Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 139/23.10. Година
2019 Град
Варна
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На деветнадесети септември Година две хиляди и
деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева
Десислава Сапунджиева
Съдебен секретар Петранка Паскалева
Прокурор Владимир Чавдаров
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВЧНД № 262 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.306, ал.3, пр.1, вр.ал.1,
т.1, пр.3 от НПК.
Предмет на проверка е определение от 11.07.2019 г., постановено след влизане
в сила на окончателен съдебен акт – споразумение по НОХД 722/19 г. на Окръжен
съд Варна, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК за
отнемане в полза на държавата на сумата от 50.28 лева, а е отказал приложението
на чл.53 от НК по отношение на 13 707.31 лева, 340 евро и 2 рубли, притежание
на осъдения по чл.354а, ал.1 от НК С.П.С..
Срещу определението е постъпил протест от прокурор в Окръжна прокуратура
Варна, с който се иска частична отмяна на определението и отнемане в полза на
държавата на всички иззети парични средства, по отношение на които е постановен
отказ.
Представителят на въззивната прокуратура предлага протестът да бъде уважен.
Защитниците на осъдения считат, че определението на първоинстанционния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено, той моли парите да се върнат на
семейството му.
Като се запозна с всички материали от досието на делото и взе предвид становищата
на страните, настоящият състав на въззивния съд прие, че протестът е допустим, но
по същество - неоснователен.
Предмет на проверяваното производство в
окръжния съд е било искане на прокуратурата с правно основание чл.53, ал.2,
б.“б“ от НК по отношение на горните парични суми в различна валута и въз основа
на твърденията, че част от парите са получени от продажба на наркотични
вещества, и същевременно по делото са били налице данни, че осъденият заедно с
други две лица е събирал парични средства за закупуване на 2 кг амфетамин.
По делото са налице достатъчно
убедителни доказателства, сред които и самопризнание от осъдения, че е държал,
а извън повдигнатото му обвинение, и че е пласирал наркотици – сам и чрез други
дилъри. Но в обсега на инкриминация е останало само едно незначително
количество от наркотичните вещества, несъизмеримо като парична равностойност с
иззетите от подсъдимия суми, дори при съобразяване на обичайните цени от
уличния пазар на дрогата. Обстоятелствата по делото навеждат на извод, че тези
парични средства най-вероятно са вид пряко придобита икономическа изгода по
смисъла на чл.2, т.1 от Директива 2014/42/ЕС - „облага“ означава всяка икономическа изгода,
придобита, пряко или косвено чрез престъпление; тя може да се изразява във
всяка форма на имущество и да включва всяко последващо повторно инвестиране или
преобразуване на преки облаги и всякакви стойностни ползи“. Но облагите по чл.53,
ал.2, б.“б“ от НК имат нарочни законови дефиниции в ал.3, и в частност пряката
такава следва да е непосредствена последица от престъплението. Очевидно е, че
законодателят изисква наличието на връзка в смисъла на обусловеност между
конкретно инкриминираното престъпление и облагата. Тъй като в случая,
независимо от установената престъпна цел, основните количества наркотици все
още не са били реализирани, то не е била все още получена и възможната
икономическа изгода от тяхната евентуална продажба на уличния пазар или на друг
дилър. Така макар и при налични данни за това, че осъденият не е имал други
законни доходи, извън престъпна дейност, свързана с трафика на наркотици, настоящата
редакция на чл.53, ал.2, б.“б“ и ал.3 от НК предоставя възможност на съда за
отнемане на имущество, придобито само при осъществяване на престъплението,
предмет на конкретното обвинение /или имущество, в което то е било
трансформирано/. А в настоящия случай е безспорно, че сумите са били придобии
преди осъществяване на престъплението, предмет на делото. За това искането на
прокуратурата е било незаконосъобразно и правилно е оставено без уважение,
което обуславя потвърждаване на определението.
Налице е несъответствие с духа и
смисъла на Директива 2014/42/ЕС, но то не може да бъде преодоляно чрез прякото
й прилагане, видно от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение
на Наказателния кодекс – ДВ, бр.7 от 2019 г., и конкретно в частта за
измененията, свързани с транспонирането именно на тази Директива, респ.
въвеждащи нова редакция на разпоредби в чл.53 от НК. От изложеното в същата
част става ясно, че целите на Директива 2014/42/ЕС се постигат чрез въведения режим
на отнемане на средства и облаги от престъпление по наказателноправен ред, заедно
с уредбата на отнемането на незаконно придобито имущество по гражданскоправен
ред съгласно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, тъй като в отделното и независимо производство по ЗПКОНПИ
не е необходимо доказването на връзка на имуществото с конкретно престъпление.
Наведеният в протеста аргумент, свързан
с изискваната от нормата на приложения материален закон специална цел, не би
следвало да се зачита, видно от гореспоменатите мотиви, където е изрично
отхвърлен. Не може да послужи на застъпваната от прокуратурата теза и съдебната
практиката по приложението на престъпния състав „изпиране на пари“ /конкретна
такава не е цитирана/, тъй като между разпоредбите на чл.53, ал.2, б.“б“ и ал.3
от НК и тази на чл.253, ал.1 от НК не се открива претендираната аналогия.
По изложените съображения настоящият състав
на въззивния съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.07.2019 г. по НОХД 722/19 г. на Окръжен
съд Варна, в частта на отказа да се приложи чл.53, ал.2, б“б“ от НК по отношение
на парични суми.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: