Решение по дело №1069/2020 на Районен съд - Ловеч

                                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                           №

                                              гр.Ловеч, 17.12.2020 г.      

                 

                                    В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря   ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1069 по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:  

   Иск с правно основание по чл.226, ал.2  от КТ.

             Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К.П.К., ЕГН **********, с пост.адрес: *** против „ПАЧИКО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. Русе, ул.“Михаил Арнаудов“ № 3, представлявано от управителя Димитър Иванов.

             Ищцата излага в исковата молба, че със Заповед № 11692/12.05.2020 г., издадена на основание чл.326, ал.1 от КТ, трудовото й правоотношение с «Пачико»ЕООД е прекратено, считано от 14.05.2020 г. Твърди, че на 11.05.2020 г. предоставила чрез куриер трудовата си книжка на работодателя, като пратката е получена от ответника на 12.94.2020 г.

             Наведени са твърдения, че работодателят не е изпълнил задъължението си по чл.350, ал.1 от КТ и не й предал трудовата книжка непосредствено след прекратяване на трудовия й договор. Ищцата твърди, че в продължение на два месеца / 60 дни/ , считано от 14.05.2020 г. устно и писмено настоявала да получи книжката си. Отбелязва, че с нейн имейл от 22.05.2020 г. писмено поискала да й бъде върната трудовата книжка на посочен от нея адрес, като имейл с такова съдържание изпратила на дружеството и на 03.07.2020 г. Излага, че след като не постигнала резултат подала жалба в Инспекция по труда с вх.№ 20069078 от 10.07.2020 г. и след намесата на инспекцията трудовата й книжка била върната на 13.07.2020 г., чрез пощенска пратка с куриер Еконт Експрес.

             Ищцата твърди, че последното й брутно трудово възнаграждение е в размер на 2350 лв.

             В петитумната част на ИМ е отправено  ИСКАНЕ съдът да постанови решение,с което да осъди ответника «ПАЧИКО»ЕООД, представлявано от Димитър Иванов, в качеството му на управител, да заплати на ищцата сумата в размер на 4700 / четири хиляди и седемстотин/ лева, представляваща две брутни трудови възнаграждения обезщетение за периода от 14.05.2020 г. до 12.07.2020 г. включително, затова, че незаконно е задължал трудовата й книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на иска до изплащането й.

            Претендирани са и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

            В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Намира иска за процесуално допустим, но счита, че исковата претенция е частично неоснователна и недоказана. Не оспорва, че с ищцата са имали сключен трудов договор, който считано от 14.05.2020 г. е прекратен на основание чл. 326, ал.1 от КТ. Излага, че на 13.05.2020 г. изпратили на ищцата чрез куриер „Еконт Експрес“ООД заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, която е получена от нея. Тъй като ищцата от 05.12.2019 г. била в непрекъснати отпуски поради временна неработоспособност, продължили до 10.04.2020 г., поискали връщане на повереното й служебно имущество (л.а. марка Фолксваген с рег.№ Р2351КМ и преносим компютър). След връщане на лаптопа се оказало, че цялата служебна информация от него е изтрита и дискът е празен, като обяснението на ищцата било, че дискът е изтрит от брат й, тъй като на лаптопа имало лична нейна информация и поради пребиваването в болница, тя не е имала възможност да свали от лаптопа. Ответникът твърди, че за връщане на повереното служебно имущество не бил подписан приемателно-предавателен протокол, заедно със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което изпратили на ищцата протокола с молба да го подпише, но тя отказала. Оспорва  като невярно твърдението на ищцата, че не са й предали трудовата книжка и че същата й е била върната едва на 13.07.2020 г. в резултат на намесата на Инспекция по труда. Твърди, че при прекратяване на трудовия договор трудовата книжка била у ищцата и тя им я предоставила чрез куриер. Книжата била оформена в деня на прекратяване на трудовия договор, но поради влошеното здравословно състояние на ищцата, били в невъзможност  да я върнат както незабавно след оформянето й лично на ищцата, така и след това. В телефонен разговор със служител на фирмата ищцата отказала да подпише и изпрати приемателно-предавателния протокол, заради това, че в него е посочено, че служебния лаптоп се връща с празен диск и изцяло изтрита служебна информация. Ищцата не заявила съгласие да бъде посетена от управителя, за да й предаде лично документите, вкл. и приемателно-предавателния протокол за подпис, както и не уведомила за начина, по който иска да й бъде върната трудовата книжка. Едва с електронно писмо от 03.07.2020 г. поискала от ответника да й я изпратят по куриер „Еконт Експрес“ООД до поискване в гр. Ловеч, което е сторено на 08.07.2020 г. с товарителница  №1050318745741 от същата дата. На 10.07.2020 г., вместо да отиде да получи пратката, съдържаща трудовата й книжка, ищцата е отишла в Инспекцията по труда – Ловеч и е пуснала жалба. Твърди се, че от инспекцията по труда не е извършвана проверка, като за жалбата на ищцата узнали чрез изпратените от съда документи. Считат, че предявеният от ищцата иск  е частично неоснователен и недоказан, като за периода 14.05.2020 г. до 03.07.2020 г. и от 09.07.2020 г. до 12.07.2020 г. не й се дължи претендираното от нея обезщетение.

            С отговора е направено възражение за прихващане на ищцовата претенция с вземането на ответното дружество от ищцата, цялото на стойност 385,00 лв., за причинени от нея на ответното дружество вреди, изразяващи се в следното: През перииода на ТПО на ищцата са предоставяни служебни автомобили, а именно: т.а. Фолксваген голф с ДК№ Р4062ВВ и л.а. Фолксваген Т РОК  с ДК №Р2351КМ, с които тя е изпълнявала трудовите си задължения, като при и по повод на изпълнението им тя, управлявайки посочените автомобили, е извършила нарушения на чл.21, ал.1 отЗДвП, за които  на ответното дружество са издадени електронни фишове за налагане на глоби, които са заплатени от него с ПОС терминално устройство, за което от ОД на МВР Русе е издадена квитанция № 3 от 25.06.2020 г., приложена към отговора.

            В заключение МОЛИ претенцията на ищцата да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Ако съдът не уважи възражението му за неоснователнот на предявения иск и намери същия за основателен, моли да се уважи направеното възражение за прихващане на ищцовата претенция с вземането им на стойност 385.00 лв. за причинени от ищцата вреди. Претендира и сторените по делото разноски, съгласно представен списък по реда на чл.80 от ГПК в хода на производството.

             Ищцата К.П.К. не взема лично участие в процеса. Представлява се от представител по пълномощие – адв. Теодор Георгиев, който поддържа предявения иск и пледира за уважаването му в пълния претендиран размер. Подробни съображения са изложени в писмена защита.

             Ответникът –„ПАЧИКО“ЕООС се представлява от адв. В.П.. Счита, че заявената искова претенция е частично неоснователна, като за периода 14.05.2020 г. до 03.07.2020 г. и от 09.07.2020 г. до 12.07.2020 г. не следва да бъде присъдено претендираното от ищцата обезщетение. Пледира за уважаване на  направеното с писмения отговор на исковата молба възражение за прихващане на ищцовата претенция с вземането на ответното дружество от ищцата, цялото на стойност 385,00 лв. за причинени от ищцата на ответното дружество вреди. Подробни доводи и съображения са развити в писмена защита.

             Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, както и показанията на разпитания свидетел: Плавен Стоянов Петров, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Между страните не е спорно, че за периода от 26.02.2014 г. до 14.05.2020 г. страните са били обвързани от трудово правоотношение, като на основание Трудов договор №91/ 26.02.2014 г. ищцата К.П.К. е заемала в ответното дружество „Пачико“ ООД  длъжността  „Експерт търговия“ (Професионална хигиена).

             Със Заповед № 1169/12.05.2020 г., на основание чл.326, ал.1 от КТ по инициатива на ищцата трудовото й правоотношение с ответника е прекратено въз основа на подадено от нея предизвестие, считано от 14.05.2020 г. Съгласно данните по делото, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е изпратена на ищцата чрез лицензиран куриер „Еконт Експрес“ на 13.05.2020 г. и е получена от нея на следващия ден – 14.05.2020 г.

              Установява се и не се оспорва, че трудовата книжка е била на съхранение при ищцата и по повод прекратяването на трудовото правоотношение, на 11.05.2020 г. същата я е изпратила на работодателя с оглед надлежното й оформяне и вписване на нужните данни, свързани с прекратяването.

               Страните не спорят, че преди прекратяване на трудовия договор ищцата е ползвала продължителен отпуск по болест, като поради заболяване си и към момента на издаването на прекратителната заповед физически не е присъствала в предприятието. Макар и да е била надлежно оформена в деня на прекратяване на ТПО, поради неявяването на ищцата при работодателя, трудовата книжка не й е била върната и е останала в негово държане.   

               Ответникът не оспорва, че от страна на ищцата са му били изпратени по електронната поща две писма, съответно с дата 22.05.2020 г. и 03.07.2020 г., с които същата е напомнила, че все още не е получила трудовата си книжка и е  отправила молба да й бъде изпратена до офис на куриер Еконт Експрес в гр. Ловеч, до поискване. Това е сторено от ответника на 08.07.2020 г., когато по избрания от ищцата начин и чрез посочения от нея куриер трудовата книжка е изпратена с товарителница № 1050318745741 от същата дата, като съгласно приобщената по делото справка от куриер Еконт Експрес пратката е получена от ищцата на 13.07.2020 г.

              Междувременно ищцата подала жалба вх. № 20069078/10.07.2020 г. до Инспекцията по труда  с оглед извършване проверка относно извършено от работодателя нарушение по чл.350, ал.1 от КТ и неправомерно задържане на трудовата й книжка.

              По искане на ответната страна по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Пламен Стоянов Петров. В своите показания свидетелят сочи, че в процесния период бил управител в ответното дружество. Излага, че от м.декември 2019 г. до  средата на м.април 2019 г. ищцата е ползвала отпуск по болест, като са контактували основно по телефона. Споделя, че поради ползвания дългосрочен отпуск поискали връщане на зачисленото й служебно имущество – лек автомобил и лаптоп, като настояването на работодателя било връщането да стане с подписване на приемателно-предавателен протокол.

Свидетелят излага, че ищцата отказала да подпише такъв протокол по отношение на лаптопа, при връщането на който установили, че е изтрита цялата служебна информация. Пред свидетеля ищцата обяснила, че  поради влошеното си здравословно състояние помолила своя брат да прибере лаптопа с молба да изтрие нейна лична информация, но той в бързината или незнайки как е преформатирал е изтрил цялата информация от диска. Поради важността на този проблем за фирмата, свидетелят държал да бъде изтготвен  приемателно-предавателен протокол и да се спази установения ред, но ищцата отказвала да подпише такъв протокол за лаптопа. По отношение на трудовата книжка свидетелят заявява, че е била оформена едновременно  с подписването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Изтъква, че в телефонен разговор с ищцата се разбрали да се видят в гр. Ловеч, където да й предаде трудовата книжка, а ищцата да подпише протокола, но поради пандемичната обстановка тази среща не се състояла. Признава, че официално не са канили ищцата да си получи трудовата книжка и не са й пращали писмена покана нито с писмо с обратна разписка, нито по куриер.

             В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.226, ал.2 от КТ - за заплащане на сумата от 4700 лв.– обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка в размер на две брутни трудови възнаграждения за периода от 14.05.2020 г. до 12.07.2020 г. вкл.

            Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.2 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.

             Предпоставка за уважаване на заявената претенция е кумулативното осъществяване на следните юридически факти: прекратено трудово правоотношение между страните; незаконно задържане на трудовата книжка от работодателя; период от време, в който трудовата книжка е била задържана и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Размерът на вредите е презумиран от самия закон и е нормативно определен, като на обезщетяване подлежат само имуществените вреди, които се съизмеряват с брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването до предаването на трудовата книжка. В съдебната практика се приема, че за възникване правото на обезщетение, е достатъчно обективното неизпълнение на задължението на работодателя да върне трудовата книжка.

             Съгласно разпоредбата на чл.350, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. В хипотеза като в настоящия казус, когато трудовата книжка  е съхранявана от работника и при прекратяване на трудовия договор е предоставена от работника или служителя за отразяване на необходимите данни, приложение намира чл.6, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като работодателят е длъжен да я върне незабавно срещу подпис. Следователно, по правило моментът на прекратяване на трудовото правоотношение съвпада с този на връщането й, което е задължение на работодателя и не е необходимо да е поискана или потърсена от работника или служителя. Работодателят не трябва да бъде поканен да върне трудовата книжка, за да изпадне в забава. В случаите, когато работникът или служителя не се е явил лично при прекратяване на трудовия договор и не е получил трудовата си книжка, за да се освободи от отговорността по чл.226, ал.2 от КТ, работодателят е длъжен да  изпълни изискването на чл.6, ал.3 от НТКТС и да го покани  с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи.  Едва след като такава писмена покана е била отправена и работникът не се е отзовал, самият той изпада в забава и задържането на книжката от работодателя няма да е незаконосъобразно. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие.

             В конкретния случай трудовата книжка е била съхранявана от ищцата, като по повод прекратяване на трудовото правоотношение е била изпратена по куриер на работодателя за оформянето й. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е била връчена лично на ищцата, а е изпратена чрез куриерска пратка, поради което макар и надлежно оформена към този момент, трудовата книжка не е била получена от ищцата при прекратяване на трудовия договор. Към този момент ищцата не е посочила писмено друго лице, което да получи документа, нито е заявила писмено съгласие за изпращането му по пощата. Доколкото това не е сторено и трудовата книжка не е получена лично от ищцата в момента на прекратяване на ТПО, то работодателят е следвало да процедира по реда, указан в чл.6, ал.3 от НТКТД, а именно да съобщи на ищцата с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично.  В случая по делото не са ангажирани доказателства от страна на работодателя до ищцата да е отправяна покана, като напротив, въпреки че с изпратен имейл от 22.05.2020 г. ищцата е отправила искане за изпращане на трудоватай книжка чрез куриер, работодателят е продължил да проявява бездействие. В случая книжката е върната на ищцата чрез куриер едва на 08.07.2020 г., след изпращането на ново електронно писмо от 03.07.2020 г. Съгласно доказателствата по делото, книжката е получена от ищцата в офис на Еконт Експрес на 13.07.2020 г. При тези данни  и тъй като по делото не се доказва от момента на прекратяване на трудовия договор до получаването й работодателят да е отправял покана до ищцата, съдът приема, че е осъществен състава на чл.226, ал.2 от КТ. Работодателят следва да се счита в забава от момента на прекратяване на ТПО, когато е бил задължен незабавно да върне книжката, а при невъзможност да стори това - писмено да уведоми работника или служителя да се яви да я получи. Следва да се отбележи, че в случая общото правило на чл.84 от ЗЗД се дерогира от специалното правило на чл.350, ал.1 от КТ.

            С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че за исковия период от 14.05.2020 г. до 12.07.2020 г./60 дни/ ответникът дължи обезщетение в нормативно определения размер. Съгласно разпоредбата на  чл.226, ал.3 от КТ дължимото обезщетение е  в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка. По делото не е спорно, че брутно трудово възнаграждение на ищцата към момента на прекратяване на ТПО е в размер на 2350 лв, което е видно от представеното копие от трудова книжка. Поради това и с оглед периода на задържане на трудовата книжка, който в случая е в рамките на два месеца, дължимото обезщетение е в размер на 4 700 лв. 

             По възражението за прихващане:

             С отговора на исковата молба ответникът е направил и съдът е приел за разглеждане възражение за прихващане на ищцовата претенция с негово насрещно вземане на стойност 385.00 лв. за причинени от ищцата на работодателя вреди.

             Възражението за прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск, като целеният от него резултат е частичното отхвърляне на иска поради погасяване на  част от вземането по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника, обусловен от твърдяните с възражението за прихващане вземане и компенсационно право, както и погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга страна, като процесуално действие възражението за прихващане е насочено към съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и отхвърлянето на иска, като съгласно разпоредбата на чл.298, ал.4 от ГПК силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на възражението за прихващане. В тази връзка съдът следва да разгледа възражението за прихващане, като обсъди всички факти и доказателства, отнасящи се до вземането на ответника.

              От страна на ответника са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че в периода, в който страните са били обвързани от трудов договор, на ищцата са били предоставени служебни автомобили – т.а. Фолксваген голф с ДК№ Р4062ВВ и л.а.Фолксваген Т РОК с ДК№ Р 2351 КМ,  които тя е управлявала при и по повод изпълнение на трудовите си функции. Ищцата не отрича, че за извършени нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП при управлението на горепосочените автомобили са били издадени електронни фишове за налагане на глоби в общ размер на 385.00 лв., като в потвърждение на това са и приложените като доказателства по делото 3 бр. електронни фишове – серия К № 2197098 от 01.08.2018 г. на ОДМВР – Стара Загора,  Серия К № 2485363 от 01.12.2018 г. на СДВР и Серия К № 2972633 от ОДМВР – Русе.

            От вложената на л.51 по делото квитанция №3 от 25.06.2020 г. е видно, че работодателят е извършил плащане на наложените глоби по горепосочените ел.фишове в общ размер на 385.00 лв. чрез ПОС терминално устройство

             Имуществената отговорност на работника за вредите, които е причинил на работодателя, е уредена в чл.203 и следващите от КТ. Правилото е, че работникът отговаря за вредите, причинени по небрежност при или по повод изпълнение на работата, в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Пълната имуществена отговорност се ангажира по изключение в хипотезата на чл.203, ал.2 от КТ, а именно – когато вредата е причинена умишлено или в резултат на престъпление, или не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения. За да възникне имуществената отговорност на работника или служителя за обезщетяване на причинените на работодателя умишлено или вследствие от престъъпление имуществени вреди, трябва да са установени следните материални предпоставки:1. Умишлено противоправно поведение или престъпно деяние на работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждането на имуществени права на работодателя; 2. имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени загуби и 3. Причинно-следствена връзка между противоправното деяние, извършено от работника.

             За да се определи имуществената отговорност като ограничена или пълна, във всички случаи следва да се извърши преценка на обстоятелствата, характеризиращи всеки  конкретен случай. Тази преценката зависи от това дали вредата е настъпила в резултат на небрежност и непрестъпност или в резултат на умишлено причиняване, или деянието съставлява престъпление. В правната доктрина и съдебната практика се приема, че  когато поради различни причини съществува затруднение такава преценка да бъде направена еднозначно, е целесъобразно да бъде търсена по съдебен ред „по-голямата“, т.е. пълната имуществена отговорност.

             В представената писмена защита пълномощникът на ответника поддържа, че направеното  с писмения отговор възражение за прихващане  по естеството си е искане за реализиране на пълната имуществена отговорност  по съдебен ред по чл.203, ал.2 от КТ.

             След анализ на представените от ответника писмени доказателства, съдът намира, че в настоящия случай всички обективни и субективни предпоставки, обуславящи възникването на пълна имуществена отговорност на работника или служителя по чл. 45, ал. от ЗЗД във вр. чл. 203, ал.2 от КТ са установени от работодателя, по правилото на чл.154 от ГПК.

             Съдът намира, че управлявайки служебните автомобили със скорост, превишаваща стойностите на допустимата такава, ищцата умишлено е извършила противоправно деяние, с което е осъществила състава на административно нарушение по чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1 от ЗВвП. Същата е нарушила  забраната, установена с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, доколкото като водач на МПС същата е била задължена да спазва правилата за движение, но на посочените в електронните фишове дати, се е движела със скорост над разрешената, като деянието е регистрирано по надлежния ред с автоматизирано техническо средство или системи. От противоправното й поведение за работодателя са настъпили вреди, които се изразяват в наложените глоби, които ответникът е заплатил, видно от събраните по делото доказателства. Установява се и не се оспорва, че по време на извършване на деянията именно ищцата е управлявала служебните автомобили, с оглед на което съдът приема за доказано наличието на причинна връзка между деянието и вредата. Осъществен е и следващият задължителен елемент от състава на пълната имуществена отговорност, а именно – умишлено противоправно поведение на ищцата. Умисълът в случая има интелектуалното и волево съдържание, определено в разпоредбата на чл.11 от НК. Ищцата е съзнавала всички обективни факти от състава на административно-наказателната разпоредба - че управлява служебно предоставените й автомобили със скорост над допустимата за съответните пътни участъци, но въпреки това е предприела действия, нарушаващи установената в закона забрана. Следователно същата е била в състояние да предвиди настъпването на обществено опасните последици и дори с поведението си пряко да не ги е целяла, съзнателно е допускала настъпването на този резултат.

            При така изложените съъображения съдът намира, че са доказани основанията по чл.203, ал.2 от КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ищцата за претърпените от ответника вреди, поради което възражението за прихващане на ответника с негово вземане на стойност от 385.00 лв. се явява основателно. Ето защо ще следва да се извърши съдебна компенсация между двете насрещни вземания на страните до размера на по-малкото от тях. При това положение ответникът дължи на ищцата сумата от 4315.00 лв., като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 4700 лв. искът следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане.

             Основателна, с оглед частичното уважаване на главния иск е и акцесорната претенция с основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което сумата от 4315.00 лв. следва да бъде заплатена, ведно със законната лихва, начиная от датата на завеждане на ИМ – 23.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

           По разноските:

             Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая искът е уважен частично, поради което в полза на ищцата ще следва да се присъдят направените от нея съдебно разноски  за адвокатско възнаграждение, които съразмерно с уважената част от иска се изчисляват на сумата от 367.23 лв.

             Ответникът също е направил разноски в хода по производството, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, които съгласно чл.78, ал.3 от ГПК му се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно в размер на  сумата от 62.42 лв.

             Отделно, на основание чл.78, ал.6 от ГПК  ответникът ще следва да заплати по сметка на РС – Ловеч сумата от 172.60лв.- държавна такса върху уважения размер на иска, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

             Мотивиран от горните съображения съдът

  

                                                        Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.2 от КТ, „ПАЧИКО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. Русе, ул.“Михаил Арнаудов“ № 3, представлявано от управителя Димитър Иванов ДА ЗАПЛАТИ на К.П.К., ЕГН **********, с пост.адрес: *** сумата от 4 315.00 лв / четири хиляди триста и петнадесет лева/ – обезщетение за претърпените вреди в периода от 14.05.2020 г. до 12.07.2020 г. включително поради незаконното задържане на трудовата й книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на ИМ /23.07.2020 г./до окончателното  изплащане на сумата, а иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на ответника на стойност от 385.00 лв./триста осемдесет и пет лева/ - за причинени от ищцата на работодателя вреди.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ПАЧИКО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. Русе, ул.“Михаил Арнаудов“ № 3, представлявано от управителя Димитър Иванов ДА ЗАПЛАТИ  на К.П.К., ЕГН **********, с пост.адрес: *** сумата от 367.23 лв.  /триста шестдесет и седем лева и 23ст/ - разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

            ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, К.П.К., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА  ЗАПЛАТИ  на „ПАЧИКО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. Русе, ул.“Михаил Арнаудов“ № 3, представлявано от управителя Димитър Иванов сумата от 62.42 лв./ шестдесет и два лева и 42ст/ - разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

              ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ПАЧИКО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. Русе, ул.“Михаил Арнаудов“ № 3, представлявано от управителя Димитър Иванов сумата  ДА  ЗАПЛАТИ  по сметката на Ловешки РС сумата от 172.60лв. / сто седемдесет и два лева и 60ст/- държавна такса върху уважения размер на иска, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

             Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на страните за изготвянето му.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

                                                                         

 

   

                                                                             

                                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: