Р Е Ш Е Н И Е
№ 332/24.2.2020г.
гр.
Варна, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и седми наказателен състав
На двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пл. Караниколов
Секретар: Петранка Петрова
като разгледа докладваното от съдията НАХД №
5788 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59
- чл.
63 от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по
повод жалбата на Д.П.П., с ЕГН ********** в качеството
му на управител на „Х.а.“ ЕООД, ЕИК *********
против Наказателно постановление № 170/29.11.2019 год., издадено от
Директора на Басейнова дирекция "Черноморски
район", с което за нарушение на чл.
194б., ал.1 и чл. 48, ал.1, т.12 от Закона за водите (ЗВ),
на жалбоподателя са наложени две наказания "имуществена санкция" в
размери от по 150.00 /сто и петдесет/ лева на основание чл.
200, ал.1, т.4 от Закона за водите.
С жалбата се изразява несъгласие с описаната
в наказателното постановление фактология. Иска се
отмяна на наказателното постановление.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се
представлява.
За административнонаказващия орган, редовно
призовани, представител се явява ю.к. В..
По същество моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си
по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка по документи на
14.06.2019 год. по изпълнение на условия в Разрешително № 2152 0372/ 28.04.2016
год., издадено от Директора на Басейнова дирекция
"Черноморски район" с титуляр „Х.а.“ ЕООД, ЕИК ********* за водовземане от подземни води ,чрез съществуващо водовземно съоръжение – тръбен кладенец ТК „Валентин
Василев – Смядово“, с дълбочина 27.0 метра, находяща се в поземлен имот с идентификатор №
67708.70.949 по КК и КР на гр.Смядово, община Смядово, област Шуменска било
установено, че:
1. „Х.а.“ ЕООД, ЕИК ********* на 01.02.2019 год. е нарушил чл.194б., ал.1
от Закона за водите, като не е представило в БДЧР – Декларация за определяне на
дължимата такса за водовземане по образец, утвърден
от Министъра на околната среда и водите, за периода 0.0.2018
год. – 31.12.2018 год. в законоустановения срок до 31.01.2019 год. и
2. На 02.04.2019 год. . „Х.а.“ ЕООД, ЕИК
********* е нарушило чл.48, ал.1, т.12
от Закона за водите, като не е представило на Директора на БДЧР доклад по
чл.48, ал.1, т.12 от Закона за водите за изпълнение на условията в Разрешително
№ 2152 0372/ 28.04.2016 год. за 2018 год., в законоустановения срок до
31.03.2019 год./неработен ден/ .
За горе цитираните нарушения била изпратена
покана до жалбоподателя да се яви за съставянето на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН № 145/ 22.08.2019 год./. Връчен му е бил
екземпляр от акта по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, от представител на РУ - Шумен
към ОД МВР – Шумен на 25.10.2019 год. който бил
подписан от нарушителя с възражения.
В срока по чл.
44, ал.1 от ЗАНН по така издадения АУАН не са постъпили писмени възражения.
Въз основа
на горе цитирания
АУАН впоследствие е издадено
и обжалваното в
настоящото производство Наказателно постановление № 170/ 29.11.2019 год. от
Директора на Басейнова дирекция "Черноморски
район", в което е пресъздадено съдържанието на акта и във връзка с
констатираните нарушения при идентичност на правните квалификации на
нарушенията жалбоподателя на основание чл.
200, ал.1, т.4 от ЗВ са наложени две „имуществени санкции“ от по 150.00
/сто и петдесет/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на
актосъставителя – св.С.И. и свидетелите
по съставянето на акта – св.Ж.Х. и св.Ф.Х., както и от приложените писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
При образуването и провеждането на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване на крайния акт и до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя. АУАН е съставен от компетентен орган в изискуемата
от закона форма като са спазени всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.
42, ал.1 ЗАНН. В съставения АУАН подробно е посочено в какво се изразява
всяко едно от нарушенията и кой законов текст е нарушен и следователно
нарушителят още от самото начало е бил запознат с всяко едно от нарушенията и с
правната квалификация на извършеното.
Съдът намира, че при издаването на
наказателното постановление също не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да се явяват основание за неговата отмяна. Настоящият състав
счита, че са спазени всички императивните изисквания на нормата на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушенията са описани подробно, както и
обстоятелствата, при които са извършени, посочени са датата и мястото на
извършване. Проверката е била извършена и констативния протокол е приложен по
делото. По никакъв начин в случая не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. НП е издаден въз основа на съставения преди това АУАН и
нарушителят е бил запознат с неговото съдържание. В издаденото НП е посочена
нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага
санкцията на жалбоподателя за всяко едно от нарушенията. В заключение съдът не
откри съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на
обжалваното НП и АУАН, които евентуално биха довели до незаконосъобразност.
Разпоредбата на чл.
194б, ал.1 от ЗВ, посочена като нарушена, вменява в задължение ежегодно към
31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет
страниците на басейновите дирекции и на
Министерството на околната среда и водите.
Съгласно чл.
200, ал.1 от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:
т.4 наруши правилата за деклариране, отчитане
и контролиране при осъществяване на разрешеното водовземане
или ползване на воден обект - от 150 лв. до 1000 лв.
Освен това за 2018 г няма изпратен и входиран в БД "ЧР" доклад по чл. 48, ал. 1, т.12 от ЗВ за изпълнение на
условията за разрешителното в срок 31.03.2019 год., от страна на жалбоподателя,
което е неизпълнение на условията в Разрешително № 2152 0372/ 28.04.2016 год..
Нарушението на разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.12 от ЗВ е обявено за
наказуемо с административно наказание с нормата на чл.
200, ал.1, т.4 от ЗВ.
При така установените факти по делото,
административнонаказващият орган правилно е оценил значимите за определяне
размера на санкцията обстоятелства и е наложил глоби в размер на минимума,
предвиден в закона за всяко едно от нарушенията, като размера на наложените
наказания е съобразен с тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното
извършване и другите смекчаващи вината обстоятелства. Съдът счита, че
определянето на наказанията в минималния размер е съобразен с обществената
опасност на деянията и на дееца, като счита, че са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, относно установените нарушения –същите са
извършени за първи път.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че
случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.
28 б."а" от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС,
преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.
28 ЗАНН не са налице и наказващият орган не ги е приложил, той следва да
потвърди наказателното постановление поради издаването му в съответствие със
закона.
В случая, по делото не са ангажирани
доказателства, че извършените нарушения, макар и формално да осъществяват
признаците на предвиденото в закона нарушения, поради своята малозначителност
са с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно
административнонаказващия орган не е приложил тази разпоредба.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл.
63, ал.1, предложение първо от ЗАНН, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 170/
29.11.2019 год., издадено от Директор на Басейнова
дирекция "Черноморски район", с което на „Х.а.“ ЕООД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление,*** представлявано от Д.П.П. - управител, за нарушение на чл.
194б., ал.1 и чл. 48, ал.1, т.12 от Закона за водите и на
основание чл.
200, ал.1, т.4 от Закона за водите, са наложени две наказания
"имуществена санкция" всяка в размер от по 150 (сто и петдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд – Варна в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: