Решение по дело №1552/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№          /15.02.2022 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1552 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, вр. чл. 156, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалбата на Община Варна срещу Заповед № ДК-11-ВН-03/23.06.2021 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Варна, с която е отменено Разрешение за строеж № 76/10.06.2021 година, издадено от Главния архитект на община Варна за строеж „Уличен водопровод, канализационен тласкател и гравитачна битова канализация в участъка от о.т.319 към о.т. 328, кв. 2 по плана на селищно образувание (СО) „Акчелар“, гр. Варна“, ведно с одобрения на 10.05.2021 година инвестиционен проект. Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че решаващият орган неправилно е приел, че разрешението за строеж не кореспондира с одобрения инвестиционен проект, като се е позовал на извлечение от Подробен устройствен план-План за улична регулация (ПУП-ПУР) на СО „Акчелар“, одобрен с Решение 550-6 по Протокол № 10/26 и 27.07.2012 година на Общински съвет – Варна, с нанесени подземни проводи и скица на част от плана на местността, съгласувана от „В и К“ ООД - Варна. Твърди, че по трасето на водопровода, канализационен тласкател и гравитачна битова канализация в участъка от о.т.319 към о.т. 328 не е отразен съществуващ водопровод. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмени становища от 08.10.2021 година и 28.01.2022 година излага съображенията си.

Ответникът – Дирекция за национален строителен контрол – София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. В писмени становища от 19.07.2021 година и 01.11.2021 година излага подробните си съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Твърди, че в проектната документация на предвидената за изграждане улична канализация няма данни за помпената станция, на какъв терен ще се построи и прогноза за отпадъчното водно количество, което ще постъпва в нея, необходимо за оразмеряване на напорните тръбопроводи. Твърди, че в нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/21.05.2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (Наредба 4/21.05.2001 година) липсват изчисления, обосноваващи проектното решение. Твърди, че проекта по част „В и К“ не кореспондира с проекта по част „Геодезия“ и с част „План за безопасност и здраве“, тъй като опорните точки на трасето са с различна номерация в отделните проектни части и не съответстват на одобрения ПУП-ПУР, извън трасето и обхвата на водопровода е предвидена връзка между водопроводи Ф110 ПЕВП и Ф80 Е за захранване на част от имотите в СО, както и прекъсване на друг стоманен водопровод Ф108 Ст, захранен от староизградена система от каптажи, което не е отразено в текстовата част. Твърди, че в скицата за парцел ІІІ-998, кв. 2 водопровод Ф108Ст е нанесен като съществуващ. Твърди, че инвестиционният проект не отговаря на изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1-4, 7-9 от ЗУТ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Главният архитект на община Варна, не изпраща представител. В писмено от 07.10.2021 година излага становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Разрешение за строеж от 76/ГИ/10.06.2021 година Главният архитект на община Варна е разрешил изграждане на строеж : „Уличен водопровод, канализационен тласкател и гравитачна битова канализация в участъка от о.т.319 към о.т. 328, кв. 2 по плана на СО „Акчелар“, гр. Варна“. За да постанови този резултат органът е приел, че обекта представлява строеж от 3-та категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗУТ, както и че отговаря на изискванията по ЗУТ.

Със Заповед № ДК-11-ВН-03/23.06.2021 година Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна е отменил издаденото разрешение. За да постанови този резултат органът е приел, че в проектната документация няма данни за помпена станция, на какъв терен ще се построи и отпадъчното водно количество, което ще постъпва в нея, необходимо за оразмеряване на напорните тръбопроводи. Приел е, че липсват изчисления, обосноваващи проектното решение, в нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/21.05.2001 година. Приел е, че проекта по част „В и К“ не кореспондира с проекта по част „Геодезия“ и с част „План за безопасност и здраве“, тъй като 1.) опорните точки на трасето са с различна номерация в отделните проектни части и не съответстват на одобрения ПУП-ПУР (в част „Геодезия“ и ПУП-ПРЗ трасето на строежа започва от о.т. 319 и завършва до о.т. 323, а в другите проекти завършва в о.т. 328) и 2.) извън трасето и обхвата на водопровода е предвидена връзка между водопроводи Ф110 ПЕВП и Ф80 Е за захранване на част от имотите в селищното образувание, както и прекъсване на друг стоманен водопровод Ф108 Ст, захранен от староизградена система от каптажи, което не е отразено в текстовата част, нито е предвидена връзка между водопровод Ф110 ПЕВП и Ф80 Е. Приел е, че установените нарушения не са обсъдени от „НБС-Инженеринг“ ООД, изготвило положителна оценка за съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите, което представлява нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 4 и т. 5 от ЗУТ. Приел е, че не са изпълнени изискванията на чл. 109 и/или чл. 110 от Наредба № 1/10.10.2007 година за проучване, ползване и опазване на подземните води, тъй като не е предвидено консервиране на съществуващите съоръжения за подземни води. Приел е, че съществуващият водопровод Ф108 е построен преди 1981 година и представлява търпим строеж, който не подлежи на премахване, тъй като захранва с вода голяма част от СО „Акчелар“.

Със Заповед № ДК-11-ВН-04/28.06.2021 година Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в номера на разрешението за строеж.

Разрешението за строеж е входирано в Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна на 14.06.2021 година, поради което постановената на 23.06.2021 година заповед е в срока по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ и е издадена от компетентен орган, арг. чл. 156, ал. 5 от ЗУТ.

Дори и произнасянето на органа да беше след изтичане на 14-дневния срок, заповедта на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна нямаше да е нищожна. За извеждане на този извод съдът съобрази Тълкувателно решение № 1 от 17.09.2018 година на Върховния административен съд на Република България по т. д. № 4/2016 г., Общо събрание на съдиите от I и II колегия, докладвано от съдия Л.М..

Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което съдът приема, че не допуснато нарушение на формата.

Жалбоподателят е собственик на строежа, тъй като строежът представлява улична канализационна мрежа, арг. чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за водите.

С Решение 550-6 по Протокол № 10/26 и 27.07.2012 година е одобрен ПУП-ПУР на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост на селищно образувание „Акчелар“, Варна. От обхвата на разработката са изключени имоти за обекти публична собственост : кв. 42, 43, 44, 45, 46 и 49 и 24, западно от УПИ ІІІ-9520 „за озеленяване и инжинерна инфраструктура“, в това число и : схема за електронни и съобщителни мрежи и съоръжения, схема за водоснабдяване и канализация, схема за газоснабдяване, сборна схема на техническата инфраструктура, схема за вертикално планиране и транспортно-комуникационна схема.

Административното производство е започнало по Заявление № АУ058561ВН/10.06.2021 година от „Паралакс инвест“ ЕООД – Варна, собственик на поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в СО „Акчелар“, Варна по Нотариален акт **********, с искане за издаване на разрешение за строеж за уличен водопровод, канализационен тласкател и гравитачна битова канализация в участъка от о.т. 319 към о.т. 328, кв. 2 по плана на СО „Акчелар“, гр. Варна“.

Съдът намира, че заявителят „Паралакс инвест“ ЕООД – Варна няма качеството на заинтересована страна в производството, тъй като оспорения акт е неблагоприятен за него и същият има право на жалба. След като дружеството не е оспорило акта, съдът не може служебно да му придаде качеството на страна в производството. Заинтересовани страни в производството по оспорване на индивидуални административни актове пред съда са само страните, за които акта е благоприятен.

Видно от договор рег. № Д21000167ВН/26.02.2021 година Община Варна е възложила на „Паралакс Инвест“ ЕООД – Варна да изгради Уличен водопровод, канализационен тласкател и гравитачна битова канализация в участъка от о.т.319 към о.т. 328, кв. 2 по плана на СО „Акчелар“, гр. Варна“.

Видно от изходните данни, предоставени от „В и К - Варна“ ООД водоподаването и отвеждането на отпадъчните води могат да се осигурят от съществуващи ВиК проводи. Посочено е, че имота може да се присъедини към съществуващ уличен водопровод Ф110 ПЕВП, след проектиране и изграждане на уличен водопровод Ф110 ПЕВП и сградно водопроводно отклонение.

Видно от Оценка за съответствие от „НБС-Инженеринг“ ООД гр. Варна проектът е в съответствие с част „В и К“, „Геодезия“, „План за безопасност и здраве и Временна организация и безопасност на движението“ и нормативните изисквания.

Видно от разрешението за строеж и обяснителната записка е проектирано изграждането на улична канализация с напорен участък с дължина 134 м. и гравитачен с дължина 35 м. Напорният участък е проектиран за изграждане с ПЕВП тръби Ф 110. С проекта е предвидено изграждането на помпена станция. ф

С писмо от 23.02.2021 година началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна е уведомил Главния архитект на община Варна, че при извършената проверка на място е установено, че по трасето на строежа съществува староизградена система от каптажи, захранваща водопровод, който снабдява с вода имотите на запад от пътя – ПИ **********. В писмото е посочено, че каптиран извор – КИ-1 „Акчелар“ е изграден в ПИ **********– горска територия, КИ-2 „Акчелар“ е изграден в ПИ **********, като в ПИ **********и ПИ ********** има каптаж и събирателна шахта.

Видно от Обяснителна записка е посочено, че уличният водопровод започва от о.т. 0, намираща се при съществуващия Ф110 ПЕВП с дължина 138 метра, изграден от ПЕВП тръби Ф110. Посочено е, че уличната канализация ще е напорна, като в началото и в края ще има малък гравитачен участък. Началото на уличната канализация е в ПИ **********, а края в РШ 1 – изливна. Гравитационната част ще се изпълни с PVC тръби 315. Общата дължина на гравитационната канализация е 35 м.

От заключението на допуснатата Съдебно-техническа експертиза е видно, че по трасето на водопровода няма отразени в ПУП-ПУР водопроводи. Вещото лице е посочило, че съществуващият водопровод Ст ф108 е в имот с идентификатор ********** и **********, захранва се от каптирани извори 2 и 3 и водопровод Е ф80 е западно от о.т. 99, като за тях не е предвидена консервация в проекта. Вещото лице е дало заключение, че трасето на новопроектирания тръбопровод следва съществуващата имотна регулация, а не тази по ПУП-ПУР. Вещото лице е посочило, че в проекта не е предвидено изграждането на помпена станция, както и не са налице изчисления за дебита и оразмеряване на напорните тръбопроводи. Посочило е, че проектът по част ВиК започва от о.т. 315 и завършва пред общински парцел с площ от 39 кв.м., о.т. 328, а проектът по част Геодезия завършва в о.т. 328, а проектът по част ВОБД предвижда СМР извън обхвата – в о.т. 99. Вещото лице е посочило, че проектът не съответства на ПУП-ПУР. В съдебното заседание вещото лице е посочило, че проектът е изготвен преди изготвянето на ПУП-ПУР от 2021 година, въз основа на скица от ВиК, която обаче не съответства на ПУП-ПУР от 2012 година, т.к. трасето е извън обхвата му. Вещото лице е посочило, че тръбите на новия провод не следва да влизат в каптирания извор 2, както е по проекта. Вещото лице е посочило, че о.т. 99 не е част от трасето, т.к. проекта започва от о.т. 319, като от о.т. 99 до о.т. 319 са съществуващите водопроводи. Вещото лице е посочило, че по проект водопроводът навлиза в тротоара, поради което не спазени изискванията водопроводът да е на 80 см. от бордюра. Вещото лице сочи, че по проект е предвидено захранване на водопровода с местен неконтролиран източник – каптиран извор 2.

Въз основа на горното съдът намира, че изводите на Началника на РДНСК – Варна, че проектът по част „В и К“ не кореспондира с проекта по част „Геодезия“ и с част „План за безопасност и здраве“, тъй като 1.) опорните точки на трасето са с различна номерация в отделните проектни части и не съответстват на одобрения ПУП-ПУР ( в част „Геодезия“ и ПУП-ПРЗ трасето на строежа започва от о.т. 319 и завършва до о.т. 323, а в другите проекти завършва в о.т. 328) и 2.) извън трасето и обхвата на водопровода е предвидена връзка между водопроводи Ф110 ПЕВП и Ф80 Е за захранване на част от имотите в селищното образувание, както и прекъсване на друг стоманен водопровод Ф108 Ст, захранен от староизградена система от каптажи, което не е отразено в текстовата част, нито е предвидена връзка между водопровод Ф110 ПЕВП и Ф80 Е са правилни.

Съобразно изискването на чл. 142 от Закона за устройство на територията всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешението за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите, арг. ал. 4. Оценката обхваща проверка за съответствие със:1. предвижданията на подробния устройствен план;2. правилата и нормативите за устройство на територията;3. изискванията на нормативните актове по всяко от основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и изискванията по чл. 169, ал. 3;4. взаимната съгласуваност между частите на проекта;5. пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления;6. изискванията за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения с повишена опасност, ако в обекта има такива;7. други специфични изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива;8. изискванията на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта;9. националните изисквания за влагане на строителните продукти в строежите на предвидените в проекта експлоатационни характеристики на строителните продукти;10. изискванията за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и околната среда по глава седма, раздел I от Закона за опазване на околната среда, арг. ал. 5.

При наличие на потвърдените от вещото лице несъответствия, между частта на проекта по „В и К“, „Геодезия“ и „План за безопасност и здраве“, съдът намира, че проектът не отговаря на изискванията по чл. 142, ал. 5, т. 4 и 5 от Закона за устройство на територията.

Отделно от това органът правилно е приел, че проектът не отговаря на изискванията по чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/21.05.2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти е правилен. Видно от проекта, в същия липсват данни за количеството отпадни води и как те ще бъдат отведени, при липсата на предвидено изграждането на помпена станция.

Отделно от това органът правилно е приел е, че не са изпълнени изискванията на чл. 109 и/или чл. 110 от Наредба № 1/10.10.2007 година за проучване, ползване и опазване на подземните води, тъй като не е предвидено консервиране на съществуващите съоръжения за подземни води. Видно от заключението на Съдебно-техническата експертиза съществуващият водопровод Ф108 е построен преди 1981 година и представлява търпим строеж, който не подлежи на премахване, тъй като захранва с вода голяма част от СО „Акчелар“.

Предвид горното съдът намира, че проверяваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата на Община Варна следва да се отхвърли.

На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Варна, срещу Заповед № ДК-11-ВН-03/23.06.2021 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Варна, поправена със Заповед № ДК-11-ВН-04/28.06.2021 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна, с която отменено Разрешение за строеж № 76/ГИ/10.06.2021 година на Главния архитект на община Варна за строеж „Уличен водопровод, канализационен тласкател и гравитачна битова канализация в участъка от о.т.319 към о.т. 328, кв. 2 по плана на селищно образувание „Акчелар“, гр. Варна“, ведно с одобрения на 10.05.2021 година инвестиционен проект.

ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция за национален строителен контрол – София сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от връчването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ :