87 от същия закон, регламентиращ подновяване в указан в закона срок на разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие. В случая на деянието е дадена правилна квалификация с конкретно отразени относими норми, които кореспондират с обстоятелствената част на наказателното постановление, предвид което е изпълнено изискването на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

Изложеното обосновава извод за наличие на препоставките за реализиране на отговорността на жалбоподателя на основание общата разпоредба чл. 212 от ЗОБВВПИ при липсата на изрична санкционна норма за деянието по чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като предпоставките за това са налице и същевременно липсва основание да се даде различна оценка на деянието от гледна точка неговата обществена опасност в контекста на приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Самият факт, че се касае за огнестрелно оръжие, показва една висока обществена опасност на деянието. Следователно случаят не би могъл да се третира като маловажен. При индивидуализация на наказанието, АНО е приложил правилно материалния закон и изискванията на чл. 27 от ЗАНН при индивидуализация на санкцията настоящият състав намира,че  адм.наказание следва да е съобразено както със степента на обществена опасност на самото нарушение и на самия деец, така и с всички останали обстоятелства, наложили неговото извършване, включително и имотното състояние на нарушителя. Очевидно е, че макар и наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства , съхраняването на оръжие в нарушение на определените правила, размерът на наложената му глоба е завишен, като не е отчетено, че жалбоподателят сам е потърсил свид. Г.Г. на длъжност  мл. ПИ  « КОС» и след като е бил уведомен от последният, незабавно се е явил в РУ – Харманли. Ето защо, съдът намери за адекватен на извършеното нарушение размер на глобата от 750,00 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Харманлийският  районен съд

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 271-858 от 01.10.2020г. на Началника на РУ гр. Харманли, упълномощен със заповед № 8121з-595/26.05.2015г.  на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на  Г.Д.С. ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева на основание  чл. 212 от ЗОБВВПИ, за нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като НАМАЛЯ размера на наказанието „ глоба” от 1000 (хиляда) лева на 750 (седемстотин и петдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       СЪДИЯ: