№ 631
гр. Варна, 27.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900066 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от И. П. А., с
ЕГН**********, с адрес: ***, действащ чрез адв.С. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
***, против “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от Александър П. Личев и Румен Кирилов Димитров, действащи чрез адв.Т.
С., с адрес за призоваване: ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът
да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 51523.20лв., от които сумата
от 50000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, негативни психически изживявания и емоционален стрес в резултат
от телесни увреждания, получени в следствие от ПТП настъпило на 29.10.2022г. в гр.Варна,
на Аспарухов мост, в дясната лента за движение на платното в посока за гр.Бургас, по вина
на водача на лек автомобил “Фолксваген Транспортер“ с рег.№В 0514 СА, чиято
отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица
№BG/23/12000350239, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2021г.-
датата на предявяване на писмената застрахователна претенция до окончателното й
изплащане и сумата от 1523.20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
формирано от разходи за проведено лечение на уврежданията, претърпени в резултат от
гореописаното ПТП, чрез заплащане на 12.11.2021г. на 100лв. за алергичен тест и на
15.11.2021г. на 1423.20лв. за заключваща плака, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на направата на съответният разход до окончателното
изплащане на задължението. Сочи се банкова сметка за евентуално доброволно плащане на
застрахователното обезщетение с IBAN: BG41RZBB91551006182080: BIC:RZBBBGSF.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
1
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
поддържа становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който
оспорва доводите изложени в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Следва да се допуснат поисканите от страните съдебни медицинска и автотехническа
експертизи, тъй като отговорите на формулираните от страните въпроси ще послужат за
изясняване на спора от фактическа страна. С оглед наличието на взаимосвързаност на
задачите на медицинското и автотехническото заключения, включително предвид нуждата
от изясняване на механизма на настъпване на травмите у пострадалия, въпросните
експертизи следва да се обединят /назначат/ като комплексна. Предвид факта, че
формулираните задачи във връзка с отражението на инцидента върху психоемоционалното
състояние на пострадалия, са от компетентността на психолог, а не на психиатър /доколкото
не се твърди наличие или отключване на психиатрично заболяване/, поисканата ищеца
експертиза следва да се назначи като психологична, а не като психиатрична.
Предвид принципа за еднократност на обезвредата, следва да се уважи искането на
ответника насочено към трето неучастващо в спора лице на основание чл.192 от ГПК.
Липсата на предпоставките за служебно събиране на доказателства по реда на чл.186
от ГПК, обуславя неоснователност на главното искане, съответно основателност на
евентуалното искане на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред Регионална дирекция “Автомобилна администрация“.
Искането на страните за събирането на гласни доказателства посредством разпита на
свидетели, за доказване на претърпените неимуществени вреди и съпричиняване на
вредоносния резултат, следва да се уважи, с оглед факта, че показанията на свидетелите ще
установяват относими за спора обстоятелства.
2
Искането на ищецът за задължаване на ответника да представи застрахователна
полица, следва да се остави без уважение, доколкото факта на наличие на застрахователно
правоотношение не е спорен по делото.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
УКАЗВА на ищеца, че в тридневен срок от съобщаването, следва с писмена молба, с
препис за ответника да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на
претендираните обезщетения.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от И. П. А., против “ЗАД “ОЗК-Застраховане““ АД, с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение в общ размер от 51523.20лв., от които 50000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП
реализирано на 29.10.2022г. по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Транспортер“
с рег.№В 0514 СА, чиято отговорност към този момент е застрахована при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 22.12.2021г.-датата на предявяване на застрахователна претенция и
1523.20лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
заплатено лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
направата на съответният разход до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2022г. в гр.Варна, на Аспарухов мост, в
дясната лента за движение на платното в посока за гр.Бургас, по вина на водача на лек
автомобил “Фолксваген Транспортер“ с рег.№В 0514 СА, е настъпило ПТП в резултат, от
което бил увреден, возещият се микробуса ищец, който се ударил в облегалката на седалката
пред него в областта на дясната китка. Сочи се, че след инцидента пострадалия бил откаран
по спешност в МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, където извършена гипсова имобилизация на
ръката с препоръка за планиране на оперативна интервенция. В последствие на 11.11.2021г.
ищецът постъпил в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ “Еврохоспитал“
3
ООД, където под обща венозна анестезия била извършена оперативна интервенция с
поставяне на заключваща плака за дистален радиус и направена нова гипсова имобилизация.
Твърди се, че въпреки проведено лечение, болките в областта на увредения крайник
продължили, което принудило ищеца отново да потърси помощ в Отделение по ортопедия и
травматология при МБАЛ “Майчин дом“-гр.Варна. Сочи се, че на 05.04.2022г. ищецът бил
приет със силни болки при флексия и екстензия в областта на дясна гривенна става, като на
същата дата е извършена оперативна интервенция за отстраняване на поставената плака и
множество тъканни сраствания. Твърди се, че в следствие от получената травма при
процесното ПТП, ищецът е бил временно неработоспособен за времето от 29.10.2021г. до
14.04.2022г. Твърди се още, че макар през един продължителен период от време ищецът, да е
посещавал специалисти в съответната област на медицината, то състоянието му по никакъв
начин не се е подобрило и към настоящия момент. Поддържа се, че в резултат на
травматичното увреждане ежедневието на ищеца се е променило коренно, защото той не е
можел да упражнява професията си на строителен работник, имал е неспокоен сън,
съпроводен с кошмари от преживяното и е развил страх да се вози в превозни средства,
както и симптоми на тревожност, потиснато настроение, а понякога и липса на апетит.
Поддържа се още, че когато ищеца узнае за пътни инциденти, изживява отново случило с
него при процесното ПТП и това води до силен емоционален стрес. Твърди се, че по повод
извършените интервенции и проведено лечение на травмата, ищецът е направил разходи, за
една част, от които разполага с доказателства, а именно за сумата от 100лв. за заплатен
алергичен тест по фактура №********** от 12.11.2021г. и сумата от 1423.20лв. за
заключваща плака по фактура №********** от 15.11.2021г., или общо 1523.20лв. Поддържа
се, че ищецът не е обезщетяван за претърпените в следствие на катастрофата имуществени и
неимуществени вреди. Твърди се, че към момента на произшествието по отношение на
процесното МПС е имало действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност“,
сключен с ответното дружество, обективиран в Застрахователна полица №23120003250239
валидна до 01.12.2021г. Сочи се, че при спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ
ищецът е предявил пред ответното дружество писмена Застрахователна претенция с вх.
№99-16220/22,12.2021г., като към настоящия момент не му е определено обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, което налага завеждането на настоящият иск.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се
признава наличието на правоотношение по Застрахователна полица №BG/23/12000350239
за застраховка “Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка “Фолксваген“, модел
“Транспортер“, с рег.№В 0514 СН, със срок на валидност от 02.12.2020г. до 01.12.2021г.
Признава се и факта на настъпването на 29.10.2021г. на процесното пътнотранспортно
произшествие и предявяването от ищеца пред ответното дружество на Застрахователна
претенция с вх.№99-16220/22.12.2021г. с искане за изплащане на застрахователно
обезщетение. Оспорва се наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение, като се
поддържа, че застрахователят законосъобразно е постановил отказ за определяне и
изплащане на такова на основание чл.496, ал.2, т.2, б.“б“ и б.“в“ от КЗ, защото не са му
предоставени достатъчно доказателства, от които да се установи по безспорен и категоричен
4
начин основанието на претенцията и размера на вредите. Поддържа се, че няма логика
застрахователят да изплаща обезщетение единствено при твърдение за претърпени вреди,
без реално да са представени доказателства, които да водят до извод за осъществяване на
фактическия състав на непозволено увреждане от застрахования деликвент. Твърди се, че
застрахователят разполага единствено с възможността по чл.106, ал.3 от КЗ да изиска
доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията, както и
задължението по чл.496, ал.1 от КЗ да се произнесе по предявена претенция в срок, не по-
дълъг от три месеца. Твърди се, че за ангажиране на отговорността на ответника, освен
наличието на застрахователно правоотношение, е необходимо да са изпълнени и всички
елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Поддържа се, че в случая твърденията на
ищеца относно физическото и психо-емоционалното му състояние, не са подкрепени с
необходимите доказателства по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите,
както и относно причинно-следствената връзка между увреждащо действие и посочени в
исковата молба вреди. Поддържа се още, че за да се породи правото на увредения на
обезщетение, следва пред застрахователя да бъде заявено и доказано застрахователно
събитие. Твърди се, че с Писмо с изх.№99-16283 от 29.12.2021г. застрахователят е изискал
от пострадалия на основание чл.106, ал.3 от КЗ да предостави всички документи по
образуваното Досъдебно производство ЗМ №402/2021г. по описа на СПП при ОД на МВР
Варна, в това число автотехническа експертиза, протокол от оглед на местопроизшествието,
протоколи от разпит на свидетели, медицинска експертиза, снимков материал;
постановление за прекратяване на наказателното производство или влязло в сила съдебно
решение и мотиви към него. Сочи се, че Писмо с вх.№99-1339/16.03.2022г. ищецът е
предоставил част от поисканите документи, но не и постановление за прекратяване на
наказателното производство или влязло в сила съдебно решение. Ето защо след изтичането
на нормативно предвиденият тримесечния срок, ответникът е свикал комисия, която е взела
решение да не бъде изплатено обезщетение, поради липса на достатъчно документи за
установяване на основателността на претенцията, за което ищецът е уведомен с Писмо с изх.
№99-1480/22.03.2022г. На следващо място се оспорват твърденията на ищеца, че в резултат
процесното ПТП са възникнали всички описани в исковата молба по вид и характер вреди,
както и тяхната продължителност. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка
между увреждането и всички настъпили последици, като се поддържа, че извършените
оперативни интервенции на ищеца не са резултат единствено и само от травматично
увреждане претърпяно при процесното ПТП. Поддържа се, че застрахователят не следва
носи отговорност за вредите, които са опосредени или настъпили в резултат на неадекватно
или непредприето лечение. Прави се анализ на медицинската документация представена от
ищеца, респективно на проведеното лечение на травмата, включително проведени
физиотерапевтични процедури. Оспорва се твърдението на ищеца, че и към настоящия
момент той не е възстановен напълно и продължава да търпи болки и страдания във връзка с
уврежданията претърпени при процесното ПТП. Сочи се, че липсват доказателства за
понесен силен емоционален стрес от ищеца, съответно че е проведена терапия за лечение на
психичното неразположение. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
5
процесната травма и твърдените продължаващи и до днес неспокоен сън, страх от превозни
средства, тревожност и потиснато настроение. Твърди се, че не се установяват понесени
болки и страдания на психологично ниво, които да надхвърлят обичайните за подобен род
събития, но дори да се приеме, че процесното събитие е било особено стресогенно за ищеца,
то същия с поведението си е способствал за удължаване на периода, през който търпи вреди,
тъй като не е взел никакви мерки в тази насока. Поддържа се, че иска за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди, е в силно завишен размер от 50000лв., като
претендираното обезщетение не е съобразено с критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД,
със съдебната практика, със степента и характера на получените травми, както и с
обществените представи за справедливост и степента на съпричиняване. Сочи се, че
понесеното от ищеца травматично увреждане на дясна ръка не води до трайни последици за
физическото и психическото му здраве и за неговата трудоспособност. Поддържа се, че
процесното ПТП представлява трудова злополука за ищеца, поради което евентуално
получени от него обезщетения, както от работодателя, така и от застраховател по
застраховка “Трудова злополука“, следва да бъдат съобразени, защото застрахователното
обезщетение не следва да бъде източник на обогатяване на увреденото лице. На следващо
място се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалият, който е пътувал без поставен обезопасителен колан по време на процесното
ПТП, с което си поведение е създал реална възможност за настъпване и за повишаване на
обема на вредоносния резултат и е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Сочи се,
че основната функция на предпазния колан е да задържи тялото на мястото му при
осъществяване на сблъсък на МПС с други обекти. Сочи се още, че видно от мотивите към
Решение №1529/16.11.2022г. по АНД № 4165/2022г. на Районен съд Варна, най-тежко
пострадал от процесното ПТП е именно ищецът, като всички останали участници са
получили по-леки телесни увреждания. С оглед горното се моли за отхвърляне на
претенциите за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и
недоказани, или в условията на евентуалност за редуциране на размерът на обезщетението
при отчитане на действително претърпените болки и страдания и приноса на пострадалото
лице за собственото му увреждане. за обезщетение.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити подробни
съображения в подкрепа на претенцията. По конкретно се оспорват доводите на ответникът,
че не са му били представени всички изискуеми документи за установяване на деликта и
размера на обезщетението, като се поддържа, че след уведомяването на застрахователя, той
е разполагал с цялата необходима информацията позволяваща му да се снабди
самостоятелно с допълнителни документи от досъдебното производство, съответно че не
може да се вменяват задължения в тази посока на ищеца. Поддържа се още, че неправилни
са доводите на ответника, че застрахователното събитие следва да се доказва пред
застрахователя по твърденият от него начин, които влизат в колизия с ясно и точно
формулираната процедурата в КЗ. Оспорват се доводите на ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение като се доразвиват насрещни такива за адекватност на
6
търсената обезвреда. Оспорва се и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, като се сочи, че към момента на ПТП процесното МПС е било без
оборудвани обезопасителни колани на редовете зад шофьора.
С отговора на ответника на допълнителната искова молба, се поддържат
възраженията и доводите за неоснователност на претенциите, като се доразвиват доводите,
че на основание чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят уведомява претендиращия обезщетение
за нужните доказателствата, които той трябва да представи, като първият няма задължение
да събира и да се снабдява самостоятелно с доказателства, които да обосновават правото на
увреденото лице да получи обезщетение, включително и неговия размер. Поддържат се и
оспорванията относно размера на дължимото обезщетение по съображения, че ищеца не е
понесъл твърденият от него обем вреди и на основание наличието на съпричиняване.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че:
-на 29.10.2022г. в гр.Варна, на Аспарухов мост, в дясната лента за движение на
платното в посока за гр.Бургас, е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил
“Фолксваген Транспортер“, с рег.№В 0514 СА;
-в резултат от въпросното ПТП е увреден ищеца, който се е возил на втория ред
седалки в дясно в л.а.“Фолксваген Транспортер“, с рег.№В 0514 СА, като същия е получил
фрактура в областта на дясна гривенна става;
-към датата на процесното ПТП с ответното дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно лек автомобил “Фолксваген Транспортер“, с рег.№В 0514 СА,
обективирано в Застрахователна полица №BG/23/12000350239, със срок на валидност от
02.12.2020г. до 01.12.2021г.;
-във връзка настъпило събитие ищеца е предявил пред ответното дружество писмена
Застрахователна претенция с вх.№99-16220 от 22.12.2021г. с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца следва да установи, че е пострадал в
резултат на противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал
причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника, че е предявил доброволна
претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение и какъв е размера на
претърпените вреди, а ответника обстоятелствата изключващи отговорността на водача,
причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно,
7
както обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване и
получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА Съдебно-психологическа експертиза , вещото лице по която да
отговори на въпросите формулиран от ищецът в исковата му молба като задача на
психиатрична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Р.С.Г..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на по 300лв.,
платими от бюджета на съда.
ДА се съобщи задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
НАЗНАЧАВА комплексна Съдебно медицинска и авто-техническа експертиза ,
вещите лица, по която да отговорят на въпросите формулирани от страните в исковата молба
и в отговора на същата.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д.А.Д. и инж.Й.Л.М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 1000лв., от
които 250лв. платими от бюджета на съда и 750лв., вносими от ответника в едноседмичен
срок от съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит от ответника, да се съобщи
задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
ЗАДЪЛЖАВА “Надин-Желязков“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Белослав, ул.“Иван Вазов“ №30, представлявано от Живко Димитров
Желязков, на основание чл.192 от ГПК да представи по делото заверени копия на: 1.
Протокол за разследване на трудова злополука от 29.10.2021г. с пострадало лице И. П. А., с
ЕГН **********, съставен от НОИ; 2. Платежно нареждане за извършено плащане на
обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ към И. П. А., с ЕГН ********** в резултат на трудова
злополука, осъществила се на 29.10.2021г. и 3. Застрахователна полица за застраховка
“Трудова злополука“ по отношение на служителя И. П. А. с ЕГН **********, която е била
действаща към 29.10.2021г.
Да се изпрати до третото неучастващо в производството лице, препис от молбата по
чл.192, ал.1 от ГПК на ответника.
ДАВА възможност на ищецът да се ползва от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на търпените неимуществени вреди.
ДАВА възможност на ответника да се ползва от показанията на свидетелят Г.М.Г., с
8
ЕГН **********, с адрес: ***, при режим на призоваване, за установяване на механизма на
ПТП, респективно за наличието на съпричиняване.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, в едноседмичен срок от съобщаването да представи
доказателства за внесен депозит за призоваване на свидетелката в размер на 80лв., от
който 10лв. за разноски.
ДА се издаде поисканото от ответника съдебно удостоверение, което да послужи
пред Регионална дирекция “Автомобилна администрация“-гр.Варна, след представяне на
доказателства за внесена по сметката на съда държавна такса в размер на 5лв.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищецът за задължаване на ответника да
представи застрахователна полица.
ОСТАВА без уважение искането на ответника за събиране на доказателства по реда
на чл.186 от ГПК
НАСРОЧВА производството по т.д.№66/2023г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 25.05.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата и препис от
допълнителният отговор на исковата молба.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Н.В. - *** в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-
mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9