№ 1926
гр. София, 03.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110146446 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Армеец“ АД твърди, че по договор за застраховка „Каско” е
заплатил на застрахования сума в размер на 143,82 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.
№ СА 9103 ВТ, настъпили в резултат от ПТП на 12.02.2019г. в гр. София на входа на
паркинг на бул. „Цариградско шосе“ № 90. Виновен за ПТП е водачът на л.а. „БМВ 3“,
с рег. № СВ 1414 АА, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована
при ответното дружество. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за
заплатено застрахователно обезщетение за заплащане на сумата от 158,82 лв., с
включени 15 лв. ликвидационни разноски, поради което претендира същата, ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 25695/2023г.
по описа на СРС, 77-ми състав – 12.05.2023г. до плащането, както и лихва за забава в
размер на 49,18 лв. за периода от 11.05.2020г. до 11.05.2023г. Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва механизма на ПТП, вината на
застрахования при него водач, причинно-следствената връзка на ПТП с вредите, както
и размера на вредите. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – 12.02.2019г. между
ищеца и собственика на увредения л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. №СА
9103 ВТ е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане „Каско” на МПС, както и че към този момент застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на л.а. „БМВ 3“, с рег. № СВ 1414
АА е бил ответникът по делото. Не се оспорва и фактът, че ищецът е заплатил на
увреденото лице сума в размер на 143,82 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол
за ПТП от 12.02.2019г., опис на щетите по претенция №10019030103581 от
13.02.2019г.. доклад по щета от 17.04.2019г., както и от приетото и неоспорено от
страните заключение на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите А. И. А. и Е. З. се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 12.02.2019г. водачът на л.а. „БМВ 3“, с рег. № СВ 1414
АА е спрял за престой непосредствено преди входа на паркинг на бул. „Цариградско
шосе“ № 90 и при предприемане на маневра за потегляне, реализира ПТП със
заобикалящия го и извършващ маневра завой надясно за влизане в паркинга л.а. марка
„Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№СА 9103 ВТ. От протокола за ПТП, заключението
на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
водача на л.а. „БМВ 3“, с рег. № СВ 1414 АА – свидетелят А. и на водача на л.а. марка
„Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СА 9103 ВТ – свидетелят З., се установява, че
причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на свидетеля А.,
който е нарушил нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като преди да предприеме маневра за
потегляне, не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и е извършил маневрата като не се е съобразил с местоположението и
посоката на движение на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СА 9103 ВТ,
като е причинил щети на последния.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. „БМВ 3“, с рег.
2
№ СВ 1414 АА са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на л.а. марка
„Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№СА 9103 ВТ, конкретизирани в представената
преписка по щета на ищцовото дружество. От приетото заключение на САТЕ се
установява, че посочените от застрахователя повреди на л.а. марка „Шкода“, модел
„Октавия“, с рег. № СА 9103 ВТ, отговарят на описания в протокола за ПТП и
уведомлението за щетата механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП
вреди по застрахования автомобил се установяват и от описите-заключение по
образуваната при ищеца щета, фактури и доклад.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д.
№652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по
реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид
изхабяването на вещта/. С оглед изложеното при определяне на действителния размер
на щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на
3
САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка
„Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СА 9103 ВТ е за сумата от 270,14 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на извършеното плащане – сумата от 143,82 лв. На основание чл.411 КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума,
като общият размер на дълга възлиза на 158,82 лв. С оглед изложеното искът е
основателен и следва да се уважи.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл.412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по регреса
обезщетение. Видно от приетата по делото като писмено доказателство регресна
покана с изх. № А-3267 е, че такава е изпратена до ответника на 23.04.2019г. и е
получена от последния на 24.04.2019г., на която дата я е завел във входящия регистър
под вх. № ОК-25064. Срокът по чл.412 КЗ е изтекъл на 24.05.2019г., а ответникът е
изпаднал в забава за плащане от 25.05.2019г. Ищецът претендира лихва за забава от по-
късна дата – 11.05.2020г. до 11.05.2023г., чийто размер, определен по реда на чл. 162
ГПК е за сумата от 49,18 лв., с оглед на което искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер
на 75 лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски в размер на 455 лв. – заплатена държавна такса, депозит за
САТЕ и за свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, дължи на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, сумите, както
следва:
– на основание чл. 411 КЗ сумата от 158,82 лв., представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „Шкода“,
модел „Октавия“, с рег. № СА 9103 ВТ, настъпили в резултат от ПТП на 12.02.2019г. в
гр. София, на входа на паркинг на бул. „Цариградско шосе“ № 90, ведно със
законната лихва от 12.05.2023г. до погасяването;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 49,18 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 11.05.2020г. до 11.05.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, сумата от 75 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 25695/2023г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 455 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5